Тъй. Леко глупава тема, признавам, но не успях да се въздържа - тук сте музиканти хора и просто не знам къде другаде да питам.
Моята история е кратка. Обожавам музиката. Просто живея за нея. И както всеки човек, който обича наистина някакво изкуства, идва един момент в който се опитва да го практикува. Така и аз се хванах за китарата. Толкова го обичам този инструмент, че повече няма на къде. Ходих на уроци, "свирих" няколко месеца, но...просто не се получава. Не ме бива, не мога да свиря, вече и желание нямам, нито мерак - колкото и да я обичам просто сядам да се упражнявам насила. До скоро не исках да си го призная, но е факт. Преди няколко дена хванах баса (от един приятел). Тоолкова ми пасна - принципно съм 195 и имам огромни ръце. Зарибих се. Започнах да гледам клипчета, сола и т.н. Харесва ми, приляга ми, искам да го държа в ръцете си. Само че...притеснението ми е едно - дали няма да се получи също като китарата? Заслужава ли си да се хващам на този инструмент или да приема, че съм музикален инвалид и да си гледам отстрани... Ето това ме дерзае. А и фактът, че съм възможно най-НЕритмичния човек, който може да познавате.
А разочарованието, когато разбрах, че с китарата няма да го бъде беше един от най-големите удари в живота ми. С години мечтаех за това и после...нищо.
п.п
Далеч съм от мисълта, че баса е по-лесен от китарата. Само дето на мен ми е много по-приятно да удрям дебелите струни, от колкото да се мъча на тънките с тия ръце...