арманд

Няма го пътя пред мен, разпилях се във всички посоки, скрих жестоки надежди, че някой очаква ме някъде. Загубих и мрака, и слънцето, сам затворих очите си, не исках да виждам останките, от парченцата лед във душата си. Заключих във себе си болката, приех я - обичах я даже, а тя ми напомня понякога - животът отворена рана е... *** A man stays ever far away, A woman stares forever at the road, A man has never much to say, For a woman he no longer holds. The road comes closer as he goes, And she comes closer at the other end, For him to see her is so wrong, As is for her so close to stand. And he can see the lights back there, But she brings the darkness still, He looks, she passes, and it’s only fair, One road to share they’ll always fear.

Струва ми се, че текстът е писан по "Жива рана" на Слави и Ку-Ку Бенд?

Не е първи опит да пиша, каквото ми е в главата, но за пръв път се престрашавам да пусна една малка част тук Ще се радвам на всякакъв вид коментари Whenever Whenever comes the night so gently, Whenever cries are deafened by her sight, Whenever ghosts come out to hunt me, I stay awake, and close my eyes. Whenever sun is born in early hour, Whenever winds are praising it with fear, Whenever jealous birds are dying, I hide away from dreams so dear. Whenever you become my hero, Whenever you my horrors kill, Whenever yours are days and nights, Is when I so immortal feel. За утре Не се надявай, че утре, Ще станеш и слънце ще свети. И не заспивай с мечтите си, Утре ще тръгнеш, без тях ще живееш. Ще бягаш, ще спираш, А пътят пред теб ще се скрие, И не събирай надежди за утре, Със страховете ти те ще се слеят. Не спирай за миг, за секунда, Времето не е приятел, Върни се обратно, ако поискаш, Но утре отново ще бягаш. Изморен ли си? Зная, не казвай, Може би скоро сърцето ще спре, Ще почака и ще тръгне по-бясно, Че утре дойде.