Георги Мърхов

Здравейте, аз съм от Пазарджик и имам едно виолончело, което ми е наследство. Не мога да свиря на него, свиря на пиано. Виолончелото е българска Кремона, но знам, че е поръчвано специално и може би е с по-добро качество от очакваното (казвам "може би", защото не разбирам). Имате ли идеи към кого мога да се обърна относно поддръжката на инструмента, искам да го запазя за себе си, може да се понауча да свиря някой ден.

Хм, може би са се опитвали да вземат повече пари. Моето е 127 сантиметрово "Беларусь" и двама души го качваха четири етажа.

Моето го пренасяха трима - двама опашени като волове, и един, който подтичва отстрани. Все пак моето е доста масивно - не мога да си представя какво ли ще е това, което вие сте пренасяли. Да не би да имаш в предвид малък роял?

Ще ви кажа няколко неща, които сам съм забелязъл в механиката на руските и немските пиана. На руските пиана разстоянията между струните не са равни, което предполагам също влияе на звука, при немските обаче разстоянието между трите струни (или двете) на един тон са еднакви. За чукчетата съм забелязъл, че при немските са някак от два вида вълна, а при руските са по-малки и само от един вид. Също така демпферите на руските пиана са по малки, отколкото на немските. Естествено, за по-леките клавиши на немските пиана на всички ви е ясно, това е основната разлика.

Как да заглуша акустичното си пиано? Съжалявам, че отново откланям отговора си от темата, но имам един въпрос, а като цяло тази дискусия стана повече за въпроси относно поддръжката и техниката на пианото като цяло, а не само акордирането. Та да дам по същество - как да си заглуша пианото за да свиря през нощта? През деня нямам проблеми но след 22:00 часа не е желателно да свиря, защото под нашия апартамент има бебе, а пък и пианото ми явно е достатъчно силно за да се чува в блок, който е на разстояние 40 м от моя. Затова ми трябва начин да свиря през нощта. Педалът уна корда заглушава, но все пак е недостатъчен. Опитах вече дръзки методи (слагане на чаршаф между чукчетата и струните, но не действа), затова ви моля, ако знаете лесен начин за заглушаване през нощта. Моля, не се смейте на налудничавата ми идея за чаршафа. Поздрави, Георги

Да, за Steinway си изключително прав. Но тук в Пазарджик и той може да бъде прецакан - разакордиран е, след като го преместиха от художествената галерия, до концертна зала "Маестро Г. Атанасов", които не са на разстояние повече от 300 метра. Не знам как са го местили - сигурно са го бутнали от стълбите на галерията и са го влачили по улицата до залата, после не знам как са го качили на сцената, сигурно с кран ли де да знам, но просто са го побъркали. Леко е разакордиран, но достатъчно, за да се усети. Добре че поне строят е паднал равно. Не знам какво му се е случило с лаковото покритие, но почти няма следи от него, важното е, че поне не дават да се пипа много, та може да се запази още време. Мисълта ми беше, че в грешните ръце дори и най-добрите пиана се съсипват.

Честно казано смятам, че ако говорим за естетическия дизайн на пианата, мисля че има много добри видове. Наистина, понякога дебелият съветски лак стои доста изкуствено, но зависи в зависимост от обстановката той може да изглежда доста добре. Като цяло дизайнът им отговаря на идеалите на модернизма за функционалност, въпреки че има много съветски модели, които изглеждат като така наречените "french provincial" и "chippendale", което си е типичната класическа форма за вертикалните пиана, като Zimmermann, Чайковский и Етюд, които съм виждал от този тип. По принцип и западняшките и американските пиана от този период изглеждат по този начин.

По принцип съм срещал много отзиви, че руските имат "по-мек" звук. Това съм го чувал специално за марката "Лирика", обаче за нея знам пък, че строят пада за по-малко от месец, поне на повечето пиана. Аз предпочитам немските, клавиатурата им е по-лека и звукът им е някак си по-чист и ясен, докато на руските наистина е метален, както се изразиха по-горе. Единственото, което не ми харесва в звука на немските е точно тази "атака" на струните, при които тоновете излизат измъчнени и даже леко истерични ("Petrof"), но веднъж имах възможност да свиря на Steinway & Sons и относно тези пиана просто нямам забележка, само дето, естествено не беше в строй. (считам марката за немска, защото основоположникът й Хенрих Щайнвег, по-късно Хенри Щайнуей е германец и носи немските традиции за производство със себе си в САЩ) Още нещо обаче, което не ми харесва на немските пиана е че черните им клавиши са ниски и дебели и така понякога ми се заклещват пръстите, въпреки че на дебелина пръстите са ми като на всеки друг ученик по пиано. Затова на руските се свири по-удобно в това отношение. А и стига сте обиждали "Беларусь", защото моето има много готин бас. Ето разликите нагледно: --Немски пиана--__________________--Руски пиана-- -лека клавиатура__________________-тежка клавиатура -качествени материали_____________ -дървото не се оставя да изсъхне добре -традиция при изработката__________-грубо масово производство -високо качество на звука___________-метален звук -"атака" над струните_______________-"мек" звук -добра механика___________________-механиката бързо се поврежда P.S. Таблицата ми е строго субективна, определено приемам, че има хора на друго мнение и се надявам никой да не обижда таблицата ми и мен пряко, ами да изрази какво мисли по въпроса и да изкаже и своите аргументи.

Определено Валентина Лисица! Също така и Марта Аргирих.

Искам да задам един въпрос. Преди няколко седмици ми акордираха пианото отново, тъй като през лятото го акордираха след близо 20 години без настройване. Доколкото разбрах първото акордиране се нарича повдигане на строй, а второто трябваше да настрои тоновете на нормалната честота (440 Hz за ла на първа октава). Така или иначе акордьорът не го вдигна до тази честота, защото смяташе че струните могат да се скъсат. Въпросът ми е дали съм се излъгал и човекът просто го е било твърде страх или наистина има вероятност да се скъсат. Споменавам, че пианото е Беларусъ и почти не е било докосвано откакто е купено преди близо 25 години и е стояло на еднаква температура и влажност дълго време. Точно затова се чудя дали струните може да са загубили издържливостта си.Благодаря предварително.

Между другото имаш ли представа къде мога да намеря Hanon в книжен вариант, защото не искам да я поръчвам от интернет. Съжалявам все пак за оф топика.

Не съм толкова навътре в нещата но за гами и арпежи определено мога да ти препоръчам руската начална школа. Казва се "Фортепианная игра". На последните страници са написани пръстите на всички гами, както и с кои пръсти да свириш дълги и къси арпежи. Мисля че опус 599 на Черни ще ти бъде в помощ, но не съм съвсем сигурен. Аз имам опус 849, но доколкото знам те са по-трудни. Също така опус 100 на Бургмюлер е много полезен и етюдите вътре не са лоши. Също така на Дюверноа (Duvernoy) опус 176 е полезен, но за етюдите вътре трябва да имаш нерви. Всичко това е на ниво Beginner така че предполагам като свириш малко може и да си припомниш нещо, зависи от това преди колко време си спряла и как си свирила преди. Само това мога да ти препоръчам и все пак не ми имай много вяра, защото честно казано съм новак. Все пак се надявам да съм бил полезен.

Добре, извинявам се за грешката. В крайна сметка споменах, че съм новак и не съм много наясно с опасностите. Просто исках да бъде от помощ.

Не съм специалист. Но мисля че такива травми се получават, когато свириш грешно. Трябва да спазваш позицията на китката и линиите на пръстите, защото иначе ще ги увредиш и ще получиш паркинсон. Но са ми казвали - щом боли, значи правиш нещо грешно. Така че се консултирай с някой пианист, защото иначе може да стане много страшно. Аз свиря отскоро и понякога даже много повече часове на ден и ми се е случвало да ме боли цялата ръка, когато съм си стягал китките. Така че внимавай.

Току-що отидох да гледам едни стари пиана в едно читалище, просто от интерес. И разбрах, че преди няколко години един акордьор от Пловдив е казал, че едното за нищо не става, а другото може да се оправи. И двете са много стари - едното е PETROF още преди комунистическа Чехия (то не става), а това, което става е August Fцrster и е на може би повече от век. Като седнах да посвиря на него някои струни дори не бяха паднали (а не е акордирано от десетилетия може би) и клавишите бяха най-леките, на които съм свирил досега. Звукът беше много хубав. Отворих го - плочата беше бронзова и даже с отлят герб, и с гербове на държави (може би даже на имперска Австрия, но не съм сигурен). Направо си го купих и може би ще ми илзезе тройно да го поправя, но нали излиза звук и то хубав. Но все пак се чудя, дали си заслужава.