dunnata74

Благодаря за отговорите! Китарата е моя и е в оригиналния си вид (с изключение на намесата на някой, който се е правил на майстор под задния капак). Наистина беше хилядарка (много пара беше - поне за нас). Купена наистина началото на 90-те. Може би 91 г. Наистина е ужасно тежка. Някакво масивно дърво е. Адаптрите са си оригиналните. Звука, като за БГ китара става. Разтривах я с удоволствие навремето, но като ме прибраха в казармата я дадох на едно приятелче да си дрънка. Той пък решил да си отвори рок клуб и съотвено са я разпъвали, както трябва. Кой знае през колко ръце е минала горката и какво ли е видяла.... После изведнъж изчезнала някак си от рок клуба 😅 Наскоро пък изведнъж се появи 😆 от небитието, но в този вид. Много съм щастлив, че се появи. Има сантиментална стойност за мен. Няма да изнася концерти. По-скоро ще стои предимно на стената, но ми се иска да си я съживя и пак да и чуя гласа. Ще опитам, каквото ме посъветвахте. Като за начало ще стартирам със съвета на Krasi63. Звучи ми логично по следите да е така. Пак благодаря на всички!

Китарата е Пълдин-соло. Снимка отпред. Един понтенциометър за тон и два за усилване на адаптрите. Вероятно поотделно за всеки. Нямам представа какви са адаптрите. Ако някой познава марката и може да се ориентира по снимката...? Ясно е, че някой е своеволничил по схемата. Пълно е със следи от некомпетентна намеса. Поне да беше запоил качествено кабелите.

Здравейте! Две кабелчета от снимката се оказаха незапоени (оградени са на снимката). Накой ако знае къде да се запоят ще съм благодарен.