MiroslavY.

Представям последното записано парче < Things have changed> muzika,аранжимент и китари Мирослав Йолов, което посвещавам на сина ми Мирослав Йолов-младши, който е на 12год. Благодаря на музикантите, които ми помогнаха да осъществя този проект: VladoM - Владимир Михайлов Bass, Валентин Николов ударни, Христо Намлиев клавири http://media.putfile.com/Things-has-changed

ПРИТЧА* За Мишката Маринов и Иван Петрович, които се срещнали, говорили, пили и не се разбрали в Клуиба на писателите, София, средата на 60-те години на миналия век. Без близки или далечни музикантски препратки. (по Георги Марков – „Задочни репортажи за България” – том I-ви) Било времето на бавно и мъчително следсталиново „размразяване”. Обичайно било Съюзът на съветските писатели и този на българските да си обменят гости по партийно-литературна линия. За нашите писатели и литератур-чиновници било вече унизително да посрещат представители на архисталинистския Съюз на съветските писатели. Узнавайки името на поредния изпратен, всички традиционни банкетаджии и посрещачи се отдръпнали от задължението да придружават съветския гост. Пропаднала и последната надежда – Серафим Северняк, който по-рано с охота приемал тази покана. В своята безизходица СБП се обърнал към Мишо Маринов, млад човек, който работел в радиото, пишел поезия и бил известен със своята силна привързаност към алкохола. И така, в уречения ден и час, двамата се озовали на специално запазена маса в Клуба на писателите, където никой не се присъединил към тях, въпреки че всички места били заети. Мишката Маринов изпаднал в униние и все по-често пълнел чашата си (която преди това изпразвал до дъно). Двамата били „рядка картинка”. Без много да чака, съветският гост казал: - Товариш Маринов, я думаю, что товариш Стоян Даскалов, как писатель был замечтательно явление... При такъв възторг от Ст.Цето, Мишката веднага „обърнал” чашата... Настъпило неловко мълчание... Не след дълго Иван Петрович отново споделил своите литературно-партийни предпочитания: - Товариш Маринов, я думаю конечно, что товариш Лиляна Стефанова наша талантливая поетеса. У неё стихи звучные и красивые... Този път М. Маринов изгледал продължително и сериозно госта, сякаш онзи го „занасял”. Неполучил отговор, товариш Иван Петрович замълчал, но не за дълго. Отвътре му напирало да сподели своите предпочитания за хора, които в българската литература никой не приемал насериозно. Отворил уста и отново заявил своите симпатии: - Товариш Маринов, я думаю что товариш Андрей Гуляшки... Този път Мишката Маринов не издържал, прекъснал грубо госта и на специален българо-руски му казал: - Дарагой Иван Петрович, пийте пажалуста свою водку и не занимайте меня (със) сулями-пулями! И каква е поуката?, ще попитате... Ами не е само една..., но да кажем, че на глупостта и невежеството не трябва да се дава свобода за изява. И още, че всеки ще срещне справедливост във времето, за добро или за лошо, рано или късно. На такива другари-писатели сякаш времето е позаличило имената... Видяхте ли – не обидих никого! 30.VI.08г. *Сказка, литературно-исторически жанр, пре-предавано събитие, устно и писмено, със заложена алегория и двояк смисъл, от които следва да се извадят поуки, валидни за всяко време. Нещо като басня във формат разказ, но без животни орел, рак, щука, жаба, вол и т.н.. Happy anniversary, Yngwie! Бог да прости великия Гунди! Концертът в Пловдив се отлага, Честити нови цени от утре! Десетина дни не съм „на линия” MisorlavY.

Скъпи колеги музиканти, Много е неприятно да ми приписвате такива мнения. Никога не съм казвал, че талантът върви ръка за ръка с мързела. Как можахте да ме разберете толкова погрешно? Това, което написах, бе следното: Повече вярвам в таланта, отколкото в труда, защото талантът е условието един човек да развива (чрез труда) своите умения! Ако не съм прав, то тогава хванете първия срещнат, дайте му в ръцете бас-китара или го сложете зад барабаните, поставете му условие да свири по 10 часа на ден и направете група с него за дълго време. Халал да ви е! Мързелът е една от най-отблъскващите характеристики у човека. Аз самият прекарвам зад китарата от 2 до 5 часа дневно и съм на 48 години, достопочтена рок-възраст. Това за мен е по-скоро духовна необходимост, отколкото работен норматив. С удоволствие заменям последното си пожелание: Дерзайте!, с едносмисленото: Успех! MiroslavY.

Уважаеми непознати (за мен) колеги по китара, Знаех си, че си търся белята, като приех идеята на моя приятел и басист VladoM да запиша едно кратко видео върху добре познатата ви блус-схема. Предполагах, че само със свирене няма да ми се размине, ще трябва да напиша и няколко реда, защото направо се хвърлих в устата на лъва. Всички, които коментираха моята изява, подчертаха моя опит и рутина, (между другото рутина е чуждица, която означава опит – силогизъм). Тези, за които това изчерпва всичко, моля да не четат по-нататък, те вече имат прост и лесен отговор. Ако под опит се разбира студено и механично музициране – да си гледат работата. Ако искат да кажат, че съм по-опитен житейски и музикантски от тях – не е порок, не се засягам. Ако искат да кажат, че съм толкова рутиниран, че не мога да изсвиря зле схемата – също дълбоко грешат, дори е смешно. Воден от чувството за подреденост ще разширя на места моето изложение, защото зная, че има важни неща за споменаване, макар да изглеждат встрани от темата. Преди всичко да се разберем – всяко отделно мнение си има две страни: - Какво се твърди? - Кой го казва? Виждам, че като цяло аудиторията е в границите лаици – професионалисти, което ще затрудни диалога. Вярвам, че колкото е важно да се свири, толкова важно е и да се говори, мисли, теоретизира, идеологизира. Свиренето определено е умствен труд, който изисква висока интелигентност. Оттук нататък пиша основно за „нерутинираните”. Веднага искам да кажа, че не работя с интернет и няма да мога да установя трайни контакти с Вас – „братята по оръжие”. И така – да забием „пирона в дъската”! Блусар или не? Звучи направо като „свобода или смърт” (юнашка). Аз не излязох с надпис на челото „блусар”, за да се коментира дали съм такъв или не, аз се явих като музикант и желаех да бъда оценен като музикант, е добре ... рокмузикант, щом обичате определения, а може би смятате, че блус се свири само от класическите афро-американски изпълнители? Тогава няма как да се разберем. Според мен блус-езикът присъства в голяма степен и почти равномерно в джаза, рока, поп-музиката и т.н. Смятам да ви скандализирам с твърдението, че Mistreated например, на Deep Purple, е основано на блуса – като интонация, като диалог между вокал-китара, като внушение. Какво ще кажете ...? Границите отдавна са размити, отдавна има процес на взаимно проникване между стиловете, взаимен обмен... Не позволявайте да ви наставляват хора, които познават ограничен кръг блус-китаристи и ако не поднесете техните клишета, пази Боже. За мое голямо учудване никой от вас не разпозна малкото скали, които използвах в две-три обръщения. Менторите да си вземат бележка. Това да не се повтаря (ха-ха). Моята скромна цел бе да изсвиря нещо свое, чуждо на познати клишета, без никакви самоцелни усложнения (ладови или технически), да извадя музиката от схемата, да бъда себе си. Очевидно успях, тъй като не получих никакви обвинения в плагиатство. Появиха се някакви съмнения, спрегнаха се имена като „ричито” и „гарито” и толкоз. Не мога да съм недоволен. За „нерутинираните” добавям: Идеята бе: да се „разпее” китарата, да се фразира мелодично, да се свири с изискано и стилно вибрато, да има „топли” мелодични разрешения, с едно особено „плуване” на ръката по грифа. За да подсиля това усещане, през повечето време умишлено не гледах грифа на китарата, но къде ти...? Освен това при мен схемата е в Си-бемол минор, тъй като свиря половин тон по-нисък строй, което за някои може би е просто прагче нагоре. Не трябва да отмина и динамическата и интонационна градация в началото, в средата и в края. В четвърто коляно се получи един флажолетен тон, който не знам как стана. Настроението бе неповторимо, типично блусарско... С VladoM направихме три записа, без подготовка и първият от тях Ви бе предоставен за унищожителна критика. От всичко дотък следва, че не желаех да се правя на блусар от класа. Тази музика в чист, оригинален вид ми е неприятна. Ако ще е blues, да бъде по-hard. Подготвил съм една страница с малко теория по моето видео и ако на някого това помага, ще му бъде изпратена от VladoM. Няма да се спирам на тези, които очакват че в дадена схема трябва да се изсвири всичко, което е според възможностите на даден музикант. Това е твърде погрешно и за двете страни – изпълнител и слушател. Мен поне не бихте ме убедили по този начин. И нещо много важно според мен – на този свят няма и двама китаристи с напълно еднакво „пипане”. Китарата има уникални възможности за изразяване и на това се дължи нейното господство в съвременната музика вече 50-60 години. Направо е като голям певец, но със запушена уста и не може да произнася думи, но въпреки това пее. Другари блусари, да помъдруваме още малко. Сигурно ще се съгласите – свиренето на такива блус-схеми дава широки възможности за интерпретация, където водещо трябва да бъде внушението от страна на изпълнителя, а не папагалщината. И какво точно значи блусар? Нима хората у нас, които професионално се титуловат „блусари” са такива? Айде бе! Да не изброявам имената на музикални измекяри... Трудно ми е да подмина някои несправедливи и погрешни преценки по повод моята изява. Ще ги цитирам, а след това – коментирам. Нека се чуе и моята истина. Според Zaneff (така ми звучи по-добре): - Използвам пентатонични ладове с тук-там някой полутон, защото схемата го изисква, - Няма общо с блуса като фразиране и пулсация, - Прилично и рутинирано (аман) бг-ниво. За първото бих казал – Боже опази, представям си как бих звучал, това е прекалено лесно за доказване, но защо да изброявам какви скали използвам, нали имате претенции да чувате, Zaneff? Признавам, отговорът лежи на една бира (!) разстояние, плюс няколко тона. Второто твърдение е малко разтегливо и условно. Аз например мисля точно обратното – всичко, което изсвирих е подчинено на фразиране, пулсация, интонация, разпяване, мелодия, градация. Въпрос на индивидуално усещане... Третото е откровена обида, която , убеден съм, не заслужавам. Сигурно, ако бях ви нагостил с клишета от световни блус-китаристи, нямаше да е бг-ниво. Не това бе целта, както вече надълго изяснихме. Нямам нищо против бг-нивото, но ако се визират Нелко Коларов, Николо Коцев, Иван Лечев и много други. В случая едва ли е така. Като „рутиниран” музикант и човек казвам, че такива оценки съм срещал многократно за свои колеги и те са на принципа: „крадецът вика: дръжте крадеца”. Представям си (злорадо) ако Иван Лечев изсвири темата със своя интересен и мелодичен стил, сигурно е, че ще бъде отречен не само като блусар, но и направо като китарист, а това е музикантът, който легитимира пред обществото професията рок-китарист, със свой почерк и стил! Zaneff, казвате, че не искате да се заяждате, а правите точно това, е как да го подмина? Как да разбирам следното: „могат да се намерят доста кривинки, въпреки, че в случая, аз не бих търсил такива, щото от това, което чух, няма за какво да се хвана, в смисъл ...” Да не пропусна да Ви поздравя за уникалния словоред при изграждане на изречението, това е нов принос към нашия роден език. Смисълът на такива „мисли” е тяхното безсмислие... Мога да Ви оправдая само ако знаех, че сте на 2-3 големи плодови, не по-малко. Навсякъде в писанието ви се забелязва странно раздвоение. Няма да квалифицирам по-нататък, защото колкото и меко да се изразя – няма да е приятно... Ами музика е, дявол да го вземе, не е копане с лопата, която да прибавите към останалите инструменти! Благодаря на KolioK. за хубавите думи. Доколкото разбирам (не познавам никого от сайта) той е най-уважавания от колегията. Съжалявам, че още не съм го чул, но ще стане в най-скоро време, просто не работя с интернет. Не мога да подмина факта, че очевидно най-признатия от Вас, а според мен и най-интелигентния, каза най-хубавите думи за мен и това не е случайно, по-скоро е закономерно. И той говори за рутина и опит, но е схванал напълно идеята. Отново ще разширя коментара. Ако смятате, че рутина означава дълги години, (упорит) труд, пак няма да се разберем. Вярвам в труда, но повече вярвам в таланта! По тази причина всеки от нас е различен от другия, а не основно защото се труди повече или по-малко. Освен това самият труд е различно ефективен при отделните музиканти и не е гаранция за нищо. Разбира се, приятно е да чуя за влиянието върху теб, Кольо, през далечната 89-та, но по-важно е, че сме те „Импулс”-ирали да направиш първата Си група. Имам удоволствието да те поканя лично на големия рок-концерт в атничния театър на 1-ви юли т.г., където ще отпразнуваме „джулая”, подгрявайки изявите на Греъм Бонет и „Алкатраз”. Ако се свържеш с мен чрез VladoM, можеш да разчиташ на покана за двама, може и да се обадиш и в деня на концерта. Нашата формация е сборна и ще се казва „Return to fantasy”. Няколко думи относно стиловите предпочитания на музикантите: За мен всеки талантлив музикант има нещо „закодирано”, което го насочва към рок, джаз, блус, класика или друг стил музика. Божа работа!. Погрешно е да се противопоставят различни стилове, тъй като всеки от тях си има своя специфика. От определена гледна точка, големите в рока са нищо, защото не свирят джаз. Абсурдно, нали? Музикантът трябва да знае две, двадесет и двеста, но да убеждава слушателя, че и двамата са на правилното място в точния момент. Няма крайна музикална истина, която да се нарича класика, рок или джаз. Това са различни територии с общи погранични зони. При нас всичко е объркано. За съжаление бг-нивото е типично псевдо-интелигентско, където водещи са комплексарщината, слабо познаване на материята, ограничени възможности, пробив с немузикантски похвати и т.н. Защо F.Strat + Marshall? Бях набеден, че съм се оборудвал така, заради „ричито”. Истината е, че твърде късно стигнах до правилния (за мен) избор. Минавайки през няколко „правени” китари, Hagström (доста скъп), Westone, Charvel IV, Gibson – Les Paul Custom – позлатен, докато се спра на Strat-а, така че за сляпо копиране и дума не може да става. Даже изпуснах навремето един от най-ценните страт-ове, влизали изобщо в България. Тогава бях „нерутиниран” и в главата, и в ръцете. С моя „Stratocaster”сме заедно от 4-ти септември 91-ва и днес съм по-доволен, отколкото по-рано. През годините все научавах по нещо ново за възможностите на инструмента. Не харесвам E. Clapton, но ще го цитирам: „Stratocaster” е толкова близо до съвършенството, колкото една ел.китара може да бъде”. По отношение на оборудването, нещата бяха още по-зле. Сменях „Rockman”-и процесори дълги години, докато намерих наскоро модел на 50W “Marshall”, в който чух това, което търсех. Надявам се, че и на Вас ви хареса, нищо не казвате за sound-а. И още малко „рутинирани” съвети за край. Не ограничавайте музикалния си кръгозор, не казвайте това или нищо, не копирайте сляпо. Да се влияеш от някого е нормално, но да го копираш е дилетантско. Предай неговото внушение и магия по свой начин, ако можеш ги развий и обогати. Търси своите пътища и пътеки през необятната музика – това е моето кредо. Прочее, имам намерение да запиша един джаз-рок beat на Mike Stern, ако ми остане време, защото скоро напускам чалгаджийската, просташка, антихристиянска, юдеизирана, комунистическа анти-държава, наречена Република България. Това е особено предизвикателство за човек, който обича родината си. Боя се, че това бе моето първо и последно обръщениe към Вас, но кой знае... Ще си позволя последен съвет към нерутинираните млади музиканти: първо станете интелигентни хора (като Кольо, ако може), а след това – големи китаристи. Това ще е добре и за обществото. Дерзайте! Искрено ваш MiroslavY.