Човек се спича на сцена, когато не е сигурен, че е добър. Аз например имам дългогодишен опит в хорово пеене- пея в този състав вече 8-9 години. Известна съм сред хората там, че съм с ебати здравата психика, някое соло като нямаше кой да го изпее винаги аз излизах. И не ми пукаше, защото диригентката ме хвалеше, че съм добра, страшно сценично самочувствие ми беше изградила за тия песни.
Наскоро обаче, хорчето леко ми отесня и затова исках да си потърся някакъв рок състав. В даскалото се хванахме с едни момчета, които свирят много яко, и доста кратко след като се разбрахме да правим нещо заедно, идва при мен китариста и ми вика- Утре имаме концерт, ще пеем това, това и това. А аз знам само 1 от песните, а другите нямам време да ги науча. И ОК, викам си, каквото сабя покаже, отивам. На въпросния концерт беше ебати спека. Аз изобщо не знам какво да пея, беквокалистка съм и е ебати шита. Най- лошото беше, че тия пичове от групата ме взеха без изобщо да ме чуят преди това, да ми кажат "Ами ОК, ставаш" или съответно "Ми с тебе няма да се сработиме" или изобщо да имам някаква концепция за нещата. Никакво самочувствие нямах на сцената, защото аз си знам, че в хора съм много добра, но откъде да съм сигурна, че ставам за рок!И в крайна сметка още не съм разбрала.