Търсене във форума

Военна песен за Дойран (текст и музика - Стоян Борисов) Първата световна 1916 -та, за отбрана се готвят нашите войски. Там на Дойран окопи копят, ден и нощ не спират не яли дори. Смърт черна ни дебне... Сега Ада се отваря точно под нас! Пред нас и зад нас, снаряди гърмят. Куршуми, осколки и бомби хърчат. Команда издават - по пет на нож! В атака напред! И хукваме вкупом в атака напред, врагът е на метри, вече пред нас... Стреляш, убиваш милост не знай! Знамето наше вее се гордо, войните пеят за победа! Владимир Вазов е статегът. Войните наши - храбри орли! И пада другарят ти верен до теб, на парчета разскъсан е от снаряд. Врагът е пред теб - намушкай го ти! И пада пронизан в гърдите и моли за живот с кървяща уста! Нямаш време да мислиш - убиваш наред! Втора пехотна атаки отблъсква, позиции брани четири дни. Врагът по-многброен е десет пъти, не ще ни уплашат и двайсет дори! Вятър пее войнишка песен на Дойран живота отне ни смъртта Мило либе моля те помни ме, ще оставя кости тук на Дойран Пред нас и зад нас снаряди гърмят. Куршуми, осколки и бомби хърчат. Команда издават - по пет на нож! В атака напред! И хукваме вкупом в атака напред, врагът е на метри вече пред нас Стреляш, убиваш и милост не знай! Знамето наше вее се гордо, войните пеят за победа! Владимир Вазов е статегът спечелил ни битките за Дойран! И пада другарят ти верен до теб на парчета разскъсан е от снаряд. Врагът е пред теб - намушкай го ти! И пада пронизан в гърдите и моли за живот с кървяща уста! Нямаш време да мислиш убиваш наред! (соло китара) В атака напред като един, снаряди гърмят, осколки хвърчат. Най- сладката смърт е тази сега за чест и родина за свобода! И ще паднем в боя, всички като един - безимени герои, храбри като орли!