starlight

В момента разучавам "Era desso il figlio mio" Който не е чувал тази невероятна ария може да я чуе тук: Защо я избрах? - Ами никога няма да забравя първият път когато я чух. Веднага реших, че трябва да я изпея. Тази ария ме завладява напълно. Страшно е красива. Не владея езика и това е един от проблемите защото съм свикнала да изговарям думите сякаш пея на английски. Друг проблем е и звукоизвличането. След толкова много пеене на метал сега ми е малко трудно. Но напредвам.

Мога да потвърдя, че това което е написал колегата в предният пост е абсолютно така. Ако мислиш да си изкарваш парите с пеене потърси професионален вокален педагог, който да ти определи гласа и да започне да те разпява съобразно това. Но проучи и намери някой който е наистина добър. Диапазона на гласа нищо не значи. По принцип има три регистъра в човешкият глас (модален, фалцетен и "свирещ"-whistle) гласа на човек се определя по първия регистър. Това е нещо близко до тона с който говориш. Можеш да го определиш и сам, но не те съветвам за да не сгрешиш. Мен първият ми вокален педагог ме определи като алт (понеже мога да пея супер ниско). Година и нещо работехме в тая насока и честно да ти кажа аз не се чувствах особено добре. Когато отидох да ме чуе наистина отличен вокален педагог (те взимат скъпо, но си струват парите) се оказа че съм спинтов сопран и с този човек изработихме сопраново C6. Сам разбираш колко голяма е разликата. Потърси човек който наистина да ги разбира нещата.

Надявам се мнението ми да не е офтопик но като видях написаното горе та не можах да се сдържа просто. Понеже доста дълго време си изкарвах парите предимно с пеене на кавъри на Manowar и понеже гласа ми като тембър и диапазон почти съвпада с този на Ерик Адамс ми е много интересно да разбера защо думата "хващали" 4 октави е сложена в кавички? Интересно ми е и да разбера според Nemorino "какво всъщност е това". Както той се изразява. Я ни просветли малко Но нека да си говорим с ноти и с директни примери. Гласа на Ерик Адамс е с диапазон Е2-C6 (middle C = C4). Моят диапазон е А2-G6 като C6 го пея с пълен глас. Без фалцет. Това за теб не са ли 4 октави? Също така защо изключвате фалцетното пеене от диапазона на един певец? Някой беше писъл за "съскането" на Марая Кери. Аз не съм съгласна с това защото ако тона е направен тихо както го правеше тя то това не значи, че не е изпят. Даже напротив. Аз лично не понасям певци които крещят с все сила на високите. Именно това за мен е зле направен висок. И между впрочем пожелавам на повечко певци в България глас "малък" като на Ерик Адамс

Явно че човека, който е пуснал темата я е пуснал визирайки конкретно някой, който е МНОГО ЗЛЕ. Лично на мен ако ми се чукне тон на баса мога да кажа кой е тона и да изпея три тона нагоре или надолу без да ги изфалшивя. Въпроса с вокалите в БГ е малко "по-различно" стоящ, отколкото с колегите ни на запад. Говоря конкретно за хеви метъл. Тук обикновено една банда си наема вокал (който и попадне) и почват да свирят нещо, много често дори изпято с грешен текст. Просто няма кадърни кадри, няма и голям избор. Това е проблема. На запад не е така. Ако искаш да пееш с някоя по-сносна банда, отиваш, казваш им какво ще изпееш. Казваш им дали е транспонирано или е в оригиналната тоналност и го изпяваш акапела. Чисто и ясно. Всичко се вижда. Има дори такива маниаци, които държат певците им да могат да пеят на "прима виста", но аз съм категорично против подобни изгъзици. А относно самочувствието - един добър вокал е длъжен да има самочувствие, дори да е малко наперен, даже нагъл. Затова наричат вокала фронт мен (фронт дама). Иначе щяха да викат така на баса. Обикновено когато една банда се издъни винаги мазното го обира певеца дори и грешката да не е негова.

Интересна темичка. Прочетах всички постове и даже на моменти се почувствах някак носталгично. Първата изява си е първата изява каквото и да си говорим, но ми се струва, че тези неща МНОГО силно зависят и от характера и темперамента на човека. В смисъл дали ще спечеш или не. Има някой хора на които просто не им пука от нищо. Никога няма да забравя, бяхме на един фестивал в Гърция. Излязоха едни пичове на около 16-17 години и заявиха, че ще ни изпълнят "Hail and kill на Manowar". На мен ми се плъзна една лека усмивка по устните, но както и да е. "Вокалът" го почна фалшиво още от встъплението - с козе тремоло и предраскване. Неща от сорта на темпо и динамика просто нямаше. Цялото парче представляваше една каша от звуци в която вокала влизаше на което място си поиска. Аз съм голям фен на Manowar и ми се скъса сърцето от мъка докато слушах. За сметка на кошмарното изпълнение обаче пичовете свиреха с невъобразима наглост и самонадеяност сякаш журито и всички останали са им длъжници за нещо....до ден днешен се чудя на какво отгоре? Разказвам това защото мисля, че стреса по време на изява и сценичното поведение зависят изцяло от човека. Индивидуално е. Аз например винаги се чувствам особено. Превъзбудена и със сърцебиене. Нещата много зависят и от това какво ще пееш. Дали е авторско, дали е в рамките на октава и половина или на 3. Къде ще го изпееш, пред колко хора, каква ще е техниката, озвучаването....абе всичко според мен има значение. Може да си вокал с 10-15 години опит и пак да се оакаш като ученическа банда. Прочетах много изказвания и за "лековитата сила на алкохола". Лично аз не съветвам вокалите да си церят стреса преди концерт с водка, или сърцебиенето с цигари. Ефекта в повечето случаи е обратен. Нали знаете. Не бърка този който не играе. Грешки винаги ще има важното е успехите да се повече..