[Мога ли да си модифицирам буксата на баса]

и кажете тея жакове Неутрик яки ли са ?

 

Нойтрик са много добри конектори - сглобих половин телевизия с такива. И ако не се лъжа май те са изобретатели на ей туй гениално нещо ЦЪК

[Сингбеци?Къде?]

guitarbt.com е free

 

А нещо такова за басисти?!

[Коефициенти на звукопоглъщане]

Ще потърся данни из старите ми учебници по акустика

 

Учебници по акустика - заинтригуван съм. Да ти се намира нещо spare за четене

[Коефициенти на звукопоглъщане]

Допълнението е добро, но като цяло аз изках да дам звукопоглъщещите коефициенти,

на по стандартните материали, които се намират по лесно

 

Ами мисля че за оборудване на персонална репетиционна в мазе, дори и стари дюшеци биха свършили работа. Затова се запитах дали отнякъде могат да се изкопаят характеристики на всякакви дунапренени и латексови материали. Некой - идеи?!

[Коефициенти на звукопоглъщане]

В общи линии няма идеален материал за звукоизолиране, така че основното мислене трябва да бъде в посока какви материали да се използват и как да се комбинират. Интересно би било да се намерят подобни данни за пенополиуретанови и пенопластови изделия

На вашето внимание предлагам коефициентите на звукопоглъщане на изделията на рикофон:

 

 

Коефициентите са в мерната единица Сабин. За по-любознателните ето формули за изчисление, както и коефициента на звукопоглъщане на някои материали.ЦЪК

[In Ear Monitor]

Не съм сигурен, че In-ear мониторите биха имали онзи заглушаващ ефект, който вероятно тръсиш. Повечето от тях са предназначени за студиина работа и не биха изолирали шума при едно живо участие, така както биха го направили едни хубави слушалки, но решението си е твое.

[За един малко по-добър звук :)]

Задравейте нов съм във форума, свиря на бас и от около 6 години се занимавам с тонрежисура и понеже с това си изкарвам хляба, реших, че някой трябва да защити гледната точка и функциите на озвучителите, към които тук има доста нападки, някои справедливи, други не дотам. Търпеливо изчетох всички мнения по темата и отдавам MASSIVE RESPECT на Fender за това, че е успял на прост език с минимум усилия да обясни голяма част от основните неща.

Но да си дойда на думата за защита на озвучителите. За съжаление погрешно е схващането и начина на работа с това племе в българската музикална практика. В повечето случаи саунд-дизайнерите (наричайте ги тонрежисьори, тонинжинери, озвучители, звукари или както там искате, но аз не случайно използвам този термин) биват възприемани като хамали, които си клатят краката и по цял ден се наливат с бира - да не малка част са такива, поради което страдат и кадърните хора в бранша. В 90% от случаите групите НИКОГА не провеждат предварителен разговор със саунд-дизайнера на тема звучене. Срещат се с него или се чуват по телефона за да уточнят техническите параметри на участието и след това дори не се поглеждат. Нещото, което на повечето музиканти убягва, е че тези хора също имат своя концепция за правенето на музика и чуват нещата по свой собствен начин. Един вид те също са творци или поне би трябвало да бъдат такива. И поради тази причина е добре желания краен продукт да бъде обсъждан с тях. Има неща, които един саунд-дизайнер може да ви поднесе като звучене, за които вие никога не бихте се сетили. И когато въпросният отиде при китариста след саунд чека и му каже "Добре, нещата са ОК, не пипай нищо!", то не е за да му демонстрира превъзходство и да покаже кой е шефа, а за да бъде оставен да си върши работата като хората и накрая всички да са доволни. В България обаче всеки има претенции, че разбира от звук и все гледа да си наложи мнението.

Другият проблем - акустиката. Повечето помещения на клубове в нашата мила родина изобщо не са предназначени за това, което се случва в тях. В най-общия случай собствениците си мислят, че като успеят да изолират помещението така че звука да не излиза оттам, значи са си свършили работата. Да ама не. Допълнителното коригиране на движението на звуковите вълни обаче струва пари и то не малко и те най-често биват спестени. Предвид факта, че повечето клубове се помещават в мазета и са изградени от каменни, мраморни и други там отразяващи повърхности, допълнителното поставяне на звукопоглъщащи елементи е повече от желателно. Каквато и техника да има човек на разположение, това е фактор, с който той трябва да се съобразява и за съжаление не винаги може да отстрани негативите от него напълно. Това е и една от причините да се получават проблемите, за които споменахте - изрязани баси, дрънчащи високи и липсващи средни. Това е и причината след половин час прекаран в подобна отбстановка да ви боли главата и да ви пищят ушите. Погрешно е схващането, че качеството на баланс на звука се компенсира със сила, а това е най-често срещаното явление. Добър пример за обратното e Swinging Hall или поне беше на времето. Не съм ходил там от няколко години. За мен това е идеалното доказателство, че не е необходимо да скъсате мембраните на колоните, за да накарате публиката да се кефи.

Но стига съм философствал да си дойда на конкретните препоръки.

При квадратните мазета от камък и мрамор основният проблем е в отразените ниски честоти. Ако тук има хора, които смятат да правят клубове, този проблем може да бъде решен с бас трапове на подходящи места, както и с внимателно разположение на повече на брой, но по-малко мощни woofer-и. Това, което мога да препоръчам конкретно на музикантите, а по-конкретно на брабаниста и басиста е използването на компресор. Това не винаги е приета практика, но ще бъдете учудени от резултатите. При подходящите настройки ниските честоти, ще започнат да звучат много по-плътно и ще дават добра звукова картина и при по-ниски нива. Възможно е това да промени до някаква степен стилистично звученето ви, особено за тези басисти, които обичат да изпъкват с добрата си слап техника поне веднъж на вечер, но както се казва - "Изкуството иска жертви".

Проблемът с високите наистина би могъл да бъде решен с дефазиране, но много малко са хората, които биха се наели да го направят, а и още по-малко са тези, които разполагат с подходящата техника за да го направят. Експериментът, който съм правил и показа не лоши резултати е лек ривърб с висок дикей рейт (ако пулта или банката с ефекти има дикей функция) и добавяне на закъснение от около 2 мили секунди на овърхедите съвместено с лоупас филтър до 4-5 килохерца зависи от чинелите. Това запазва звънтенето и изрязва отразените звукови вълни, които предизвикват металното дрънчене на чинелите, за което Евтим спомена.

Проблемът с клавира винаги е налице. Колкото и да му вдигаш входното ниво все не стига, ами и на всичкото отгоре всичко се размазва, в момента, в който пианистът натисне състейна. Удачно е според мен да се използва отделен предусилвател за него и при необходимост да бъде хакнат и един оптоизолатор по веригата, който да разкара ужасния брум от окъсяването на 0 и маса при поенето на моно жак към стерео жак или канон, ако синтезатора няма собствен балансиран изход. В края на краищата едно оптоизолаторче струва 30 кинта.

За вокала - ами като цяло не се доверявайте на микрофоните, които висят по студиата и клубовете. Повечето от тях са нисък клас със скапана честотна характеристика и неясна чувствителност. Така или иначе вокалите не харчат пари за инструменти. Пък посъберете си пари и си купете читави микрофони. Основното, за което трябва да се гледа е микрофонът да носи на високо налягане (така е малко вероятно да премодулира при по високи нива на звука) и да има добър frequency response при по широк честотен спектър, за да има смисъл от корекции на еквалайзерите, защото при положение, че микрофонът не възпроизвежда с еднакви нива половината от честотите на вашия глас, не можете да очаквате гласът ви да звучи истински.

 

Ми това е от мен по темата. Надявам се да съм допринесъл с нещо. Отворен съм за всякакъв род критики и мнения по казаното от мен. В края на краищата никой не се е родил научен, а и всеки ден човек научава нещо ново. Едно обаче е сигурно. Най-добрият учител е практиката, а не теорията. Така че - ЕКСПЕРИМЕНТИРАЙТЕ!!! Така ще откриете своето собствено най-добро звучене.