chanteuse

Здравейте, извинете, но сигурен ли сте, че на този телефон търсят група за нова година, защото аз предадох номера на колеги, които като са се обадили са получили предложения за реклама и др.подобен вид дейности, но нито дума за това, че се предлага работа за нова година

Една истинска история от мен През 1985 година работехме в Хърватско. На стената във всяко заведение имаше табелка с надпис, колко струва една песен,т.е., ако клиента иска да си поръча песен, колко трябва да плати. Всички стриктно го изпълняваха и никой не протестираше. Тогава една песен струваше 300 динара. Но дойде един газда (собственик) и ни покани да открием едно ново заведение в друго населено място и ние се съгласихме. Заминахме за там и какво да видим - едно красиво заведение, изцяло обзаведено от Германия по последна мода, красиви чаши,пепелници и т.н.,а на стената надпис, че една песен струва 1000 динара. Питаме газдата да няма грешка, а той ни казва - "Не,няма грешка! Искам в моето заведение да идват само богати клиенти! " Първите дни хората изобщо не си поръчваха песни, но полека-лека желанието да си чуят имената по микрофона взе да надделява, и започнаха да си поръчват по една,две,три песни. Задължително трябваше да казвам (силно) името на човека, за когото е песента, по време на интродукцията, между всеки куплет, и накрая,за кого е била тази песен! Една вечер дойде един клиент и ми даде 100 немски марки. Това бяха МНОГО пари! Те се равняваха на 16 песни Започнахме да пеем за него и аз, за да не пропусна нещо, взех да си записвам бройките песни на един лист Оня гордо се пъчеше пред всички - вижте ме,колко съм богат! Като изпяхме и последната, 16 та песен, започнахме да пеем за други хора, обаче оня с марките взе да ми ръкомаха и да ме вика при него. Отидох да разбера какво иска,а той ми вика - " Вие НЕ ми изпяхте 16 песни, а по-малко!" Опитах се да му обясня, че всичко съм си записвала и няма грешка, но той се развика, че сме го излъгали и си иска обратно стоте марки. Аз не исках да му ги върна, защото бяхме пяли близо два часа за него, но той се разкрещя,че ако не му ги върнем, ще ме натика в дупката на вентилатора и аз хукнах към музикантите с вик "Помощ", а той - след мен. Тича след мен и мята чаши и пепелници от масите, покрай които минава. Моите колеги наскачаха да ме защитават и стана бой. Аз се мушнах зад сцената в кухнята и не излязох от там, докато газдата не извика едни униформени от улицата да ги разтърват. Сега, като го разказвам ми е много смешно, ама тогава изобщо не ми беше...

Да, точно така Това са истинските американски микрофони.

аз съм певица - вокалистка, както казват във филма "Оркестър без име",най-великият филм за музиканти на всички времена! Но това е друга тема Музикант, това е диагноза, казва един наш велик колега. Та и аз съм със същата диагноза. На 48 години съм Всъщност това има ли значение? Ако си болен с тази диагноза, няма излекуване. Ако не си - просто ставаш предприемач, продавач, или нещо друго....

Moже би излизам от темата,ама да и кажа и аз Навремето като започвах да пея имаше едни микрофони от 20 лева, български(то други нямаше у нас), и като започнех да пея, кабела падаше на земята,ако не го пренавиех на кръг,през ръката си И изведнъж прочетох на стената в Консерваторията,че се продава чисто нов ШУР СМ 58 за 650 лева. Това бяха ужасно много пари за онова време (1983 година), но майка и татко ми купиха този микрофон, донесен от Норвегия. От тогава до 1997 година съм пяла с него. Колко пъти е падал,как е удрян,как е изхвърчал ,като се спъне някой в кабела ми....нямам думи! Целия се е смачквал,но...работи! Железен!!! За това е ШУР! Е,после започнах да пея със безжичен, но стария Шур си го пазя Мисля,че никога няма да го продам