Mалко помощ за преамп

[ludmata]

Здравейте,

 

Отдавна се кумя да си сглобя Алембик 2B схемата, та сега се наканих и имам няколко теоретични въпроса:

 

1. Как да сметна ватовете, които се отделят на резистора, тоест какви резистори да ползвам за сигналната и захранващата верига. Пробвах по стандарно му, примерно за 5к резистора след 250те волта. Излиза, че минава 0.05 А ток през него. Хубаво, но 0.05А по 250V правят 12.5W. Явно греша, щото никъде не виждам да са използвани такива големи и масивни резистори по снимките на дайърите

 

2. Искам да добавя gain пот на схемата. Гейна се определя от делителя 68к/1М, нали? Следивателно мога да сменя 68к със един линеен пот 100к - би трябвало да стане.

 

3. За инпута искам да сложа входове за активен и пасивен инструмент. Е тука си нямам на идея какво да правя, явно импеданса е различен и трябва да се направи съгласуване. Ок, но какъв е импеданса на пасивен и активен бас?

 

4. Притеснява ме още, че няма входен кондензатор и ако нещо се прецака може да засвиря и да заиграя. Предполагам 100н ще свърши работа, но това ще повлияе на входния импеданс, щото нали Z=1/wC?

 

5. Иска ми се да добавя пот за определяне на средните (параметрик), но затова ще си потърся схема да видя как работи.

 

6. Сега се сетих, откъде да взема цокли за ламбите

 

Гледам схемата оттук, но сега видях и тази, на която няма този 5к резистор... Но все пак въпроса остава

Моля не се смейта ако са ми глупави въпросите, уча се, досега съм правил само оп амп усилватели и разни елементарни схемки

Редактирано Май 6, 2009 от ludmata

[ludmata]

И още един въпрос: Мисля да направя захранването с два трафа 220/12 обърнати един срещу друг. Но въпроса ми е колко горе долу харчат ламбите 12АХ7, сми колко големи да са трафовете и ест бушона на юнита.

[Parni_Valjak]

Здравейте,

 

Отдавна се кумя да си сглобя Алембик 2B схемата, та сега се наканих и имам няколко теоретични въпроса:

 

1. Как да сметна ватовете, които се отделят на резистора, тоест какви резистори да ползвам за сигналната и захранващата верига. Пробвах по стандарно му, примерно за 5к резистора след 250те волта. Излиза, че минава 0.05 А ток през него. Хубаво, но 0.05А по 250V правят 12.5W. Явно греша, щото никъде не виждам да са използвани такива големи и масивни резистори по снимките на дайърите

При 50 mA протичащи през 5Кома - I^2xR - .05x.05x5000=12.5W, но в дадения случай не протичат 50 mA, а само анодните токове на двата триода на една ECC83.

В този режим, анодните токове са по 1...1.5 mA. T.e. 2...3 mA общо. Пресмята се за най-тежкия вариант, 3mA пак по същата формула - I^2xR - .003x.003x5000=0.045W. От гледна точка на сигурност може да се постави резистор с мощност 0.1 , дори 1/4 вата, размерите са достатъчно миниатюрни.

 

2. Искам да добавя gain пот на схемата. Гейна се определя от делителя 68к/1М, нали? Следивателно мога да сменя 68к със един линеен пот 100к - би трябвало да стане.

Напълно излишно решение в дадения случай. Защо? Така осъществената концепция на предусилвателя е силно минимализирана. Това води до някои ограничения. Всеки инструмент има регулатор на ниво/volume, който се явява точно на предложеното място във веригата на сигнала. Регулатор Gain би бил полезен, ако се намира някъде между две усилвателни стъпала, главно за постигане на контролируемо претоварване (изкривяване). Тук няма как да се постигне такова. Едно поради ниския коефициент на усилване, от друга наличието на групата за тонконтрол. Последната е компромисна по принцип, защото е включена към сравнително високомен източник, анода на предното стъпало.

И без това има два регулатора на ниво - след тонконтрола и в изхода. Докато първият е приемлив по отношение на импедансно съгласуване, то вторият е силен компромис. Да се захранва изходният кабел с високомен източник е меко казано калпаво. Е, понеже става въпрос за бас китара, с ниска горна честота (спорно според мен, защото има басове с доста висока граница на обертоновете в спектъра) може да се отмине като решение със средно качество.

За да не стане "дебела" темата няма да се впускам в разяснения как да се оправят посочените окуцявания.

3. За инпута искам да сложа входове за активен и пасивен инструмент. Е тука си нямам на идея какво да правя, явно импеданса е различен и трябва да се направи съгласуване. Ок, но какъв е импеданса на пасивен и активен бас?

Няма подобно съгласуване. Поне в звуковия обхват. Изходният импеданс на пасивния вариант е 100...500 Кома, докато активния е 10...1000 ома, но и двата работят добре на високоомен вход. Обикновенно изходния сигнал на една активна електроника е с по-високо ниво от този на пасивния вариант, затова входовете маркирани като активен и пасивен са по-скоро прикритие за старите High и Low sensitivity.

 

4. Притеснява ме още, че няма входен кондензатор и ако нещо се прецака може да засвиря и да заиграя. Предполагам 100н ще свърши работа, но това ще повлияе на входния импеданс, щото нали Z=1/wC?

Това е стандартно положение, и не е необходимо да се поставя излишен елемент по пътя на сигнала. Ако под прецакване се има предвид протичане на "фаза", то кондензаторът няма да помогне, защото проблемът ще е по масата.

5. Иска ми се да добавя пот за определяне на средните (параметрик), но затова ще си потърся схема да видя как работи.

Контрол на средните честоти има във почти всеки Фендер или Маршал, от където е взет тонконтрола. "Параметрик" няма да стане с посочената схема. Или Alembic или Acoustic или Ampeg. Всеки предусилвател си има концепция. Ако не ти харесва посочения вариант, по-добре потърси комплексно завършено друго решение. Трябва дълго да обяснявам, така че се ограничавам до тук.

 

6. Сега се сетих, откъде да взема цокли за ламбите

 

Гледам схемата оттук, но сега видях и тази, на която няма този 5к резистор... Но все пак въпроса остава

Моля не се смейта ако са ми глупави въпросите, уча се, досега съм правил само оп амп усилватели и разни елементарни схемки

Да си направя редовното предупреждение. Ако нямаш опит с високи напрежения, внимавай много! Опасно е ! Не само се "заиграваш" а и се "одървяваш"!

 

Но въпроса ми е колко горе долу харчат ламбите 12АХ7, сми колко големи да са трафовете и ест бушона на юнита.

Отопление 12.6V/0.15A или 6.3V/0.3A. Анодно - посоченото напрежение и ток 3 mA. Това важи за посочения вариант. Трафовете се смятат по вече известния метод^.

[ludmata]

^ Много благодаря, наистина ми отговори, а за високите напрежения имам навик да се пазя - едно време сглабях ел.табла и захранвания за диодно осветление А относно кривенето, от Алембик казват, че може да свържем изхода на първия към входа на втория и така да получим дист. И не случайно избрах този преамп, вижда ми се доста лесен за изпълнение, след някоя друга книжка може и нещо по-така.

Редактирано Май 6, 2009 от ludmata

[ludmata]

ПарниВаляк искам да питам за двете неща които каза, че са доста зле в схемата: високия импеданс преди тон контрола и на изхода. Разтърсих се из нета за разни други схемни решения ала фендер, попаднах на фендер басман 5ф6а, които се оказа предшестващия дизай на доста преампи и ампове, вкл и този. Там проблема с високия импеданс е решен с катоден повторител. Ако сложа още една лампа 12АХ7 като катоден повторител ще реши проблема и виждам, че ще ми остане "половин" ламба не използвана, следователно се сетих, че мога да реша и проблема с високия импеданс на изхода. Правилно ли е така?

 

Все още чета какво е точно това животно, катодния повторител, но гледам оттук и си мисля, че това ще свърши работа за целта:

 

P.S Между другото втория пот за усилване го няма на оригиналната схема, има си просто 1М ресистор.

Редактирано Май 6, 2009 от ludmata

[bir4o]

Като сложиш и катоден повторител , преампа заприличва на маршалски тип -JCM800 .

[Parni_Valjak]

^^

С една ЕСС83 може да се поставят два повторитела, един пред тонконтрола и един в изхода. Така проекта ще стане професионален, и ще придобие значително по-високо качество.

От катода на последата ламБа - 1...2 uF последователно с 680..1000 ома към изхода и 1М към маса.

Още едно отопление, още 3...4 mА в анодното захранване и всичко си идва на място.

 

ПП. Изкам да изкажа одобрението си за поведението при водене на темата.

...след някоя друга книжка...

...Все още чета какво е...

Де да бяха и други съфорумници "четящи", щеше да е къде къде по-интелигентен диалога...

Редактирано Май 7, 2009 от Parni_Valjak

[ludmata]

Ами виж не смятам, че нкой трябва да си губи времето с мойте мераци, така,че по-добре да знам какво питам. Довечера, ще начертая схемата и ще я постна...

[bratmito]

Ако не си фанатик на тема лампи можеш да направиш буферите полупроводникови например с мос транзистор виж това .

[ludmata]

Еми имам точно две лампи и затова реших, че така ще мога да ги оползотворя

[ludmata]

Направих нова схема и се получи това.

 

 

Сега остана да я направя и на платка, ако няма някакви пропуски разбира се

[Parni_Valjak]

Между двете стъпала постави 10-тина килоома и 10...50uF в левия край, предполага се, че в десния също ще има елко (като част от филтровата група на изправителя).

Печатна платка за лампова схема е малко трудна за проектиране, защото има доста неща за съобразяване, които не са явни от принципната схема. Това може да доведе до непредвидени проблеми. Затова обемен монтаж за толкова скромна схема мисля, че ще е по-удачен.

[bir4o]

...

Сега остана да я направя и на платка, ако няма някакви пропуски разбира се

 

На каква платка -казват най добре било на обемен монтаж...

[ludmata]

Мда забравил съм електролитния на захранването. ПарниВаляк не съм сигурен, че разбирам "между двете стъпала" - между "напрежителното" и повторителя или между пред и след тон контрола. Второто май няма смисъл ама все пак

 

На платка е защото искам да го събера в 1U, а в същата кутия трябва да побера и трафа и платката за ДИ бокса, захранването и евентулно и още един преамп като този, за да прилича на истинския

[Parni_Valjak]

Има две усилвателни стъпала/групи - Предварително/Входно и Крайно/Изходно; между тях има тонконтрол и регулатор на ниво. Захранването трябва да е "разделено" между тях с Г-образен RC филтър, за избягване на паразитни връзки от изходното стъпало към предварителното, и за намаляване на остатъчните пулсации от изправителя. Триодните стъпала са много чувствителни към пулсации и чужди сигнали в анодите - виж анодните характеристики и сравни например с пентодни (при тях наклонът е минимален и се дължи основно на на Милеровия ефект). За човек работил с операционни усилватели, които имат PSRR от 100 и повече децибела, тази особеност на триодите може да се окаже доста изненадваща, заедно с високата податливост на паразитни електрически полета.

Размерът на кутията няма общо с вида монтаж. В 1U няма никакъв проблем да се вмести обемен монтаж, дори бих казал, че може да се окаже по-компактен от печатния такъв.

Не разбирам за какъв DIbox става въпрос, като тук не е необходим изобщо. Изходен линеен трансформатор за галванично разделяне и симетричен изход - да, но DIbox е нещо съвсем друго.