Моля за съвет.

[ddr2]

Здравейте.

 

Решил съм твърдо и сериозно да се занимавам с композиране на музика (да пиша и чета ноти, теория, хармония и т.н.). За съжаление, не съм се занимавал с музика. (но имам време, желание, търпение и мотивация.) Иначе казано - започвам от нулата. Смятам да тръгвам на уроци. Мисля, че това е най-добрият и удачен вариант. Интересува ме следното: Къде в Пловдив мога да намеря частни учители? Имате ли някаква полезна информация, координати..? Всякакви съвети и насоки биха били от огромна помощ.

 

Предварително Ви благодаря.

Редактирано Май 20, 2010 от ddr2

[ddr2]

Извинявам се за double-post-a.

 

Забравих да спомена: Не мисля да се насочвам само към един инструмент, насочил към оркестрално композиране. Иначе казано - филмова музика.

Дали ще е трудно? - Определено! Дали е невъзможно? - Категорично не! Благодаря предварително.

 

Едит: Имам приятел завършил Музикалната Академия в Пловдив (вече следвайки магистратура), който също ще ми помага, но главно предпочитам да се доверя на частен учител.

Редактирано Май 21, 2010 от ddr2

[Audiobody]

Филмовата музика иска доста широк кръг от познания. Едва ли ще ти поверят голяма продукция, затова първоначално ще си вкъщи, като всички нас. Ще се нуждаеш от много добър компютър (за правдиво звучене на оркестрациите, а не само с General MIDI звуците).

Вероятно ще ти трябва двуядрен компютър с поне 2GB RAM. Предполагам програмите ги знаеш сам:

за оркестрации - EWQL (East-West Quantum Leap: пиана, шрайх, гласове, перкусии) огромни библиотеки за този VSTi (EWQL)

за композиране - Sibelius, Finale (за нотиране)

 

Всичко има сега, но ако искаш можеш да го даваш както преди 20 или 200 години. С лист, молив и 100 човека оркестър с инструментите си. Ама не ми се вярва, освен ако наскоро не си ударил 6-ца от тотото.

[Steppenwolf]

Човекът не е споменал специфично филмова музика и пита нещо съвсем друго, а вие го хвърляте директно в софтуера и библиотеките. Аз няма да засягам този въпрос, но все пак ето няколко реда от мен за филмовата музика...

 

Когато се говори за филмова музика, хората много често мислят единствено за симфонична / оркестрална музика. Това не е вярно. Във филмовата музика може да имаш всичко. Добре е филмовият композитор да е гъвкав и да може да се справя с различни стилови превъплащения, което изисква познания за различни стилове музика. Това пък значи да слуша разнообразна музика и да и обръща аналитично внимание. Разбира се, композиторите си имат слаби и силни страни и надали някой е гладък за всякакъв вид музика. Ако искаш по-класическо звучене и лирични мелодии, Мориконе е идеален избор, а също и Уилямс - за по-мощни оркестрации. Ако искаш нещо разчупено, с вплетена електроника, сещам се за Ханс Цимер. Марк Айшъм също ще свърши чудесна работа тук, а понеже е и джаз музикант, за такива елементи във филма е много намясто. Клиф Мартинез пише много хубави ембиънт атмосфери, та за филм, изискващ подобен саундтрак, е доста подходящ композитор. Нещо по-чудато? Дани Елфман. И т.н.... Разбира се, това съвсем не значи, че тези композитори не могат да пишат и друго, но това са някои най-общи характерни черти за тях.

 

Друг важен момент е, че някои хора, когато се "захласват" по подобна музика и в частност саундтраковата, избързват и обръщат внимание много на оркестрацията, преди да са учили хармония, контрапункт и форми, което е основното и е от най-висока степен на важност. Арнолд Шьонберг, чийто подход към преподаване на композиция е по-неортодоксален, разделя обучението по композиция на тези три части (при него хармонията се учи преди всичко с писане от нулата, а не с хармонизиране на вече зададена мелодия или реализиране на цифрован бас - методи, който той открито критикува).

 

Ако не знаеш нищо за музиката, следва да започнеш от основната (или още елементарна) теория, да се запознаеш със системата за нотация, интервали, ладове, акорди, ритъм и метрум и т.н., преди да прогресираш към споменатото, след което пък да анализираш музика и да разглеждаш композиционни техники.

 

В този ред на мисли, не е добра идея човек да се хвърля веднага в големия оркестър. Отначало е по-добре да се композира за соло инструмент, както и камерна музика. Това позволява на човек по-лесно да се фокусира върху контрола на вече споменатите фундаментални елементи в произведението.

 

Относно обучението - има различни пътища: формално обучение в академична среда, с частни уроци, самообучение или комбинация. Музикалната история познава добри примери от всичките, макар че самостоятелното обикновено е по-времеемко и трудно, изискващо по-будно внимание и висока степен на самодисциплина. Ако човек няма някакви други съображения и има физическата и финансова възможност да си позволи работа с преподавател, хубаво е да го стори - това обикновено ускорява и стабилизира процеса на израстване. Не всички специалисти са на мнение, че можеш да научиш някого да композира - по-скоро можеш да му покажеш инструменти и методи за това, но той е този, който ще трябва след това да се изрази с тях. Някои дори са на мнение, че композицията не трябва да се преподава. Но това е встрани от темата...

 

Не мога да ти препоръчам преподавател в Пловдив, но се сещам за наш съфорумец, който е от Пловдив и вероятно би могъл да препоръча, ако не дори и директно да ти е от полза. Пиши едно лично съобщение на Topsun.

 

И мисли само за музиката, а не дали ще работиш в тази сфера и какви пари ще изкарваш - то бледнее и музиката често се оказва несигурен доход. Вярвай, че можеш да правиш това, което желаеш, и бъди търпелив, тъй като плодовете идват бавно - може да ти отнеме повече от 10 години, докато започнеш да се чувстваш сигурно, но вниманието и трудът ти в един момент ще бъдат възнаградени и ще го усетиш. Добрата новина е, че за композиране, за теоретично образоване, за идеи, за упражняване на слуха и изработване на перспектива никога не е късно, а дори и за усвояване основите на инструмент, което би подпомогнало процеса. Антон Брукнер е започнал да композира в 40-те си години, като взема уроци по контрапункт в 30-те, а преди това е бил преди всичко органист. Доста по-трудно е, ако човек иска да става добър инструменталист, понеже чисто двигателни фактори, които се изменят с възрастта, започват да оказват съпротивление.

 

Поздрави и успех!

[Audiobody]

Не мисля да се насочвам само към един инструмент, насочил към оркестрално композиране. Иначе казано - филмова музика.

Наистина не е посочил какъв тип филми ще прави, щото от колежански комедийки до всяккави там драми за ценители музиката е различна.

 

Принципно филмовата музика е за настроение.

 

Най-уникалните са бекингите на "Том и Джери" (старите класичекси епизоди) и всичките там анимации! Феноменални са просто.

Ако искаш семпло, но супер въздействащо - Angelo Badalamentti. Той е страхотен. Ennio Moriccone също.

[Steppenwolf]

Сега видях, че е написал филмова музика - въпреки внимателното прочитане на втория му пост, някак съм пропуснал или просто забравил това. Филмова музика обаче не е равносилно на симфонична, както и обратното.

[ddr2]

Благодаря Ви за отговорите, най-вече на Stone. Наистина сте прави - за да се композира филмова музика се иста доста разнообразност, за всеки вид филм по нещо. Възможно е да се насоча към трейлър музиката ( за филми, тв и други рекламни кампании от типа на музиката на Immediate Music, Two Steps From Hell и т.н. ), която също изисква разнообразност. Тепърва ми предстои уча доста работи за музиката, както каза Stone. Едва, когато науча всичко необходимо, ще поема по пътя, който избера за правилен. Единствено времето ще покаже кое от двете ще бъде. Stone ми даде всички насоки, които търсех, за което много благодаря!

 

Поздрави и със здраве.

Редактирано Май 22, 2010 от ddr2