Jump to content
Българският форум за музиканти

BlueZone

Квинтов и Квартов кръг на тоналностите

Recommended Posts

Благодаря за напомнянето, поправих блейковата грешка. :)

 

А характерът се определя предимно от терцата просто защото засяга качеството на тониката.

 

В допълнение, има и неутрални ладове, при които изобщо няма терца. Мажор и минор като цяло е относително понятие и можем да имаме градация на терцата между тези двете - т.е. преливаща сива зона, а не черно и бяло. Aquarelle даде добър пример с други култури. В по-авангардната музика също се използват микротонови (15-, 16-, 17-, 19-, 31-, 43-тонови) строеве. Съществува и строева модулация, където се променя строят в даден момент в композицията.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Лидийски миньор - електорална единица, с неустановени еректорални способности, практикуваща най-древната мъжка професия в рудните мини на областта Лидия.

 

Лидийски минор - притежава мажорна терца и о, май гад... минорна секста!

 

Мисколидийски минор... същия екземпляр с минорна секста.

 

Комай секстата имала значение за името на лада.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Понеже лидийският лад има #4, а натуралният минор (еолийски) има b6 и b7, лидийският минор е логично описателно наименование за този лад. Но е определяща преди всичко терцата; тя е водещият фактор, по който разделяме ладовете на мажорни и минорни, определяйки качеството на тониката. Иначе, можеш да срещнеш и Mixolydian b6, получена от мелодичния минор... Стана дума и за градация... Тъмнината на ладовете също не е рязка. Може да се подредят от светли към тъмни.

Share this post


Link to post
Share on other sites
ultramega:

мажорният акорд има мажорна терца , чиста квинта и мажорна септима.

доминантовият мажорна терца , чиста квинта и минорна септима

минорният минорна терца , чиста квинта и минорна септима...

мажор е качеството на акорда, а доминантов - функцията

 

именно терцовите и секстовите си остават точно такива мажорни и минорни, както това е с тоналностите: мажорни и минорни.

хм...винаги сьм си мислел, че секундите и терците биват големи и малки...едните са консонантни, а другите - дисонантни

 

Ако на партитурата има в арматурата един диез, тоналността ти е или сол мажор, или ми минор.

а ако нямаме партитура? :)

 

Друг е въпросът, че мажорът и минорът са понятия, дефинирани от западната музика.

а дали мажора не идва от естествения ред на обертоновете?

 

Лидийски минор - притежава мажорна терца ... минорна секста!

Мисколидийски минор... същия екземпляр с минорна секста.

интересни ладове - от какво призлизат?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Той пьк Ивелин си редактира коментара... Постьт му звьршваше с вьпроса: "Има ли ладове, сьдьржащи и малката, и голямата терца на тониката?"

 

^Да! Седмият лад на мелодичния минор (т.н. алтерирана скала). Това се чува реално, но се отбелязва така:

 

1 b9 #9 3 #11 b13 7

 

Точно както стана дума в сьседната тема - за яснота и избягване на теоретичното затормозяване, "увеличената прима" не сьществува. Интервальт, който се чува е малка секунда, и се означава:

 

1.) като хроматичен тон при вьзходящи мелодични линии

 

2.) като b2 и/или b9 при построяването на акорди

 

Ако това не беше така, алтерираният акорд би се означавал:

 

G7 #1 м3 г3

 

вместо

 

G7 b9 #9 (общоприетото обозначаване в цял свят, с изключение на Форум.музикант.орг).

 

Разбира се, тук оставяме отворена вратичка за новаторите от нашия форум, които неуморно полагат усилия да нарекат избретената топла вода - силно загрята студена вода.

 

Успех на всички,

 

Пешо

Edited by kitaratapesho

Share this post


Link to post
Share on other sites

:) ми сетих се и си го редактирах...иначе мерси.

Ама изчаквай времето ми за редакция от 15 мин., за да не стават грешки.

Знам че нямаш тьрпениье ;)

Edited by Ивелин

Share this post


Link to post
Share on other sites

И като стана дума за новатори, тук бих искал набързо да използвам случая да поканя Kurt Uvash да отвори една своя тема в раздела, където ще е свободен от модераторски забележки и нарушения да осъществява всякакъв вид излагане на показ.

 

а дали мажора не идва от естествения ред на обертоновете?

От обертоновете (но не само) идват и други неща - може да се види, че са замесени и във формирането на звукореда, в строевете, хармоничните функции, разполагането на акордите, затова акустиката като цяло има значение за разбиране природата на музиката. Неслучайно за мажорния лад понякога се казва, че e "природен", "акустичен източник".

Share this post


Link to post
Share on other sites
Лидийски минор - притежава мажорна терца и о, май гад... минорна секста!

 

Мисколидийски минор... същия екземпляр с минорна секста.

 

Отново навлизаме в рамките на научната фантастика!

 

Лидийски минор:

 

1 2 b3 #4 5 b6 b7 (секстата е по избор, в зависимост дали скалата произлиза от лидийския лад или дорийския).

 

Кьде е мажорната терца?!?

 

Характерното за Миксолидийския лад е: мажорна скала с малка септима.

 

1 2 3 4 5 6 b7

 

Ако решим да го превьрнем в минор (за пьрви пьт чувам терминьт миксолидийски минор):

 

1 2 b3 4 5 6 b7

 

Което хората от векове наричат Дорийски лад. Той определено НЯМА малка, а голяма секста. Ако пьк бее с малката - щяхме да го наричаме "натурален минор" или аеолийски лад.

 

Абе вьобще... Нямам думи. Раздел Теория е щураво място...

 

Успех с теорията, книжките и т.н.,

 

Пешо

Edited by kitaratapesho
  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ивелине, не съм толкова непросветена - знам за мажора (миксолидийски, за да сме точни) и реда на обертоновете...исках да кажа съвсем друго нещо. Имах предвид понятията и западната музикална система :)

Пък и като говориш за обертонове, значи си наясно, че част от тях не са точни спрямо тази музикална система ;)

 

Хайде спирам вече, че и без това достатъчно окепазихме темата...

Share this post


Link to post
Share on other sites

С риск да ми бьде изтрит коментара отново, искам да защитя изказването си. Все пак сме форум и разискванията по тема, като тази за някой може и да е полезно, а именно:

не сьм сьгласен, че понятията мажор или менор принадлежат на нечия система, било то западна или северна, защото консонанти интервали като терците (големи и малки) имат точно определен брой трептения по между си, по които се настройва темперамента на пианото, например (чиста проба физика). Което значи, че интервал, който е м/у тези два, ще повече фалшив, от колкото дисонантен. Арабската музика има такьв интервал, но той е най-вече м/у 1-ва и 2-ра ниска, която се настройва още по-ниско. Тези неща са единични и лимитирани. Стандарта си е стандарт, както и в обертоновия ред има почти толкова лидийски, както и миксолидийски.

Благодаря за вниманието! :girl_witch:

Лек ден!

Edited by Ивелин

Share this post


Link to post
Share on other sites

Най-близък до обертоновата редица като съдържание на тонове над основата е лидийско-доминантовият лад, който някои наричат още обертонова скала. А постоянно за интервалa е отношението между честотите на тоновете му. Като оставим настрани темперирането, за мажорната терца чистото отношение е 5:4. Не че няма и още за дъвкане...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Лидийски минор:

1 2 b3 #4 5 b6 b7

Това не е сьвсем по темата, но след като Kurt Uvash го е споменал, а и не мисля, че в раздел Теория трябва да се прескачат такьв тип неточности:

Това ли е лада, който Пешо е посочил? Ако да, приемеме ли правилото, че в един лад не може да има две последователни малки секунди? И ако отново да - то сьществува ли изобщо Лидийски минор?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Накратко - да, съществува лидийски минор, но го знам с мажорна терца. Интернет справките също го изкараха така, като не изключвам разминавания.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мерси :) 1 2 3 #4 5 b6 b7

Излиза, че скалата е с лидийски долен тетрахорд и натурален минорен горен, от кьдето и произлиза наименованието й, което теоретично е неправилно..., но не и забранено! :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това го споменах още в предната страница... Но няма нищо неправилно.

Все пак ще е хубаво Петър да потвърди и той една от двете скали за това наименование.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.