Диез или бемол

[mrtoi]

Здравейте! Имам въпрос към знаещите. Има, ли значение, когато нотирам нещо и се наложи да запиша нота, която е алтерована, дали да се запише с диез или с бемол? Например ла бемол или сол диез. Благодаря на всички предварително! 

[Лими]

От теоретически съображения е строго задължително да се знае кога какъв знак да се сложи. Затова трябва да се научат квартов и квинтов кръг по който се образуват тоналностите. Например в тоналност до минор има ла бемол и е забранено да се ползва сол диез макар че звучат с една и съща височина. Но в тоналност ми мажор има сол диез и там е забранено да се сложи ла бемол.

Този въпрос ме накара да се замисля кога се налага да се слага двоен диез или двоен бемол.

[mrtoi]

Благодаря ти Лими за отговора. Квартовия и квинтовия кръг ги знам много добре. Запознат съм и с още много неща, но въпросът ми е принципен. Нотирам да речем дадено нещо в до мажор, който няма никакви знаци в арматура. Има ли  правило, което да определи дали трябва алтерованите тонове да ги запиша с бемол или диез. Защото аз сега си ги записвам, така както преценя че ще се прочетат по-лесно на прима виста да речем. Е, разбира се когато се записват акорди, там правилата са си ясни. Естествено, че когато се запише да речем ми мажор, с който ти даваш пример се записва ми, сол диез, си а не ми, ла бемол, си. Надявам се, че въпросът ми е станал по-ясен. 

Edited December 29, 2018 by mrtoi

[CyberGene]

Отговорът на въпроса ти се съдържа в самия въпрос  Щом имаш алтерована степен на акорда, пишеш знак по съответната степен. Например:

C - E - bG - bB (до мажорен септакорд с понижена квинта)

C - E - (G) - bB - bD - #F (до мажорен септакорд с понижена нона и повишена ундецима)

[CyberGene]

4 hours ago, Лими said:

Например в тоналност до минор има ла бемол и е забранено да се ползва сол диез макар че звучат с една и съща височина. Но в тоналност ми мажор има сол диез и там е забранено да се сложи ла бемол.

Този въпрос ме накара да се замисля кога се налага да се слага двоен диез или двоен бемол.

Това не е вярно, грешиш. Ако в тоналност до минор трябва да изпишеш да кажем акорда до мажор с повишена квинта, ще го запишеш така:

C - (бекар)E - #G

Точно затова се ползват и двойните бемоли/диези. Пак в същата тоналност, ако трябва да изпишеш акорда ре-бемол мажорен септакорд с понижена квинта, ше е така:

bD - F - bbA - bC (забележи, че нямаме си-бекар, а се ползва правилната голяма септима до-бемол, спрямо основния тон ре-бемол). 

[mrtoi]

Здравей CyberGene! Благодаря и на теб за отговора, но аз не питам за записване на акорди. Въпросът ми е, когато си нотирам соло на китарата и за да го обясня по лесно разбираемо, да речем че тоналността е до мажор, която няма никакви знаци в арматура, налага се да запиша алтерована нота, има ли правило, което да определя дали да я запиша като бемол или диез? Давам пример отново, в до мажор например, ако се наложи ла диез ли да запиша или си бемол? Надявам се,че вече бях изчерпателен. 

[CyberGene]

Зависи от хармонията и какъв се явява съответният тон спрямо текущия акорд. Ако нямаш такъв, гледаш какъв лад свириш. Няма такова понятие като “алтерирана нота”. Има алтерирана степен на акорд. И няма просто правило какви знаци са позволени или забранени само в зависимост от тоналността. 

[mrtoi]

Разбрах. Благодаря за отговора!

[misterj]

Въпросът не е пълен и затова отговорите включват само хармонични, а не мелодични “казуси”.
При мелодията - ако се движи възходящо, ползва се диез, низходящо - бемол.


Sent from my iPad using Tapatalk

[yamaha]

...или най-добре с пример на конкретната мелодична линия.

[mrtoi]

Благодаря на всички още веднъж!

[Лими]

Прегледах няколко различни нотации на Полетът на Бръмбара и забелязах, че  се различават по начина на поставяне на знаците за алтерация, както и че посоката на мелодията май няма значение. Може би инструмента ил удобството за четене е определящо понякога или най-често. Ето поне два различаващи се по нотация примери на едно и също произведение. Достатъчно е да се сравнят първите десетина такта от мелодията.

Първи - вторият лист от ляво към дясно

Втори

Edited December 30, 2018 by Лими

[mrtoi]

Видях ги. Благодаря ти за отговора!

[misterj]

Лими,
Нали четеш, че това са аранжименти, а не оригинал?
Моето мнение за класическата теория на музиката. Ако ще анализираме произведения на Шьонберг, Берг, няма значение ....


Sent from my iPad using Tapatalk

[travelcaster2]

Когато мелодичната линия е възходяща се пише диез, а при низходяща - бемол. За по-лесно писане и четене. За спестяване на писане на бекари.

Пример: Финалния мотив на "Лека нощ деца". Низходяща мелодична линия: bСи, Ла, Сол, bСи, Ла,  Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Вторият бемол не се пише ако са в един такт.

Ако се напише #Ла, бекарЛа, Сол, #Ла, бекарЛа, Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Излишно писане на бекари и по-трудно за четене и изпълнение. Но ако умеем да откриваме тоналността (обикновено това е завършващият тон на пиеската, в случая Фа) bСи ще напишем в началото на реда като арматурен знак. Горната фраза ще се изпише и без бемолите.

Добър съвет е познати мелодии да се пеят на глас или на  ум с ноти. Втори добър съвет е да се научи скоропоговорката 1. Си-ми-ла-ре-сол-до-фа и на обратно

2. Фа-до-сол-ре-ла-ми-си. Да се изговаря максимално бързо. Наизуст. В този случай 1. е редът на бемолите като арматурни знаци, а 2. е редът на диезите. От същата скоропоговорка бързо откриваме 3. Фа-си-ми-ла-ре-сол-до, ред на мажорните бемолни тоналности (Фа с 1 бемол, bСи с 2 бемола и т.н.) и 4. Сол-ре-ла-ми-си-фа-до, ред на мажорните диезни тоналности (Сол с 1#, кой е, виж в реда на диезите, Ре с 2#, пак там). Виждаме, че 3. е 1. започваща от Фа на дясно, а 4. е 2. започваща от Сол на дясно.