Да избистрим стратегията ми за запис на групата

[TONY]

Разполагам с 2 цифрови тракера

The D1600 provides 8-track simultaneous recording and 16-track playback in 16-bit mode, or 4-track simultaneous recording and 8-track simultaneous playback with true 24-bit quality. 40GB hard drive yields over 120 hours of recording time

Zoom HD8CD can hold up to 240 hours of CD-quality, 16-bit/44.1kHz resolution digital audio.

 

1. Етап - запис на акустични барабани, някъде където има добре звучащ комплект. Може да предлагате къде в София.

 

Траквам 8 писти, примерно на D1600 в track simultaneous playback with true 24-bit quality.

Микрофонен сет за барани имам. Може да се тракнат примерно на комп и след редактирането да ги взема.

 

2. Етап - запис на китари, бас и вокали.

Това може да го направим в репетиционата, добре звуко изолирана е, акустично третирана.

Суров микс на барабаните - на стерео трак на зума и тракваме останалото.

Ако се наложи може да се тракват вокали, където ще смесваме,

 

3. Смесване и мастеринг.

Ще се пробвам да си направя и собствен микс.

Но е добре да се доверя на някой с опит.

 

Логичният въпрос би бил, защо ми е да се занимавам с галимации, а не отидем някъде за запис от -до.

 

Отговора - така би трябвало да излезне примерно на половината, най - малко при тракинга, да плащаме тарифа като за репетиция. Опция е, ако от някъде предлагат твърда тарифа за запис на парче.

Така или иначе разполагам, с прилична техника.

Засега нямам собствена репетициона/ студио. Ако някой даде съвет за помещение, къде, също е ок.

 

Цел да докараме запис поне на ниво, на предният ни студиен демо такъв, отпреди близо 2 години.

https://soundcloud.com/uran242/handful-of-rain-1-wav

Георги, който ни записва тогава, вече е неоткриваем, и студиото му изглежда е закрито.

Иначе ми допадаше как записва и работи. Но като няма връзка, действаме според ситуацията.

Редактирано Август 2, 2017 от TONY

[musicman]

1. Не можеш да записваш 16 бита в 21-ви век. Отделно не знам от къде ги намери тези 16 битови играчки, като в момента и най-евтините са 24 битови. Четирите 24 битови писти които имаш са недостатъчни за запис на метъл барабани. Практически има видеа в YouTube как се записват барабани и с 2 микрофона, обаче след това при смесването береш ядове, особено ако барабаниста е неопитен.

 

2. Звукозаписът, както всичко друго се учи с теория и практика. Да предположим, че теорията я знаеш, следва да практикуваш доста за да се научиш. И няма по-лесно нещо от това. Ако помещението за запис е проблем - иди в която искаш репетиционна и ще ти ги запишат. Ако искате да свирите всички заедно - тогава е много сложно. Но надявам се не искате това.

 

3. Китарите и вокалите може да си ги запишете където искате, стига да има някаква елементарна звукоизолация. Естествено най-добре в репетиционна.

 

4. Смесването и мастерирането ги дай на професионалист. С времето ще си намерите човек, който ви пасва най-добре като мислене. От личен опит знам, че тонрежисьора може да направи чудеса с парчето ти.

 

В крайна сметка искам да кажа, че в днешно време да се запише песен в домашни условия е супер елементарно и лесно и би трябвало всяка банда да го прави с всяко парче за да трупа опит най-малкото. Нека го наречем "демо". След това можете да пуснете демото на фенове и да видите кое се харесва и кое не. Можете да презапишете парче, да му промените аранжимента и т.н. неща, за които ще трябва да си платите здраво в студио а не е нужно за нещо което няма да ползвате евентуално. И когато направите нещо, което ви харесва -  тогава  отивате в студио с нещо, което знаете, че работи, харесва ви и на вас и на феновете. След около 5 години такива занимания (поне по една песен месечно) демотата ще се доближават много да студийния запис и по ваша преценка може да си смесвате и мастерирате вие.

Но при всички положения дори при най-тревиалното демо записвайте с най-качественото, което имате и давайте 150% от себе си в свиренето. Защото каквото е отношението към продукта ви, такъв е и продукта. 

 

В този ред на мисли каквото и да правите няма как да не надминете предишния си запис.

[Evtim Djerekarov]

^ Всъщност, повечето 24-битови АЦП са реално 18-битови (по-евтините), до максимусм около 21-битови (много скъпите). Не, че това не е по-добре от 16-битово, просто споменавам за протокола (18 * 6 = 108dB, 21 * 6 = 126dB - такова SNR в аналоговия свят е близко до фантастиката). Най-младшите битове са просто аналогов шум. Не, че това е лошо, получава се естествен dithering .

 

Може би, освен, че е по-добре да се записва на повече от 16 бита, къде-къде по-важно е, честотата на дискретизация за е по-висока от 44100 Hz. Мисля, че в днешно време, 96 kHz е по-скоро стандарт.

 

Според мен, съвсем реалистичен е сценария, да се записва с лаптоп и многоканален интерфейс.

[musicman]

^ И според мен най-лесно е лаптоп + многоканална карта. При това без да се губи качество а се добавя мобилност, можеш да си записваш концертите например.

 

96 kHz е височко и повечето многоканални карти ( дори от хубавите) намаляват броя на входовете за да ползваш тази честота. 48 kHz е прекрасно. Но и 44 да запишеш пак не е лошо. Някои хора казват, че честотата трябва да е кратна на 44 за да се направи по-читаво дитеринг. Така, че по-скоро 88 kHz е по-добре.  Но това идва от презумпцията, че ще правиш CD-та, които са 16/44. Освен това по-голямата честота прави и по-големи файлове. Те се зареждат по-бавно и т.н. Така че всеки трябва да си намери сам за себе си баланса. Разбира се в сила е "колкото повече - толкова повече" но трябва да имаш съответната екипировка За мен 24/48 си е чудесно.

 

Относно битрейта, купи си истинска карта и там са си 24. Там ще имаш и по-нисък SNR. Но това мисля е ясно. Цената на хубавите неща си е оправдана.

[TONY]

Евто, свириш в тази група, ако осигуриш лаптоп и интерфейс съм ок да пробваме и така.

 

Ако не, караме по сценария, леко променен.

Барабаните, където ще се тракват ( вероятно при Владо), да са с каквато резолюция има на компа.

Там се изичиства, намества и каквото трябва да се прави по обработка.

Запазваме отделните писти за по натам, за микса.

А един суров стерео микс, записвам на мултитракер.

 

После, китари и бас, тракваме в репетиционата,

Евентуално вокали..

 

Ако ще трябва да се записват вокали пак, където ще смесваме и мастеринг.

 

"каквото и да правите няма как да не надминете предишния си запис."

Не е съвсем сигурно. Ритъм секцията на групата вече е с други хора.

Да видим, как ще се справи навият басист, за концерти е ок.

В крайна сметка, трябва да направим запис, с поне такова качество.

[Evtim Djerekarov]

^^

24 бита са само схемотехнически (да, стримйа, който идва е 24 битов). Иначе, 144dB SNR не е възможно да се постигне в аналоговия домейн, поради топлинния шум на частиците. Лидерите в областта признават, че дори за "истински" 22-битови конвертори, трябват ниски тмеператури - много енергия и т.н. - неща, които в общи линии не можеш да имаш в средностатистическо устройство. Повечето по-масови 24-битови конвертори, най-често имат 19-20 бита, които не са на практика шум.

 

^ Лаптоп имам. Интерфейс - може би след някой друг месец. Много е важно и какви предусилватели и микрофони ще се ползват. Иначе, ако се гони качество - мисля, че тавана на Тошо, мазето на Гошо и килера на Янко не са точно местата, където ще стане оптимално. Там е по-скоро идеално за упражнения по звукозапис. Ако човек иска да се получи относително добре от първия път, има достатъчно студиа, в които работят хора с опит (и продукция). Ако пък искаме да се пробваме сами, трябва да отделим първо малко средства за някаква приемлива техника (примерно, аз мога да взема някакъв интерфейс в скоро време, а мисля като се пренеса, да взема и мониторна система). Трябват и добри микрофони (барабанен сет не се записва с каквото има, аз имам приличен кондензаторен мик. примерно за акустични китари). И разбира се - трябва време, както на свирещите, така и на записващите.

Редактирано Август 3, 2017 от Evtim Djerekarov

[blr]

И аз не виждам смисъл в тези цифрови рекордери. Съвременното преносимо решение е многоканална звукова карта и лаптоп с DAW software. Несравнимо по-гъвкаво. За бит-резолюцията и семплиращата честота вече се написа, 24/48 е минимума.

 

За запис на китари, едно подходящо решение е DI и последващ reamping. Все повече хора (включително и известни имена) работят така. Това ти дава възможност да експериментираш впоследствие с различни усилватели, кабинети, настройки... да смесваш два различни усилвателя и т. н.

 

За да станат както трябва, вокалите трябва да се запишат в подходящо помещение и с добри микрофони и предусилватели. За това си заслужава и да се потърси добро, професионално студио, което разполага с няколко микрофона за да се намери най-подходящия за конкретния глас и стил на пеене.

 

Смесването и особено мастерирането е най-добре да се повери изцяло на професионалисти. Цените не са много високи, а имате голям избор, включително и в чужбина.

[Baby Thomas]

Според моето виждане трябва или да се занимаваш или с всичко или с нищо, най-общо казано.

 

Вариант 1: грижиш се само за тона си и за изсвирването. Лошото е, че трябва да приготвиш бая пачки.

 

Вариант 2: грижиш се освен за горното и за: звукозаписната апаратура - каква е удачно да се използва, как се настройва; микрофони и стойки - кое къде е удачно да се използва, позициониране, комбиниране на няколко майка; компютър и софтуер - рутирания, събмиксове, настройки, организиране на тракове. После следват стотици часове четене/проби/четене/проби. Ако си начинаещ (а ние сме, понеже не го правим всеки ден и от години) резултатите са неконсистентни - ако записваш цял албум по-рано записаните песни могат да са видимо по-смотани. Също така - по време на микса много лесно почват да излизат дефектите на записа (и изсвирването), ако правиш само едното могат да се появят доста проблеми за читавия краен резултат.

 

Лаптоп/комп с приличен аудио интерфейс е многократно по-добра идея от тия цифрови самостоятелни рекордери. Ако не се сещаш защо значи изобщо не познаваш софтуера, методите за запис, какво е comping и т.н. Което според мен си е проблем.

[blr]

И в крайна сметка всичко зависи от това какво искате да постигнете. В днешно време, дори и записи правени в домашна обстановка могат да звучат много добре и да са напълно годни за издаване. Трябва да се прави разлика обаче между качество на звука и качество на продукцията. За съжаление, нещото наречено продуцент е почти непознато в България и това се отразява лошо на качеството на продукцията на много записи.

[musicman]

^ Остави че продуцента е непознат  ами в 99% от случаите се използва като синоним на думата спонсор

 

Евто, Тони, има и други алтернативи на лаптопа и звуковата карта. Има дигитални миксерчета с флашка и директно записваш на флашката.

 

Относно битовата дълбочина, да 24-бита ти дават около 144,5 DB SNR, при "необходими" около 124. Докато 16 бита ти дават към 96. Мисля, че изборът е ясен.

И нека не забравяме, че има и 32 битова резолюция (192 DB). И хората си я ползват.

И не съм съгласен, че конверторите не могат да конвертират 24 бита. Има даже 32 битови конвертори. Въпрос на производител.

[blr]

^ Остави че продуцента е непознат  ами в 99% от случаите се използва като синоним на думата спонсор

 

 

Да, по аналогия с киното донякъде, а правилната аналогия би трябвало да е режисьор.

Ако оставин настрана техническите аспекти (те също са в голяма степен работа на продуцента) повечето съвремнни неща в България звучат определено непродуцирани. Дори и тези на популярни банди. Когато се слушат такива записи, всичко на пръв поглед е ОК. Звучат сравнително добре, смесени са както трябва..., но са "плоски". Няма го цялостното звучене като банда, няма емоция, няма динамика при свиренето и пеенето... просто група хора са изсвирили безгрешно едни партии. Такива записи са много далеч от усещането за експресивно свирене на живо, каквато е целта на всеки студиен запис. Това особено ясно си личи при твърди банди.

 

Според мен, точно това е разликата между демо-запис и готова продукция. Днес не е трудно да се постигне добро качество на звука, но малко хора си дават сметка, че това е само част от работата.

Редактирано Август 3, 2017 от blr

[blr]

А съвсем по темата: DAW на преносим компютър има съществени предимства във визуализацията на процеса. Всичко: нива, фазови отмествания, timing, динамика... всичко се вижда на момента и може да се коригира ако се налага. Флашката в крайна сметка пак ще се импортира в DAW рано или късно. Според мен е по-добре рано.

[musicman]

^ Продуцент идва от producer, което преведено на български означава производител. Но аз бих го превел нещо като "баш майстор"

Човек който знае как се правят нещата, има и опит и познания. Той знае как да направи песента започвайки от идеята и стигайки до мастерирането. За това  много музиканти в днешно време наричат себе си продуценти защото те си правят всичко сами. Друг е въпросът какъв е резултатът.

Та продуцентът наема звукоинженерите и режисьорите, той е над тях, като йерархия. От него зависи всичко. Дават му едни пари и знаят, че ще имат резултат.

Имаше едно видео в тубата как Foo Fighters си наемат продуцент за да звучат не знам си как си. А те са хора които определено знаят кое как се прави. Така че, определено е за препоръчване да се ползва.

 

За флашката, тя се включва в дигитален миксер, на който спокойно можеш видиш и оправиш нивата преди да запишеш. Дигиталния миксер има обаче доста предимства щото ако бандата знае как звучи, взима си миксера, прави си настройките и като излезе да свири на живо само дава два изхода на озвучителя и готово. Естествено може да се правят корекции, но хубавото е че всичко може да се запази като присет и другия път като свириш пак в този клуб, саундчекът ти е много кратък. Отделно можеш да си запишеш всеки един концерт, репетиция и т.н. без ефектите на каналите и после да си го смесиш както ти си искаш. Поне за мен това е истината. А още по-отделно тея миксери могат да се ползват и за звукови карти Ама не най-евтините.

[TONY]

Рафо каза, че е добре да се записва по едно прилично демо на месец. Това ми харесва.

Дори и да е по едно на два месеца, но вече е време да почваме да се записваме, освен само да си репетираме.

Аз не се стремя към максимално качествен запис. А към прилично звучащ.

Това е разликата, щото като гледам, всеки се стреми да гони тавана.

 

На този етап, е небходимо да изкараме демо, с поне качеството на предишният запис.

Имаме покана, още от преди година от Буги барабата, но за да му гостуваме в предаването,

ще трябват поне 2 парчета. Добре е, това да стане, в следващите месец -два.

Групата се развива, по някое време ще бъдем готови за самостоятелно клубно участие.

Може би след някой друг месец. Дори да са повече, ще сме готови и записите са наложителни.

Това лято артисваме откъм изяви.

Като имаме няколко прилични записи, догодина може би, ще е по лесно да си осигурим такива.

 

Евто, колкото по бързо вземеш интерфейс, толкова по добре.

Микрофони имаме достатъчно и качествени, монитори също.

Те. ако искаш да помогнеш и да подбутнеш записите, просто го направи.

[blr]

За предимствата на цифровия миксер за свирене на живо съм напълно съгласен. Тук става въпрос за студийни записи обаче. Продължавам да твърдя, че компютър с пълнофункционален DAW е най-подходящото решение за такава работа, въпрос на виждане и навик предполагам.

 

Прилично демо може да си направите и с наличната техника, стига да знаете как да изцедите максимума от нея.