Jump to content
Българският форум за музиканти

Прототипен Solid State няколкоканален усилвател


Recommended Posts

Анодните характеристики в документацията са усреднени и е почти невъзможно да намериш екземпляр, който да е със същите... / говоря за лампи / - аз съм си правил труда да свалям анодни характеристики - безмислен труд... разликите са +/- 30%... Анодните характеристики в документацията са изключително полезни да определиш режима на лампата, да изчислиш параметрите на захранващия и изходния траф, да зададеш преднапрежение на първа решетка... след това донастройката на режима е лесна, защото знаеш какво търсиш. Правил съм доста измервания на всякакви лампи, но понеже нямам никакво понятие как се симулира работата им, затова нямам представа кои резултати от измерванията биха ти свършили работа. С удоволствие ще помогна с каквото мога.

 Ето още нещо за което се сещам - няма как да го прочетеш в документацията - при фиксирано напрежение на втора решетка, когато анодния ток стане голям - близък до максимума даден за лампата, напрежението на втора решетка се увеличава - според мен, най вероятно защото трета решетка не може да се справи с денотронния ефект. Най често при лампите с по голяма стръмност - отразява се на звученето, но ми е трудно да си представя как може да се симулира...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 77
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

^Ето как изглеждат графиките на симулация (5881 лампи, 4.2К траф, 470V B+), не знам до колко са точни, моделите не са мои. Анодните характерисики са близки до документацията, за останалото - не знам.

 

g2current_5881_zpscctdsidr.png

 

Синьозеленото е B+(470V).

 

Синьото е напрежението след  choke-a, което се подава на решетка 2-ра на лампите (през 470-омови резистори). Нарочно е отместено малко нагоре, за да се вижда.

 

Лилавата и сивата графика са напреженията на самата решетка 2-ра за двете лампи. Вижда се, как когато съответната лампа е "запушена", нейното решетково(2-ра решетка) напрежение е равно на подаваното (синьята графика), а когато започне да тече неголям аноден ток - спада, защото тече ток и през решетка 2-ра, който прави пад върху 470-омовия резистор.

 

Червеното е анодния ток на едната от лампите, а зеленото - тока на нейната решетка втора.

 

Ако забелязваш големи разминавания с действителността - казвай.

Това, което казваш, за увеличаването на напрежението на решетка 2-ра, може би не може да се случи в тази схема, заради невисокия импеданс на веригата, свързана към решетката(2).

 

Ако тези графики са верни, те биха били такива и при правотоково снемане на характеристиките.

Ако това наистина е така, поради липсата на 2-ри дрейн в мосфетите, феноменът ще трябва да се имитира по друг начин, чрез гейтовото напрежение (или пък чрез помощен транзистор?!?).

 

Това, което съм изимитирал досега е постигне на пропорционална стръмност (предвид напрежението, което ползвам и различният товар, който транзисторът вижда), също изкуствено "увеличаване" на "триодния регион" на характеристиката на транзистора, по отношение на подаваното "гейтово" напрежение, за да се имитира плавността, с която започват анодните характеристики на пентода, при Uak

Трябва да се уточни и този феномен, за който питам, защото това ще изисква известно преосмисляне на всичко.

И разбира се, ще е голямо измерване и въртене на тримери, докато характеристиките излязат и с истинските MOSFET транзистори.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В нашите учебни заведения и литература се ползва термина "втора решетка". А Евтим казва "решетка втора". Не го упреквам, само отбелязвам, че труда, който полага за самообучение по тази материя е голям. И то ползвайки  литература от чужди автори. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Когато се пишат форумни писания и се чете от различни източници, често пъти терминологията е голям мишмаш.

Примерно индуктивния филтър на захранването, навсякъде му викат "choke" по англоезичните сайтове.

Аз се стремя да ползвам език, който е по-разговорен и разбираем за форумните посетители, за да става приказка.

Ако се ползва строго академичен език, много е вероятно още по-малко хора, да участват в темата и да я четат, а това е нежелателно. Ако не исках, да се обсъжда темата, нямаше да има смисъл, да я отварям.

 

Все пак, тя е за китарни усилватели, където има немалка доза творчество и любителство, стига да се спазват основни принципи за безопасност.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз да си призная не изчетох последните постове, поради липса на време за момента, което ще поправя тия дни (четенето, за наличието на време - едва ли :)), но според числата на графиката лампите ти се топят (поне ако са EL34/6L6, etc... ) :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може да хвърлиш едно около на Marshall Lead 100 mosfet. Едно момче беше домъкнало такава глава в репетиционната и свиреше през тамошния 4х12 Mesa кабинет, а звука беше приличен.

 

Друг SS Marshall, сравнително известен сред маниаците е Lead 12. Дори има градски фолклор, че Били Гибънс го ползва. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^^Така излизат на симулации, не знам, дали на практика има ограничаващи фактори, които в симулацията да липсват.

50W в говорителя, ако вземем за пример 8-омов говорител, са 28V пик, или 3.5А пиков ток през говорителя. При клас АБ и трансформатор с Raa=4.2К, това би трябвало да означава товар 1050 ома за всяка от лампите.
Към това прибавяме 50-омовото правотоково съпротивление на половинката първична намотка. стават 1200, които лампата вижда.

Отношението на навивките на половин първична към 8-омовата бобина би било около sqrt(1050/8) = 11.46
Това ще рече около 3.5/11.46 =  0.305A аноден ток в този пиков момент.
За 50 вата мощност (98 вата пикова мощност, което се има предвид от началото на изчислението), това ще рече
98/0.305 = 321 волта, при идеален трансформатор. Към това добавяме и 0.305 х 50 = 15.25V или общо около 337 волта върху половинката първична в момент на пиков ток, което оставя 470-337 = 133 волта върху лампата.

При 100 волта върху лампата (Uak), това ще рече 46 вата моментно разсейване от лампата, но пикът не разсейване не е точно в този момент от полувълната.

Според симулацията, това прави около 29 вата разсейване, усреднено във времето, което значи, че усреднената мощност във "включения" полупериод на лампата клони към 60 вата.

Максималнодопустими за 5881 са около 24 вата.

В документацията на лампата се дава, за режим клас AB1, максимален аноден ток 140mA, а за клас AB2 - 205mA.

Не знам, дали тия токове са пикови, RMS... но наистина 305-те милиампера и на мен ми изглеждат твърде много,
при това не вземем предвид тока, който дърпа втора решетка. RMS стойностите на анодния ток са около 108mA при
продължителна работа със сигнали с такава амплитуда.

Това излиза на симулация, с дадените данни на трансформатора и моделите на лампи, които имам.

От друга страна, как ще се изкарат 50W иначе с трансформатор с Ra-a = 4.2К, от захранване 470 волта, както е дадено на 6G6-B схемата?

 

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^^ ще ги разгледам, въпреки, че търся малко или много, ново решение - не ми се иска да правя копия, не заради това изследвам проблематиката.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стойностите на анодния ток и на тока на втора решетка са непосилни за тези лампи, това е ясно, интересно е как се променя напрежението на анода - това би изяснило доста картината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре, ако приемем, че OT наистина има Ra-a = 4200 ома, то как се постигат 50 вата изходна мощност синус (предполагам) с две лампи 5881, без да се превишават максималнодопустимите токове?

 

Спецификацията на трансформатора не е точна, мощността не е толкова, или нещо друго?

 

Както уточнихме, при 8-омов говорител и почти 50W синус, имаме 3.5А/28V пик, което е 98 вата моментна мощност, точно в пиковия момент.

 

Ако напълно игнорираме информацията за трансформатора, същите тези 98 вата моментна мощност, при 470 волта захранване, са 208mA  ток, ако приемем, че анодът на лампата е на 0 волта(което е малковероятно), а трансформаторът е идеален (без загуби).

 

Та, кажете, темата е интересна.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази мощност е на книга -> трансформатора не е идеален, както и http://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/class-AB-ripple/   в частта за sag-a. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Статията е интересна. Още преди години бях чел, за влиянието на 100-херцовите колебания от мережата върху звука и за това, как някои китаристи различават между 50 и 60 Hz, но сега е обяснено по-подробно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...
Отговорено (Редактирано)

Направих на прототипна платка, предусилвател, който в немалка степен имитира Fender AB763 Deluxe Normal канала, за да видя как свирят моите симулации на практика. Чухме го с чичо Митко, той може да каже някоя и друга дума.

 

Тук, където съм сега, нямам свястна звукова карта, та драснах едни записчета, които не са повод за гордост. Звуковата карта е някаква вградена на дънна платка, та не може да се похвали нито с динамичен диапазон (а за този предусилвател - ТРЯБВА), нито с нисък шум, а латенцията е потресаваща, но все пак, за целите на темата, записах нещичко с една китара с доста старични струни, както личи по глухите ниски струни. Въпреки това, мисля, че предусилвателят свири според очакванията:

 

Ето плейлистчето, на единия семпъл свиря някакви акорди, които чух на runoffgroove.com, а на другия - откъс от едно мое фингърстайл етюдче:

 

 

Макар, че записите имат кусури, мисля, че се чува каквото трябва.

Трябва да направя още 1-2 предусилвателя по същата методология, след това да се съберем с приятели - китаристи и да направим по-качествени записи, както трябва.

 

Всякакви мнения за чутото са добре дошли. На фингърстайл записа Bass регулатора е малко над средата, Treble също.

На акордовият запис, бас е малко под средата, а високите - около средата. Обмислям, дали да не сложа Middle регултаор за средите, който да има съпротивление точно 6.8К(все едно го няма) в средна позиция, а също и Bright ключе, а които да мога да включвам Treble bleed кондензатора на Volume регулатора. С тези модификации, се покриват голяма част от вариациите по тонстака на нормалните канали, които се срещат в различните фендер усилватели.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.