Jump to content
Българският форум за музиканти

Прототипен Solid State няколкоканален усилвател


Recommended Posts

^ Предимно китарни. От различни китари, свирени от различни хора (всеки си има различен стил на свирене, примерно аз, като човек, който свири повечко хевиметъл, звуча добре, свирейки едни неща с едни апаратури, друг, може добре да свири блус/рокабили, акустики в стил бийтълс/60-те и т.н.).

Различните хора пипат китарата много различно и когато се правят симулации е добре, да се тестват с най-различни примерни семпли, за да се види, кое къде излиза добре. За всеки свирещ отдавна, не е тайна, че характерният звук идва най-вече от характерно пипане, чак след това - от китарата и апаратурата. А в каквато и апаратура да се включи човек, винаги звучи като себе си.

 

^^Ampbooks е много хубав сайт, чийто статии прочитам от време на време. Калкулаторите също са много полезни!

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 77
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

За изкривявания от крайното стъпало искам да разчитам до толкова, до колкото това да наподоби поведението на ламповите крайни стъпала.

Имаш ли опит с това?

За съжаление опитът ми не е положителен. Клипването в транзисторното крайно стъпало е доста твърдо и неблагозвучно. По-добре е да се направи на ниско ниво в схема с регулиране на нивото и по възможност формата, а после да се филтрира честотно и украси с хорус, дилей и каквото господ дал. Чак след това сигналът да се усилва по мощност. Ако говорителят/кабинетът доукрасят нещо честотно ще е бонус. Но не и крайното стъпало.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С китарни семпли за жалост не мога да помогна. За четвърт век се понаучих малко да пипам бас или поне да разбера какво още има да се учи... с китарата нещата не стоят така.

Успех с проекта!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^Благодаря много, сигурно няма да е лесно, но се надявам, да е плодотворно.

 

 

 

За съжаление опитът ми не е положителен. Клипването в транзисторното крайно стъпало е доста твърдо и неблагозвучно. По-добре е да се направи на ниско ниво в схема с регулиране на нивото и по възможност формата, а после да се филтрира честотно и украси с хорус, дилей и каквото господ дал. Чак след това сигналът да се усилва по мощност. Ако говорителят/кабинетът доукрасят нещо честотно ще е бонус. Но не и крайното стъпало.
 

 

 

Разбира се, че не говоря за изкривявания, които възникват естествено, поради амплитудата на входния сигнал. Говоря за изкривявания, нарочно моделирани чрез ООВ. За компресиращ, слабо изразен ефект по-скоро. Или пък за нарочно моделиране на начинът, по който лампово стъпало изкривява, без реално транзисторното да криви.

 

За украсяването - не мисля, че украсяването на сигнала с ефекти е нещото, което прави китарния звук - даже напротив.

В повечето случаи, едва доловим реверб или пък някакъв дилей са достатъчни.

Разбира се, има случаи, в които ефектите са съвсем на място, но това е за постигане на някакъв естетически ефект, а не за ежедневно свирене.

 

Разбира се, че ще ползвам приличен говорител, тъй като това е огромна част от звука.

Както писах, не съм твърде запознат с изкривяванията на крайно лампово стъпало, но подозирам, че неочевидната част от тях

се получава от взаимодействия усилвател-трансформатор-говорител. Там звената са повече, което усложнява наблюдението на проблема и изваждането на правилните изводи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Относно последното изречение. Чел съм, че точно прекъсването на тази верига (траф-говорител) прави звука при използването на атенюатор доста различен и "по-малко лампов", така да се каже.

 

За ефектите съм много съгласен. Трябва да ги има рядко и по малко, инак само пречат. :P

 

Относно характерните като звучене канали на разни лампови ампове - Overdrive канала на Soldano SLO-100 според всички негови любители е нещото, което го отличава и определя като един от най-добрите. Мен лично повече ме радва крънч звука (Normal канала, режим crunch), който е изключително суров, динамичен и некомпресиран. За моя вкус и усещане, де. И с уговорката, че на оригинала не съм свирил, само на клонинги. ;)

 

Мога да спомена и още един интересен усилвател, който супер много ми е харесал. Hughes And Kettner Puretone. Един канал, нещо като клийн+крънч 2-в-1. Супер динамичен. Има 5 врътки и една щракалка, обаче толкова много звук!!! Не става за метълизми, обаче е страхотен за нещо полуклийн-блус-лекорокче и т.н. подобни неща. Усещането да свириш с него е все едно... бе сякаш говорителя ти е закачен директно на пръстите. Мега е добър! :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Искам да питам Дими(metalhammer) като човек, който отдавна прави СЛО, коя от схемите е най-вярна (може би има и вариации):

 

Тази намерих в един сайт на амп-билдър:

 

https://drive.google.com/file/d/0B2YwIKd_U9LxZVI2dU4yVUN6YzQ/edit?pli=1

https://drive.google.com/file/d/0B2YwIKd_U9LxTC1hRzVMSDIxQlU/edit?pli=1

https://drive.google.com/file/d/0B2YwIKd_U9LxOUVIYTl0a01qZTA/edit?pli=1

 

 

Тези - в друг - в първата от тях има очевидна грешка във филтъра след първото стъпало:

http://milas.spb.ru/~kmg/files/schematics/Soldano/SLO100/soldanoslo100.pdf

 

В едни от схемите, има оптрон на изхода на чистия и овердрайв канала.

В най-първата схема, която дадох, оптрон на клийн канала няма и той звучи заедно с овердрайва.

Кое е вярното?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оригиналната е последната.
 
Горните са пречертавани и преработвани на по-късен етап. Имат и някои промени/подобрения. SLO Clone Official 1.8 е последната "официална", която е правена от феновете във форума http://www.slocloneforums.com/ (ти си линкнал версия 1.0 на лейаута и платките). Ето ЛИНК към тази версия 1.8 на схемата, вътре е обяснено какво и защо е сменяно спрямо оригинала. Моят проект SLO66 е базиран на нея, но има и още модификации и копи/пейст от други места. Такива версии допълнително разбъзиквани има вероятно още много.
 
Разликата в оптроните е една от сериозните модификации спрямо оригинала, в който има само 4 LDR. Normal и Overdrive каналите звучат заедно и си влияят и това е един от бъговете на оригиналната схема. Но както е казал програмиста - това не е бъг, това е фийчър! :D Защо го е измислил и реализирал така, дали е грешка или нарочно (както и дали стойността на R14 е случайна грешка или не)  - само Чичо Майки си знае. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Супер - тази схема изглежда съвсем логична. Ще изчакам и Дими(ако иска) да се включи, де - сигурен съм, че има какво да каже. Благодаря ти много!

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Под "SLO Clone Official" се има предвид, че е официална за клонинг братството към онзи сайт, в който феновете са се хванали да я инвърс-инженернат и клонират. А не че в оригиналните Soldano ампове е такава. Май малко неточно го написах.

 

А Дими със сигурност има какво да каже по въпроса, той има много повече знания и опит по темата (особено практически). :godbless:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изрових трансформатора, който навивах преди време, в пълният му блясък:

 

SNB16383_zpsz5k8dftj.jpg

 

Ето това са му основните данни:

 

trafo_40WMOS_zpsksifhcqm.png

 

Сега, ме е яд, че тогава му навивах всяка от вторичните навивики по три пъти, вместо да направя както при маршалските трафове - да навия 4-омовата намотка под едната първична, 8- и 16-омовата - върху нея или между първичните, след това втората първична - а накрая - още една 16-омова, която е вързана в паралел. Ама както се казва - акъл-море, глава - шамандура. Навивах като луд, а макарата едвам стигна.

Не знам каква е стоманата - проницаемостта е предполагаема. AL е мерен, следователно индуктивностите трябва да са около посочените.

 

Схемата на MOSFET крайно стъпало, мисля да заимствам, надявам се с известни подобрения, от KMG:

 

KMG-40W_zpspesdtvxu.png

 

Не знам, дали схемата е много удачна. Първо - защото режимът на покой на полевите транзистори е установен доста грубовато чрез групата R10, D2, C7, R11, R12 - въпреки наличието на сорсови резистори, мисля, че такова решение, би изосквало доста сериозен подбор на транзисторите (А моите са купувани от ebay, още не са тествани и имам известни съмнения, да не говорим за някаква очаквана голяма близост по параметри). Разбира се, могат да се ползват и други подходящи транзистори.

 

Та се чудя, преди всичко, дали да не направя регулируемо преднапрежение за всеки транзистор и да им настроя токът на покой поотделно.

 

Бих могъл да се опитам да попреправя и Phase Splitter-а, до толкова до колкото да имитирам по-добре триодни стъпала.

 

Някои има ли опит с тази схема? Какво мислите за нея?

 

Да питам и друго - мисля, за експеримент, да пробвам, да направя импулсно захранване (и да се заема с нелеката задача по екранирането му) за крайното стъпало. Някой може ли да препоръча подходящ феритен пръстен за мощност 60-70 вата, по възможност - с добро изолационно покритие?

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Имам технически въпрос, по схемата, която KMG е дал.

 

Трансформаторът, който е даден е с 4x153 (2х306) първични намотки и вторична с изводи за 4, 8 и 16 ома, съответно на 91, 37(+91), 54(+37+91) навивки (общо 182 навивки за 16-омовият извод).

 

TransS.jpg

 

Ако приемем, че товарът е 8-омов резистор, свързан към 8-омовия вторичен извод, то отношението в импедансите между цялата първична и 8-омовата вторична намотки е (612/(91+37))^2 или 1 към 22.86. Като умножим това, по 8-омовия товар, се получава приведено съпротивление на цялата първична намотка Raa = 182.9 ома (а не 200, както е описано).

 

 

40-вата синус върху 8 омов товар е около 17,9V RMS, или 25,3V амплитуда, а токът е 2,24A RMS или 3,16А пик.

При трансформатор с приведено съпротивление Raa = 182,9 ома, то за всеки от транзисторите, товарът изглежда като 45,72 ома (половината намотки са равни на 1/4 от индуктивността, същото е и отношението на импедансите).

 

Отношението на броя навивки между половинката първична и 8-омовата намотка е 306 / 128 или 1 към 2.39 .

Това ще рече, че за амплитудна стойност на напрежението в изхода от 25.3V, трябва амплитуда 60.5V (42.77V RMS) на дрейновете на транзисторите откъм първичната страна, което (при нулеви загуби в трансформатора), за постигане на 40W изходна мощност, ще рече 0.935A RMS общ дрейнов ток, или 1.32A пик (0.66A на транзистор). При правоъгълен входен сигнал, токът може да "изпълзи" и до 1.7А пик.

 

Както и да гледа човек, дори при идеално еднакви транзистори и идеално поддържано захранване, това е с 32% / 70% повече, от максимално допустимите 500mA на транзистор, дадени в документацията на 2SK216. Ако регулацията на захранването не е добра, а транзисторите не са съвсем еднакви, това ще рече, че реално, за да сме на границата, трябва да ползваме по 3 транзистора на рамо.

Ако пък искаме да сме сигурни - по 4 (или други транзистори, за по-голям ток). Друг вариант е, да ползваме по-ниско захранващо напрежение(примерно 50V), но тогава трябва да се задоволим с около 22W неизкривена мощност и около 45W при силноизкривен правоъгълник.

 

Та искам да питам, аз ли нещо греша в сметките, или KMG се е поизхвърлил в заглавието( или се имат предвид "онези" - китарджийските 40W, но пък тогава, защо захранването не е, да кажем 52V)?

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При сметките за Ra-a забравяш активното съпротивление на първичната.

За определяне на товара във всеки клон, има значение класа на работа.

При клас А, ra = Ra-a / 2 , а в клас B, ra = Ra-a / 4

Редактирано от g_vayov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Класът е AB - може да се приеме, че е B, мисля - но в моментите на пиков ток, със сигурност е B.

Не знам, дали има практически смисъл, да се спазва правилото за 70% разсейване в режим на покой от ламповите ампове.

Предполагам, че ще се окаже, че е добре да си работи при относително малки (под 100мА/транзистор) токове на покой.

 

Първичната (цялата) при KMG е 612 навивки, aко вземем консервативна средна дължина на една навивка 18см, имаме 110 метра жица с диаметър 0.6мм - това са 6.53 ома, което не е чак толкова много (стават 189,43 ома) - по-близо е до 200, но пак си е 5-6% надолу, а проблемът с токовете остава.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Почти е невъзможно Ra-a да се получи кръгло число. Често се закръглява при описанията.

След определянето на нужния товар се изчислява трансформатора. Тогава трябва да се напаснат доста променливи влияещи си една на друга. Например по първоначално изчисление трябва да са 867 навивки в първичната. само че макарата и проводника са такива че се събират 210 в слой, ще навием в четири слоя, излизат 840. Навиването на незапълнен слой (с 27 навивки) ще влоши повече параметрите на трансформатора от колкото навиването на по малко навивки.

Съпротивлението на вторичната намотка също влиза в сметките но при тези трансформатори влиянието е пренебрежимо.

Редактирано от g_vayov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Направих малко проучване, свързано с трансформаторът  125A13A / 022871 на Фендер, който Bassman 6G6B ползва.

Данните са събрани от различни места в нета, но най-вече, от неговия аналог Hammond 1760L, който има и изводи за 4, 8 и 16 ома, в контраст с оригинала, който си е само 4 - омов.

Реших да споделя информацията с вас, защото така или иначе, трудно се намира. Ще се радвам на информация, ако имате, и за други трансформатори.

 

- Мощност: 50W

- Честотна лента: 70Hz - 15kHz +-1dB

- Приведено съпротивление на цялата първична намотка Ra-a: 4200Ohm

- Индуктивност на цялата първична намотка: Lp: 106.1H - Забележете, колко по-голяма индуктивност, от трафовете на повечето по-съвременни усилватели!

- Отношение на навивките (цялата първична към 4-омовия извод): N: 31.16

- Правотоково съпротивление на двете първични половинки: 46.48 Ohm / 51.04 Ohm

- Правотоково съпротивление на вторичните намотки:

   - Ground - 4Ohm: 0.252 Ohm

   - Ground - 8Ohm: 0.480 Ohm

   - Ground - 16Ohm: 0.714 Ohm

- Размери на сърцевината: Височина-8.8см(3.5"), Широчина-10.287см (4.050"), Дълбочина - не казват, обаче на око е около 3.5 - 4см, може би 3.6 см.

 

От тези данни, като се има предвид и физическия размер на сърцевината и правотоковото съпротивление на бобините, мисля, че до голяма степен, може да се отгатне конструкцията на трансформятора. Ако има желаещи, може като имам време, да предложа вариант.

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------

 

Страничен въпрос отностно Bassman 6G6B - на входа на крайното стъпало, има резистор 470K и последователно развързващ кондензатор 500pF - защо, според вас е направено това. Това е highpass филтър на около 670Hz (а ако вземем и това, че втория канал допълнително смъква импеданса в точката преди кондензатора - още по-високо).

Дали нарочно е гонено, да няма много баси, или по този начин се постига естетически ефект, или пък се потискат някакви нежелани явления в краното стъпало или говорителите (като например резонанса на говорителите и т.н.).

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.