Jump to content
Българският форум за музиканти

Забавна простотия


johniebgood
 Share

Recommended Posts

- Тате, ти сиганин ли си? 

- Да! 

- А мама, тя сиганка ли е? 

- Да, всички сме 100% сигани! 

- Значи всички сме за БСП? 

- А-ааа, чак такива мангали не сме!

 

Edited by Parni_Valjak
  • Like 4
Link to comment
Share on other sites

Поредната случка с Елка:) :

 

"Седим си, петъчно, в офиса и пием кафе. Поглеждаме нервно часовниците, понеже в петък, съвсем закономерно, в три и половина се стоварва куп безумна работа, спешна и със срок веднага. Часът е едва три, значи има още трийсет минути безметежие, преди да настъпи лудницата. В три часа и три минути, вратата плахо се отваря и от процепа се подава рошавата глава на трийсет и кусур годишен младеж. Тениска, шорти и джапанки- класически суит за посещение в администрация. Стиска прилежно найлонова торба Карфур и пристъпя от крак на крак:
- Добър ден, госпожа Елка търся?
- Аз съм- отговарям предпазливо. Не всеки ден ме търсят като госпожа, особено младежи със голи, загрубели от слънцето и работата крайници.
- Здравейти. Татко ми ма праща – младежа млъква и се взира в мен очаквателно.
- Ъъ, здравейте. Какъв татко? – малко ме пообърка директността му, не стига че на малко име ми говори, ми и татко му е намесен.
- Ми, татко ми, от с. М. – продължава с лаконичността си човечеца.
- Ама аз не познавам татко Ви? – звуча леко колебливо и започвам бясно да премятам наум всички възможни житейски ситуации, в които бих могла да се сблъскам с въпросния татко. Ако съдя по възрастта на вестоносеца, изпращача е на поне 60, а това рязко стеснява хипотезите, при които бихме могли да се срещнем. Като се вземе предвид че дори не знам къде е село М., чуденето им прераства в недоумение.
Докато на мен зъбчатките ми скърцат и бърча чело умислена, младежа измъква от джоба си очукана нокия, набира, явно татко си и се провиква:
- Таткоо, тя каза че не те познава!? – отсреща мъжки глас почва нещо да обяснява, а този пред мен кима усърдно с глава, демек всичко разбира, после протяга слушалката към мен и ми вика:
- Татко иска да говори с теб. – поемам кирливото апаратче, долепям до ухо и, учтива до немай къде, със специалния си глас за граждани, изчуруликвам:
- Добър ден, Елка Стоянова е на телефона.
- Алоо, госпожа Елкааа, здравейти! Аз съм Манол Кръстев, от село М.! Вий ни ма помните, ама преди една година идвахме там, във ваш`та сграда, идин акт плащахме, че малко бяхме в нарушение. И тогава, щото всички бяха много сърдити, ама вие една такава усмииихната, любееезна бяхти, та затуй, сега сина имаши път към града и го пратих много поздрави да ви донисе!
- Мерси- казвам аз, трогната и зарадвана- ама нямаше нужда, а съм си учтива по рождение, пък и, нали, хора сме...- Изобщо нямам спомен за тия хора, ама щом казва, че съм била учтива и съм се усмихвала, какво- всички знаят, че Любезност е второто ми име!
След размяна на още две-три подобни реплики връщам телефона на младежа, който с видимо облекчение(вече е спрял да се мести от крак на крак), го прибира в джоба си и заявява:
- Татко каза да ти дам туй! – и взе, че тупна торбата Карфур на бюрото, врътна се и тръгна да си ходи.
Викам му – взимай си торбата бе! Той ми вика- няма! Татко каза да я оставя! Абе, викам, не ти ща торбата! Пък той- Ааааа! И аз не я ща!
Въх, ми сега. Събрахме се пет кокошки, седим и гледаме торбата. Не смеем да я пипнем. То, тва, не е подкуп, щото народната обич ни е застигнала, ама знаеш ли как изглежда отстрани. Ми ако е белязана? Ми ако има бомба?
- Я да погледнем вътре- казва мъдро едната колежка. – Обаче не пипайте, щото не се знае. – И с две химикалки поотворихме дръжките. Вътре се вижда трилитрова тубичка от минерална вода, пълна с нещо и торбичка с някакви кръгли неща.
- Яйца и вино? – предположи друга колежка.
- Ами, яйца, той така я трясна тая торба, че щяха да са на сол – възрази трета.
- Не знам за вас, ама аз умирам от любопитство – заявих и бръкнах смело в торбата.

Оказаха се кайсийки. Меки, уханни, истински селски кайсии. Изядохме ги.

А другото беше ракия. На тубата имаше залепена хартиена лента, на която с перманентен маркер някой беше изписал с любов: „ПОДАРЪК ЗА БОГОВЕ!!” Имаше и подпис: К.М.
Две седмици стоя таз ракия на бюрото ми, понеже ние в отдела сме само простосмъртни и като такива, не смеехме да пием от предназначеното за Боговете. На третата седмица ми писна да я гледам и занесох тубата на един купон, където дузина не-богове я опукаха с удоволствие и казаха, че била страхотна.
Кой е К.М. и до днес историята мълчи.

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.