Тоналност на песен

[ultramega]

G Dorian :-), смятам така заради наличните акордите,  (представени от квинти  или кварти, не помня наистина, никога не съм свирил  Пърпъл, освен на майтап и по слух) интервалите между тях и мелодията.

Ако е така , значи в този риф има  тон, който не е  от G Dorian (Db) ,    но въпреки това   може да се определи тоналност .

Между другото защо  G Dorian (G,A,Bb,C,D,E,F)?   В случая не е ли Е (маж.6) характерния тон за G Dorian ? 

[Dirk]

Ето типичен пример на мнение на музикант с трениран слух.Действително е сол дорийски.Кольо има усет за ресурса на този риф и ако трябва да се импровизира върху него най -добрата  и стабилна   скала би била тази  на минорният blues  или нейният еквивалент дорийски минор.Минорната секста,която се чува е блусарски хроматизъм ,ако можем така да го наречем.Но тя не пречи на характера на лада.Това са по скоро приомите на джазовите и блус музикантите.Рифът не е чак толкова прост.
     

[kolio_k]

Аз визирах цялото парче, не само рифа. Ако говорим само за началния риф, то той си е G минорна блус скала. Но по нататък, по време на куплетите и припевите, от хармонията се разбира, че парчето е в G дорийски, макар, че до припева, пеенето си остава G минорна блус скала

[ultramega]

Може би не съм изяснил добре. Понеже  kiik питаше за определяне на тоналност на риф и за това реших , че се подразбира. 

В този случай върху основния риф ,освен G минорна блус скала,  могат ли да се използват(и да звучат добре):  G dorian, G Aeolian, G Phrygian и G locrian (който има b5)   ?

Извинявайте , че  задавам такива въпроси , но си мисля , че като има конкретен прост пример   ще е   по лесно да разберем   .

Dirk ,  ако говориш само за рифа , къде в него има минорна секста ?

[Dirk]

Моя грешка за минорната секста.Писах преди заспиване.Имал съм впредвид умалена квинта,подвел съм се от предишният пост Извинявам се!Мнението за рифа ми остава твърдо,а за останалата част от парчето не мога да съм сигурен,докото не го чуя...не съм сигурен дали има смисъл.Искам само да добавя,че ако ни се наложи да ипровизираме върху даден риф и използваме определена скала трябва да не се забравя че тя може да бъде представена еднакво добре ,както хоризонтално,така и вертикално.Поздрави на всички!

[Ayahuasca]

Здравей, kiik

Виждам, че си пуснал нови колебания относно тоналната връзка между подложен риф и това каква ска̀ла, лад... ще му пасне в соло или като хармонизация и рехармонизация (разработка).

Знам, че ще прозвучи псевдо–философски, но в този случай (мелодиране или импровизиране на соло) най–голямо значение за неговото пасване върху рифа ще има... увереността на солиращия.

За да не изглежда прекалено отнесено тутакси, мимоходом ще ти кажа каво за мен значи уверен музикант, изпълнител, соладжия, шредър...

 

В музката увереноста се нарича... ритъм, груув, вайб (пилсация). Може да си научил всички ска̀ли, арпежи, джиджавки, пинизи и клишета от блуса и рока, метъла... но ако не ги свириш в заигравка с ритъма на рифа, ще изглеждаш като хвалипръцко, който научил малко пози и вече тръгнал барабар Петко с мъжете. Това не бива да те отчайва, защото е валидно за огромна част от свирещите сола, рифове.

Давам ти аналогия. Нека имаш перфектния китарджия, басист и клавирист. Свирят та се късат... обаче в банда барабаниста им е пълно дърво – клати бийта, дъвче акценти. Тогава колкото и да са завършени останалите музиканти цялата банда ще бъде замеряна с домати от слушателите. Сиреч – цялата банда ще звучи неуверено и некадърно! В стилово отношение същото е валидно, ако в бандата има вокалист. Ако той е безличен, позьор и фалшшив, всички отивате по дяволите, дори и барабанягата да е добър в този случай. Отново повтарям, че това за вокалите е по–скоро до стила музика, защото има примери на банди, чиито вокалисти са пълни лешпери като вокални способности, но пък имат пулсация, усещане за ритъм, увереност в това, че се изразяват с музикален ритъм. Визирам например Nirvana (Kirt Cobain) и Sex Pistols (Johnny Rotten). Дори може да сложиш и Джим Морисън от The Doors. И още много.

 

Аналогичен пример в китарата е B. B. King. Човека е свирил без, каквито и да е претенции за купища тонове, скали, арпежи, обаче с такава перфектна ритмическа заигравка спрямо бийта, което го е направило музикант и емблема в блуса, пък и за огромна част от китаристите. Както има една приказка, два тона да изсвириш, ама да са на място. Или... по–трудно е да свириш бавно. Но тук вече навлизаме в странична тема повече насочена към джаза и блуса.

 

Затова и много бързаци звучат еднакво. Интересното е обаче, че дори хора с нулеви познания по музика и свирене на музикален инструмент, също разпознават неувереноста у даден изпълнител и го освиркват. Неведнъж съм виждал страшно технични бързаци да си тръгват с увиснал нос. Просто не свирят с груув.

Има и примери за технични китарджии, които си имат всичко: Vai, Satriani, Eric Gales, Eric Johnson... и много други.

 

Сигурен съм, че ножеш да намериш и блусарска скала от соло на Cannibal, която е изпраскана върху фрашкан с тонове и хроматизми риф от някое тяхно парче. Извинявам се, че стана толкова разводнен поста.

[kiik]

Аре стига де, това вече е спам всеки втори пост да е колко задължителна е теорията - някой някъде да е намеквал дори, че не е нужна !?

И за да не съм спамер и аз като повтарям едни и същи въпроси, радвам се че още някой зададе интересен въпрос:

 

Рифа на всички рок рифове - Smoke on the water . В коя тоналност е според вас (ако смятате , че е в някаква  тоналност ) и защо ?  

Адски съм любопитен да чуя смислен отговор.

[Ayahuasca]

Не знам, според мен музиката няма теория. Има нещо като обозначителна номенклатура за тонове, интервали, ладове и прочие неща.

Музиката има стилове, звучене като в това влизат най–вече тоновия строй, ритъма (трайностите) и звукоизвличането на тоновете (акустични, електрически ефекти и др.).

Някои се кълнат, че естествения (натуралния) мажор е имено такъв, естествен. На пък ми се струва, че е доминантния (миксолидийския лад)... поради което е и точно такъв – доминантен.

Според хармонизирането му твърдя, че е естествения мажор, защото върху него могат (от неговия начален тон и по структурата на ска̀лата му) да се хармонизират най–много (диатонични, тон по тон спрямо неговите) акорди.

 

Това с тониката, субдоминантата, доминантата и "разрешенията" в тоника е просто стил (на композиране) и нищо друго. Това си е мое мнение.

Иначе Smoke On the Water е в "Сол минор", но само доколкото ако бяхме преди 150-200 г. щяхме да го напишем в партитурата. Другото (1971\72) е стил, който е преобразен през блуса, рока, та до хард барока.

[kolio_k]

G минорна блус скала

 

А иначе върху рифа могат да се свирят много неща, но най разумно от гледна точка, на по нататъшното развитие на парчето, би било да се свири G дориан и G блус скала. 

[ultramega]

 ...най разумно от гледна точка, на по нататъшното развитие на парчето.... 

kiik, според мен това е отговора , който търсеше  

[Dirk]

Малко off topic,но понеже темата си беше интересна искам да "почерпя" студенти и ентусиасти с едно учебно изпълнение на един голям майстор.Blues в сол.Приятно анализиране и поздрави на всички!

http://www.youtube.com/watch?v=t20sG92jm3o&feature=share
 

[kiik]

 А сега махни солото да чуем само музичката отдолу, за да анализираме дали е в Сол и защо е в Сол

[Dirk]

Солото(импровизацията) много точно се движи по хармониата.Схемата е много елементарна.Тя се чува и без да се махне "солиста".Опитай сам.За това избрах блус,защото е по-"смилаемо".Ако запънеш или въобще се затрудниш някъде,има много печени музиканти ,които следят темата.Ако нямат време,а наистина те вълнува,пиши!Аз ще ти обясня каквото те затруднява от примера.Не се правя на "отворко"!Опитвам се да помогна малко!Аз съща нямам много време.Поздрави!

Р.S.Записа не е много добър,но се чува достатъчно.

[Ayahuasca]

Аз точно за такъв тип солиране гооврех, което след 8 такта започва да звучи по един начин. Съзнавам, че е приемрно видео и може би еднообразието е било нарочно, но то и по принцип се прекалява със солата, особено по време на импровизационната дупка.

[killemall]

то и аз съм на същото дередже и не мога да разбера защо в бързото соло на мастера- като е в ми минор бека се появят тонове като ре диез, до диез, ла диез, сол диез, фа

абе мани човек се депресира