lyu_records Публикувано Февруари 21, 2013 Share Публикувано Февруари 21, 2013 Здравейте на всички ентусиасти, професионалисти и колеги, които плагиатстват схеми за разни ефекти, като мен. От доста време мислех да пусна подобна тема и е го на дойде му времето. Не откривам топлата вода, а просто давам идеи на колегите аматьори и лаици в ефекто-строенето, като мен а и не само. Идеята е следната: Ползвайки "breadboard" да направя централа, в която има всички екстри за тестването на схемички за ефекти. 1. Вградено захранване 9V. 2. Изводи от китарата до борда и от борда до усилвателя с "true bypass" 4. Индикация на това кое е включено и кое не. 5. Изводи от централата до тестовата платка "breadboard-а" като бързо и лесно може да му вържеш проводник за проба. В общи линии днес дупчих алуминий с някои други примеси и нещата стоят така: Банан щекери 4 броя за бърза връзка до тестовата платка, като единия е обща маса, другия 9V, входен и изходен сигнал. 2 броя копчета с индикатори (светодиоди), като едното пуска и спира тока след трансформатора до щекерите, а другото е "true bypass" също така си има букса за 220V и копче което пуска тока до трансформатора. Ей така седят нещата вътре за сега: Относно захранването ползвам това: Бебе траф 12V и стандартен стабилизатор с грец и два кондензатора, за които реших, че е глупаво да се ползва платка. И така се роди бръмбароподобното извънземно, което ще завинтя към кутията за да се охлажда стабилизатора. За сега толкоз! Надявам се да е от полза за някой младеж, също така ще се радвам на дискусия по темата "Тестови борд за ефекти!" мисля, че би била полезна за раздела. И не забравяйте, че хубавите инструменти правят процеса на работа с тях удоволствие! 2 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Evtim Djerekarov Отговорено Февруари 21, 2013 Share Отговорено Февруари 21, 2013 Идеята е оригинална и е добра, особено за по-прости проекти. За по-сложни, неколкократно съм се убеждавал, че ецването на експериментална платка и налепянето й често е по-бързо решение. 1 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Nikifena Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 ^ А и с прототипна платка се решават и/или излизат на яве проблеми, които на схема не винаги се виждат 1 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lyu_records Отговорено Февруари 22, 2013 Автор Share Отговорено Февруари 22, 2013 Също така може да се експериментират разни модове, като клипинг с различни диоди или транзистори, филтри за тон контрол и т. н. супер удобно е. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Parni_Valjak Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 Клипинг в българския език не съществува. Техническият превод на clipping е ограничаване, отрязване. Ако на някой не му звучи българския, да пише термините на английски, а не да ги пренаписва на кирилица! 1 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
7thString Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 Не е ли правилния термин изкривяване? Не се заяждам, питам И ако не е, каква е разликата между изкривяване и отрязване? Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Parni_Valjak Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 (Редактирано) Доста съществена! Ограничаването е само отгоре и отдолу на сигнала, при това тези части стават прави хоризонтали. Има и друг вид "ограничение", което е по-сложно (по логаритмична, или по друга функция) - Меко (лампово) ограничение. Изкривяване може да има най-различно, с различна форма или честотна зависимост. Посочените примери не изчерпват всички възможни варианти. Редактирано Февруари 22, 2013 от Parni_Valjak 4 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Evtim Djerekarov Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 (Редактирано) Хубаво е, човек да се позанимава, обаче от опит мога да кажа, че голямото експериментиране с диоди не води твърде далеч - без значение дали ще ползвате германиеви, силициеви или светодиоди в симетрична или асиметрична конфигурация, в общи линии винаги се достига до няколко варианта, разновидностите на които звучат много подобно(разликите са главно поради различни бариерни капацитети на диодите): -силно ограничение с една двойка силициеви или германиеви диоди - без значение дали диодите са германиеви или силициеви / шотки - звука е много подобен. Сложете няколко двойки германиеви диоди последователно(за да постиднете същото напрежение на ограничаване, както силициевите) и доста трудно ще усетите разлика. -по-слабо ограничение на сигнала(светодиоди и други диоди с по-плавна характеристика) - звучи по-меко, повече от оригиналния звук "прозира", обаче трябват няколко последователни стъпала, ако искате да постигнете "дисторшън" звучене, което пък води със себе си и повече шум. Да не говорим, че при варианта "диоди към земя след ОУ" най-често ОУ е "отрязал" сигнала доста остро, което оставя своя темброви отпечатък, без значение какви диодни ограничения сложите след това. И за това си има решение, но - трябва мислене и експериментиране. Бих казал, че не е от критично значение подбора на диоди. За постигане на коренно по-различно звучене, трябват други решения - стандартните диоди към земя или в обратната връзка на ОУ е едно твърде широко експлоатирано решение и едва ли с него можете да постигнете нещо кой-знае колко различно. Редактирано Февруари 22, 2013 от Evtim Djerekarov Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Rumen.Kolarov Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 Lyu, напиши един номер за контакт, искам да се свьржа с теб.: ) Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
synchu Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 ^^ не съм твърде съгласен за диодите, защото съм го правил този експеримент Въпрос и на други параметри от спецификациите както се казва, пък и на останалата част от веригата - това по отношение на чуваемостта. Иначе breadboard-a ясен, като техника... Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ditronix Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 И аз да не остана назад и да се обадя-онова на кутията са букси,а не банан щекери. Банан щекерите ще влизат в тия букси. Идеята е добра,ако човек смята да отдели повече време на заниманията с ефекти. Аз за тая цел преди няколко години ползвах кутия от бракувано компютърно захранване.И хич не ми беше жал да я надупча с повечко дупки за потенциометри,та когато и каквото ми затрябва да има де да го напъхам. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Evtim Djerekarov Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 (Редактирано) ^^ Ще се радвам, ако споделиш опит. Аз примерно помня, че бях свързал 4 двойки 1N34A(германиеви) към земя и превключвах между тях и двойка 4148. Не можах да открия съществена разлика - макар, че имаше някаква разлика, те не беше никак съществена. Ако сложим мощни изправителни диоди, разликите се чуват по-ясно, но там вече заради паразитни капацитети. За да има съществена разлика, трябва U/I характеристиките на диода да имат друга форма. Не че няма диоди, с по-плавна характеристика, но при всички полупроводникови прибори, "коляното" е доста по-рязко, отколкото при вакуумните(което често се имитира). Някои светодиоди имат малко по-плавни характеристики, но често същите имат доста значителни паразитни капацитети, което налага източника на променливо напрежение да бъде с по-ниско изходно съпротивление, за да се минимизира негативното влияние. Редактирано Февруари 22, 2013 от Evtim Djerekarov 1 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lyu_records Отговорено Февруари 22, 2013 Автор Share Отговорено Февруари 22, 2013 Разлика има! Разбира се че няма да е много осезаема! Няколко диода не биха променили схемата коренно. Хубаво е да се спомене асиметричното свързване, на повечето китаристи им допада много: За целта може да се ползват и транзистори: http://www.muzique.com/lab/zenmos.htm http://www.beavisaudio.com/Projects/FKR/MightierMouse.gif Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lyu_records Отговорено Февруари 22, 2013 Автор Share Отговорено Февруари 22, 2013 Lyu, напиши един номер за контакт, искам да се свьржа с теб.: ) Пиши ми на: l.bal@abv.bg Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Evtim Djerekarov Отговорено Февруари 22, 2013 Share Отговорено Февруари 22, 2013 (Редактирано) Разлика има! Разбира се че няма да е много осезаема! Няколко диода не биха променили схемата коренно. Хубаво е да се спомене асиметричното свързване, на повечето китаристи им допада много: Пак говориш с много голяма убеденост, само защото си прочел това-онова по направи-си-сам сайтове, които аз съм изчел доста отдавна(още преди да започна да си правя експерименти). Разликата между симетрично и асиметрично ограничение и между този или онзи диод е реална, в някои случаи значителна, но определено не е нещото, което различава "транзисторното" от "ламповото" звучене, както много от тия сайтове убедено твърдят. Илюстрациите, които прилагаш, имат по-скоро научно-популярен характер. Ако спазваш някои основни неща: -компенсация на усилването след ограничаване, за да слушаш всички комбинации при едно и също ниво. -честотна компенсация, за да компенсираш евентуални разлики в паразитните капацитети. и прослушаш множество различни комбинации, ще установиш с изненада, че макар да има слаби разлики, можеш да докараш не повече от няколко характерни саунда. Много по-голяма роля за звука има формирането(филтриране) на сигнала преди и след ограничаване, отколкото конкретните диоди, които ползваш. Можеш да си направиш една експериматнална постановка, където имаш еквилайзери преди и след ограничаването на сигнала и да прослушаш вариации - така възможностите стават много по-големи. Редактирано Февруари 22, 2013 от Evtim Djerekarov 1 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts