Angelina Sekulova

^ Имаш право, лелиното. Аз за себе си имам нишка, но сега, като прочетох цялото, реших да 'удебеля' някои линии. Смених вида на глаголите и се отървах от сегашното историческо време (dramatic present), защото на български то може се отнася и до минали моменти, но в случая "фрагментира" разказа. Сега май съм постигнала повече хронология. Съзнанието за прераждане възниква логично от припознаването на зиготата, тук не мога да променям реда, не знам защо на теб ти хрумва. Животите, които 'пробвам', намират продължение в 'чуждите съдбини'. Замених израза 'странни пътища', който значи същото, но е по-отвлечен синоним. Доста съм залагала на смисловия елипсис. Пробването на дрехи предполага огледало. Това е само един от образите, които съм премълчала... Финалът е, че съм се научила да чета приборите за "бордова навигация". Поне смисълът е този. Може би ритмически не е достатъчно категорично. Ако ми хрумне и да го пея, съвсем ще го разбрицам, ама я виж сега как е: ------------------------------- Прекрачих прага на забвението след чаши аромат и пот – в безкрил летеж по серпентината на нечий чужд живот... Посоката изчезна. Вместо цел зенитът ме разсече неподготвена. О, ужас! Виждам се – безкрака сянка, свита в себе си, кълбо от пориви: зигота! Прераждане… Какво да бъда – демон, ангел? Пророк или пък войн в доспехи? Без разум се нагиздих в образи, животи пробвах като дрехи... Боляха съдбините чужди, раниха вените ми, страдах. Загубвах се и се събуждах, намирах се, продажно бягах. Премостих себе си, удавена в предвечната отрова. Без думи мислих, в многоточия - безформена и нова. Ала водач ми стана в мрака бастунчето на пулса. Под клепките последвах курса на своите будни слепоочия...

Не чувам грам пеене в главата си, ама този текст ми възникна току преди малко. И други стихоплетства са ми възниквали по други поводи, но съм ги запофичкала знам ли къде... *** Прекрачвам прага на забвението след чаши аромат и пот – в безкрил летеж по серпентината на нечий чужд живот... Посоката изчезва. Вместо цел зенитът ме разсича неподготвена. О, ужас! Виждам се – безкрака сянка, свита в себе си, кълбо от пориви: зигота! Прераждане… Какво да бъда – демон, ангел? Пророк или пък войн в доспехи? Без разум се нагиздвам в образи, пробвам животи като дрехи... Боляха пътищата странни, раниха вените ми, страдах. Загубвах се и се събуждах, намирах се, продажно бягах. Премостих себе си, удавена в предвечната отрова. Без думи мислих, в многоточия - безформена и нова. Научих се да следвам в мрака бастунчето на пулса. Очи затварям – виждам курса под своите слепоочия…

Щях и да пропусна тези творения, ако темата беше озаглавена "Текстове за поп-фолк" (вместо "Да ви се похваля...") А и човек се хвали със стойностни неща, аз отде да знам Вие кое натоварвате със смисъл и стойност? Така сте го написали, така Ви го казвам! Завист? (Както казваше един друг стойностен "творец" Къци Вапцаров: Имаме играч познал верния отговор!) Я сега да видим тая клавиатура колко грешки е направила "на своя глава". Ще маркирам само правопис и пунктуация, за машинописен стандарт не съм споменавала досега, няма и да го правя. С риск да Ви разочаровам, мечтата Ви да забавлявате простолюдието не поражда у мен завист. Но щом Вие искате тази среда да Ви оцени, не знам защо предпочетохте да я търсите тук... Просто се сещам (примерно) за един таксиметров шофьор, който трябваше да ме откара донякъде. Не спря да пуши в колата си, беше пуснал едно "забавно" радио (по Вашите критерии), а на едно кръстовище при зелен светофар, докато цялата колона се движеше, той засече двама, престрои се в съседна лента, изравни си "гълъбицата" с друго такси, спря, отвори прозореца и цветисто започна да псува колегата си, с който за нещо се били скарали преди два дни. Той би Ви оценил по достойнство. Аз не съм дорасла до това ниво. ----- А вчера беше Св. Св. Кирил и Методий, като се понаучите да пишете, драснете два реда от "стойностните" (дето не се помнят/продават лесно и щели да препълнят RAM-а на 'Алисиите'...)

Разбирам. Посетих ти и профила, ти си още само на 13, има много да се променя гласът ти тепърва. Но ще препоръчам тези мелодични песнички на дъщеря си (тя е на 12). Няма крещене тук, всичко си е много чисто и мелодично. Ама имам още няколко въпроса: 1. Имаш ли как да запишеш малко пеене - един куплет и един припев? Със скайп микрофон примерно. Пусни си парчето в колоните ТИХИЧКО, само да те води, а гледай твоят глас на записа да се чува по-добре. Не се притеснявай дали ще достигнеш височините, ако трябва, пей ги с фалцет (с окръглен, мек тон, както пеят хористите), а не със същински глас. Научи си добре думите на това, което ще пееш, за да не четеш и да не мислиш за текст. 2. Направи още един запис само на онази част от припева, която съдържа височините и ги изпей с глас. Само тези фрази. Ако трябва, повтори опитите няколко пъти, докато не стане добре. 3. Имаш ли у вас някакъв музикален инструмент? (Препоръчвам ти да не пускаш пеене на видеозаписи без знанието на родителите си. Не е желателно децата да снимат обстановката вкъщи и да публикуват клиповете в мрежата - има всякакви хора... ) Хайде, като си готова, чакаме те.

^ Тц! Нищо подобно не съм направила... То се реже главата на някой, дето я има. Фантомните усещания за 'глава' не се поддават на интервенции - ни оперативни, ни словесни. Що, нима се е замислила в другата тема, като @Fallenblood я е поднесъл по пързалката със страхотния текст за "тунингованата гълъбица"? (А регистрацията пернишка ли е, че забравих да попитам? Или номерът е платен и на него пише BG BOSS?) ПО-КАЗА НАЙ-КАЗА ПРИРОДЕН ГАЗ... АК-АК - от мерак... ----------- К'ви текстове, к'ви хитове, к'ви пет лева?

РИМА, лошо ми се стекоха обстоятелствата тия дни. Тъкмо в една тема за Шоуто на Слави (което не гледам отдавна) си спомних с болезнена мъка колко ефирно време беше напълнено с въпросната Алисия (която също не слушам, но от шоуто разбрах, че съществувала). Дори съм й гледала две парчета на живо в Шоуто (които не помня) - но освен че парчетата й са елементарни като самата нея, тя пее и фалшиво! Не се притеснявай, 99.9% от 'колежките' й струват точно колкото нея, та не знам коя ми е най-представителна за мострен образец на кухавостта. Прочетох и твоите стихчета с главни печатни буквички (сигурно и на ръка така ги пишеш). Пишеш неграмотно и неритмично. Темите и изразните ти средства са примитивни (но много подходящи за пиянски подвиквания "на маса"). Дължината на текстовете ти е досадна, има много повторения (но това ги прави разбираеми за футболисти и за средната българска "домакиня"). Извинявай, че ти попарвам поп-фолк ентусиазма, но в този форум въпросният стил не се радва на особено топъл прием. Ако познаваш и други (буквално) ДИВИ от това поприще, предай им, че колкото по-малко се изявяват, толкова по-умни изглеждат. П.П. Можеш да използваш някои ресурси в интернет, за да понаучиш български език.

А може ли повече подробности? Момиче ли си, момче ли си? Какво пееш? Какъв глас си? Това че те е "страх" да пееш силно най-вероятно важи за цялото ти пеене, а не само за височините - има изход, не бой се... Какво значи "високите тонове" - това са ти пределните височини в диапазона ли? В какъв контекст са ти тия "високи тонове" - в упражнение (като казваш, че се упражняваш) или просто пееш определена песен и се притесняваш да изпееш най-високите тонове в мелодията на песента? Кога е трудно, когато фразата е низходяща (високият тон е в началото и после мелодията върви надолу)? или възходяща (тръгваш от нисък тон и последният тон във фразата ти е висок)? А има ли друг гласен звук (вокал), върху който същият висок тон излиза по-леко? А друга сричка (ако звукът преди високия тон е г, м, н не е ли по-лесно, отколкото ако е к или х)? Има много начини. Има и упражнения... А и песните, които са ти високи, могат да се транспонират надолу, за да ти станат удобни. А от какво се притесняваш, между другото - от това, което ТИ чуваш в пеенето или от това какво ще кажат съседите или близките ти у дома (което също си е фактор)?

И се извинявам за двойния пост и тематичната разнопосочност, но отдавна си мисля за едно свое сериозно увлечение, което също ме "самопредставя" и тия дни намерих повод да кача снимки във Фейсбук... ГРАДИНАТА И ЦВЕТЯТА... Занимавам се вече пет сезона. Водя война с пустоша, джунглата и усойния климат. Съживявам 'безнадеждни казуси' сред заварените храсти и цветове. Непрекъснато добавям нови. Експлоатирам "завистта" си към всички хора, които вършат работа с ръцете си, но такава, която ги идентифицира с определено място, променя облика му, оставя отпечатък, налага постоянство и приемственост. Спасявам се от днешния свят на 'космополитни бездомници'... Когато съм в хотел, копнея да ми зачислят към стаята един "обработваем парцел" (което никой не прави)... ------- Обновявам непрекъснато снимките, защото имам доста растения, вече постигнах някаква сезонност и балансирано разпределение на цъфтеж. "Етажи" не можах да измайсторя в различните карета, поради различната осветеност и киселинната почва. Общувам и с други любители, озеленители, агрономи, селекционери и гуру-персонажи в подръчна близост, които имат доказани качества и проявяват сходна симптоматика... Ето един днешен GSM кадър от албума горе: Реших да не отварям тема в Говорилнята, защото едва ли някой ще се присламчи към подобно хоби... А ако има, мога само да се радвам...

Да, "Искра"... Всъщност тия дни се проведе празник послучай 40 години от основаването на училището ни и имаше спектакъл в театъра в Монтана и среща на випуските. Събитието беше сериозно организирано и в театъра бяха министърът на образованието, немският посланик, кметът на Монтана, кметове на общини, народни представители, бивши директори. Създаването на групата беше определено като едно от 10-те най-значими събития в историята на гимназията. Срещата беше невероятно вълнуваща! Толкова се радвам, че много хора се надигнаха от страната и от чужбина и отделиха време да дойдат! Качвам една снимка, щракната от публиката, на Еми (учителката ми по пеене, която е основател на "Искра") и Диана - също една от първите в групата.

Вече имаше подобна тема: тази И в нея беше се спомена и това упражнение, което сега изкопах от тубата: Обаче това не е единственият начин. Прави се и с дишане, особено за тоновете, които резонират в гръдния кош, като диафрагмата контрахира равномерно и ефектът на вибратото се получава поради изпускането на различни количества въздух през гласните връзки. Не прекъсвай въздушната струя, обаче, това рязко привеждане на гласните връзки в покой и после - атака, и пак така, ги... уморява и те загрубяват. Аз не съм правила такива упражнения, споделям опит от позицията на човек, който се самонаблюдава СЛЕД като вече е постигнал желания ефект. Проблемът при мен е, че преди това не съм могла да координирам и стиковам гласовия си апарат като едно цяло. Едва след като той заработи, тогава "усетих" къде генерирам работното напрежение. Така де, отде да знам какво се прави с тая диафрагма, като не си я виждам. (То ръцете, дето си ги виждам, доста често ми пречат, та какво остава за диафрагми, ларинкси, глотиси и баба му... )

Я малко за техниката, преди да отговоря на горния пост. Мейдънче, твоята тема породи любопитството ми към експеримента и, "технизирайки безсърдечно" върху парчето Heavy on My Heart на Anastacia, реших, че непременно искам да му докарам звучене на 'препила мечка гризли', та ето как ми се получи. Пях с опрян тон и през "стегнато гърло", демек, дихателният обем да си го усетиш, че започва някъде над тазобедрените кости, пускаш целия въздух свободно и със сила, и леко притягаш само гърлото, за да издадеш хрип. Поне при мен така се получи и няма напрежение. А акцентирах върху думата тон в първото изречение, защото не е необходимо през цялото време да се трепеш да хриптиш. На тия певици фразата им звучи напрегнато и "чорлаво" (силови, насечени атаки и неточни краища). Това можеш да го направиш, като атакуваш с хрип само влизанията или височините, които са определящи за мелодията. Люлеене в ритъма можеш да придадеш чрез динамиката в пеенето - на по-дългите трайности атакуваш тихо и пълниш тона "с децибели" към края на трайността. Усещането, че гласът е неовладян се придава и от пеенето на един тон с различна фонетика - разпявай върху съгласни по краищата - върху м, н, р, върху ъ; като контрапункт на опрените тонове, 'изтънявай' вокалите, където можеш - пей ги назално - през е и и ... И в общи линии, намери си конфигурации от изброените поведения, които да ти лежат естествено... Представяй си, че играеш РОЛЯ и, пеейки, имитирай пиян човек, гневен или разтревожен човек, пелтек, човек, който говори езика с акцент..., докато не откриеш "ОБРАЗ", в който да се превъплътиш. Това ще те поведе към желаната техника БЕЗ НАПРЕЖЕНИЕ. Като я постигнеш, анализирай си я, усети как я правиш - "пипни" мисловно всички места и функции на гласовото си поведение - дишане, звукоизвличане, резонаторни кухини. Но съветът ми е: намери си ИГРА, която да те увлича по този път. И я играй! Не се напивай или не препушвай, за да хриптиш, не търси повод да си гневна, за да звучиш така... Пак ще изразиш емоция. И ще я предизвикаш... "Има нещо гнило в Дания" (и вече никой не може да ме убеди в противното)! Тия дни работим у нас като лудите, да се подготвим за празниците. Мъж ми си заредил някакъв плейлист. Еййй, като тръгна пеенето, имах усещането, че почват да ми пилят свредели по гръбнака! Питам: Какво слушаме? Отговор: Tool. Викам си: "Ще се абстрахирам". Три пъти се извъртя един албум (не знам кой). После, на масата, преразказвам аз това мъчително преживяване пред компанията и като споменавам Tool, моя близка приятелка скача от мястото си и казва: "Супер-група!!". Отварям форума и разбирам, че заплахата е... асиметрична (не знаеш откъде ш'ти дойде). Сломена окончателно, снощи се опитах да послушам малко, но резултатите бяха обезсърчителни. С приятелката ми бързо преминахме от 'всенароден празник' към 'цивилизационен конфликт'! Може да пробвам пак някой ден, но не мога да обещая докъде ще я докарам. Напълно приемам участта си на "квартален капацитет" и се помирявам, че имената на недостъпни за ума ми гении ще бъдат гравирани със златни букви в аналите на историята, докато аз си живея в заблуда...

^ ^^ Така се радвам, че някой е успял да обобщи смисъла на написаното. Талантът е относително понятие. И се мери като процентно изражение от цялото... в труд. А аз си признавам, че нямам какво да науча от "вокал", дето, á спре да се "стяга" и да форсира атаките, директно изпада в режим 'фалшиво говорене'. И фалшивото пеене може да е преднамерено (на човек му трябва единствено самороден прототип, та да усвои симптоматиката). Да, напълно правилно, за такова пеене не се налага техника. Техниката е прийом, способ, специфичен начин на употреба на гласа в зависимост от целта. Един от (поне) няколко възможни начина. Техниката не е самоцел, тя допринася за изказването на емоцията и посланието. Допринася обаче и за стилова адекватност и точност на изпълнението, и за рационализиране на певческото поведение - сиреч, да не се тормози човек, да не би да похаби други аспекти от гласа си за сметка на едно ограничено поведение. И тъй като въпросът на мейдънчето ^^^ касае техника, заключавам, че тя иска да запази постигнатата до момента школовка и просто да си обогати арсенала от изразни средства. От тази гледна точка е добре да се учи от певци, които са били изправени пред аналогичен проблем и са го разрешили. Това е концептуален, а не "механичен" избор.

Тъй, тъй... право говори Вяра. Не бързай да се отказваш. Но понеже искаш да се учиш на определена техника, а вече разполагаш с друга действаща, добре е да търсиш примери за такова пеене от певци, които също владеят по-богат арсенал. Гуано Ейп-ката, ако й кажеш да пробва друга техника, вероятно просто ще я "изключиш от копчето". Ето една дама с малко безумен стил, но на куплетите, ако орежеш украшенията по краищата на някои фрази и вибратото, се чува колко е предран гласът: И чисто пеене: Мъжко пеене - доста по-екстремно (линкът е пускан вече и в друга тема, но не във вокалния раздел): Аз лично не проявявам интерес точно към такова звучене, обаче има доста изписано във форума по въпроса, а си спомням, че съм виждала и видео-уроци в една от темите, та наистина е добре да (по)кажеш какво си опитала. Вероятно ще се намерят хора, които да установят какво може да се "поправи" в подхода ти. Успехи!

Пей кратки трайности на гръден регистър. Атакувай всеки тон. И гласът ти бързичко ще загрубее... (ще хриптиш даже и когато не искаш). Ще си постигнала съвършенствóто на таз "вокалиСка", когато работният диапазон на гласа ти стане около октава, а като пееш основен тон три пъти последователно, изпяването веднъж ще е компромисно, и веднъж - откровено фалшиво. И фалшиви краища на фразите (изтървани) - да не забравиш! И кълбо напред, и челна стойка между куплета и бриджа. И червено парцалче на колана на гащите (да дразни поне зрителното възприятие, щото слуховото се екранира при "пстоянен шумов фон"). Не че се заяждам, ама чета в другите ти коментари, че пееш по хорове, освен това си и в такава възраст, че можеш да си разсипеш гласа доста бързо с подобни издевателства. (Ти си решаваш, де... ) Смяташ ли, че тая мадама има "техника" или... просто не може да изпее и една семпла мелодична линия ЧИСТО?

^Мале, Полифонче, на мен ми 'трепереха мартинките' какво може да кажете ти, Йоцето и Са6тий, щото сте заклети фенове и знам аз колко трудно възприемам такива кавъри. Благодáрим ти за добрите думи, наистина ми действат "за отскок"... :) А ти къде се загуби? Дон'т ми отговаряй... (в Кувейт). Така съм се смяла с твоя коментар за дудука. Аз пък исках да звуча пó на заден план тоя път, но мога да дръпна "цафарите" назад тия дни. Много се надявам да получа по-сносен резултат с наличния нов хардуер/софтуер в скоро време (работя по въпроса и помощ получавам!), защото имам усещането, че със старите "пръчки" миксовете ми звучаха по-добре. И се ядосвам, и малко съм 'дезориентирана'. Затова записвам, но... не пускам нищо. Засега!!! Не знам дали темата е задължаваща... Малко е носталгична просто.

Каква благодатна тема излезе това... Статийката от DREAMMIND... Ние сме станали известни, бре, пресата си пълни рубриките с постове от форума! Ванденберг щял да завиди на майсторлъка на буфосинхронистката от "Етнос"... А и на оборота сигурно!

Откакто е качено във форума, това парче взе да ме "шпионира". Викам си: "Не, не, има да се попрепипа в някои отношения." Обаче то... няма-няма, докато припкам нейде из посоките на града, си намира пролука в ума ми и почва: Дилафаа ще играе, баба. На татка ви ще ви обадя и ще видите тогаз... И просто ме 'гмурва' в собствените ми спомени от ваканциите. Мерси, Вяраааа! Моите летни спомени са по-"селски", доста поработвахме през летата. А и есените. Еее, джин "Карнобат"... нямахме. Компанията, в която дружахме, обаче, беше разнородна, защото родителите ни се бяха изпоженили по цяла България (Враца, София, Бургас, Пещера, Монтана), та и две деца си идваха от Румъния. Нооо лафовете на нашия северозападен диалект са уникааални просто! (Няма да давам колоритни референции към други съфорумци и съответни резервати). Примерно бабка, която ("сиромáшката") умираше от страх да не се издавим по реките и язовирите, викаше: Стига сте търчáле по тиа връища и по тиа бáрища. Да не лецнете у нéкоа бабка, да се засръбнете с вóда, 'а се удáвите. Речник: бабка - дупка, трап лецвам - пропадам внезапно и хлъцвам, захласвам се (от изненада) Клип - хубаво, ама за сериен филм се е утепáло!

Леле, гледам заглавието, викам си: "Пак някоя икебана..." А то - Esperanza-та!!!! Още 2008, по повод на концерта на тримата басисти в НДК (V. Wooten/M. Miller/ S. Clarke) се развихриха тука из форума едни люти спорове доколко е редно басистите да солират. И @kitaratapesho пусна линкове с Esperanza Spalding... (дали се зарибих!) Даже ръчнах сега, да си видя и други познати парчета... ФЕН!

Аз съм виждала броячът да показва и четирицифрено число (нещо като три хиляди) и дори си бях направила скрийншот, но при следващата актуализация на сайта пак си станахме малко под 200. А иначе предложението на balombi ми прилича на видеорекламата на един от мобилните оператори, в която се казваше нещо от сорта: "Ако всички потребители на услугата Х се съберат на площада (пускат го в кадър) и скочат, паметникът пред НДК ще падне!" И форумът така - ш'са счупи от 'резонанса'!

Danke sehr, @arebegai!

Безкомпромисен!

Супееер! Все съм я чула твойта китара да играе, да свири с хъс и настъпателност, да се уподобява на... гайда. Но сега за първи път я чувам... да пее. Толкова 'преразказ' има в цялата композиция! Пак си е рок-балада иначе..., и то каква! А със затихване ли ще завършва? Ако си извириш мотивчето докрай и си зъваршиш кротко на фраза..., аз няма да ти се разсърдя. ------------ И заглавието на темата е бетон!

Добре дошла и от мен. Добър късмет с касетата - освен че не е била повредена, е била и съдържателна! И открих едни приятни (сутрешни/следнощни, рефлексивни, копнежни, злободневни и деликатни) стихове в блога ти...

Реших да създам тема за всевъзможните си залитания по групи, певИци или каквото там се улучи, и да "сготвям" по нещо левашко. Профилактично някак... Сефтето в темата е Norwegian Wood/Beatles. Изкопах един много странен трак от неизвестен автор, записван явно с два микрофона, на двата канала. В единия от колона звучат ритъм китара и нещо като блокфлейти (или окарини, знам ли...?). А в другия авторът е удрял и разлагал малко акорди (с известни чуваеми отклонения от първото време...) Записът никак не беше качествен, човекът е мърдал със стола, ритал стойката на микрофона, имаше микрофонии и пикове и в двата канала. Неземен шум - като от стара плоча. Редактирала съм ги поотделно, доколкото ми достигнаха силите (в съчетание с тъпота и упоритост ). Но ме изкефи атмосферата на трака. Пригответе си Златните скунксове... http://soundcloud.com/angelina-1/n-wood-mix1

Полифоне, молим, не спирай с френската тенденция поне още малко! Езикът, по моему, е състояние на духа и тази ти серия от парчета го потвърждава изцяло! Какво ще кажат 'те', носителите на този език - знам ли? Ако са умни, ще слушат какво им казваш ти..., а няма да реагират на формални признаци. Нали не ги ругаеш (по някакъв елегантен полифоничен начин, някъде между редовете)?