Angelina Sekulova

И аз си чакам книжката, де... (па може и с картинки )

Where Do We Go - Take 1 Музика (идея, хармония, клавишни, заглавие на темата): Александра Зернер (Aquarelle) Аранжимент и всякакви струнни чудеса: Боби Зашев (BlueZone) Измисляне на текст, мелодийки и гласченца, изпяване и пр. - моя милост. Има още малко до края, но... изпитах потребност да си "освободя ума" от направеното дотук. Разбира се, Aquarelle (авторката) дори не подозира, че в този момент пускам парчето във форума (въпреки че принципно сме се разбрали). Но това е моето малко "наказание", задето ми сподели, че искала да изхвърли песента "в коша". <Цък!> To be continued...

"Дават смисъл" доста неща (чудна езикова интерференция е тази, колебая се дали е осакатена заемка от give s.o. reason или make sense). Емоционалният фактор "дава смисъл", бих казала! Не защото, в качеството си на организатори на проявата и радетели за тази широка ФОРУМНА ИНИЦИАТИВА, членовете на доброволния екип, представителите на сдружение Музикант.орг и ангажираната форумна администрация са някакви неадекватни типове, на които нещо им харесва и "на случаен принцип" са решили да си го направят (а после да обвинят кризата). Емоционалният фактор е паралел на икономическия. Той е една по-широка абстракция, която дефинира и допълва икономическите решения. Защото бизнесът се прави от хора. И музикалният бизнес е така, мисля си. Правейки музикален бизнес, тези хора задължително използват генерирания от бизнеса ресурс както за оперативна поддръжка и развитие на своите търговски отношения, така и за осъществяване на своите житейски цели. Хората, които не осъществяват житейските си цели, живеят с чувство за морална неудовлетвореност и усещане, че "не са си на мястото". Чини ми се, че подобно мислене не е добър фундамент за правене на бизнес (или на каквото и да е) и затова не очаквам представителите на бизнеса в този форум да попаднат в тази категория. Когато икономическото поприще на един бизнес е ИЗКУСТВО (в случая музика), с неговите съпътстващи дейности, житейските цели на част хората, отговорни за решенията в този бизнес, тангират в огромна близост до материята на изкуството - защото те са негови НОСИТЕЛИ! Edko, те го прЪвио крайъгълен камък на разговора ни с тези хора: обща платформа на аспирациите, единен протокол на общуване, принадлежност към българската музикантска общност, с нейните проблеми и потенциал. Най-вече - убеденост, че България има достатъчно (даже прекалено МНОГО!) блестящи музиканти. А икономическите ползи, които могат да се извлекат от едно дарение, са добре дефинирани в спонсорския пакет на фестивала. Той ще бъде отправен до всички, които заявят своите дарителски намерения. Съдържа кратко описание на концепцията, формат и насоченост на проявата, време и място на провеждане, организация, целева аудитория, степени и канали на разгласа, опции за експониране на името или търговската марка на дарителите още преди проявата, включително чрез сайтовете на феста, форума и сдружението (в зависимост от дарението), по време на самата проява и след нея. Само статистиките на форума до м. август, при по-малко от 15 000 регистрирани потребители, сочат милион и половина импресии на страниците на форума месечно! Ако това не е чиста търговска възможност - здраве му кажи! Нищо по-ценно няма от това, икономическата и емоционалната мотивация да действат в синхрон, защото ДОБРАТА българска музика, за да се продава успешно и в чужбина, преди всичко трябва да има своя произход, търговска подкрепа и любяща публика тук - в България! Без осъзнатата намеса на бизнеса, базиран по нешенските земи, това трудно може да се постигне... ОЧАКВАМЕ ВИ! "Кръстопът"

Ооооо, как обичам музикални диалози... между маниаци!

Поздравления за този финес, Mis!

То бива чудеса, бива, ама... Чета за китари, чета за оборудване и софтуер... И все мълчах. Сега чакам само хубави неща! Все по-хубави!

Вери найс суим ти желая... в Женевското езеро... Ехее, била съм там, докато още имаше Желязна завеса. И после - като нямаше. Скучно швейцарско спокойствие цареше навсякъде. И един педантизъм лъхаше от всеки калдъръм... Не беше за българи с музикантски души - дето щат да вдигат шум и да купунясват по повод и без повод...

Това мислех и аз да предложа тия дни, ама все не остана време. Метрономче и инструмент - само основната мелодия. Това опитай. Тон за тон и такт по такт. Избери си нещо елементарно. Или още по-добре - иди в първото читалище при корепетиторката на хора. И пробвай най-елементарни мотиви с пианото, които тя ти задава. Действай известно време така, може и да се координираш. Ако не се получи, моят искрен съвет е да не се тормозиш повече с такива опити.

Мдаа, както се изразява галактическият леко хриптящ фронтмен от Мелмак: "Намалил съм мазнините в храненето до... 90%". А иначе и спортът се отразява добре. И достатъчният сън е особено важен.

Харесвам това изпълнение! И пеенето също! И т'ва е!

Ммдааа, виждам, че сред аудиторията на моя скромен опит са паднали... свидни жертви. За жалост вече не попадам на много сватби или каквито и да е тържества, на които да прозвучи и едно хоро. (Изключвам "Бяла роза" със бодлите)... А и да прозвучи някое хоро, адекватното поведение на сватбарЕтЕ е някак минимизирано... Но пък аз си падам по такъв вид музика. А и инструменталните партии, шот са по-"къдравки", са доста гнусни за пеене (харесвам наш ТеодосиЙ в това отношение). Свиренето и свиркането на набивките придава повече непосредственост и колорит на опита и показва, че си говорим преди всичко за танц. А хореографията на характерните танци се дели на е "женска" и "мъжка". Радвам се, че картинката ви е допаднала. С нетърпение очаквам и други непредсказуеми солисти.

Аз съм жертва на тоталната поквара явно... И затова след "зацапването" с първична и знойна чалга, реших да се отдам на Една културна. Не съм автентична певица значиТъ. Категорично не може да ми се издаде лабораторен сертификат за "чистота на пробата", но това не ме травмира особено. А хубавото в блендата на акордеона е, че не се припокрива честотно с тази на гласа.

Да, а в превод най-вероятно идва като: Бе сгладне и честлинните комбурси... П.П. Знаех си, че съм native от "шайените" (малко на боя не го докарвам, ама не моа 'сичко).

Аз пък реших да послушам Ивелин в раздел "Кавъри" и да се абстрахирам от поп-фолк асоциациите на роден терен. Също, по отношение на музикален капацитет, не бих казала, че го причислявам към категорията "разни". Не мога да коментирам качествата на сингбека, но той стана причина да чуя парчето на Софи за първи път. И намирам сериозно предизвикателство в пеене на подобен род музики, затова реших да опитам... Не мога да изпея този български текст, той е кошмарен и стои много пошло. Измислих си... звуци. Представих си как ми звучат думите в пеенето на Aziza Mustafa Zadeh или на Nusrat Fateh Ali Khan. И просто уподобих някаква такава фонетика, но се старах измисленото да звучи наистина като думи. Не знам азерски или урду... Дано не съм казала нещо идиотско! Все пак побързах да стъкмя този 50-секунден семпъл преди модовете да изпепелят темата. От мен няма никакъв проблем, ако сметнат, че опитът уронва ценностните устои на форума. Гледала съм да се пазя от "груб натурализъм"..., но не слушайте, ако сте с по-слабо сърце.

Аз се притеснявам. Нека първо Ивелин... И тогава... може би с половин уста да признаем пред себе си, че този стил беше несправедливо пренебрегнат в анкетата за "Парче на форума"...

Не мога, тая музика ша ма пръсссне... Жестоко си се справил! Ето и част от текста (за всички желаещи да вкусят от "формулата на успеха"): Колко пъти аз се молех да те видя пак, да се върна аз при теб, мое слънчице, моето сърце плаче пак за теб, плаче и се моли то, да си вечно с мен, завинаги, моя любов. ( 2 ) Няма кой да разбере, колко тежко е без теб, сълзите мои как текат, душата ми как гори, любовта която ми дари, няма никой да раздели, вярвай ти че е така, обичам те, завинаги. И нека всички разберат нашата любов и не страдат вечно те, като нас със теб… ----------------- Сега ако го пуснеш и за джем, вероятно и други наши съфорумци ще ни зарадват с... неподозирани способности.

Леле, станала съм известна, без да разбера... Реших да започна отговора от това изречение: Здравеееей, Едно време, когато бях, хм... по-малка, ми казваха, че разсъждавам прекалено зряло за годините си. А сега ти си ме удостоил с едни квалификации. И от тях лъха една непринудена доза инфантилизъм. От това съдя, че възрастовите изменения при мен са настъпили и... пораженията са тежки. -------------- @Kurt Uvash ще се съгласи - в характерен стил на безкомпромисност и прямота. (Аз пък ти харесвам "чалга-попадението", драко такава! Да го продадеш още пет пъти, за назидание на всички идиоти!) -------------- Сега ще си сипя портокалов сок и ще му добавя "няколко градуса". Днес явно е ден за катастрофически житейски равносметки. Слагам табела от външната страна на вратата: Don't distrub... Шшшшт!

@chazy_chazz, поздравления за смелия опит, много уважавам! В този раздел често постъпват такива питания, но техните автори обикновено не пускат записи, а питат: "Има ли смисъл?", "Как да пея по-добре?", "Как да пея по-високо?", "Как да пея с хрип?" и пр. И аз не добивам представа дали пита той, тя или ТО, колко е годишно, мутира ли, кое му е високо, кое - ниско и пр. А ето, ти демонстрираш похвална степен на адекватност -(1) ГОЛЯМ ПЛЮС, който ще ти помогне в работата. (2) Записите са направени при максимално неблагоприятни условия. Използваш оригиналните записи за сингбеци, те ти стоят височко на места, но не можеш да си ги транспонираш. Микрофончето не позволява да си подравниш динамиката на пеене (защото не можеш да се отпуснеш и да "викнеш", а и трябва да си близо). Вероятно пееш в апартамент и имаш съседи, вероятно микрофонът ти не е със стойка и не ти е удобна позата, в която си застанал. Изобщо - купища пречки! Но ти си пял и това дава много ориентири. @chazy_chazz, това са много смислени опити! Имаш реални шансове да се развиеш с повече работа! @biala, ще си позволя да ти обърна внимание, че това е класически пример за повърхностен и безотговорен коментар. Не си чул записите, но даваш категорично мнение?! А ако береш гъби, така ли ще разсъждаваш: тази не я познавам, но с повечко варене и като изхвърлите бульона два-три пъти, всички стават за консумация... А ако осигуряваш безопасността на труда на строеж например, така ли, без да дадеш инструкции и без да проверяваш условията, ще пуснеш хората - да падне някой от скелето или да го убие ток? Браво бе! Ако съм работодател и ми вържеш и едно такова изречение, на секундата поемаш пътя към чистия въздух! (Аз пък чух и твоите записи. Добре "говориш"...)

Дали съм права, дали бъркам, не знам... Ама сигурно сте нова банда и трупате репертоар сега. Парчетата стоят още неузрели, "нащракани" схематично - да запълнят време. Нямате компактно звучене като група (нищо, че звукът от камерката е кофти, обаче ориентира). Два съвета от мен: повечко репетиции. И в помещението, където репетирате, с едно най-елементарно микрофонче (и каквото искате/имате, навързано след него ) записвайте общия звук на бандата - от кубатурата на помещението. Ако имате миксер - още по-добре. И после слушайте. Това ще ви даде ориентация - да зазвучите ансамблово и да си отработите парчетата, защото така, както се движите само по схемите, грешките и неточностите "стърчат" просто. Интродукциите и финалите трябва да са железни (а не като интрото на Wonderful Tonight). Хората в заведението са дошли да се забавляват, а вие - не! За вокала: доста напрежение има в това пеене. И глас има, но той няма да издържи дълго така. Поне микрофонната стойка да е по-близо и наклонена според ръста му. Да не се налага човекът да се повдига на пръсти и да опъва шия напред. Имате много работа и по свирнята, и по аранжиментите... Успех, де!

Б*сси неадекватните типове... Аз съм за барабаниста!

Благодаря на всички за добрите думи. Аз, щотооо съм нескопосан "миксатор", та реших да пусна само гласовете (както са си - с кретенската бленда и останалите шегички, но не с дължината на целия трак, отрязах паузите). Ако на места ви прозвучат като група кози, които врещят, подгонени от див звяр (примерно малтийска булонка), значи съм качила правилния трак. MAD (goat panic medley) Polyphone, какин! По отношение на най-ниските ми партии писмено те упълномощавам да изпитваш не просто подсъзнателен смут, а открито възмущение (щото ти приляга и в ниските регистри си цар)! А за Polyphone-ичната част, мерси...

Мен ме 'фана срам от толкова похвали вече. Иначе... аз снощи бях на портокалов сок (с водка). Имам някаква идея какво да направим със структурата, така че частите "да си дойдат на мястото". На първо четене може спокойно да падне това мое пеене върху мотива от интрото (и интрото да си остане инструментално). Изпях го, точно щото ми липсваше интро на това място, но така то просто "изяжда" част от схемата, вместо да я допълва. И след него да си има нормално канто. И парчето ще се развие по-спокойно нататък. И, мисля, едни унисони в по-ниския регистър няма да са излишни тук-там на припева - да "повтвърдят" малко характера на пеенето. Това ще облекчи неговата задача с аранжимента и ще опази китарния дух на композицията. И други. Ще обясня на Черното Пиле на ЛС (ама утре, на по-свежа гУава ).

Абе, вие го подлудихте това момче...

Из първия от горните линкове: "...to bring our extensive collection of gear and our giant pulsating brains (we named them Paul and Ringo and keep them in a jar by the door)..." Това е Eleanor Rigby. Изроди класически!

http://www.youtube.com/watch?v=0rtJOMBvLuQ Крещяла съм с глас, докато гледах това...