За тези, които се използват с уста, мисля че ще бъде подходящо да се използва някой headset микрофон. Аз имам SHURE WH30 XLR, но не знам дали е подходящ.

В главата ми има обаче една дилема – вие съгласни ли сте да слушате как някой тригира семпли, докато свири? Не се ли губят онези фини нюанси в тоноизвличането от истински барабан или високото темпо и агресията на музиката не предполагат такива проблеми? Ето малко "кликбейт" мнение по темата:

Пишем тази статия в резултат от многобройните молби от наши клиенти за повече информация за усилвателите и крайните стъпала. Много от клиентите търсят специфична техническа но и търговска информация защото вече в 2020г настъпиха наистина сериозни промени за усилвателите, и в техническа, и откъм икономическа страна.

В 2020 година вече марковите усилватели все повече губят своята привлекателност, и конкурентност, и все повече на пазара се налагат всякакви други китайски усилватели.Често се случва и те да доминират над марковите особено в случая когато са подбрани правилно.

Пазара през 2020 година коренно се различава отпреди 10-15 години, когато доминираха предимно марковите усилватели и стъпала.
Отделно от това, започва все по често се налага, изключително неприятната за клиента практика,
да се пишат повече ватове на усилвателя, и това много обърква клиента.
При нас заради спор, се наложи да измерим 5 различни усилвателя на 5 марки (известни и популярни на нашия пазар) и 4 от тях показаха сериозно занижение, като една от тях показа повече 2 пъти по малко от написаното - което е изключително фрапиращо.

Безспорно китайските стъпала с тяхното разнообразие и цена, все повече привличат, и целта на тази статия е да научи клиента да различава подходящия усилвател, да придобие елементарни познания и да може да прецени, дали си заслужава парите, и дали ще върши работа.

Започваме с елементарните разлики и основни технически правила.

Усилвател е доста общо понятие – затова правим уточнение че ресийвър или хай фи усилвател – това е някакъв усилвател+предусилвател честотни корекции няколко входа радио и други.
Крайно стъпало – това е наистина професионален усилвател – който няма нищо друго освен два потенциометър за звука и толкоз.
За сметка на това той е голям тежък и притежава всички видове защити и е предвиден за тежък режим на работа.

В случая ние обсъждаме само и единствено крайни стъпала.

Опростено казано най-масовото крайно стъпало работи с 2 захранващи напрежения - две рамена и две групи транзистори – съответно за положителната полувълна, а другата за отрицателната.На изхода на усилвателя, двете полувълни се събират, и се получава целия сигнал.
Съответно всяко рамо, работи със своята си група тразистори, за положителната и за отрицателната полувълна - като всичко е напълно симетрично.

Вече повече от 50 години е установено че описания по горе усилвател работещ в клас АВ е най добрия за звука(според музикантите), и се е превърнал в стандарт и еталон.
Всички други се сравняват по него.
Съответно след като 50 години вече се използва този метод, той е усъвършенстван непрекъснато, и непрекъснато сравняван с цифрови усилватели (клас D) както и с всякакви други.
И е установено че клас АВ е най добрия усилвател на звук, и най вярно усилва звука. Въпреки всички тези достойнства той не се е наложил навсякъде, и често се конкурира с цифровите усилватели.

Причината е както техническа, така и икономическа, и ще обясним подробно защо е така.

Реално стандартния усилвател клас АВ работи отлично с мощности 200-300-до 500W.
Може и повече - но вече тръгват проблемите, които с нарастване на мощността стават доста сериозни.
Основния проблем е с разсейването на топлината, и обезпечаване на сигурен режим, при по високи мощности-примерно над 500W.
Да се направи крайно стъпало 1000-2000W по тази стандартна схeма е много трудно.Даже и да наредиш много транзистори(да разпределиш товара), пак не се получава добре и нямаш сигурност.

Затова американците(така се твърди) са измислили нов трик и това е клас Н/G усилвателите.

Стъпалата реализирани по тази схема имат пълните достойнства на клас АВ, но греят много по малко, и са много по ефективни.Това съответно веднага рефлектира върху сигурността - те работят безпроблемно при мощности от порядъка на 1500-2000W.

 Басовите стъпала работят в този режим.Затова и ще ги обясним по подробно.

На практика идеята е много проста:

Имаме стандартен усилвател клас АВ, но вече имаме 4 захранващи напрежения.
Съответно две напрежения(ниско и високо) за положителната полувълна, и две напрежения(ниско и високо) за отрицателната полувълна.Напълно симетрични помежду си.


Усилвателя има две групи транзистори, но върху тях има още по една група свързана последователно.Долните две групи си работят с ниското напрежение, а горните две с високото.Идеята е че горните групи се включват само когато сигнала превиши определена сила.

Реалния ефект е че имаш примерно 1000W усилвател, но грее като 500W-ватов.
Мислите че това е малко?
Автоматично отпадат половината радиатори, половината вентилатори, половината транзистори(почти). Съответно всичко е разтоварено, и почти не се поврежда, а работят яко, и в тежък режим.
По цена реално излиза по евтино от "стандартния" 1000ватов.
Отделно от това - всичко е облекчено.Захранването е разпределено по равномерно (много е важно), филтриращите кондензатори са 4 групи, и съответно спада на напрежение е много по малък.

Минуса му е че е по усложена схемата и е по трудна за ремонт.

Освен това е тежък, много тежък – когато е в стандартно изпълнение с трансформатор.
На практика този тип усилвател работи от дълги години, и доказал се е, и ще продължава да работи.
Реално ако искате да ползвате сигурен усилвател, за сравнително малко пари - това е Вашия тип.

Допреди десетина години скъпите маркови усилватели почти всички бяха изградени по тази схема.
И държаха стабилно висока цена.
Много работеха, почти без откази,и все в тежък режим.
А какво означава тежък режим?!
Ами образно казано това е:
Дискотека на брега на морето, и диджея (ядосан от нещо си), напъва с всичка сила басовите стъпала (по едно стъпало за две двойни 18-ки/4oмов режим), всички лимитери светят, клипа отдавна е достигнат, ама може още.Съответно атаката започва към 12 вечерта, и завършва около 4 сутринта.
И за капак – температурата е около 35 градуса - нищо че е нощ.
И някаква сервитьорка  хвърлила някаква омазнена покривка върху стъпалата, и допълнително затруднила охлаждането. Какво толкова? Нали има гаранция? Да му мисли шефа..или онези от сервиза...

Това са тежките режими за усилвателите.
С това трябва да се справят, и затова трябва да имат резерв от мощност/ама заради пустите му пари – няма да усилваме толкоз нали?

Затова е добре усилвателя да бъде такъв клас Н.

Обикновенно ги произвеждат на две стъпки през 40-50волта.
Примерно: усилвател над 1000W има ниско захранване +/_ 50V и високо захранване +/_100V.

Тогава целия усилвател ще има параметрите на мощен усилвател(над 1000W), но ще грее като за малък усилвател(като за 50V).
По рано на пазара се срещаха и с три стъпки.Реално това са 6 захранващи напрежения примерно 2x40V ,2x80V,2x120V , но те са силно усложнени, и почти изчезнаха от пазара, или поне ние вече не ги срещаме.
А и с течение на годините е установено че две стъпки е напълно достатъчно.Няма смисъл от повече.
Ако трябва повече мощност – прилагат се други варианти.

Всичко изглежда добре, но на пазара излизат китайците, и нищо вече не е същото.

Към 2016-2018 година, полека лека китайците започнаха да налагат своя версия на прочутия клас Н.
Която е толкова опростена и толкова ефективна, че само в рамките на броени години започна да се налага масово и да се усвоява.

На практика тяхната идея е следната:

Най обикновен стандартен клас АВ усилвател и 4 захранвания - две ниски 50V(примерно) и две високи 100V, като ниското е подадено директно към усилвателя, а високото е подадено през един мощен IRGBT транзистор (като ключ буквално), управляван от най прост компаратор(или друго) .
И просто като дойде по силен сигнал, този IRGBT транзистор като клапан, се отпушва, и пуска и високото напрежение, само докато има нужда от него.
Това е.
Просто и елементарно.
Това е доста нова модернизация(как по рано не са се сетили) и нашата практика е установила, че е в пъти по добра от чистия американски клас Н/G защото:

Първо:
Усилвателя е напълно стандартен – прост за ремонт и много сигурен.Да не забравяме основното правило- Простите системи работят по сигурно и по дълго от сложните.
Второ:
Китайците подбират много мощен IRGBT транзистор който работи само в два режима напълно затворен и напълно отворен – това означава много лек ключов режим и почти няма повреди и като за капак е много евтин ! Управлението му също.
Трето:
При китайската версия, всички тразистори работят едновременно и постоянно, и равномерно си разпределят товара във всеки един момент.
Докато при нормалния клас Н не е така. Долната група транзистори е 5 броя(примерно), която работи с 50волта постоянно, и 3броя за горна група /отгоре винаги са по малко транзистори, защото просто натоварването на горната група е по малко от долната група.
Четвърто:
Ако случайно се случи "клапана" IRGBT да не работи – то усилвателя ще продължи да работи, па макар и неефективно, но изпълнителя ще си изкара участието – това е лично наше мнение базирано на многократни ремонти.

И най накрая – цената.

Според китайските производители тази версия е по евтина, защото този модул с IRGBT тразистора, реално се комбинира със съществуващите вече разработени усилватели, и готови платки и модели.То реално се получава нещо като стандартизация и на всеки "стандартен" усилвател може да му се добави IRGBT транзистор и този усилвател рязко си повишава качествата.
И често за конструктора, или вносителя остава правилно да подбере, и конфигурира  модулите и захранването.
Това рязко снижава цената и хич не е за подценяване.

На практика точно този вид стъпала убиха конкуренцията.

Затова нашето мнение е че този вид усилватели ще става все по търсен все по популярен.

Съществува и клас G разновидност на клас Н.Те са много близки, и няма особена разлика, и често се бъркат кое какво точно е.Но и сякаш няма особено значение.Защото принципа е един и същ а методиката на оценяване на класовете вече се пообърка а и учебници за новите усилватели не се пишат.Или поне ние не сме срещали.Толкова бързо се сменят технологиите.

Захранването на крайните стъпала

Това е изключително важно да се знае, защото от захранването зависи реалната мощност на усилвателя, както и вероятността му за повреди, и не на последно място – цената.
Ако производителя или вносителя тръгне да намаля цената, то обикновенно първо орязват захранването.
Реално то е по скъпо от електрониката, и всичко останало.
От него зависи и как ще се държи усилвателя при токови удари, или при нестабилно захранване, което много често се случва.

И така първо разглеждаме стандартното изпълнение на захранването с трансформатор.

Стандартната схема се състои от трансформатор, който да намали 220V до подходящите напрежения, и после следва изправяне с грец схема, и накрая са филтриращите кондензатори.

Перфектна схема - изпитана с годините и почти няма дефекти – а ако има то се оправят бързо и качествено.

И питате защо се разваля тази традиция?! Ами много просто.
С нарастване на мощността, почват да се появяват сериозни недостатъци.
Например при първоначално включване на усилвателя, той дърпа от мрежата страшно много ток, за по малко от секунда(заради голямата индуктивност на трафа и зареждането на кондензаторите), този краткотраен ток/пик, е толкова е голям, че предизвиква искри, изгарят бушони и други.
Поради тази причина – всички крайни стъпала са снабдени със специална електроника за мек старт.
На практика ,когато щтракнеш копчето – за 1-2 секунди, на усилвателя се подава първо 80-100 волта,
и едва като преминат преходните процеси, вече се подава пълното напрежение 220 волта.
Тази схема се реализира чрез реле което шунтира резистор или термистор за 1-2 секунди.

Грец схемата няма да я коментираме – там няма проблеми, но ще кажем няколко думи за филтриращите кондензатори.

Реално това са много важни елементи, които изглаждат мрежовото напрежение, и от тях зависи правилната работа на стъпалото.
Допреди 10-15 години при тях важеше правилото „колкото повече - толкова по добре” - и ако в домашните усилватели слагаха(и сега слагат) 10 000µF - то в стъпалата трябва да са неколкократно повече по пътя на стандартната логика.
Но с течение на времето, тази теория не се оказа вярна, и започнаха да намалят кондензаторите.
Затова в наши дни, маркови крайни стъпала  имат "смешните" капацитети от порядъка на 4700µ 5600µ или 6800µ.
Нерядко това предизвиква негодуванието на старите майстори с думите:
- Еееее глей ги какви миниатюрни кондери сложили, а какви пари искат.Едно време какви големи кондензатори имаше, и какви истински усилватели правеха...

Ами то и едно време какви майстори имаше...Чудо...

Значи истината е по средата някъде, и все още се водят спорове, дали трябва да има големи капацитети, но в 2020 година вече, благодарение на години експлоатация, почна да се очертава истината.

Според физичните закони, колкото е по мощен усилвателя, толкова повече ток трябва.
Респективно повече ток, означава по голям заряд, сиреч повече микрофаради.
Ако микрофарадите са малко – ами тогава захранващото напрежение няма да бъде равно, и ще има пулсации.
А пулсациите означават нестабилна работа, и шум в усилвателите.

Обаче, вече е доказано при крайните стъпала, че за да има малки пулсации/шум, е по важно да има качествен захранващ трансформатор.
Или филтрацията зависи най вече от комбинацията от трансформатор и капацитети.
Ако трафа е слаб, или неподходящ, няма смисъл от голям капацитет на кондензатора – защото просто няма да се зарежда достатъчно.

Затова вече се прилага формулата:

Качествен мощен трансформатор и умерени стойности на кондензаторите (не повече от 10 000µ) на рамо/група.

Отбелязваме и друг много важен фактор при намаляване на капацитета – това е рязко облекчава  системата за мек старт.
По малък пусков ток, съответно по малко проблеми.Хич не е малко.

Често се слагат по два по малки кондензатора, вместо един по голям.
Идеята е повишаване на сигурноста – едва ли и двата ще се дефектират едновременно.
Освен тези стандартни филтриращи кондензатори има още едни доста по малки -220-470mF които са сложени директно на платката в непосредствена близост до крайните транзистори.Наричат ги "бързи" и тяхната цел е да оберат бързите кратки пулсации предизвикани преди всичко от високочестотните драйвери.

И сега стигаме до последния - но и най важен елемент – захранващия трансформатор.

Едно време са били всякакви, но с течение на времето са се наложили тороидалните /кръгли трансформатори, заради качествата си.
Този уж елементарен елемент, е най важния в усилвателя, и трябва да му се обърне сериозно внимание.
Транформатора за крайни стъпала, е изчислен и оразмерен по различен начин от универсалния тороидален трансформатор.
Подходящия трансформатор, е предвиден с точно определен спад на напрежението, при максимална мощност – както и точно определено съотношение на първичната намотка.
Това последното, е особено важно, и затова ние например, като поръчваме на производителя да направи стъпало за нас – ние знаем точните съотношения, така че по лесно да се понася нестабилността на мрежата, защото практиката е показала че цялата озвучителна апаратура се разнася, по различни обекти, и се оказва че точно където ще се работи, мрежата е слаба и има проблеми.
Това веднага се отразява на работоспособността на усилвателя.
Между другото, това е слабото място на много маркови апаратури – те са предвидени да работят при стабилна мрежа – това обаче в България, особено по селата, е трудно реализируемо.

Всеки трансформатор има спад на напрежението, като го натовариш максимално.
И точно тук тръгват разликите.
Евтините или неправилно изчислените трансформатори, имат сериозен спад достигащ  40-50%.
Правилно изчисления и качествен има спад около 10-20%.

Защо е важно да се знае това?

За да се прецени реалната мощност на стъпалото, и да се разбере кога търговеца, или производителя те лъже например.

Невъзможно е да има голяма мощност и да има малко захранване.

И веднага може да се сметне приблизително:

Заглеждате се по крайно стъпало 2х1000W/4ома
– научавате че захранващото напрежение е примерно 2х60V(пише го на трафа)
– умножавате по 1.4 и получавате 2х +/_84V
– това напрежение е максималното което се подава на усилвателя и според таблиците отговаря на 840W/4ома.

Обаче това е идеален вариант, който е невъзможен, и трябва да се отчете спада на напрежение минимум 10% и се получава около 700W реална използваема мощност.
Нищо че на усилвателя пише 1000W.Това е реалната мощност и то ако всичко е наред а то никога не е.

На по калпавите усилватели, спада е от порядъка на 30-40%, така че реално ще получите около 500W при пълно натоварване на двата канала.
Реално почти два пъти по малко от обявените 1000W.
Това са масово използвани търговски трикове – нали всеки има право на оцеляване.

Ако в мрежата има 200 волта вместо 220 - допълнително свалете още 10% и става отчайващо.

Вече е ясна ролята на трансформатора за мощността – ще добавим че това е една от най скъпите части, даже китайците не могат да ги направят евтини.
Трябва качествен магнитопровод, медна жица, и прочие.
Няма какво да откраднеш,да орежеш, или да икономисаш без да осакатиш стъпалото.

Това е и най стабилното и качествено захранване за усилватели, но има един огромен проблем за големи мощности.

Големите размери и най вече теглото.

Реално това тежи най много в стъпалото, и много отблъсква потребителите, защото:
”Абе аз съм музикант - не съм културист да нося тежести”.
И понеже музикантите културисти са изключително малко – производителите почнаха да мислят, как да направят стъпалото по леко и приятно за носене.
И какво измислиха?!
 
Измислиха цифровите усилватели.

Това нещо цифров/дигитален усилвател е много общо понятие и се налага да го уточним.

Може цифрово/дигитално/импулсно да бъде или захранването, или самия усилвател, или и двете заедно.
Сиреч три различни варианта има.Всеки със своите особености.

Първоначалната идея при стъпалата, беше да се замести с импулсно захранване, само и единствено тежкото и обемно трансформаторно захранване, без да се пипа усилвателната част.
И стъпалото ще стане леко, и това няма да се отрази на звука.
Поне така беше на теория.
Ама на практика се получава друго.
Оказва се че импулсното захранване наистина е леко, малко, и евтино, но пък в замяна се получиха много други недостатъци.
На първо място уточняваме че стъпалото е особен вид консуматор, който в един момент почти нищо не консумира, ама в следващия момент иска пълната мощност, и това за частица от секундата.
Тези огромни промени в натоварването -това е много тежко изискване за захранването.
Към това трябва да се добавят и още куп други изисквания – и в един момент се оказва че импулсното захранване, става доста сложно и скъпо.
Трудно се прави такова захранване, и малко производители го умеят.
И вече нещата стават други.
Затова трябва много внимателно да се подхожда към този тип усилватели.Може много неща да се кажат за тях и затова ние ще обобщим накратко азбучните истини засега само:
-Трябва да се знае какво точно е "цифровото" - дали това е захранващата част или самия усилвател или и двете заедно.Има съществена разлика
-Съществуват продукти при които дигитализацията е неизбежна - просто няма избор и това са например активни тонколони(нямат място за голям усилвател) както и всякакви преносими апаратури където теглото е решаващо
-Известно е че поради особеностите цифровия усилвател не понася така претоварванията както аналоговия и това е една от основните разлики - поради тази причина там където има огромни разлики в изходните нива-примерно при високите почти винаги се избира усилвател клас АВ докато примерно при баса почти няма разлика дали усилвателя е D или AB.Допълнителен аргумент е и че басовата секция винаги са големи мощности и там дигитализацията е особено ефективна.
-Съществува мнение сред клиентите че цифровите усилватели имат ограничен "програмиран" живот.То между другото това твърдение важи за всички цифрови устройства и си има своето логично обяснение.Известно е че в цифровата и импулсна техника качеството на кондензаторите играе важна и съществена роля.На практика от тях зависи живота на устройството.И ако производителя е вложил качествени и издръжливи кондензатори то и живота на устройството ще бъде такъв.Естетвено това важи не само за цифровите усилватели ами и за лаптопите за телевизорите и за всичко.
-Имаме клиенти които цял живот се занимават с музика и те твърдят че има осезателна разлика между цифровия усилвател и стандартния.Т.е има разлика в звука.Не всички я чуват но почти всички стари и опитни музиканти усещат тази разлика.Още не е установено напълно на какво се дължи.Но твърдо е установено че захранването играе много важна роля.
Както казва един техник музикант:
Импулсното захранване има и волтове и ампери - ама ако трябва мигновено да дръпнеш голяма мощност - тези ампери идват с закъснение, докато при транформаторното захранване те са винаги на разположение.
Естетвено това е само теория засега и предстои да се провери на практика.


Усилватели клас TD .
Това е един много рядък клас и много малко потребители притежават такъв тип усилватели - но според нас това е най съвършения усилвател и единствено високата цена спира популярността му.
Измислен е от една шведска компания Lab gruppen - и техните усилватели работят на този принцип.
Реално това на практика са скъпите концертни усилватели - най често четириканални.
Първа тази компания успя да набута 10 киловата мощност в малък усилвател.И не само че успя ами усилвателите и работят качествено и имат сигурен режим на работа.
Най разпознаваемия им модел е четириканалния усилвател FP10 000
Легендарен модел.За всичко става - всякакви комбинации се правят с него.
На практика това са 4 канала по 2500Вата.Истински 2500 вата умножени по 4.
Как са успели да го постигнат ли?!
Усилвателя е най обикновен клас АВ - захранването е импулсно - и интересното е че захранващото напрежение(+/_150V направено от импулсно захранване) посредством полеви транзистор(като импулси) и се подава към усилвателя според нивото на сигнала.Като има някакво предварение примерно 3-4 волта.По този начин усилвателя получава захранване само колкото му е необходимо - да възпроизведе качествено сигнала.
Захранването буквално следва сигнала.
Благодарение на това - почти няма никакви греене.На практика дали е напълно натоварен или не е натоварен температурата му е една и съща.
Понеже усилвателя не се товари - сигурността му е много висока.Съответно са по малък брой транзистори и по малки радиатори.
Недостатъците му са че е много сложен за ремонт.Много много труден. И скъп .Затова е по слабо разпостранен.

Следва продължение....

                                           Лято 2024        дописване...

Усилвателите клас Н вече масово навлязоха на пазара придобиха огромна популярност и затова искаме да дадем повече информация конкретно за тях...
Най популярни (и стабилни) това са клас Н в две стъпки.По прости за изпълнение и са по сигурни...
Стъпките на практика определят ефективноста - няма смисъл да правиш клас Н за по малко от 600-700W/4 ома примерно..Отделно колкото повече стъпки имаш - толкоз си по ефективен...

Така че клас Н има смисъл там където захранването е над +/_ 100V . И тогава първата стъпка е около половината напрежение  тоест - 50 волта...И реално усилвателя грее и има загуби като усилвател на +/_50V което е доста ефективно. Изобщо вече е ясно че оптималното напрежение между стъпките е около 45-60 волта.
Следователно ако захранването на усилвателя е над +/_ 150V -тогава стъпките трябва да бъдат 3...(през 50 волта).
По отношение на надежноста на този тип захранване... След години експлоатация и продажба на стотици усилватели може уверено да се каже че това е един от най надежните варианти.
На практика схемата е изключително проста : Най обикновен компаратор LM311 на единия му вход се подава сигнала от изхода на на другия вход е напрежение за сравняване.И ако сигнала е по голям от сравняваното напрежение компаратора отпушва "ключа" и се подава пълното захранване (вторите 50волта). "Ключа" обикновенно е някакъв полевак с примерно 200V/70-100А монтиран до крайните транзистори. И това е цялата технология. Колкото е по просто - толкова е по надежно.
Много много рядко се случва да изгори полевия транзистор - той обикновенно е презапасен от мощност не е скъп има го в търговската мрежа и е лесно за ремонт.
При "китайския" вариант на клас Н - захранването се подава на всички крайни транзистори независимо дали е първа стъпка 50 волта или втора стъпка 100волта. И както казахме по горе - мощноста се разпределя много равномерно. А самия усилвател си е най обикновен стандартен като клас АВ но с повечко крайни...Технологично усвоен напълно и познат на потребителите...

Кога един усилвател клас Н е сполучлив?
Когато конструктора е опитен и оптимално е подбрал качествено захранване, разделянето на стъпките, броя на крайните транзистори, и някои други подробности.

И най накрая - субективния фактор (или е спорно дали е субективно).

Звука на такъв усилвател е страхотен. Наистина е отличен.Нямаме клиент който да се оплаче че не го харесва. Няма засега. Този усилвател почнаха да го купуват за вкъщи - при това масово...

Когато измерим 500 вата усилвател класD и 500W клас Н на осцилоскопа - амплитудата е една и съща.Перфектна и на двата усилвателя..Но на слух - разликата е драстична.
Защо има такава огромна разлика при положение че синусоидата е еднаква - не може да се обясни.. с технически аргументи

Или както каза един специалист:
Нищо не може да победи комбинацията от 4 захранващи групи съчетани с много крайни транзистори(скорост на нарастване)

https://crc.bg/bg/statii/840/razpredelenie-na-radiochestoten-spektar-v-obhvati-700-mhz-800-mhz-900-mhz-1800-mhz-2-ghz-2-6-ghz-3-6-ghz-i-26-ghz

P.S. Тагвам колегата @yamaha, който често ползва такива микрофони и би му била полезна статията.

Разпределение на радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 2 GHz, 2.6 GHz, 3.6 GHz и 26 GHz

• Подобрен комфорт за музикантите;
• Подобрена детайлност на звука, който чуваме от наш'те bandmates;
• Подобряване на централния микс - липсата на активни мониторни колони (особено при дръмера) силно намалява гнусотиите влизащи в микрофоните;
• Предпазване на слуха.

Изискванията към системата са:

• Да дава възможност за персонален микс за всеки музициращ;
• Да могат да се използват слушалки или in-ear;
• Сигналът да бъде стерео;
• Да има или да позволява лесно включване на лимитър за предпазване от пикове/микрофонии;
• Да дава максимална повторяемост на резултатите;
• Да бъде максимално лесна за "имплантиране" в широк диапазон от работещи вече нагласени системи за озвучаване (от квартален клуб до стадион);
• Да не предизвиква у озвучителите непреодолимо желание да ни наритат.
• Цена до 1 бъбрек на член от бандата.

Не е супер наложително да бъде безжично, но става и така, разбира се.


Досега вариантите, които измислихме, са:

• Behringer Powerplay P16I + Behringer Powerplay P16M;
• JamHub;
• Mackie DL 1608.

Ще се радвам на всякакви подходящи (и не толкова) варианти и размисли по темата.

Покрай Черният петък реших да наточа и тазгодишната сабя на  финансовото разхищение и да се "самопочерпя" за Коледа с две активни 15" широколентови озвучителни тела. Мотивацията ми за покупката беше свързана с факта, че понякога при живи участия PA системата на мястото или е невзрачна, или е несъществуваща, или липсват монитори ... та по-добре да имаме нещо свое, отколкото да зависим от случайността или да се молим на хората за техника. 😉

Изисквания

Та, заложих следните параметри при изборът си на озвучителни тела:

• Ще се ползват предимно за жив звук – пиано, акустични китари, дръм машина, глас.
• Вграден усилвател – за посоченият бюджет няма как да се вместим с отделен усилвател и пасивни колони, а и трябва да се предвидят кабели.
• Големина на широколентовият говорител – 15". Става както за правене на дискотеки така и за живо свирене.
• Големина на високочестотният говорител – 1" и нагоре.
• Програмна мощност – 2 x 300W и нагоре.
• Чувствителност на озвучителното тяло – 96dB SPL и нагоре. 
• Честотна характеристика – 20Hz-20kHz, стремим се към идеалното, леки разлики в диапазона не са проблем.
• Възможност за честотна корекция – дали DSP за bass/middle/treble, дали предефинирани криви със заложено EQ ... при различните сценарии е нужно различно EQ.
• Идеята е да стават както за дискотеки, така и за жива свирня.
• Входове на 1/4" жак както и XLR-и, при различни сценарии трябва да могат да функционират с различни миксери.
• Тегло – до 25 кг., не съм културист и трябва да мога да ги нося сам 🙂
• две на брой – лява и дясна страна, стерео режим.
• Цена – до 2000 лв. за двете. 

Ловът

И така, моята сага започна отваряйки Thomann – видях, че Mackie Thumb 215XT са на прИмоция, а цената за LD Systems ICOA 15A е еквивалентна. Реших да поръчам и от двата типа, та който ми хареса по-малко – връщаме.

Mackie Thumb 215XT

Материали и изработка

Дойдоха първи по UPS. Относително леки, 16 килограма бройката, разпечатах ги от кашона и реших да ги пусна.  Широколентовият 15" говорител Eminence е от ламарина, а хорната е с големина 1". Няма и как да се очаква за тази цена широката лента да е от алуминий, който би трябвало да има по-малко резонанси, но ако трябва да спазваме инженерната философия – цялостното изпълнение на озвучителното тяло е по-важно от съставните му детайли. Корпусът е полипропиленова пластмаса с решетка отпред. На предният панел също има приятна индикаторна лампа, светеща в тематичното зелено на Mackie, че озвучителното тяло е пуснато. Може да се изгаси чрез бутон от задният панел при желание.
На дъното има вертикален отвор за пилони.

Усилвателен модул, звукова картина, DSP

Забелязах, че още при натискането на power button-а, при намален gain и master се появи лек високочестотен "бял шум" в говорителите, технологичен недъг на изпълнението, предполагам. Както при повечето активни озвучителни тела, за всяка лента има по един усилвател – за високочестотният говорител, както и за широколентовият такъв. Консумираната мощност е 75W, като дойдоха с кабел тип шуко 3×1мм².

Това, което ми направи впечатление беше, че дори при ниски нива на усилване, широколентовият говорител слиза изключително ниско – чуват се 35-40Hz, като се създава илюзията, че работим с sub/bass озвучителни тела. 

Нискочестотният усилвателят е сравнително "пъргав", а резонансовата честота на цялото тяло е ниска, чува се как касата удря при 55-60Hz, като различните режими на DSP-то подчертават този характер, например при режим "Club", където има bump в честотната лента на баса и високите честоти, ярко се забелязва дизайна на звуковата картина. За жалост обаче хорната не е толкова детайлна и качествена – макар, че в характеристиките ни обещават 40Hz- 23kHz, убийте ме, но аз тези 23kHz не можах да ги чуя. Според мен е комбинация от малък размер на хорната, недостатъчна чувствителност, непрецизно центриране или цялостно ниско качество. Високи се чуват, но не са чисти и достатъчни. Честотата на отделяне между широката лента и високочестотният говорител е 2.1kHz. Цялостната картина звучи като при метъл банда в ъндърграунд клуб – гръмко, но относително мътно в областта на високите.

Разликата на този модел спрямо чистото Mackie Thumb 215 е, че вграденото DSP има няколко криви на EQ-то, бутон за auto-ducking на музиката ако е пуснат микрофон, outdoor mode – вкарва някаква паралелна крива на EQ-то и добавя бас и високи (на слух казано), feedback eliminator, който подтиска микрофонията при наличие на такава.

Самo по себе си DSP-то идва с няколко режима на EQ, които могат да бъдат избрани ръчно и са готови настройки, манипулация не е възможна. Подчертаните честоти са илюстрирани в книжката, както и на задният панел. Използваеми са, но в сценариите, в които трябва да се постигне по-прецизна настройка трябва да се ползва смартфон приложението.

Разполагат с вграден Bluetooth, който така и не успях да пусна, като имат и функция да се "link"-нат по между си и да си "говорят", без свързване на допълнителни кабели за L/R и на двете колони. Bluetooth-ът функционира с Android приложение, което няма добри рейтинги в Google Play магазинът и подозирам, че комбинацията от евтиният ми смартфон плюс лошата имплементация доведе до това, че цялата система е нефункционална, отначало се появяваше като устройство за сдвояване после се скри ... за мен е смешно да се разчита толкова много на потребителско устройство за манипулация на функционалности в самото озвучително тяло. Един прост дисплей с 2 бутона щеше да е много по-адекватно решение ... може би ако имах последен iPhone можеше и да стане номерът. 

Все пак Bluetooth-ът не ми беше от първостепенна важност, защото в голяма част от случаите ще ги ползвам за живо свирене, а и мога да сложа Bluetooth receiver от страната на смесителният пулт. Повече ме вълнуваха кривите на EQ-то и бутонът outdoor mode.

Има два входни канала с комбинирани женски XLR/1/4" жак входове, като подозирам, че импедансите им също са различни – вход 1 е по-тих от вход 2. Освен това има и Aux In със стерео малък жак 3.5mm.

Другото, което ми направи впечатление е цялостното усещане за моделът по описанието, книжката, кашоните – "Build-Like-A-Tank!", невероятни функционалности, умни режими и т.н. Наистина ловят окото на пръв поглед, но погледнато в дълбочина човек остава с противоречиви впечатления.

LD Systems ICOA 15A

Mатериали и изработка

Тези озвучителни тела дойдоха втори по UPS, като тежат цели 23 килограма! Ако човек не е тренирал скоро, може доста да се изпоти и да псува. 🙂

Отново широколентовият 15" говорител Eminence е от ламарина, а хорната е от титан с големина 1.4". Интересно е, че магнитът е огромен, което е и една от основните причини цялото озвучително тяло да тежи толкова много.

Хорната може да се върти по вертикалата и хоризонталата след демонтиране на фронталната решетка с цел да се постигне различна дисперсия на високите. Разбира се това се определя "на вкус" от озвучителя. Тя е разположена в центъра на озвучителното тяло, точно пред широколентовия говорител. 

Корпусът отново е от полипропиленова пластмаса с решетка отпред. На дъното има два отвора за пилони, единият с наклон от 5 градуса, другият вертикален. Идеята е да се ползва при седяща или правостояща публика.

Усилвателен модул, звукова картина, DSP

За разлика от Mackie, при пускането на power button-а и двете озвучителни тела са "убийствено" тихи ("dead silent"). Трябваше да си опра ухото до решетката, че да чуя някакъв едвам доловим "бял шум". Както и при Mackie имаме два усилвателя – за широколентовия говорител и за високочестотния такъв. 

Озвучителното тяло не разполага с вентилатори, а радиатор, който е в близост до захранващия модул. Затопля след като е пуснат известно време, но не грее/пари или други нежелани такива ефекти. 

Отново усилвателните модули са два – за хорната и широката лента, като този път нискочестотният усилвател е сравнително по-ленив от Mackie-то, няма такава голяма атака, резонансовата честота е по-висока – около 80Hz и освен това ниската граница не е толкова дълбока. Създава усещането за по-обемен, топъл и неагресивен бас. Консумираната мощност е 150W, като дойдоха с кабел тип шуко 3×0.75мм² дебелина на проводника.

За разлика от Mackie-то, при това озвучително тяло се наблюдава по-широк и детайлен спектър на високите честоти, било то дори в режим flat на еквилайзера. Независимо от нивата на усилване, хорната "цъка" приятно и възпроизвежда относително вярно високите и средните честоти. От една страна това се дължи на по-големият размер на хорната, от друга страна правилната конструкция и качество. Честотата на отделяне между широката лента и високочестотният говорител е 2kHz, за разлика от Mackie-то, където е 2.1kHz. Това лично според мен се дължи на факта, че размерът на хорната е по-голям (1.4", за разлика от Mackie – 1"), може да възпроизвежда акуратно по-широк спектър и умишлено инженерите са подбрали по-ниска разделителна честота.

DSP-то идва с трилентов еквилайзер – bass, middle, treble, input gain за двата входа и master volume. Еквилайзерът е с приятна крива, +/- 10dB за всяка лента, които могат да свършат работа за доста сценарии, било то широколентов режим, мониторна система, само сателит и т.н. Все още не съм разузнал каква е средната точка на всяка честотна лента и с какво Q точно режем и подаваме, но може да драсна един e-mail и да разбрем и това (стига и от LD System да знаят, де 😅). Има няколко готови presets, както и при Mackie-то, но човек може да си направи нещо и ръчно. Освен това DSP-то има приятен дисплей и за разлика от Mackie-то, където потенциометърът се върти свободно, тук има деления, които ясно се виждат на екрана и можем да сме сигурни, че двете озвучителни тела ще звучат с еднаква сила. 

В тих стаен режим работят добре със следните настройки:

• Bass +5dB
• Middle +5dB 
• Highs +9dB
• Input sensitivity – minus 35dB

Причината за тези повдигания на бас, среди и високи е, че поради големият размер на хорната и широколентовото тяло, не могат да излъчват добре при ниски нива на усилване и трябва да се направи тази честотна компенсация. Разбира се, при по-високи нива на усилване бих ги настроил на flat за всички ленти и бих коригирал от там. Подбраните стойности са на слух, без да съм ползвал кондензаторен микрофон / "розов шум" / спектрален анализ. Само по себе си EQ-то е приятно, като дори при екстремни повдигания кривата му на работа функционира приятно и по-скоро променя характерът на честотната лента, отколкото да преекспонира определен честотен спкетър, както е при SSL студийните channel strip-ове.

Освен това съществува и функция за delay на звуковият сигнал от 0 до 10 м., когато озвучителното тяло се ползва в тандем от по-сложна многолентова система и има разлики в позициите на озвучителните тела, които могат да бъдат компенсирани по този начин. Интересна функционалност, макар че лично аз бих разчитал на външен активен crossover, който да се грижи за забавянето и честотното отделяне.

За разлика от Mackie-то, където са подбрали различни импеданси за всеки вход, тук входовете са еквивалентни по чувствителност. Недостатъкът им е, че предусилвателите им са сравнителни слаби и микрофон пуснат директно не би звучал "уау", по-скоро сигналът трябва да им дойде "сготвен" от външно устройство (миксер най-често) с правилно отрегулирани нива и EQ.

Има два входни канала с комбинирани женски XLR/1/4" жак входове, с еднакви импеданси и чувствителност. Освен това има и Aux In със стерео малък жак 3.5mm.

Цялостното впечатление относно упътването, изработката и възможностите е, че няма гръмки заглавия както при Mackie, а по-скоро това озвучително тяло е таргетирано за по-профилирана и професионална употреба предвид възможностите на DSP-то, въртящата се хорна и цялостната изработка. Външният вид напомня активните серии озвучителни тела на Electrovoice.

Тестове и сравнения

Тестовата постановка се състоеше от пускане на микрофон и дигитално пиано в смесителен пулт, както и музика от лаптоп като изходите на XLR заминават към озвучителните тела. 

При тест на микрофона в LD Systems ми се стори, че все едно някой е пуснал умерен exciter спрямо Mackie-то – има обем, говори/пее се леко и звучи реалистично, без да прилагам някакви специални предусилватели върху самият микрофон. 
Разбира се, при толкова чувствителна хорна трябва да се подбере добро местоположение на озвучителните тела и музициращият, за да се избегнат микрофониите. 

При пианото ефектът беше подобен - тествайки всички клавиши нямаше такива, които да изпъкват или да глъхнат, което означава, че филтърът между двата високоговорителя е правилно подбран в комбинация с честотната им характеристика и чувствителността на усилвателите. 

Същото важи и при пускането на музика – честотната лента е детайлна и реалистична.

За Mackie, не мога да кажа същото – микрофонът се чува, но някак си обемът липсва, преобладават някакви високи среди, които в даден контекст може и да изкарват гласът напред, но като цяло при по-ниска чувствителност на хорната се пее по-трудно и с повече въздух. 

При пианото високите клавиши глъхнат, "по средата" между двата говорителя има спадове на силата и като цяло се усеща по-ниското качество на честотната лента.

Музиката при Mackie-то, както и се очаква от описанието по-горе, има удар и дефиниция в областта на ниските, но липсва яснота при високите. При LD Systems е обратното – по-широка честотна лента, за сметка на по-нисък SPL и агресия.

Заключение

В този ценови диапазон идеално озвучително тяло няма – или избираме малко по-висок SPL с подчертана атака в ниските или цялостно сравнително изравнена честотна картина с малко по-лениви ниски и по-висока резонансова честота. Все пак, ако трябва да търсим практически, бих взел Mackie-то, ако:

• през тях ще се слуша metal/drum and bass/rock/electronica и искам да се подчертае агресията на тези стилове
• основно за дискотеки, не толкова за жив звук
• не се вълнувам толкова от качеството на високите или ще ги коригирам от външен EQ модул
• не желая да мъкна тежки озвучителни тела

и респективно бих избрал LD System, в случай че:

• искам да постигна висока вярност на честотната лента, която да пасва за всеки стил, за сметка на пъргавина на усилвателя
• ще се ползват за живо свирене/пеене
• не желая на всяка цена да имам агресивни и подчертани ниски
• килограмите за мен не са проблем

Поради изброените причини изборът ми се спира върху LD Systems. Засега мирясахме и туширахме G.A.S. синдрома ... до следващият път, в другият спектакъл ... 😀

• 2x600 (800) W / 4 Ohm
• 2x380 W / 8 Ohm
• 1x1200 W / 8 Ohm bridge
• Balanced XLR in / Speaker twist out (SPEAKON спикон)
• Ground lift
• Temperature switch-off
• DC protection
• Fan
• Format: 19", 2 U

Бюджетът е 1300-1800 лв.

Кандидатите, върху които съм се спрял са следните:

• https://www.thomann.de/intl/dynacord_sl1200.htm
• https://www.thomann.de/intl/crown_xli_2500.htm
• https://www.thomann.de/intl/qsc_gx_5.htm
• https://www.musicworld.bg/bg/c_1231/i_8856/Electro_Voice_P1202.html
• https://radoslavmusic.com/p/electro-voice-cp-1800
• https://www.musicworld.bg/bg/c_1231/i_23587/Electro_Voice_Q66_II.html
• https://radoslavmusic.com/p/qsc-isa450

Някой би ли споделил нещо, което го е изкефило?
Или нещо поне, от което да се бяга като дявол от тамян? 

Със здраве! 

изправен съм пред дилема какви активни колони да си взема. Спрял съм се на два модела,Mackie Thump 15- и RCF ART 715-A MKII..... моля  за съвет- нямам никва идея кое е по-доброто.като цена и възможности   се приближат една до друга.

Имам си драма, надявам се някой да може да помогне. Имам блу рей плеър с 5.1 звук на LG, телевизор (LG 65-ca, който няма вход за микрофон), който е включен в него и искам да мога да правя караоке. Купих (според мен несполучливо) два микрофона с мини смесител, който има изходи за чинч. Мога да ги включа в блу-рей-я, но тогава сменям инпут-а и не се чува звука от 5.1, а само микрофоните. Асимилирам, че съм направил неправилна покупка и главният въпрос от тук нататък е какво още да купя, за да мога да направя читаво караоке?

Благодаря предварително на отзовалите се :)

1. - За такава площ, каква мощност оптимално трябва да се осигури, и ако може да предложите модели на мощни усилватели и колони. И дали би било по-добре да са активни колони? Тук идеята е ако може да не са най-скъпи, но да са достатъчно добри, че да не станем за смях и да не фалираме : ) . Не знам точно колко хиляди е крайния бюджет за всичко свързано със звука, но е много важно да не купим нещо на някаква ниска цена с гаден звук или с доказани типични проблеми в дългосрочен план. С две думи да е максимално качествена техника, за колкото се може по-достъпна цена. За предпочитане е ако може да се намери хубава нормално работеща техника, по възможност втора ръка. В главата ми се върти нещо като  от ляво и от дясно по една басова колона, а над тях колони за среди и високи. Аз не разбирам много от PA системи, и имам нужда от помощ в избора на максимално адекватно решение. Пак повтарям, че понякога ще каним наистина сериозни имена от българската поп и рок сцена. Също така имам въпрос за подходящи монитори за музикантите на сцената, тя ще е малка но все -пак колко и какви ще са подходящи?

2. - Живите участия няма да са основен приоритет на заведението. Но за това пък човека иска хубав плътен звук навсякъде в заведението. Тук вече говоря за фоновото озвучаване, което ще е с различни колони и усилватели, от това което ще се ползва за сцената. Спрял се е на решение с 6 колони, окачени на вериги в подходящи точки. Видях къде иска да ги сложи и прецених, че така ще се покрие цялото пространство около масите, със стерео звук. Вече е прокарал кабелите, 2.5 квадрата мостов кабел, според съвети на хора работещи в специализирани магазини за електроника и озвучителни тела, това сечение ще е достатъчно за да няма голям пад. Кабелите му дадох съвет да са еднакво дълги и 6-те двойки, за да няма разлики много в съпротивленията. Около 10 - 15 метра е дължината на всяка двойка. През деня ще се ползват колоните за фонова музика, но вечер понякога ще се издуват малко повече, - но не чак като в дискотека. По-скоро като в клубче. Ще има DJ вечери и такива неща, и звукът трябва да е с адекватна сила и качество. И сега въпроса ми е същият, с избор на подходящи колони и усилватели. Едната ми идея е един як стерео усилвател, който да може да носи на 2 ома и да се свържат към него и 6-те колони. Мога да намеря подходяща оферта на хубав усилвател втора ръка. Добра идея ли е? Другата опция е от тези евтините китайски колони и усилватели, около 300 вата на канал RMS осигурява комплект от един усилвател и две колони. Човека го мисли от неговата гледна точка, която е свързана с по възможност по-евтини колони и усилватели, но аз го мисля главно от към качество, понеже не аз ще давам пари, и идеята за китайски евтини колони за такова мащабно начинание ми се струва малко... не знам... Иначе офертата е такава че за 1800 лева може да се купят 6 колони и 3 усилвателя. Вместо това не е ли по-добре да се дадът същите или малко повече пари за хубави колони от по-високо качество, дори и ако са втора ръка? Те няма да се използват за озвучаване на изпълнители, но все-пак... А идеята за активни колони дали не е най-добра? Има ли не-много скъпи добри активни колони и дали ще осигурят по-добро съотношение цена-качество на звука? И за тази квадратура, каква максимална мощност трябва да търсим на колона?

Наистина имам нужда от съвети и то по-бързо, преди да е решил да купи някакви неща които може би няма да са достатъчно подходящи за целта. Аз лично нямам опит с мощни системи, най-мощното нещо с което се сблъсквам са мониторите в студиото ми в таванската стая, които почти никога не усилвам много над нивото на човешки шепот, нормален говор, и понякога на висок говор. Така че съм мнооого бос за това какви мощности и кои са адекватните марки и модели на колони и усилватели, за малка сцена и за фонов(клубен) звук. Благодаря предварително на всички които ще се отзоват на моите въпроси. 

Ние сме с 17-18, ако се стегнем ще направим и 20 за тогава.

Има възможност и предлагаме на някоя заинтересована група да направим съвместна изява.

Не е нужно да има много готови песни. 7,8,9,10 са достатъчно.

При интерес пишете на лс.

Проучвам пазара за дигитален четец за ноти. Аз съм пианист и свиря по всякакви събития и места и от време на време ми се налага да мъкна твърде много и тежки ноти. Да не говорим, че обръщането на ветровити места си е цяло предизвикателство. В момента излиза една жестока джаджа на GVIDO - http://goodereader.com/blog/electronic-readers/gvido-13-3-dual-screen-music-reader-review но ми е много скъпа. Друг вариант, който харесах е на apple IPAD pro, което е в поносими парични граници. Въпроса ми е, някой може ли да ми препоръча нещо, което ползва - независимо от парите,искам да имам предложения от хора, които работят или са работили с такова устройство. Иска ми се дисплея да е колкото а4.

Благодаря предварително

Не съм специалист в материята, но апарата според мен трябва да отговаря на следните условия:

1.Да има добър автофокус

2.Да реагира добре при слаба осветеност

3.Микрофона да не криви при високи звукови налягания 

Благодаря!