Най-трудното в свиренето на акустичен инструмент, до степен легитимация на изпълнителя, е качеството на звука. Звук, като продукт единствено на качествата и познанията на изпълнителя, а не помощта на хард/софтуер. И това, наред с интонацията, прави класическите инструменти несравнимо по-голямо предизвикателство--не случайно обучението при тях е най-дълго, започващо обикновено в съвсем невръстна възраст. В този смисъл, ако искаш действително да учиш, цигулка конкретно, е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да имаш обратна връзка, изразяваща се в следене и корекция на връзката действие--> резултат. Визирам звук и интонация. Ползването за заглушители или тихо свирене, т.нар "маркиране", дават представа единствено за интонацията и служи на напреднали или най-често професионалисти да си сверят някой пасаж , и то за кратко, в условия на невъзможност за пълноценна работа. И двата метода не дават реално усещане за звука - ерго необходимите за това движения с лъка, да не говорим, че свиренето в Р / или тихо /, а не просто шумолене, съвсем не е проста работа и в не малка степен зависи и от качеството на инструмент, лък, косми, струни. В обобщение--единственият смислен начин да свириш/ учиш цигулка е да произвеждаш свободен звук--нито пресиран, нито "хванат за гърлото" , при който имаш възможност да следиш правилността на постановка, движения, усещания според резултата--звука, който чуваш.