Евала, Пешо
Истината се корени на различно място за всеки. Преди време свирех само по мажорната и минорна пентатоника. Толкова ги изчерпих, че почти спрях да свиря. После си наложих да науча добре ладовете (старинните) и нещата се поотвориха. Започнах, както Пещо каза, да "отговарям" на всеки акорд и нещата престанаха да звучат механично. В смисъл - заучаването на определено брой фигурки, фразирането винаги е от помощ, то обогатява и разширява погледа на китариста, но не можем да очакваме, че (както някой беше написал тук) на рокендрол парче можеш да сложиш което си поискаш друго рокендрол соло. Изучаването на структурата на акордите според мен е в основата на доброто солиране. За фразирането Скот Хендерсън е говорил достатъчно във видео уроците си. За различните похвати - Джон Петручи. А както беше казал един приятел, можем цял живот да анализираме композициите и солата на Джими Пейдж, един "старомоден" китарист, когото повечето шредърчета тук може и да са чували, но това няма да ни направи добри колкото Пейдж Така че наистина - разходки, музика само когато наистина искаш музика и всичко идва на мястото си. Тъпо е, че ги пише тези неща човек, който доста време не се занимава почти никак, но просто ми беше интересна темата.
успех!