Jump to content
Българският форум за музиканти

Bo Yan

На горещия стол - Китарата Пешо

Recommended Posts

дА сИ ПРЕДСтавим демонична сила, която ти предлага една и само една от 4(четири)вида дарби -

1.Да бъдеш виртуозен инструменталист - импровизатор(на какъвто и да е инструмент,John Pizzarelli)

2.Да бъдеш гениален композитор(аранжор, макар и не свирач).

3.Да бъдеш божествен певец(не се замисляй)

4.Да бъдеш страхотен танцьор.

Избери само и само една от тях - без да се замисляш!

П.П. Аз вече избрах, а ти?

Редактирано от Лими

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

дА сИ ПРЕДСтавим демонична сила, която ти предлага 4(четири)вида дарби -

1.Да бъдеш виртуозен инструменталист - импровизатор(на какъвто и да е инструмент,John Pizzarelli)

2.Да бъдеш гениален композитор(аранжор, макар и не свирач).

3.Да бъдеш божествен певец(не се замисляй)

4.Да бъдеш страхотен танцьор.

Избери само и само една от тях - без да се замисляш!

П.П. Аз вече избрах, а ти?

Извинявам се, че се намесвам. Само искам да попитам защо непременно силата трябва да е демонична. Има и недемонични сили, които дават такива дарби, че и по-добри :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Извинявам се, че се намесвам. Само искам да попитам защо непременно силата трябва да е демонична. Има и недемонични сили, които дават такива дарби, че и по-добри :)

 

Не си извинен(@emo_tion1), не питай защо!

Чакам си отговора!

Редактирано от Лими

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти!

 

Не се познаваме, но предполагам няма да откажеш някой друт въпрос и от мен :)

 

Как са джемовете в "Голямата ябълка"? (разкажи ни нещичко за това: Как протичат и къде предимно се случват? Каква е атмосферата по време на свирнята? и т.н)

 

По повод първия ми въпрос, посещавал ли си клуба Minton's Playhouse в Харлем - вероятно рожденното място на джаз-сешъните(сега клуба носи името Uptown Lounge at Minton’s Playhouse)?

 

Сподели нещо, ако си бил там...

 

Благодаря предварително и поздрави!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей!

 

Джем сешъни тук има на безброй места. В някои барове и клубове това си е част от програмата (например всяка неделя - джем сешън или пък всякак вечер след групата, която свири има джем сешън, воден от някой музикант), а на други места става импровизирано.

 

Аз лично не се кефя да ходя на предварително обявените такива, тъй като там се стича огромно количество музиканти и това води до някои негативни (изключително лично впечатление; за другите музиканти може да не е така) страни на нещата - трябва да се чака доста време преди да се качиш да свириш (защото има 7 китариста например); всеки от музикантите иска да се "докаже" и да демонстрира уменията си и прави по 10 хоруса (и така всяко парче продължава по 15-20 минути); въобще цари една състезателна атмосфера, от което страда музиката (както и слушателите).

 

На някои места (най-често в Харлем), джем сешън се получава инцидентно - някой музикант отива да слуша банда, но носи и инструмента си и между сетовете пита дали може да се включи на някое парче. Това ми допада много повече като концепция, тъй като бандата си свири приятно и несъстезателно, а включилият се музикант има шанс да посвири с тях, без да има нужда да се развихря насилствено. Така и крайният продукт е много по-приятен за слушателите (доста често като отида да послушам музика, въпреки че се включвам за 2-3 парчета, оставам цяла вечер да слушам бандата).

 

Ако джемът е от тип 1, в повечето случаи се съгласува кое парче ще се свири и се избира такова, което всички знаят наизуст (и няма нужда да четат от щимове). Когато се кача на джем в Харлем обаче, много често бенд лидера започва парче, което със сигурност няма да знам. Това се прави нарочно, за да те накара да си отвориш ушите и да слушаш, както и да се обиграеш в критична ситуация. Доста е стресиращо и понякога се налага да "свириш блуса" от парчето по време на солото си, но пък е голям купон, а и научаваш парчета по този начин. Всичко е изключително приятелско и добронамерено, няма го отношението тип "той не знае това парче и сега ще му сритаме задника". Другото интересно нещо е различните парчета, които се свирят downtown и uptown (Harlem). Белите джазмени свирят предимно бибоп и модерен джаз, докато джемовете в Харлем са повече насочени към традишънъл, блус, р'н'б и бибоп разбира се, но в по-класическия му вид. Така че в зависимост от ориентирането на музиканта се налага да се поддържа различен репертоар от парчета, които се знаят наизуст.

 

В Минтънс съм бил няколко пъти, но не и на джем сешън (това е добра идея между другото, трябва да проверя кога има джем там и да мина). За съжаление, старият клуб е затворен в края на 60те, а този, който работи в момента е на друго място (до колкото знам), но пак в същия район - 118та улица в източен Харлем. Има няколко интересни истории относно Минтънс. Преди време написах кратка биография на Чарли Крисчън и покрай цялото ровене из книги и интернет, попаднах на интервю с Кени Кларк (барабанист в house бандата на Минтънс в края на 30те, началото на 40те, свирейки с Телониъс Монк), където той казва, че Pannonica и Rhythm-a-ning са парчета на Чарли Крисчън. Той ги е свирил редовно на джем сешъните и след като е починал, Монк ги е "пренаписал" като свои.

 

 

Пешо

 

П.П. Айде давайте по-смело с въпросите, аз се кефя да отговарям :) Също така, дайте някакви идеи за следващата кандидатура на стола...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ей,човече, Пешо много интересни неща разказваш и аз не се сдържам да си побъбря с теб, макар че прекалявам(може би). Би ли разказал нещо и за "другият" паралелен музикален свят - на уличните музиканти(какъвто съм и аз? А, ти включваш ли се понякога с тях? Те, такива ми ти работи!

:rockon:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изтече ми времето за едит и пиша нов въпрос:

Замислял ли си се, че някога може и да промениш(като мен) музикалните си страсти, т.е. от джаз да започнеш да свириш нещо друго, като стил - например фолк, блу грас, поп-рок, техно, рап, метъл, или дрън-дрън та пляс(това има ли езиков аналог в щатите?)?

Благодаря ти, предварително за отговора! :thumbs_up:

Редактирано от Лими

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Опа Лими,

 

няма проблеми, питай каквото ти е интересно - затова е темата все пак.

 

Улични музиканти (и артисти генерално) има безброй - на всяка улица има някой, който свири, пее, танцува, играе пантомима (или е просто жива статуя) и т.н. Най-често обаче имам "сблъсък" с уличните музиканти в метрото, което е доста неприятно в повечето случаи. В ден, който е бил изключително натоварен и стресиран, се прибираш с метрото от репетиция/гиг към 8 вечерта и прекарваш 45-60 минути в метрото. За това време, през вагона минават поне 2-3 души, които пеят, свирят на кухарка, саксофон, тромпет, акордеон, конги, перкусии, дори и пиано (електрическо). В метрото е изключително шумно и блъскано и без това, но като добавиш и някой, който свири на конги точно до главата ти в продължение на 2-3 минути - става ад! Някои от тези музиканти са изключително добри, спор няма, но доста често действат натоварващо. Понякога има и комични ситуации - за три спирки слиза и се качва различен музикант и доста от хората във вагона почват да се хилят в очакване на следващата шоу програма.

 

Аз съм свирил по улиците (и продължавам да го правя), но не и активно, а по-скоро епизодично. Дори си купих и два усилвателя с вградена акумулаторна батерия с тази цел. Истината е, че в добрите дни с улично свирене можеш да изкараш колкото (ако не и повече) и при ресторантски/клубен гиг. Разбира се, нямаш сигурноста, че ще изкараш нещо въобще. Но интересното е, че тук (за разлика от България), уличното свирене не се приема за унизително и просене, а напротив - това е част от културния облик на града.

 

А относно стиловете - аз не съм се ограничил само и единствено в джаза. Слушам и свиря доста блус, фънк, р'н'б, поп и бразилска (боса нова) музика. Също така като по-малък съм свирил доста рок (кавър банди на Лед Зепелин, Дийп Пърпъл и т.н.), гръндж, дори и лек метъл, както и електронна музика (за около година-две се подвизавах с една електрическа китара Пълдин по дръм'енд'бас партитата на Ogonek&Cooh. Ще цитирам Милчо Левиев - "За мен има два вида музика - хубавата и другата.". Не се ограничавам стилово, а по-скоро слушам и свирят това, което ми харесва.

 

Истината е, че музиката, която най-много искам да пиша/аранжирам/продуцирам/свиря е нещо подобно на

 

Не съм много убеден как се определя това стилово, но определено е комбинация на електронна музика с джаз, бразилска и поп музика. Кефя се адски много и на р'н'б, но това е друга бира :)

 

 

Пешо

Редактирано от kitaratapesho

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От КитаратаПешо имам най-добри впечатления.

Въпроси нямам. ;)

ПС-... освен един- чувствам се много добре, когато не ми се налага да си имам работа с китаристи.. Що така? :D Нещо по повод враждата пианисти- китаристи? )

Редактирано от bmmusic

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така сладкодумно обясняваш :) че няма как да не те попитам как се гледа на диджеите в юатите. И има ли го тоя синдром да взимат хляба на музикантите, или поне да изкарват понякога в пъти по-големи хонорари за сметка на живата музика?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Опа, здрасти!

 

@bmmusic - Да, понякога има напрежение, когато се налага да се свири с два хармонични инструмента и солисти в банда. Но това най-често се получава, когато инструменталистите не са достатъчно опитни. С времето човек се учи как да се държи в такива ситуации. Ако говорим за джаз музика, пианиста винаги ще е доминиращ (заради диапазона и хармоничните възможности на инструмента), затова малко или много той определя как ще се развие ситуацията. И аз лично не харесвам да свиря с пианист, който не осъзнава, че акомпанирайки ВИНАГИ и през цялото време той елиминира възможноста китарата да акомпанира и това да даде по-разнообразен характер на (някои части от) парчето. Освен, че може да се редуват при акомпаниране, китарата и пианото могат да акомпанират и заедно. Добър пример за това е албумът The incredible jazz guitar of Wes Montgomery. Добър пример за редуващо се акомпаниране е Bill Evans - Interplay (Jim Hall свири китара там).

 

В момента аранжирам няколко парчета за малък състав (шест-седем човека) и бандата ще бъде без пиано, но с вибрафон. Винаги ми е била интересна комбинацията китара-вибрафон... На някои места китарата и вибрафона ще акомпанират заедно - ще видим колко успешно :)

 

@emo_tion1 - Хммм, тук по този въпрос не мога много да говоря - нямам никаква идея как седят нещата със заплащането на диджеите в САЩ. Това, което ми прави впечатление (конкретно за Ню Йорк) е, че има много повече места с жива музика, отколкото с ди джеи (говоря като съотношение, сравнено с БГ). Което е гот. Но може би Ню Йорк е изключение... Тук и рядко някой свири кавъри. Така че...

 

Разбира се, има и огромни клубове с диджеи - например Pacha. Само веднъж съм бил там и положението беше брутално - 4 етажа клуб; на всеки етаж различен отбор от диджеи пуска музика; на всеки етаж по 1000 души (примерно, може и 500 или 1500 да са били). Сигурно ако пускаш музика там кинтите ще са много готини. Както и ако свириш и напълниш Медисън Скуеър Гардън, разбира се :) Така че... всичко е относително. Но със сигурност има прекалено много места за жива музика, че да се замисляш дали диджеите не ти взимат сцената.

 

 

Пешо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знам, че е трудно, но можеш ли да опишеш какво е за теб Ню Йорк?

Как виждаш града през твоите очи?

Наистина ли Франк Синатра е прав, казвайки(по-скоро пеейки), че градът никога не спи?

Пресилени ли са според теб твърденията, че това е "центърът на вселената"(разбира се визирам усещането и атмосферата в града)?

Можеш ли да разкажеш нещо за така наречения East Village в Манхатън(доколкото знам една от най-колоритните части на града, пълна музиканти, художници, артисти и др.)?

 

Абе, ако имаш време и желание пиши каквото ти се иска :) - сигурен съм, на всички ще бъде интересно.

 

Поздрави!

Редактирано от malkin71

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧРД и от мен Пешо!! Да си жив и здрав и да се върнеш някой ден да преподаваш тук!

 

:cheers::beer:

 

Искам да те питам и аз нещо:

1. Как минава един твой ден? Колко време свириш, колко учиш и т.н.

2. Ако можеш да разделиш аспектите на свиренето (техника, теория, практика и техните подразделения) по колко време (в %) отделяш за всеки аспект когато се упражняваш? И как ги степенуваш по важност?

3. Намери ли си "твоя" стил?

4. Какво е мястото на бизнес (как да си намери гиг, сесия, колко пари да вземе и т.н.) познанията в обучението на един музикант от гледна точка на американската образователна система? Отделя ли се някакво време или всеки се оправя както може?

5. Защо след всеки пост пишеш "Пешо" :) ?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Guest
You are commenting as a guest. If you have an account, please sign in.
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зарежда...

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.