Jump to content
Българският форум за музиканти

Bo Yan

На горещия стол - Китарата Пешо

Recommended Posts

Съжалявам, че не сте разбрали за това. Нямаше как да кажа на всеки лично. Ето тази тема се въртеше 2-3 седмици на първа страница в раздел Къде, Какво, Кога:

 

http://forum.muzikant.org/index.php?/topic/93466-jazz-time-oaaaaai-aecaai/

 

Нищо, следващият път ще посвирим яко и с участието на Мони! А с теб, Бояне, ще изджемим скоро, така че нищо не се губи :thumbs_up:

 

Пешо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти Пешо!

С дарбата си на сладкодумен разказвач би ли описал джаз клубовете в Ню Йорк - тези, в които свириш. Обстановка, организация, публика...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти!

 

Съжалявам за късният отговор, но последните няколко дни бяха доста интензивни...

 

Положението с джаз музиката в Ню Йорк е малко различно от очакваното - тази музика се свири на адски много места, но почти всички от тях са ресторанти и барове. Дори и повечето от знаменитите джаз клубове (Blue Note, Jazz Standart, Smoke, Birdland) сервират храна и най-често публиката се състои от три основни групи: богати американци, отишли да вечерят с гаджетата си под звуците на любим артист (или дори непознат артист, но просто, за да се повъртят в арт атмосфера); туристи, които искат да се докоснат до джаз музиката; студенти от джаз програмите и млади музиканти (които са завършили или никога не са учили в някое от училищата за джаз). Общо взето предимно последната група от клиенти посещава тези места конкретно заради музиката и представят най-неблагодарната част от посетителите (в очите на собствениците) - влизат с намаление от входа (почти всички клубове имат студентски намаления), не вечерят (тоест не харчат много пари в заведението) и кибичат цял сет на бара на една бира.

 

С това казано, аз свиря предимно по барове и ресторанти. Гигове в "джаз клуб" съм имал доста, но процентно са много по-малко от ресторантските (както и в момента всяка сряда свиря в един ресторант). В най-общият случай всяко реномирано заведение има някаква жива музика - дуо или трио, наблъскани в някой от ъглите, свирещи джаз, блус, боса нова, р'н'б...

Това е и положението при мен. Хората си вечерят/пият под звуците на жива музика. Почти никога не пляскат, тъй като те не са отишли там да слушат музика, а да си полафят с приятелите, и поздравяват бандата на излизане или между сетовете (оставяйки бакшиш в метална/стъклена/пластмасова купа пред сцената). Много често бандата пуска така нареченият "Tip Jar" между клиентите (те си го предават помежду си, пускайки по няколко долара всеки) или някой от групата минава с него покрай масите (питайки всяка маса дали им харесва музиката). И това не се приема за ненормално или просия, а си е част от занаята.

 

Ако някой си мисли, че единствено клубовете в БГ се отнасят грубо и неадекватно с музикантите - греши. Вече придобивам общото усещане, че различните професии имат еднакъв стереотип на държане в целият свят, а именно - кръчмарят си е кръчмар, независимо дали е в БГ или САЩ. Безмумните истории са безброй...

 

Дано това е дало някаква представа за положението тук :)

 

Поздрави,

 

Пешо

Редактирано от kitaratapesho

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Давайте още въпроси, ако някой има... Нещо ми е скучно, а днес съм в настроение за писане :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък имам да пиша данъчна декларация днес и за целта ми се занимава с всичко другоgreen_angel.gif

Сещам се сме си говорили за проблемите ти с визи и трудностите на това да си студент в САЩ...

Запомнил ли си някакъв "повратен" момент, в който си решил, че трудности винаги ще има, но единственият избор, който имаш е да ставаш по-добър музикант и да вървиш напред...В по-трудните моменти замислял ли си се над възможността да се върнеш в БГ и да си починеш... и пак да си работиш като музикант вместо да си причиняваш излишни сложности в живота?

Интересно ми е какво ти е мнението за подхранването на егото при музикантите?

Има ли момент, в който си забелязал, че сравнението с другите ти носи негативни емоции и е по-продуктивно да се състезаваш само със себе си-да ставаш по-добър музикант, а не задължително да си най-добрият ?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти отново :)

 

Конкретен повратен момент не се сещам да съм имал. Животът в чужбина е много труден, особено в Ню Йорк (във всяко едно отношение - ежедневие, транспорт, храна, комуникация с другите хора и т.н.). Тук е пълно с уникални музиканти, които просто са брутална конкуренция. Понякога дори е крайно демотивиращо, но положението е такова, че просто трябва да стиснеш зъби и да продължиш напред. Другият вариант е да се откажеш от музиката, но това на този етап ми се струва немислимо. Дали съм си мислил да се върна в България? Да, минават ми такива мисли през главата. Там са семейството и почти всичките ми приятели, спомени от детството; храната е невероятно вкусна и имам постоянен допир с природата - планини, морета (нещо, което за мен е изключително важно); начинът на живот е безкрайно спокоен и изпълнен с дребни радости. Но аз дойдох в Ню Йорк с идеята да "открадна" каквото мога от музикалната среда тук - образование, опит, попиване на културата и чувствам, че все още имам какво да взема от ситуацията. В момента, в който усетя, че нещата минават на кантар - ще се махна от тук. Определено не бих останал цял живот в този град, поради безброй причини, но най-важната е начина на живот. Нивото на стрес е просто брутално високо и смачква всеки, който живее тук. Но пък музикалната среда е несравнима с никое друго място на света - градът буквално ври и кипи от музиканти, клубове, жива музика, авторска музика, кавъри, музикални магазини, концертни зали и т.н. Така че дали и кога ще се "раздвижа" не ми е ясно - може да е утре, а може да е и след 5 години...

 

Относно егото на музикантите. Забелязва се ситуация, която предполагам важи във всяка една друга сфера на живота. Тези, които не са много опитни и им липсват знания/умения са доста скромни. Тези, които са най-добрите в областа са изключително скромни и земни хора (познавам лично някои от най-яките джаз музиканти в света и всеки от тях се е отнесъл с уважение и респект към мен, без значение колко съм "добър" и откъде идвам). Сериозният проблем с егото е при "средната класа" музиканти - хората, които са неуверени в себе си, а в същото време имат самочувствието, че са много по-напред от другите хора. Ужасна работа е да трябва да комуникираш и работиш с такива хора, а за съжаление, това са сериозен процент от музикантите. Разбира се, че човек трябва да е самоуверен, че това, което прави е с добро качество и е на прав път. Но когато това стане прекалено е доста дразнещо. Това е световен проблем и се забелязва и в България.

Преди време си говорих с един от любимите ми китаристи и мой приятел за тези неща (свирил е с Дизи Гилеспи и почти всички други големи джазмени). Това е един от най-скромните хора, които познавам. Той ми каза "Ние просто свирим на китара. Това не е голяма работа. Ние не сме хирурзи или ядрени инженери. Ние просто правим това, което обичаме и го предоставяме на хората с надеждата, че те ще го харесат. Но това не е голяма работа!" Ако можеше повече от музикантите (а и хората генерално) да разсъждават така, може би светът би бил по-различен...

 

Сравняването (съревноваването) с другите музиканти винаги ще носи единствено негативни емоции. Вариант А - аз съм по-добър от него. Това единствено би довело до "четкане" на егото. Вариант Б - той е по-добър от мен. Това води до неувереност, избиване на комплекси... Постоянно се опитвам да работя върху себе си точно по този въпрос и мисля за тези неща. В крайна сметка, нещата сами се предопределиха за мен. Музиката, която слушам (не говоря стилово, а като концепция) и начина по, който това рефлектира върху подхода ми към свиренето са доста "несъстезателни". С годините се стремя да се изразявам с все по-малко ноти, да свиря възможно най-мелодично и винаги да инкорпорирам блусът във всичко, което свиря (без значение от стила, блусът за мен е най-вече начин на възприемане на нещата и "истинско" изрязяване, отколкото конкретен стил и 12 тактова форма). Може би някои "колеги" музиканти намират стилът ми на свирене "простоват", но това не ме притеснява, защото "невинните" хора (така наричам шеговито не-музикантите сред публиката), пред които свиря се кефят. Преди време прочетох един цитат от Нат Кинг Кол ("I'm not playing for other musicians. We're trying to reach the guy who works all day and wants to spend a buck at night. We'll keep him happy."; ще се опитам да го преведа) - "Аз не свиря за да впечатля другите музиканти. Ние се опитваме да докоснем човекът, който работи по цял ден и иска да изхарчи някой лев, когато излезне вечерта. Ние забавляваме него."

Това е и моето виждане за нещата. До голяма степен откривам много общи неща между музиката, будизма и планинарството. За мен и трите са едно пътешествие; процес на опознаване на себе си и елиминиране на егото. И колкото по-напред стигнеш по пътя - толкова по-осъзнат и истински човек ще бъдеш. Преди време бях сложил в подписа си една фраза. Не помня дали я бях прочел някъде или просто ми хрумна на момента - "Музиката е изкуство, а не спортна дисциплина. Финалът е публиката, но не е важно да си първи на финала, а да стигнеш!".

 

Може би тук е и най-добрият момент да се извиня на всеки, който съм засегнал с постовете си във форума. Понякога (особено до преди няколко години) казвам неща, които не мисля наистина, а под влияние на моментно афектиране съм "изстрелял". Съжалявам за това и се извинявам!

 

Пешо

Редактирано от kitaratapesho

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ти и за този отговор :)

До голяма степен откривам много общи неща между музиката, будизма и планинарството. За мен и трите са едно пътешествие; процес на опознаване на себе си и елиминиране на егото.
handshake147e.gif

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моля :) Ако има още въпроси - давайте смело, може и да не са само сериозни :)

 

А иначе - някакви предложения за следващата кандидатура за Горещият Стол?

 

 

Пешо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това чаках - несериозни въпроси :)

1) Кога най-сетне всички питащи за акустична евтина китара ще разберат че Ямаха Ф310/ФГ340 са най-добрия възможен избор - питам аз, кога, а? :)

2) Fingerstyle? Chet Atkins?

3) Рила, Пирин или Родопите?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@emo_tion1

 

Здрасти!

 

Разлика конкретно в мисленето на българския и американския музикант няма (поне аз не откривам такава). Една порода сме. Всички свирим, слушаме, живеем с музиката. Разбира се, тук заобикалящата среда предразполага малко повече към напредване, тъй като музикантите са повече (като бройка), а и музикалният бизнес е започнал (а и до голяма степен и в наши дни е най-силен) тук. В крайна сметка много от стиловете, които ние българите свирим и слушаме са се появили и развили (предимно) тук - блус, джаз, рок, кънтри, фънк, р'н'б и т.н. Това е предимството на това да живееш в САЩ. И тук има злета, както и брутални професионалисти. И тук има хора, които заклеймяват кавърите, както и такива, които си изкарват прехраната свирейки ги. Може би единствената разлика е в нивото на професионалните музиканти - просто са като роботи. Четат ноти като вестник; свирят с убийствен тон и ритмика; винаги се отнасят с уважение към проекта, в който участват; и най-вече - етиката на професионалният музикант е стриктно спазвана - винаги са навреме (дори и подранили) и с перфектно бойно снаражение - няма неработещи кубета и фалшиви китари. Това е може би единствената разлика.

 

 

@synchu

 

Опа, как е :)

 

Не, че Ямаха Ф310 е Най-най-най. Просто на мен най-много ми допада като съотношение цена/качество при акустичните китари нисък клас. В крайна сметка обаче винаги има един по-важен фактор - външен вид. Ако някой харесва някоя китара Стаг или Ибанец на външен вид, пък макар и с по-кофти звук, е по-добре да вземе нея. Няма по-важно нещо от това като видиш китарата си на канапето/стойката/където-я-държиш и да те засърбят пръстите да я разсвириш :)

 

Фингърстайл не свиря усърдно от няколко години. Ориентирах се предимно към "черното" свирене - с перо или с палец. За стиловете, които свиря върши повече работа. Въпреки че все още си поддържам маникюра на показалец, среден и безименен пръст на дясната ръка и когато се наложи (най-често за някой боса нова проект) хващам ямахата с найлоновите струни и разсвирвам с пръсти. След толкова много свирене на класика някои неща не се губят. Отнема седмица-две да влезна във форма, но после свиренето с пръсти е безпроблемно.

 

И трите, по много, моля! Пирин обаче ми е най-любимата планина. Има един специфичен алпийски дух, който направо ме зашеметява и мога да се лутам наляво-надясно с дни и седмици. Родопи пък ми е първият избор за лежерна почивка - на палатки около Доспат или Триград. Страхотна гора и супер спокойствие! Рила ни е толкова близко до София, че няма как да не се посещава редовно - тази зима се повъртях из Мальовишкия дял (не успях да кача Мальовица поради липсва на зимна екипировка). Абе с две думи - няма лошо място в планината! :)

 

Пешо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Табулатурите - за или против? Вредни или полезни? За кого и кога "за" и за кого и кога - "вредни"?

Какво е твоето лично мнение и какво мнение(нагласа/тенденция)според теб преобладава в щатите?

 

:beer: П.П. Лятото те чакам в градинката на пейката въоръжен с китара и шапка, след което профукваме(пропиваме) спечелените монетокинти.Ок? :ok:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здрасти Лими!

 

Относно таблатурите едва ли ще кажа нещо ново. Аз лично не ги използвам, защото са непрактични и не ми дават нужното количество и качество информация. Дали са вредни за някого - нямам идея. В моето обкръжение в Ню Йорк, не познавам човек, който да чете/използва таблатури активно. Дори и в музикалното училище, където преподавам, всички деца четат и свирят по ноти (но не само класика, а и модерна музика - рок, блус, поп). Това е силна страна на музикантите в САЩ спрямо тези в БГ - всички четат ноти убийствено! Поне повечето де - винаги има изключения (Джордж Бенсън например) :)

 

 

Поздрави,

 

Пешо

 

П.П. Не съм сигурен, че ще идвам към БГ през лятото, но ако да - със сигурност ще поджемим!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Guest
You are commenting as a guest. If you have an account, please sign in.
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зарежда...

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.