Jump to content
Българският форум за музиканти

kolio_k

Грифове - материали и конструкции

Recommended Posts

Искам само да запитам в какъв смисъл влияе по-точно грифът върху саунда и от какво зависи?Материал,захващане към тялото или нещо друго.И наистина кухината за адаптерите няма как да не оказва влияние върху звука.

 

Темата е много интересна и ще се радвам да обменим опит

 

 

Преди време бях направил това сравнение между Фендер с палисандров и с кленов фингърборд. Разликата в звука е доста чуваема. Основно се състои в това (според мен), че кленовия гриф има по малко среди в саунда спрямо палисандровия. Това води до по добра дефиниция, но и до по студен (така да се каже ) тон. Иначе, разбира се и двата са си супер, но лично аз бих предпочел палисандровия в рок ситуация (заради повечето месо в саунда), а кленовия, бих оставил за фънки, блус и тн. Лично аз свързвам типичния фендерски саунд по скоро с кленовия

Редактирано от kolio_k
  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много добро сравнение, благодаря.

Винаги съм искал да пробвам Maple fingerboard, надявам се - скоро ще ми се отдаде тази възможност :thumbs_up:

А сравнението затвърди това мое желание, въпреки че свиря "рочец" :hysterical:

 

Иначе, докато говорим за това, интересно ми е, дали някой е наясно какво отражение дават в звука грифовете, направени от 3 или 5 парчета, с примесени клен, орех или wenge. Ясно, че е гъзария да ги имаш - ама какво правят? :hysterical:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

По-добро сравнение от това което направи Кольо не съм чел.Още повече и видео семплите ясно го показват.Кленовия гриф наистина има като че по-Фендерско звучене,но пък палисандровия е много богат от към среди.Действително си е доста чуваема разликата дори за невъоръжено ухо.Добре е че има хора,които да покажат на другите за какво иде реч.Благодарим Кольо!!

 

Valserp -Не съм специалист,но според мен по въпроса с грифовете от няколко части за мен това е по скоро екзотична работа от колкото да се търси специално някакъв звук.Разсъждавам така.Всяко дърво само по себе си ако е едно цяло парче си има специфичния резонанс и дава някакъв характерен звук.Ако го нацепиш и слепиш с други дървета(различни от него) с лепило това според мен няма да даде сбор от хубавите характеристики на двете взети по отделно,дори може би ще ги влоши.За тяло на китара може да не е така но за гриф така си мисля.

По скоро това го правят заради здравина или нещо друго.

Това го казвам като не специалист нека се изкажат хората,които се занимават отдавна с инструменти все пак.

Редактирано от Valeri_pj

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много добър А/Б тест.

 

Лично аз съм правил подобно сравнение с малко по нисък клас фендерт страт:

Highway One Rosewood Fretboard V/S Highway One Maple Fretboard

 

Аз ползвам доста повече драйв а и обичам плътните пауър кордс с пънч - Maple Fretboard няма никакъв шанс в тва отношение - предполагам е добро решение за шредер който свири основно сола но му липсва честотния спектър надолу , в същото време си е доста изразителен във високите и средите.

Предвид това може би е е добро решенение ако има 2 китари в банда основно солиращата да е с Maple ;)

 

Моя избор за рок и по тежка музика е Rosewood.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво колеги ,разсъждаваме в правилната посока.

Пак счко опира до плътността на дървото. По-плътното, вади повече високи, по-порестото повече среди.

А и ас си мисля че гриф сандвич ,се прави предимно за здравост(да вземем на пример басовете с десетки струни) и красота.

Но ас искам да зачекна един друг въпрос:

 

Как влияе на саунда Винтдж и Трусроуд ситемите(не знам кзк се пише на английски).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Двете ми основни китари(налага се да са 2 защото едната е дропнато ре ,другата - ре) са единствено с разлика в грифа.И двете са В-образни махагонови тела с емг 81 на бридж.Едната е с кленов гриф - едно парче, другата - клен+роузууд.Разликата е доста ясно чуваема.На фона на големите масивни махадонови тела, кленовия гриф води до по-отчетлив и дефиниран тон.Не мога да кажа че му липсват ниски, но това прдполагам е от тялото.Китарата с роузуудовия гриф е малко по-мътна.Тези ми наблюдения са относно хай-гейн(само така свиря).Ако някой го интересъва мога да драсна бърз аб тест.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Два бързи семпъла.Никаква обработка.Разликите са минимални,но се усещат.Китарта с роузууд фингърборд е Шектъра.Другата е с кленовия гриф, отбелязана като V.

http://www.esnips.com/doc/a91a03ff-9c7a-4f...e74b00/Schecter

http://www.esnips.com/doc/c3d88bfc-1f48-48...-f5dea9cc2974/V

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хвърлям в дискусията и третия вариант: Aбанос. И гарантирам, че на сляп тест (на запис) с трите варианта на иначе същата китара биха ни скъсали всички. Според мен, разликите са значително по силни в усещането на различните фингербордове от това, как на края звучат.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
А и аЗ си мисля че гриф сандвич ,се прави предимно за здравИНА(да вземем на пример басовете с десетки струни) и красота.

:cheers2::cheers2::P:P

 

Ами не точно. Освен здравината има и още нещо.

Ако разгледаме грифа от гледна точка на механиката, той представлява греда запъната в единия край и свободна в другия. Трептенията на струните от своя страна се предават веднъж през бридж-а и втори път през нът-а(свободния край на гредата), което може да доведе или до нежелан резонанс(който от своя страна може да възбуди съседните струни, ако не са заглушени) :thumbs_up: или до дефазиране (което намалява състейна) :icon_shithappens: .

Направата на грифа от няколко слоя е с цел т.нар. умъртвяване на грифа. С други думи, по този начин гредата става по-еластична и депмфира ( погасява) трептенията, които влизат от към свободния край. При изработката на такъв тип грифове слоевете се правят или от различна дървесина, или се променя направлението на влакната в различните слоеве.

Надявам се, че съм бил полезен , защото както е известно, обясненията не са силната ми страна :) :) :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
умъртвяване на грифа. С други думи, по този начин гредата става по-еластична и депмфира ( погасява) трептенията, които влизат от към свободния край
Е това не скапва ли резонанса на инструмента?На 2-те ми китари грифовете са от 1 парче и звучат чудно.

За грифовете - Стратокастер от 70-те с голямата глава и с по-дебел гриф има повече състейн и характер от ам. стандарт.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Ами не скапва, щото се угасят трептенията само в свободния край, който както споменах е нът-а. А в запънатия край е тялото на китарата, което резонира.

Не ме карай да ти рисувам :thumbs_up:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Грифовете от няколко парчета се правят и по двете причини - здравина и по богат "цвят" на тона (когато става дума за различни дървесини).

Така наречения "stressed" гриф например, който от фирмата Хеймър ползват, е от три парчета (еднаква дървесина). Двете крайни са с противоположно ориентирана шарка, а средното е неутрално (тоест обикновено пепендикулярно на равнината фрет борда). По този начин се получава много стабилен гриф, слабо влияещ се от сезоните и атмосферните условия. Твърди се, че това не оказва влияние на звука, поне не в лоша посока.

 

От друга страна, влияние на звука оказва и типа тръс род. Вариантите са много, но един от най-ползваните е така наречения винтидж тип

(типичен за ранните инструменти на Фендер).

o634208394012670000.jpg

При този вариант, срещан при по-голямата част по-стари инструменти, рода е фиксиран в двата края, по този начин при натягане се оказва напрежение освен настрани и по посока на дължината на грифа. Това понякога води до усуквания и други деформации на грифа.

Компанията за китарни части Warmoth (отговорна и за изобретяването на така наречения компаунд радиус на фретборда) предлага един доста осъвършенстван вариант, при който рода не е фиксиран никъде, а "плава" свободно в грифа. Това е така наречения дабъл експандинг тръс род.

o634208394120482500.jpg

При него, както се вижда на схемата, няма напражение по дължина на грифа, което позволява на грифа да резонира по-свободно.

Освен това тази система прави грифа значително по-стабилен при промяна на времето. Също така по-голямата маса увеличава и състейна.

Разбира се всичко си има своята обратна страна... При дабъл експандинг родовете се ползват фактически два рода, което прави грифа по-тежък, изисква се и повече сила за да се натегне рода.

Естествено трябва да се спомене и типа род, при който има действие и в двете посоки. Тоест може да накарате грифа да се огъне напред и назад спрямо струните.

Отново изобретение на Фендер, това е така наречения би-флекс тръс род. Фендер го внедряват през 87 година (ако не се лъжа).

Да не забравя да спомена и усилването на грифа със шини или иначе казано пръчки от графит, какъвто е случая при новия модел на Ван Хален изработван от Фендер. Обикновено поставяни успоредно на тръсрода от двете му страни. Освен здравина и стабилност графита добавя състейн и доста повече яснота/конкретност на тона. Общо взето само хубави неща... :punk_guitar:

 

В по-предишни коментари прочетох, че по-плътните дървесини имали повече високи а по-порестите среди. Това не е задължително така. Много често се срещат дървесини с голяма плътност, които използвани и за гриф (а не само за фретборд) придават на инструмента доста среди и правят виоките меки и балансирани. Типичен пример за това са абаноса и Пау Феро. Освен това разбирането че абаноса е много "брайт" също не е съвсем вярно. Той, както и Пау Ферото (което се смята че има близки характеристики до абаноса) просто звучат доста по-балансирано.

Всъщност тъмните дървесини обикновено звучат по-компресирано, за разлика от светлите. Тоест баланса между ниски, среди и високи е доста по-изразен. Това създава впечатлението за по тлъст и топъл звук или както казват братята американци - пънчов. Впечатлението че кленовия гриф има по-малко среди и е измамно, той просто има различни от роузууда среди...

 

Ето и един подобен тест на приложения в началото. При този китарите са две - едната със кленов гриф и тяло от Елша и втората с Бразилски Роузууд и ясеново тяло.

Комбинирани са всички варианти, а именно клен със елша, клен със ясен, роузууд със елша и роузууд със ясен. Адаптерите и всичко останало е идентично.

 

http://www.petelacis.com/2010/07/08/alder-...ith-audio-clips

 

Надявам се обясненията ми да са полезни и не твърде объркващи.

Естествено сигурно съм пропуснал доста неща, но за сега толкова. Поздрави на всички. :)

Редактирано от Kalmar
  • Like 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много добре казано. Явно имаш ухо и око за същината на нещата. Но ас все пак държа на тезата че има разлика в вибрациите на двата вида окачване на грифовете. :rocker::virtuoz::)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво можете да кажете за звука на фингърбордите, направени от pau ferro? На места чета, че звука на това дърво се намира между палисандъра и абаноса.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.