niki123bg Публикувано Декември 20, 2004 Share Публикувано Декември 20, 2004 Може би странна, ама може би досадна тема, но ми е интересно какво мислите за страстта към свиренето. Започнах да свиря на около 7 годинки на акордеон (родителите ми нямаха пари за пиано), после се ме влечаха барабаните, а после дойде китарата. Свирих в група 2 - 3 години. По него време баща ми разправяше - "като порастнеш, няма въобще да ти е до свирене и китари". Не вярвах и си мислех, че говори простой ей -така ... За съжаление това е истината. За последно свирих с ентусиазъм и редовно преди 10-тина години. Откакто ме налегна бачкането и баналните житейски проблеми, почти не съм отделял време за свирене. Преди 2 години си купих сносна китара и съм свирил на нея няколко пъти от тогава. Просто вечер като се прибера съм толкова уморен (най-вече емоционално), че въобще не ми се занимава със свирене. Както казваше един мой треньор по бойни изкуства - "ако влезеш в залата с проблемите си и започнеш така тренировката, стреса може и да изчезне, но и тренировката няма да се състои наистина". Когато слушам хубава музика ме "засърбяват" ръцете да хвана китарата и изпитвам невероятно приятно чувство ако успея да изсвиря нещо което идва дълбоко от вътре, но от друга страна ми писва ужасно бързо ... Any comments are welcome Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Delyan Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Човече, рулираш!!! Ако те кара да се чувстваш добре - ПРАВИ ГО!!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Black Bird Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Живота е кратък. Проблемите вечни. Ние сме проблемите. По някога са по силни от нас. Защо ли...Ами ние сме създателите. Да зимаш да свириш че и без тва спомен нема. :guitar: Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
IgniteAll Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Какво да ти кажа човек, аз съм на работа по 12 4аса...а проблемите се решават с това, което те вле4е...мен ме вле4е китарата и рисуването...това ме разсейва от проблемите в живота...пробвай 6те ти хареса да забравиш за тях <_ src="%7B___base_url___%7D/uploads/emoticons/default_biggrin.png" alt=":D"> Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Snowwhite Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Аз започнах да свиря на китара,когато бях на пет години-откачих нещо и докато не ме записа майка ми в едно читалище не мирясах.И така я карах прекалено сериозно до около 7ми клас.След това малко по малко започнах още по-сериозно,обаче сама вече.Малко преди това се захванах и с пианото и с него също не се разделям оттогава.И...Лошото е,че не ми остава време за свирене пак от творчески дейности,половината музикални,другата половина-изобразителни,но ги съвместявам тия неща.От едното ми идва ищахът за другото .Няма да ми секне меракът за свирня!!!Тоя и оня мерак не угасват!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
niki123bg Отговорено Декември 20, 2004 Автор Share Отговорено Декември 20, 2004 За оня мерак сме наясно Колкото до свиренето, странното е че като видя музикален магазин и изпитвам същото усещане, каквото имах навремето с Детмаг - място където имаше неща за които си мечтая. Определено пак ми се свири и за това си купих наскоро (преди няколко дни) едно процесорче на берингер и мисля да започна насила да отделям време за свирене, докато не започна да го правя съвсем естествено. Понякога дори за спонтанни неща като пикник в планината е необходимо самодисциплина и организация <_> Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Delyan Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Понякога дори за спонтанни неща като пикник в планината е необходимо самодисциплина и организация Да!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Sturmfuhrer Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Снежанке, ти горката Хората тук работят по 25 часа на ден и пак намират време за китарата... та аз за това направих пожелание на Сънчу за РД да има повече време за такива неща. А иначе аз лично съм доста млад за тоя форум... (15-16) и нямам вашите проблеми общо взето Тоя и оня мерак не угасват!!! Хахаххааха ок Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
IgniteAll Отговорено Декември 20, 2004 Share Отговорено Декември 20, 2004 Че аз на 23 да не би да съм стар :twisted: <_ src="%7B___base_url___%7D/uploads/emoticons/default_biggrin.png" alt=":D"> Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
stratocaster Отговорено Декември 21, 2004 Share Отговорено Декември 21, 2004 пич, аз също работя. и едноверменно с това ходя и на училище. скапвам се просто в истинския смисул на думата. преди свирих с часове. прекусвах само за ядене и сране с извинение ако има детска аудитория. сега нямам време дори да се наям ако разбираш какво искам да кажа. но намирам време и за китарата. яд ме е само че нямам чак толкова времее за свирене. понякога минават 2-3 дена без да пипна китарата. но живот. нищо не мойе да направим. гадно ми е че занемарявам китарата. но това е. гордо напред и двете глави горе!!!!!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
One_Voice Отговорено Декември 21, 2004 Share Отговорено Декември 21, 2004 aз не бачкам ама уча и пак не остава много време . Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Glacierise Отговорено Декември 21, 2004 Share Отговорено Декември 21, 2004 Абе и аз хода на работа И на даскало, и свирим като идиот. Верно, не се спи много, обаче... Време за свирене има Пак да цитирам моя гуру Jamey Andreas : 'Времето го има просто, ти го създаваш'. И мисля, че е точно така. Ако седна да мисля сега - то триаа време за ядене, за ебане, за ходене по гората, за работа и т.н. и никога няма да остане за свирене. Ама като кажа - днеска ше се свири 3 часа, и кво като не спя То и жената ме зареза, щото не съм й обръщал внимание, ама така е то. Въпрос на приоритети. А за първия пич - не знам как можеш да допуснеш да станеш това, което си гледал с насмешка навремето - тоест човека с ежедневната рутина. Вярно е, че това увлича, но трябва да се бориш непрекъснато. И ще успееш. ХЕВИ МЕТЪЛ!!! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
stratocaster Отговорено Декември 21, 2004 Share Отговорено Декември 21, 2004 е значи извади от свободното си време по 8 часа на ден и ще разбереш колко време имам аз за свирене няма начин обаче. секи се бори за парче хляб в тая държава....... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Delyan Отговорено Декември 21, 2004 Share Отговорено Декември 21, 2004 секи се бори за парче хляб в тая държава....... Не само в тая ... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
killer Отговорено Декември 21, 2004 Share Отговорено Декември 21, 2004 Започнах да се уча на Китара преди горе долу 9-10 години. Почнах с една акустична Китарка (Българска естествено ) изкарах 1 год с нея но напирах за жица (не за скрап ) и си взех кремона , след известно време си взех първият Ibanez (RG270) и от този момент станах подвластен на музиката!!! Всеки свободен лев си го давах за Китарата (няма с какво да излезеш но Китарата трябва нови струни да има ) и до ден днешен съм отдаден на тази страст , свиря предимно вечер след работа (до към 03:00:04-00 .... вярвайте ми сутрин като стана за работа (08:00) яко се псувам :twisted: ) .... и до ден днешен следвам максимата гол ходи Kитара има (миналата година си купих Ibanez Universe 777 pbk :inlove: ) Според мен музикант не е професия а призвание!!! Поздрави на всички и не сприрайте да мечтаете!!! Марио Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.