Jump to content
Българският форум за музиканти

Aкордни прогресии


Recommended Posts

Дори и най-посредственото изпълнение може да се хареса на някой (мисля че имаме достатъчно примери тук във форума).

За мен ли говориш? :)

:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 64
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

Мога да дам веднага пример със So What - така и не съм чувал досега друго добро изпълнение освен оригиналното. Дори големи като Хърби Хенкок (който между другото ми е любимият джазмен) обикновено го правят в бърз вариант, което го доближава доста повече до Impressions, за да могат да въртят бързи "ликове" и "хватки", но истинска проста и същевременно гениална импровизация в бавно темпо както солото на Майлс досега не съм чувал друго. Предполагам, че това имаха предвид хората по-горе.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, от тази гледна точка разбирам какво имаш предвид, но с малкото уточнение, че на човек, на който ще му е трудно да изсвири нещо интересно на един акорд за слушателите, вероятно ще му е толкова по трудно свири интересно върху парче от типа на Satelitte. Все пак , интересното свирене е свързано и с уменията на свирещия, в смисъл, същият за да свири добре, не трябва да изпитва проблеми с неща като свирене по чейнджовете ( а тези на S определено са трудни, а темпото бързо), защото иначе всички други фактори, които са нужни за доброто и интересно свирене ( фразиране, изграждане , и нтеракция и тн), са си на дневен ред, точно колкото и при парче на един акорд)

 

п.с. Понеже са излезли много постове докато пиша, моя май вече няма връзка :) .

Този, толкова добър свирач, който да свири чак толкова добре , независимо от темпа размери и хармония, май няма, макар и да има такива, които се доближават. Всеки си има по силни и по слаби страни, така е устроен човека

Редактирано от kolio_k
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При модалното свирене само върху един акорд цялото движение и случване се очаква да е в мелодията, така че в този смисъл разбирам какво се има предвид с казването, че е трудно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Stone - мелодията би трябвало да е главна независимо от това дали хармонията е модална или се сменя. Импровизацията би трябвало да е разширение- развитие на основната мелодиа - вариации (Паганини, Бах...).

 

Този, толкова добър свирач, който да свири чак толкова добре , независимо от темпа размери и хармония, май няма, макар и да има такива, които се доближават. Всеки си има по силни и по слаби страни, така е устроен човека

Аз познавам няколко такива. Всеки си има по силни и по слаби страни и никой не може да знае всичко. Големите майстори се стремят към съвършенство постоянно вдигайки критерия всеки път когато постигнат нещо.

 

CyberGene - абсолютно съгласен съм с гениалноста на изпълнението на Майлс в So What (и не само). Има обаче доста версии на So What (Ивелин вече знае :) ) в които Майлс свири много и бързо което не го прави по малко гениален - напротив - той , както и Колтрейн, в бързо темпо свирят същите гениални поредици от ноти ("правилните ноти") само че в бързо темпо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, просто в бързо темпо се асимилира по-трудно и ... проблема си е в телевизора! :thumbs_up:

Редактирано от Ивелин
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въпрос на тренинг. Ако много добре знаеш една фраза или поредица от фрази в бавно темпо има голяма вероятност да ги разпознаеш и в бързо темпо. Същото се отнася и за поредица от акордови секвенции. Колкото и да ни е натурално и вродено чувството за ритъм и мелодия, в зависимост от заобикалящата го среда човек се научава да разпознава определени поредици и комбинации от звуци (музикални стилове).

 

Музиката се учи да се слуша (и чува).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.....Всеки си има по силни и по слаби страни и никой не може да знае всичко. Големите майстори се стремят към съвършенство постоянно вдигайки критерия всеки път когато постигнат нещо....

 

Именно, всеки се стреми да се развива цял живот, никой не е перфектен (поне за себе си), а големите най вече, те за това са такива :thumbs_up:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^^Абсолютно. То и в бавно темпо една непозната прогресия би те замислила, но ако същата е в бързо темпо - зациклянето ще е по-зловещо! :thumbs_up:

Това имах в предвид. ;)

Редактирано от Ивелин
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има и такива акордови прогресии които привидно изглеждат прости а всъщност никак не е лесно да се свири по тях и да се създават красиви и смислени мелодии. Например "простото" хроматично движение на доминантови септакорди низходящо или възходящо - много често срещано в композициите на Телониус Монк.

 

F7/F#7/G7/G#7/

A7/Ab7/G7/Gb7/.....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Модално свирене с промяна в хармонията как се нарича - рехармонизиране ли? :greenball:

Модалната музика не е само върху един акорд. Когато вземеш ладовете и според терцата ги групираш на мажорни и минорни, в тях се обособяват т. нар. характеристични тонове, които ги отличават от мажора и минора (съответно и характеристични акорди). Понеже обаче мажорът е акустично по-стабилен от останалите, от една страна, и допълнително културно сме свикнали на него, от друга, целта е да не бъдеш "изхвърлен" в паралелния мажор, а да реализираш специфичното звучене на лада, включвайки в мелодията и хармонията характеристичните тонове и използвайки модални каденци.

 

Йонийски 1 2 3 4 5 6 7

Лидийски 1 2 3 #4 5 6 7

Миксолидийски 1 2 3 4 5 6 b7

 

Дорийски 1 2 b3 4 5 6 b7

Фригийски 1 b2 b3 4 5 b6 b7

Еолийски 1 2 b3 4 5 b6 b7

 

Примерно, от дорийски лад може да имаме следната модална хармония: T // SII7 / D7 / T

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обикновено да, за да се изрази ладът. Когато става дума и за хармония, модалната обикновено е и по-проста, поне в съвременната музика. Но може да има и хроматизми; може и да комбинираш два лада. Да кажем, йонийски и лидийски, като в посока нагоре ползваш #4, а в посока надолу 4 - нещо, което Прокофиев е правил.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Демек - нещо такова. Само дето модалната е кръстена на МОДА демек на лада - скалата, а диатоничната на тониката което предполага основния - тонически акорд от тоналноста. Демек си минор полу-умален дето мода му е локрийски не се явява тоника в тоналност до мажор.

В джазов контекст се подразбира свирене върху един или няколко модални акорда (които предполагат определен мод - миксолидийски да речем) а не свирене по чейнджове - функционална или нефункционална хармония, вупреки че всичко това може да се проектира върху дадения акорд.

Редактирано от Tozi
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.