"Авторски акорди"

[Tozi]

Също така не говорим в частност за класическа музика! Говорим за музика.

Джазовата хармония е онснована на класическата. Много съвременни класически композитори взаимстват от развитието на джазовата хармония.

 

Извинете за локумите, но...

 

Това което Ивелин иска да каже е:

 

В джаза се ползва съкратено записване. Когато музикантите кажат До мажор обикновенно имат пред вид - C E G B (D A) (и всяко от обращенията) както и F# в зависимост от предпочитанията на изпълнителя.

 

Csus4 = C F G

 

Използва се четвъртата степен вместо трета.

 

Csus7 = C F G Bb

 

 

sus6 не съм срещал и ми звучи странно, но sus13 означава ,че към sus7 са прибавени и разширенията (тежненията) на акорда.

 

Csus2=C D G

 

В случая аз не смятам 2 за тежнение, тоест 2 не е 9.

 

Относно определението за акорд, бих допълнил така наречените двузвучия които също функционират като акорди (E-B може да функционира като Cmaj7; E-Bb функционира като C7 или F#7)

[Steppenwolf]

Съгласен, джазовата е вид еволюция в крайна сметка и има приливане и симбиози с нея днес. А основата там е септакордът, така че не е задължително да се пише "7". Аз също не считам sus2 за тежнение. Двузвучията функционират като акорди и още в Бароковата полифония се анализират, но са непълни такива и има значение контекстът. В някои случаи има повече от един вариант за анализ. В твоя пример сама по себе си чистата квинта E-B не може да функционира като Cmaj7, освен ако не се получава примерно в контекст с предшестващ или следващ тон C.

 

П.П.: Иначе, и единичните тонове имплицират хармония, арпежите съвсем ясно очертават такава.

[Tozi]

Не е задължително въобще да има основен тон ако е в хармоничен контекст. Например:

 

f-c f-b e-b

 

Това е един от най характерните ходове в джазовата хармония - субдоминанта - доминанта - тоника или Dm7-G7-Cmaj7

 

П.П.: казвам джазова за нуждите на този пост. Иначе за мен определенията ( и споровете около) джазов, класически, фолклорен, етнически, естраден , рок, блусов и т.н. нямат голямо значение и смисъл. Предпочитам да използвам думата музика. Тона ла (440) си е тон ла не зависимо дали го свири класик или го пее някой абориген номад от централна (приблизително) Австралия.

Това как хората манипулират звука (и хората със звук) и какво влагат зад това е тема на друг пост.

Редактирано Декември 24, 2009 от Tozi

[Steppenwolf]

Дадох пример. Затова е важен контекстът. В случая имаме най-характерна и позната, силна тонална прогресия, благодарение на самото явяване на S и D ухото се "праща" към T.

[Tozi]

Именно. Например Fmaj7 може да функционира като доминантов за Cmaj7 ако е в подходящ контекст.

[indy]

За sus акордите има хубав текст тук:

Бруно...

[Ивелин]

Наистина е до контекст - в/у E-B можеш да си свириш различни скали, както До мажор или До# минор.

[Ивелин]

2 не е 9

И мойта учителка по математика така казваше!

 

Иначе в широко разположение 2 ще стане 9...

Редактирано Декември 24, 2009 от Ивелин

[Steppenwolf]

В добавка за двузвучията към предния ми пост, Tozi пример изпълнява въпросните функции (пълните акорди разбира се са по-убедителни), като бих го анализирал по-скоро като IV-V7-Imaj7 или IV-vii-Imaj7. Някой вероятно би могъл да коментира, че e-b е iii с изпусната минорна терца, но без нея двузвучието е по-близко до Cmaj7, предвид и импликацията на c в последованието, за което тритонусът играе важна роля.

 

Между другото, двузвучието c-b също обрисува Cmaj7.

 

Например Fmaj7 може да функционира като доминантов за Cmaj7 ако е в подходящ контекст.

Да, в общия случай анализът би бил като субдоминанта. Но пример за придаване на доминантово наклонение е с Fmaj#11, особено ако 9 или #11 е в баса. В светлината на казаното от Tozi, за момент ще се върна към арпежите като елементарна демонстрация за това, че различните интервали имат хармонични и мелодични сили. Това е от значение и при последованията от неразложени акорди, а именно отношението между тон на предишен акорд и този на следващ. Когато се разгледат субдоминанта и доминанта, вижда се, че има тритонусов кверщанд между тоновете им. Неустойчивостта на този интервал е допълнителен интензификатор по отношение на тоналния център при разрешението.

 

И разбира се... Весели ви коледни празници!

[Tozi]

Fmaj7/G = G13sus4 или G F A C E

 

В джазов контекст:

Em7=E G B D

Cmaj9= C E G B D

 

От което следва, че Cmaj9 може да се замени с Em7 който съдържа същите тонове без основен ©

В джазa акомпаниращия инструмент (когато свири акорди) обикновено изпуска основен тон на акорда за да могат да се прибавят повече тежнения (цветове). Същото се прави при аранжиране. Основен тон обикновено свири контрабаса.

Колкото до тоническата функция, в блуса тоническият акорд е мажорно тризвучие с доминантова септима т.е. доминантов акорд (като качество, не като функция).

 

 

П.П. e-b също така обрисува D13, Am9, Aadd9, G6...... и т.н.

Най - определящите тонове в акорда са третия и седмия тон (степен). Третата степен определя качеството на акорда - дали той е мажорен или минорен, а седмата определя функцията - дали акорда функционира като тонически или доминантов. По тази логика -

Е - трета степен на до

B - седма степен на до

[Steppenwolf]

Да, запознат съм по принцип с това и е много хубаво, че във форума в твое лице има още един знаещ човек, който обяснява точно нещата. Преди години сме го споменавали във форума и бих искал да вмъкна, че този I7 в блуса спада към т. нар. доминантови септакорди без доминантова функция, имайки тоническа блус функция, което е приблизително, понеже със субминорна септима акордът няма тази нестабилност. В джаз теорията особено се подчертава това простичко правило, че есенциалните тонове са терцата и септимата, и от тях се оформят водещи линии.

 

Въпреки че не сe занимавам с джаз музика, обърнал съм внимание на хармонията и теоретичните аспекти. Мисля, че това е важно и полезно за всеки, занимаващ се с музика - да изследва и узнава колкото може повече. Макар че имах една интересна среща в композиторски форум, където може би около 40-годишен композитор, завършил това в два университета, бидейки и филмов и телевизионен композитор, се чувстваше малко неадекватно, когато в темата заговориха за акордови скали и джазова хармония просто защото не е гледал музиката от тази гледна точка. Слушал съм негови симфонии, майстор е, само че не остави добри впечатления изказването му: "I don't care about jazz".

[Tozi]

Ами въпрос на избор. Аз лично не желая да се ограничавам в определен стил (било то при композиране или импровизиране - което всъщност е едно и също) и желая да науча колкото е възможно повече за всяка музикална форма - теоритично и практично, като ползвам теоретичната информация без да се ограничавам от конвенции. В карайна сметка музиката е манипулиране на съзнанието (предизвикване на емоции и др.) на хората чрез звук. Значи ако искам да постигна определен ефект от звука тогава конвенции и догми нямат значение - ефекта е важен. Познаването на колкото може повече музикални форми дава по - големи възможности за евентуално "ново" звучене. Много често не се взема предвид факта, че западно европейската музкална култура е просто един от видовете музикални култури. "Източната" музика има съвсем друго значение и начин на записване. Примери са индийската музика, корейската музика и т.н. Да не забравяме и Африка!

Така ,че теорията би трябвало да е инструмент а не ограничител.

 

Поздрави!

[Greenleaf]

Това е дефакто доминантсептакорд с добавена секста, като квинтата не се свири, или 7add13. А според теб, защо в мелодията не е септимата?

Не според мен, а според хармонията най-характерна е секстата в горния глас, която после се разрешава в първа степен - мелодически ход III - I. Пък и чуждият тон т.е. III степен е в горния глас, за да се чуе по-ясно и по този начин акорда да се различи слухово от обикновената доминанта. Не че не са възможни и други мелодически положения.

[Tozi]

НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!

[Steppenwolf]

@Greenleaf, не само. Инак би имало секунда, а като септима не е така остро. Всички мелодически положения са възможни и това зависи от целта, мисленето, приоритетите на композитора. Иначе, най-забележими са външните гласове, затова и някои "недопустими" моменти са приемливи спрямо вътрешни. В момента най-вероятно учите по учебника на Парашкев Хаджиев, само че е добре още отначало човек да е със съзнанието, че това не е панацеята на хармонията, не са Правилата на музиката като цяло, затова и не ги учи така. Важно е да се извлекат принципи, разбиране и мислене, а не просто енциклопедично да се запаметяват неща от някоя книга.