Greenleaf Отговорено Декември 25, 2009 Share Отговорено Декември 25, 2009 Ясно ми е това, което казваш, чета учебника на П. Хаджиев просто за обща представа, а хармонията я усвоявам основно от решаване, свирене и слушане на задачи, каденци и пр. Имам много добър преподавател, който освен на правилата, ни учи и на изключенията, които в съвременната музика едва ли са изключения всъщност. А това, което ти каза за секундата - не е казано, че ще се образува такава, ако акорда е в смесено или широко разположение. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Декември 25, 2009 Share Отговорено Декември 25, 2009 Е, говорим за конкретен случай. Ако ли пък имаме широко разположение, ще имаме нона, което е октава + 2, а септимата е по-мека и изобщо звучи различно, затова е хубаво да се има и това предвид; добре е при анализ да се оглежда отвсякъде. А това "смесено" разположение го има основно в българските учебници. Иначе се води широко. Но да не се заблуждаваме, че с един анализ сме влезли в главата на композитора и знаем точно как е мислил. Възможно е и просто да го е чул така. Класически се забранява нонакорд в четвърто обръщение, но такива акорди има и могат да се ползват. Шьонберг го използва и споделя, че е написал просто каквото е чувал в главата си. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Декември 25, 2009 Share Отговорено Декември 25, 2009 Именно! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
indy Отговорено Февруари 14, 2010 Автор Share Отговорено Февруари 14, 2010 Още няколко особени акорда от Тезауруса на Слонимски: Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Април 20, 2010 Share Отговорено Април 20, 2010 Забравили сме тризвучието на Веберн: c-c#-f#. По очевидни причини, това някои го водят за най-дисонантния акорд. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Април 21, 2010 Share Отговорено Април 21, 2010 Най-дисонантно би било C-C#-D. Ако никой не се обади за авторство пишете го на мое име. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
CyberGene Отговорено Април 21, 2010 Share Отговорено Април 21, 2010 Още по-дисонантно: целия ляв лакът върху белите клавиши, десния - над него върху черните, яко клъстер. Който е с по-дълги лакти - по-голям дисонаторен клъстеризатор Може и други органи да се включат по усмотрение и в зависимост от природните дадености Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Април 21, 2010 Share Отговорено Април 21, 2010 Да де ама тогава няма да е тризвучие. Едно време като свирех като ентертенър имах един колега дето го правеше тоя номер - натиска каквото може с две ръце плюс крак в ниската октава и нос във високата. Блендата е орган. Парчето няма значение - "шоу да ставало". Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Април 21, 2010 Share Отговорено Април 21, 2010 Най-дисонантно би било C-C#-D. Ако никой не се обади за авторство пишете го на мое име. По принцип да, но и не съвсем. Това е най-обикновен прост клъстер, а целта на клъстерите си е да образуват единна дисонантна звукова маса и затова не го броя накуп с другите акорди, а и не е "авторски". Освен това, могат да бъдат поставени на кантар от психоакустична гледна точка, понеже дори и по изчисления имат почти идентични резултати с тризвучието на Веберн. Но клъстерът е нещо старо и за авторството нека се разберат Чарлз Айвс, Хенри Коуел и Ко. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Април 25, 2010 Share Отговорено Април 25, 2010 Знаех си аз - все някой ме е изпреварил. Имам тук един познат който правеше проучване за микротонова хармония. Акорди образувани от различните макамни коми. Интересно до къде е стигнал. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Април 26, 2010 Share Отговорено Април 26, 2010 Това е много хубаво. Микротоналността е богата и интересна палитрова зона от музиката, а макамите са едва част от нея. Теоретично възможностите са неограничени, човек може да си построи каквито поиска строеве, да ги реализира не много трудно чрез синтезатори и да експериментира с акустичните им свойства - кеф ти натурален строй с определена проста граница, кеф ти неравномерно или равномерно темпериране, кеф ти брой тонове в октавата, като при това може и да няма октава. От значение е разбира се и с какъв тембър се ползва. Именно специфичният нехармоничен тембър на гамелан инструментите е определящ за строевете им. Бих могъл да сканирам и пусна една голяма таблица с всички интервали като дефиниции и наименования - Питагорова кома, синтонична кома, септимова кома, лима, схизма и т.н. (абсурд е да се запомнят наизуст, понеже са стотици). Сега се замислете как нашата стандартна западна 12-тонова музикална система се е оформяла стотици години и практически, и теоретически, и как в една друга система нещата са повече или по-малко различни, йерархията на тоновете е друга, като за това теоретичните трудове в момента са оскъдни. Разбира се, с теоретична подготовка и експериментален дух свойствата се избистрят пред ентусиаста, но експлоатирането им и доброто системзатизиране в литература е друга, доста времеемка работа. Каква вселена само са звукът и музиката, a? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tozi Отговорено Април 27, 2010 Share Отговорено Април 27, 2010 Гамелан е голяма мания. Я пусни таблицата с комите да я прегледаме. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steppenwolf Отговорено Април 27, 2010 Share Отговорено Април 27, 2010 Тия дни ще видя да я сканирам в една друга тема. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
travelcaster2 Отговорено Май 8, 2011 Share Отговорено Май 8, 2011 Първият акорд на A Hard Day's Night Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
hologram Отговорено Септември 13, 2011 Share Отговорено Септември 13, 2011 Каква вселена само са звукът и музиката, a? Е то си е вибрация на вълни, кво беше там предаване на надлъжни вълни, енергия на звука. Тоновете са частиците (атоми) един вид на някакво ниво обособени, микро-тоновете са елем. частици и т.н. безкрай обособени в групи на повтарящи се структури. А колко паралелни вселени има в музиката само... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.