Kак са ви станали бързи пръстите?

[melhaer]

някъде бях чел изказване на някой известен китарист, беше отдавна и да ме убиете не мога да се сетя кой е, но звучеше от рода на: "Добрите китаристи могат да свирят и бързо, но не винаги бързите китаристи могат да свирят добре"

[Vasil Pavlov]

Аз от 5 години, откак започнах да редувам нагоре и надолу, винаги интуитивно съм си нареждал тоновете за да мога да сменям струната, като запазвам посоката на дясната ръка и не се налага да прескачам струната.

Мислех си, че това е Alternate Picking. А преди 2 месеца разбрах, че всъщност това се водело Economy Picking, а Alternate не ми много ясно по какво точно се различава. Сигурно винаги удряш нагоре-надолу, независимо от това дали трябва да сменяш струната или не. В интернет в Уики е обяснено малко неясно (пък и аз съм си тъпичък ) и пак не ми става ясно в крайна сметка Alternate или Economy ползвам.

Примерно като свиря някаква секвенция винаги когато сменям струната ръката си запазва посоката. Независимо дали свиря във възходяща или низходяща посока.

Същото е и с гамите - винаги по 3 тона на струна - независимо дали нагоре или надолу. Ако започвам от долните струни винаги почвам с удар надолу - така след 3-те тона ръката просто продължава надолу(downstroke) към следващата струна, там изсвирвам още 3 тона и т.н. Ако е от горе надолу - почвам с удар нагоре (upstroke).

Това какво се води?

Редактирано Октомври 17, 2009 от Vasil Pavlov

[kolio_k]

Това се води economic picking , иначе аз винаги съм му викал суип. Алтернейта е наистина трудна техника за овладяване и далеч не трябва да се използва през цялото време, особено когато можем да използваме друга, по лесна за нас. Но той има едно огромно предимство пред легатото и суипа, а именно, дава пълен контрол над саунда и ритмиката и с него могат да се изсвирят неща, които никога няма да звучат така , с която и да е друга техника.

 

Общо казано, ако искаме да свирим наистина добре, не трябва да се ограничаваме с една или две техники, трябва да работим върху всички за които се сетим, за да постигнем възможно най широк набор от изразни средства при свирене.

 

 

Ако например винаги свириш скалите с по три тона на струна и икономик пикинг, никога няма да можеш да избягаш от един определен тип фризиране, а и много си ограничаваш възможностите за връзки между скалите. Най добре е да се работи за постигането на свиренето на всяка комбинация от тонове ( скали, ликове и тн) със всякакви възможни пръстовки . Това е много труд, но много добре се отплаща в последствие

[джани]

 

 

 

 

 

 

[SviStyle]

Аз моите пръстенца ги мажа с едно кремче "забързопръстин", собствено производство(ма не прекалявайте, че много зле става после свирнята).

[Chipsan]

 

 

 

 

 

 

But this is sports not music......

[джани]

 

 

 

Къде би трябвало да е границата между музиката и спорта в подобнислучаи ?

 

[Александар]

Между другото, пърстите не могат да станат по-бързи от съзнанието. Много музиканти изговарят наум тоновете, които свирят. Ако има някаква дълга и бърза фраза, ще седнат и ще отработят и техниката, и изговарянето на всеки тон от фразата. И има едно правило, което може би няма изключения - не можеш да свириш по-бързо, отколкото можеш да изговаряш имената на тоновете.

Ако ова е изречено сосем сериозно, тогаш се доаѓа до заклучок дека тие музичари или се многу вешти брзозборци (умеат да говорат брзо) или свират многу бавно, т.е не умеат да свират брзо. Има една етида за класична гитара од Вила Лобос, која се мачев да ја научам чисто онака колку да научам да ги користам и прстите на десната рака, покрај свирењето со перце, но кога првпат ја слушнав истата од професионален класичен гитарист, занемев. Со таква брзина јас не можев ни да ја осмислам мелодијатата во глава, т.е. не можев да си ја испеам во себе. Или да кажеме за оние брзи рафални разгеада или така некако мислам дека се викаше таа техника која ја користат фламенко гитаристите. Поентата ми е дека може да се постигне ужасно голема брзина во свирењето и да се исвират многу комбинации од, да кажеме еден систем од 7 или пет тона, или ајде 12 ако гледаме хроматски на нештата. На пример, дали ја имате гледано онаа школа на Shawn Lane? Кога првпат ја гледав, искрено кажано, си мислев дека тие нешта што ги покажува многу поубаво звучат кога ги свири побавно, а со цел нели обичните смртници како мене да успеат некако да сфатат за што станува збор, отколку кога ги свири ултра спид, бидејќи тогаш и не се слуша многу освен некакво брмчење, додека само малку побавно истите секвенци звучеа како многу интересни комбинации.

 

Самата брзина може да се постигне многу лесно - метроном и манијачка посветеност и дисциплина, па еден ден одмор и се така. Најпрвин се почнува со свирење бавно, како што неколку пред мене веќе напишаа, за да се постигне извесна точност и прецизност во свирењето, и потоа постепено се убрзува до сосем малку над границите над сопствените можности, т.е. се рушат бариерите една по една. И така еден убав ден, доаѓаме до откритие дека некои нешта кои ни звучеле величествено и недостижно се веќе под нашите прсти. Ама во истиот тој миг може и да дојдеме до заклучок дека истите тие нешта и не биле ништо посебно и дека некое дете од 12 години на YouTube ги свири исто толку брзо, ако не и побрзо.

 

А и самото свирење не е само механичко повторување на усовршени скали, секвенци, арпеџа и што ли не. На пример, за свирењето во бенд ни треба едно елементарно чувство за интеракција со останатите членови, за тоа да биде всушност- музика, а не натпревар на натрипани егоизми, иако сепак се’ зависи од вкусот, се рабира.

 

Еден прост пример- Слеш! Технички гледано, тој и не е ништо посебно, ама е автор на некои веќе легендарни рифови и сола. Самиот тој вели дека не губи многу време во усовршување на скали туку едноставно се стреми кон тоа да ги извади надвор мелодиите кои тој ги слуша во главата на дадена хармонска прогресија. И не само тој, да го спомнам и Џими Пејџ исто така, и многу други.

 

Значи да заклучам, самата брзина, како алатка, е убава можност за мелодиско и ритмично изразување, ама според мене, тоа не треба да ни е крајната и единствена цел, туку создавањето на музика, и уживањето во неа.

 

Ете, тоа беа моите 2 денари по темата

Редактирано Октомври 24, 2009 от Александар

[yotzzo]

@джани: Темата е за изразни средства. Използваме ги както намерим за добре. Кой казва, че е задължително да се свири бързо? Има и бързи пасажи, защо да не се консултираме по въпроса?

Редактирано Октомври 24, 2009 от yotzzo

[kolio_k]

Това, че не можем да свирим бързо, в никакъв случай не гарантира, че ще правим хубава музика вместо това. Всяко развита техника е плюс и подпомага правенето на музика. А това, че много хора, освен да свирят бързо , нищо друго не правят като хората, не показателно. Същите, ако не свириха бързо, не биха изсвирили съвсем нищо. Просто не трябва да се свързва липсата на вкус и знания, със бързото свирене. Същото, както каза Yotzzo, е просто изразно средство, което, ако притежаваме можем да използваме по предназначение ( или не, изцяло въпрос на личен избор).

 

При това, клишето, за това , че бързото свирене пречи на правенето на музика, обикновено се използва от хора които не могат да свирят бързо, а тайничко (или не) биха искали. Наистина , има много известни музиканти, които не се състезават и все пак правят страшна музика. Но никога не съм срещал изказване на някой от тях, че уместнотоо бързо свирене е нещо лошо

[Ивелин]

Свиренето е като гроздето - като е бавно е сладко, като е бързо е кисело!

А всички знаем поговорката за киселото грозде...

 

Сериозно, виртуозността от край време е атракция, понякога необходимост, но и доста често самоцел. Ако е подплатено с музикалност, вкус и талант - е върха! И пак зависи какво, къде и как го свирим...

Още нещо, заради което се цени виртуозността е, защото се постига с много труд.

А труда е нещото, което ни разграничава от маймуните (понякога)!

Редактирано Октомври 25, 2009 от Ивелин

[YES]

Аз пък съм забелязал 4 типа музиканти:

- бавно/музикално свирещи

- бавно/немузикално свирещи

- бързо/музикално свирещи

- бързо/немузикално свирещи

 

Като махнем немузикално свирещите (защото никой не иска да слуша музика, която е немузикална) остават 2 вида:

-бавно-музикални

-бързо-музикални

 

Логично бързо музикалните могат да свирят и бавно, докато обратното не е така!

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Моят въпрос е какво правим като импровизираме?

Можем ли да сме на предела на техническите си възможности и да сме музикални, но да не свирим двигателно/заучено?

И лошо ли е като свирим заучено и двигателно...или истината е някъде по средата?

[джани]

 

 

 

 

 

 

 

YES , специални поздрави за великолепния коментар !

 

 

 

 

[Evtim Djerekarov]

Мисля, че излязохте в много сериозен офтопик.

Темата имаше чисто технически въпрос и авторът й едва ли е имал предвид да събира мнения относно философията на правене на музика. Както каза kolko_k не знам преди колко страници, темата до голяма степен се изчерпа. Хайде ако някой има какво да добави, да си говорим за... техника .

Редактирано Октомври 25, 2009 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Можем ли да сме на предела на техническите си възможности и да сме музикални, но да не свирим двигателно/заучено?

И лошо ли е като свирим заучено и двигателно...или истината е някъде по средата?

 

Според мен истината е по средата. Ако човек има много добра техника, особено алтернейт пикинг и бързо легато, може да изсвири доста музикални неща, които мисли в момента.

Разбира се, според мен, много от наистина бързите пасажи/начини за обхождане на гами и т.н. са чиста механична памет, като добрия музикант умее да и "сглабя" музикално в момента.