Kак са ви станали бързи пръстите?

[Em.Vladev]

Изкуството си е изкуство и не го бъркайте с научаването на инструмента.Това са различни неща. С 2 часа на ден ще се научиш колкото да свириш на някой пикник с кухарката.Аз лично несъм чувал някой да е учудил света с 2 часа на ден.Тук ако има такива нека да кажат как се прави че и другите ще искат така.Абе хората 2 часа само се разсвирват. После що никой не бил "пробил". Пробива , как..в началото по 2 часа , после по 1, после от пикник на пикник...а иначе пикника е много хубаво нещо

Да дам друг пример.Тука като завърщат музикално у-ще си мислят че кои знае какво...за консерватория да не говорим Джон Петручи казва че дори след Бъркли не си кои знае какъв...после се започва голямото учене на инструмента А той не е спортист /макар че в последно време тренира/ явно заради случката в Тоскана. ..човека прави искуство и то некомерсиално.

Хаиде да изразяваме своето , но и да уважаваме мнението на всеки.Всички носим гащи!

[synchu]

Почти гарантирано, освен ако не вкарваш никаква мисъл, с два часа на ден - всеки ден, ще придобиеш малко по-добра от средно необходимата техника за "кухарка на пикник".

[bluelemon]

Яко! По мои наблюдение, които се потвърждават от kolio, не че мога да свиря Тайната на успеха е в синхрона между двете ръце. Той се постига със вирене много ясно. И от там вече всеки музикант трябва да има зрънцето наречено талант. Баххх са как го казах

[DREAMMIND]

Speed kills бе хора хахахах

Аз като един от най бавните "свирещи" / не мога да се нарека китарист/ мисля като kolio_k всичко е в синхрона, алтърнейт пикинг, звукоизвличане, фраза. Едно е да се свири бързо с алтърнейт друго е да се изтъркаля някой пазаж с легато и да се зацапа положението. Аз бачкам супер яко върху звукоизвличането като според мене то е по важно от развиването на хипер скорост, тва е както викат старите китаристи " да имаш ръка" едно време си мажеш полулегато полу суип пикинг и уж беше куул , да ама не

[Slide]

Аре бе...

Се1 Стив Вай като е супер бърз не прави музика...

 

Тва беше пост за всякъде другаде, ама не и за музикантския форум...

 

Да не умря оная циганка...? Дето хвалеше?

 

Гилмор си е Гилмор, Петручи си е Петурчи и Малмстийн си е Малмстийн. Правят коренно различна музика (бързи - бавни), като не може да се сравняват бързи китаристи с бавни и обратното. Тва, че един може да свири по-бързо от друг не го прави по-добър, както и това, че един прави уникално красиви бендове (Гилмор) не го прави по-добър.

 

Много се изтъркаха тия сравнения между китаристи и стилове на свирене...

 

Бързина - с упражнения. Освен проблем, който съм забелязвал аз поне, е че не се постига синхрон между двете ръца. При мен лявата изпреварва дясната.

 

Лично на мен кое ми погоно - елементарни упражнения на Малмстийн. Свиря ги бавно, докато зауча упражнението, след това го подхващам в средно темпо, докато мога да го изсвиря чисто. После малко вдигам темпото.

 

Ползвам и метроном, когато науча да свиря дадено упражнение чисто и да звучат всички ноти.

[Vasil Pavlov]

Tо между другото и аз понеже на моменти (рядко, де) се опитвам да свиря бързичко (къде - успешно, къде - не чак толкова), та и при мен някой път синхронът куца, ама то си се усеща супер много. И синронът не винаги ми е добър, и не винаги е абсолютно чисто, и атаката някой път не ми се струва равномерна...

Интересното е, че никога не съм се упражнявал за скорост. Свирил съм някакви неща на Кърк Хамет преди 4-5 години, и после почти само по - бавни неща. Даже ми е странно как изобщо ми се получава alternate-a като никога не съм го упражнявал сериозно (за разлика от легато-то).

А при вас движението на дясната ръка от пръстите или от китката идва, или комбинирано?

Аз преди много мърдах пръстите, а сега движението идва изцяло от китката, даже като гледам един мой приятел (който свири много добре, между другото) и той страшно много мърда палеца и показалеца, с които държи перцето. А picking-ът му е страшен.

Предполагам, че всичко зависи от годинките свирене, а не от самия способ. Като гледам Фрийдман и Малмстийн как държат перцето и ми става странно, пък се справят с лекота

[Slacoth]

Похватът на свирене на не-безизвестния Стив Морс също предлага голяма лекота при свиренето.

[lizardman]

Ти или можеш да изговаряш тонове много бързо или ги свириш доста бавно ( имам предвид ако можеш да ги изговаряш бързо колкото мен ), при това мисля, че изхождаш от наложената в България система (иначе е същата в Франция, Италия и тн) с ДО,РЕ, МИ и тн и то без да закачаш евентуални диези и бемоли към имената. А какво да кажат нещастните свирачи в Германия или Щатите които използват C;D;E;F и тн? Пробвал ли си бързо да изговаряш буквите

Да, от системата в България изхождам. Не мога да кажа нищо за другите. Мхм, пропускам бемоли и диези, някак не са ми удобни .

Все едно не можеш да кажеш до-ре-ми-фа-сол-ла-си-до супер бързо... А и не ги ли изговаряш наум, докато четеш ноти? Аз не мога без да ги изговарям . А за солфежирането да не говорим. Не че е добър пример от гледна точка на скоростите, но където горе-долу има, имената се изговарят без проблем и с голям аванс от гледна точка на бързината.

[kolio_k]

Доброто четене на ноти е рефлекс, също както и четенето на книга например, не вярвам някой да си мисли за всяка отделна буква като чете, поне след края на началното училище. Ако някога нещо съм си изговарял наум, то е било много отдавна в позабравените ми детски години ( почнах със солфежа и цигулката на 5 години ). Без такъв рефлекс, свиренето на примависта, което е основно и почти ежедневно занимание за всеки професионален музикант би било невъзможно. Именно и за това, хората със сериозни намерения в обраста на музиката наблягат сериозно на развитието му

 

Колкото до свиренето, не познавам нито един по напреднал свирач, който да си мисли за нотите (в смисъл да си ги казва, пее и тн)докато свири. Спомнях си , че учителката ми по цигулка ме караше да правя така,някъде около 3-4 клас. По време на импровизация, не можем да си позволим да си губим времето да изговаряме на ум (или на глас) нотите които свирим. Просто трябва да се знаят на едно вече подсъзнателно ниво, точно както с четенето, тоест да чуваме тоновете преди да ги изсвирим. Ако искаме да проверим дали и доколко това е така в нашия случай, можем да го направим, като просто пробваме да свирим това което пеем. Но не нещо научено, а по време на импровизация. Това е един от наистина добрите начини да сме сигурни , че не свирим механично , с пръстовата си памет, а следваме музикалната си мисъл

[Blagoy Nikolov]

Виктор Смолски от Rage постоянно си мърмори нещо под носа, докато свири. Не е текста на песента, която изпълняват със сигурност (не са и ноти), но винаги ми е било интересно. В събота, като го видя от близо, може и да разбера.

[Бицев]

И аз съм виждал нерядко музиканти, които нещо си говорят при свирене. Включително джазмени - от ритъм секцията и китаристи (без духачите, там е малко по-друго). Не са непременно ноти, по-скоро някаква та-да-да-ра та-ра-ра-ра или на-на-ма-на ма-на-ма-на... Очевидно навик, пroизлязъл от някакъв инстинкт, индивидуална особеност.

 

Това не значи, че има такъв метод за ускоряване на свиренето (още по-малко - на мисленето). Това, че 2-5% от музикантите го правят (някои само наум, без устата им видимо да мърда), не значи всички да се учим така и да чакаме някакъв резултат.

 

По-съм склонен да се съглася с Кольо, че както при четенето на текст от букви, четенето на нотен текст е автоматизирано до рефлекс и съзнанието не участва - аз линчо на 'прима виста' не мога да назова по име коя нота съм изсвирил: просто пръстите 'си знаят' какво да натиснат и то излиза каквото композиторът го е мислил. Същото е и без ноти: когато свирим позната мелодия по слух, не си анализираме от кои ноти се състои - а просто... я възпоризвеждаме с ръцете. И дори без позната мелодия, при импровизация - каквото може да ни 'роди' главата (моята не може много) - пръстите просто го изсвирват, без команди нота-по-нота.

 

До този рефлекс се стига с упражнения. Много упражнения. Продължителни, всяко за себе си и в пroдължение на години. И правилни упражнения - структурирани за определена цел, избрани за даден стадий на развитие на музиканта и за подобряване на даден елемент от способностите. За това си има музикални педагози и целите им методики и школи - така мразени от мнозина (и от мене, като малък цигулар, заради което на китара бях самоук). Те са 'необходимо зло' без което, не че не се става голям музикант, но като се случи е чудо. А с учителите си е в реда на нещата - те са затова, да дават правилна основа и да правят от суровия талант - виртуоз.

 

Наздраве за учителите!

 

П.с. А директно на въпроса: 'Как са ви станали бързи пръстите?' - Че кой е казал, че са ми бързи? Аз (малко като HillBilly) като малък си избрах за 'идол' един с прякор 'Slowhand' - и вече 40 години си нямам проблеми

[Evtim Djerekarov]

Вече писах нагоре по темата, но мога споделя с автора(и ще се радвам другите да коментират и поправят, където е необходимо, разбира се) някои мои наблюдения върху това как аз самият започнах да мога да свиря някои малко по-бързички неща с дисторшънче и както смятам, че е добре да се подхожда .

 

Всички знаем колко е важно да правим добър пикинг. Има цели теми за alternate picking, economy picking и т.н.

До голяма стпен съм съгласен с kolio_k, че придобиването на поне умерено бърз alternate picking е нещо, към което всеки трябва да се стреми. Честно казано, това е и единственият пикинг, който аз владея прилично добре, макар и да не съм машина в пикинга. Разбира се, иска ми се и да се занимая с икономичен и суийп пикинг, но мисля, че това ще дойде само, когато поискам да науча песен, която използва въпросните техники.

 

Въпреки изключителната важност на alternate пикинг-а, аз вярвам, че твърде голямото зацикляне и опитване да изсвирим абсолютно вичко(когато не упражняваме конкретно това) с alternate пикинг може много да ни изтормози и натовари ненужно, особено когато не обърнем внимание, че нещо бързо всъщност е изсвирено с легато, а ние се опитваме да изкълвем всяка нота с перото. Също мисля, че прекалено зацикляне на китаристи като Kirk Hammett(грешка, която аз допуснах в първите си години свирене) ни кара да достигнем една стена на бързина и изразителност на свирене, която по някога ни се струва, че не можем да надскочим, и че това е физическата ни граница на възможностите.

Това, разбира се, не е така.

 

Легатото също е една много важна част от арсенала на китариста и според мен именно легатото е нещото, коео дава скорост и малко повече сила и самостоятелност на пръстите на лявата ръка. В този смисъл мисля, че е добре с учебна цел да се свирят песни, които в солата си имат както умерено бързи alternate picking пасажи, така и по-бързички пасажи, изсвирени с легато, където при преминаване на нова струна перото най-често удря само веднъж, а останалите тонове на тази струна се свирят само от лявата ръка. Според мен упражняването на тези пасажи води до известно съзнателно разделяне на пръстите на лявата ръка и придобиването на "сила" на всеки пръст, така че да може да накара струанта да зазвучи. Слагам "сила" в кавички, защото реално ние не удряме силно по грифа с пръстите на лявата ръка, а просто удряме по-рязко и точно. Опитите да се удря със сила по фингърборда от пръстите, само за няколко минути предизвидват болка от вътрешната страна на китката и трябва да се избягват.

Напротив, при легато, пръстите трябва да улучват точно струната, и да я удрят рязко и чевръсто, но в никакъв случай силно. Именно точността и бързината карат тона да зазвучи. Упражняването на легатото прави и много ползваните трилове "бързи редуващи се хамър-они и пул-офи между два тона" значително по-лесни и бързи след това, а и в известна степен ускорява дабъл-хенд техниките. Също така понякога звучи по-плавно и "изящно" да изсвирим примерно дадена гама с легато, вместо да удряме с перото на всеки тон. Тук вече не говорим за техника, а за различни изразни средства.

 

При свиренето на дабъл-хенд, може би едно от нещата, които човек трябва да прави е да свири повече с пръстите на дясната си ръка(а не винаги с перото). В началото, когато свирим дабъл-хенд, пръстите на дясната ръка(най-често средния, понеже показалеца и палеца са заети да държат перото)понаболяват малко и единствният начин да се преборим с това е да свирим по-редовно дабълхенди, въпреки леката болка от наранената и подбита кожа на върха на пръста. След време, болката отминава. Разбира се, не трябва да стоварваме пръста твърде силно върху струната. Когато удряме с пръста е добре след това да подръпнем струната малко(най-често надолу), когато искаме тя да зазвучи след удара(когато оттегляме пръста си от струната). Също така е добре когато ползваме дясната ръка(без значение дали удряме с пръст или перо), да не ползваме(до колкото е възможно) цялата си ръка, а по-скоро пак въртеливото движение от китката, за което kolio_k говори в неговото видео, когато показва пикинг техника. Според мен така е по-бързо и не се стига до досадното сковаване и изоставане в средата на някой бърз дабъл-хенд.

 

Иначе като скорост мисля, че в общи линии трябва да не се свири твърде бавно а умерено. Това помага за синхрона между двете ръце. Можем примерно да започнем нещо малко по-бавничко, да ускоряваме докато достигнем някаква скорост, която вече ни е трудна, но не правим грешки и след това да забавим малко и да останем там известно време.

Ако грешим, значи е твърде бързо, а не е хубаво да се свири с грешки, защото ръцете с учат да грешат.

Всяко сковаване на ръцете, китките и т.н. и натрупване на напрежение говори,че не правим нещо правилно или се опитваме да го направим твърде бързо на този етап.

Затова трябва да се стремим да правим всичко с лекота.

Редактирано Октомври 16, 2009 от Evtim Djerekarov

[kolio_k]

Постът на Евтим е много пълен и съдържателен и не мисля, че има кой знае какво полезно да се добави към темата. Приятно свирене на всички и успехи

 

п.п. Само за обобщение

 

Бързите пръсти всъщност почти всеки свирил малко по сериозно година-две си ги има малко или много. За доброто бързо свирене, далеч по важно е да работим над синхрона лява-дясна ръка и над добрия пикинг

[lizardman]

За изговарянето - то също се развива с времето и става рефлекс. На мен в началото ми беше доста трудно, но постепенно си налагаш да изговаряш всичко, което свириш, и то ти става втора природа. Не изисква никакво мислене и не може да те забави.

 

А ползите не са малки - много по-добро запомняне наизуст (по принцип винаги можеш да забравиш или да се объркаш, но като знаеш в главата си името на следващия тон, вероятността е много по-малка), винаги знаеш какво точно свириш и др.

[kolio_k]

За всеки човек, различни неща дават добри резултати. Хубаво е всеки да споделя, за да се натрупват различни гледни точки