Копаньето - дет му викат Picking :)

[niki123bg]

Ами то беше преди доста време във Варна - може би преди 10 тина годинки. Мисля че му викаха Хари. Не си спомням истинското му име.

 

Ходих обаче само няколко урока, наложи се да се откажа - просто не можех да отделям толкова време за свирене, колкото се изискваше. Според него ако не отделям поне 5 - 6 часа на ден много трудно мога да напредна, а и твърде много задълбахме с теорията

 

Жалко е, защото можеше да науча страшно много, а и негов ученик се ставаше доста трудно, само с препоръка. Но миналото си е минало - тогава точно започнах да осъзнавам колко се променя живота когато започнеш да бачкаш. Преди това можех да свиря ако искам и по цял ден, имахме група, ходехме на репетиции беше гот, но с бачкането китарата остана на 10-ти план.

 

Сега мисля да я върна поне на 3-ти

[kitaratapesho]

не го знам,поне само по прякор не се сещам

бил е много прав да те залива с теория и упражнения

готиният звук - това, за което почти всички тук реват се получава с малко пари, експеримент и точната идея какво искаш

но добрата музикална мисъл се получава само след години ежедневна практика и правилно развитие - хармония, теория, фраза, идея и разбира се звука. едно от тях ако липсва работата не звучи добре

5-6 часа свирене е перфектно, в по-тежките дни може и само 3-4, колкото да си направиш техническите упражнения, и да прочетеш някоя друга нота.

практика му е майката - пат матини на 18 стана най-младия преподавател в консерваторията в маями а на 19 в бъркли колидж. питаха го как стана и той каза - от 8 годишен аз се упражнявам на някой музикален инструмент средно от 6 до 12 часа на денонощие. половината време прекарвам с китарата свирейки и заучавайки теми и фрази, другата половина - на пианото - изучавайки хармонията

успех на всички догодина и нека всеки получи това което иска. което значи че ще трябва да се бори за него

[niki123bg]

Безкрайно съм съгласен с това

 

Успех на всички през новата година

[face_the_truth]

А по принцип как трябва да се държи перото,щото аз го държа по 1 начин,а много хора го държат по различно,има ил някакво основно хващане,щото секи го държи както иска

[DILETANT]

Няма правила за държане на перо. Дори при световно известните китаристи, всеки си има собствена постановка. Важното е да ти е удобно.

[PlamenM]

Апропо, тук има много сериозен анализ на свиренето с перце

Статия за свирене с перце - детайлна, макар и малко оплетена и трудна за разбиране.

Относно алтернате суийп и тн. Мнения колко щеш - Франк Гамбал казва че това е единствения начин да симулирате арпежите и интервалните скокове които правят пианисти и духачи, Ал Ди Меола изрично казва да не се използва суийп. Кои от двамата е прав - ами въпрос на търсен звук. С времето обаче съм се убедил в едно - звукът много се влияе от вида на перцето и от ъгъла под който влиза към струната. Това което използвам сега е че на басовите струни върхът на перцето е успореден на струната след сол струна перцето влиза под леко остър ъгъл ...искам да кажа че това не съм го упражнявал съзнателно, просто така ми се стори че звукът е най-плътен..и сега се опитвам да звуча така през цялото време..има обаче един музикант - Джордж Бенсън който има най-уникалния тон при свирене с перце - плътен , бърз, отчетлив...а за суийп - не мисля че е удачен начин за свирене на хоризонтални пасажи - в крайна сметка основата на музиката е силното и слабо време и една причините за силната страна на китарата като ритъм инструмент е именно че силното и слабото време естествено за залегнали в механиката на движението на перцето. :guitar: - при пианисти например това силно и слабо време трябва да се създава. Суийпа е добър за ефекти - драматични и експресивни арпежи. От друга страна ако искате да правите музика с арпежи - слушайте как Ал Ди Меола свири невероятно арпежи с много мелодия в тях и красив тон. Заключението ми :violin: е че няма една вярна техника - всичко зависи от целта която искате да постигнете..и понеже поправете ме ако бъркам обаче няма да свирим алтернате като Меола или суийп като Гамбъл, то по добре да знаем и двете...

 

А пък напоследък понякога си свиря само с палец на акустична китара в позиция близко до началото на грифа..Тонът е уникален, мек, топъл с много обертонове, ако се заслушате се чува как цялата китара звучи в насложени тонове..получава се малко кат басет или бас с компресор...а може и да си въобразявам..както и да е - кефи ме

[BlueZone]

А иначе защо забравяш там... деба май му се викаше тремоло пикинг (не знам дали така се викаше, щото няма общо с тремолото). Та става дума за това когато китката не се движи, а цялото движение идва от лакътя. Това е най-бързият пикинг дето правя лично аз и според мен е яко, защото ако имаш свиренье само на една струна става ултимативно бързо.

Приятелю, голяма беда ше си докараш с това свирене от лакът вервай ми.

Едно време и аз свирех така и после трябваше да си заключа китарата в куфара и да я кача на гардероба за месец два докато ми се оправи ръката.

Друг е въпроса, че със свирене от лакът никога не можеш да постигнеш такава скорост като с китка или пръсти.

 

 

 

Иначе - когато почнах да свиря на електричарка, започнах яко sweep, ама после се оказа, че за много работи това не ми върши работа и като си преебах ръката после започнах лека полека с уроците на Paul Gilbert само alternate и достигнах доста по-добри резултати от преди това.

Според мен alternate picking дава много повече възможности - естествено без повечето арпежи.

[KeRRANGKid]

Вдъхновен от темата на MDFk за състоянието на китарния свят към днешна дата и задълбаването в моите собствени романтични виждания за по-нататъшното ми развитие като китарист, пускам тази тема, за да задам на електрифицираната форумна шест/седем струнна общност следното въпросче:

 

Какво е мнението ви за shred-a като стил и начин на изява? За явното предизвикателство към техническите възможности на музиканта, което представлява той? Аз ще си изложа позицията:

 

За мен китаристът, който може да shred-ва както и когато си поиска, да свири скоростно, прецизно и бързо, но не разчита единствено на тези си възможности за да прави музика, е перфектен китарист. Shred-а е върховно превъзнасяне на виртуозното майсторство и стил, който съм си поставил за цел да овладея до едно задоволително ниво, за да мога в един етап да правя не само емоционална, но и интригуваща и технически комплексна музика. Един вид съм си казал "Ти може да не си непременно шредър, ма по-добре се научи да шредваш, пък тогава вече я мисли". За мен shred не е мръсна дума, въпреки досадното пренасищане и преексплоатиране на нишата напоследък, а необходим и ползотворен похват при свиренето, които примесен с друг тип свирене и добра композиция води до нещо истински стойностно. Мога да го онагледя с абсолютно никому непознатата For The Love Of God. За мен парчето на чичо Стив е мястото, където монстърския шред и спокойното мелодично свирене се срещат, за да оформят накрая нещо просто красиво. Това искам да правя аз и към него се и стремя. Харесвам впрочем и изящната, макар и вечно тъпчеща на едно място неокласика на Ингви, артистичността на Петручи и епичността на Сатриани и това са все неща, които правят шреда стойностен и нужен за мен. Има ли нещо по-хубаво от това да можеш да свириш именно това, което ти се свири?

Донякъде съм съгласен обаче, че в една изцяло shred композиция като speed kills на Анджело например, е трудно да се долови конкретна емоция и нещо по-особено и дълбоко, стоящо зад самата песен. Безразборното шредене е крайност, която не бива да се допуска, най-малкото защото задържа интереса, и твоя, и този на некомпетентния масов зрител/слушател за най-много пет минути. После настава скука. Все едно да гледаш как се върти центрофугата. Безконечното шредене колегите по чуждоземните форуми го наричат с тъй близкото до душата "wanking", превода е ненужен (:

 

С това приключва речта ми като говорител на движението "Music with Shred"! Дано съм бил достатъчно ясен и съм положил мисълта си правилно. Тук вече сте вие, хората с опит и различни предпочитания. Наистина съм любопитен.

[Bo Yan]

Музиката преди всичко - ако това което те вълнува искаш да го изразиш с шредване, ок, ако е нещо на другата крайност, пак ок.

 

просто е хубаво да бъде оправдано, да бъде искрено спрямо теб. ти си твореца, ти свириш... иначе глупостите са еднакво досадни и в 180 бпм шестнайсетини и в 60 бпм с половини ...

 

нали?

[npace]

за мен шреденето е пълна свобода в техническото отношение, но си е друг вид ограничение. смисъл там, където могат да си сложат 2-3 ноти за целия такт, някои шредъди вкарват 20000000 арпежи (аспержи ). абе то много гениални умове са си казали, че трудното е да направиш нещо по-просто, от колкото по-сложно :violin:

[metalmaniak]

Да, така е. Просто има разлика между свирачи и музиканти, между инструменталисти и творци. Още повече - музиканта трябва да мисли и за тези, които ще го слушат. Има хора, които свирят това, което си ги кефи тях и както си ги кефи и не мислят въобще за публиката. Оттам идва и мнението ми, че трябва да се търси баланса между идеи, красота, саунд, визия и техника. Според мен всяка група, при която едното изпъква за сметка на останалите, рано или късно омръзва.

Редактирано Юли 17, 2006 от metalmaniak

[black_waltz]

и все пак няма нужда да плюете по Анджело

въпрос на личен вкус е да доловиш емоцията която е вложил музиканта който слушаш, аз като не долавям никва такава в свиренето на сатрианита и петручита не съм тръгнал да плюя по тях нали това е просто въпрос на личен вкус

 

За мен е абсолютно задължително един съвременен китарист да може както да умее да свири добре ритъм и бавни сола така и да "шредва"

по този начин да се отличи от масата китаристи, които ги мързи да седнат да свирят упраженения и ръсат глупости от сорта "за кво му е да свиря бързо" , "при бързото свирене нема емоция" и тем подобни

[TONY]

такава тема има! - (модераторите - да прикачат тия мнения)

 

от Гласиераиз - за кьопането - май я бе озаглавил

Керангски - оценявам литературният ти талант -в 2 АМ -музата ще да е била силно градусова

тия дет си ги вьзпял - то всички (или почти вс тук) им се кефим

ЗА Анджело ДИ Батио - за спийд килс не знам - не сьм с ясна представа.

отиди на сайта на ЕСП - и чуй как тоя пич свири(ти това не го оспорваш), но мисли и композира в момента

никак не отстьпва на другите

а дали ще си като Сач,Вай,Малмсрийн,Анджело

или пьк като Хендрикс (бе и той си е бил шред за времето )Ерик Джонсьн(пак блус шред - как да го определя - да му се невиди)

или пьк като - Едж(У2), Джим Хол,Джо Пас, Питьр Грийн ,ББ КИНГ(които са на другата крайност - малко ноти с много филинг и мисьл)

всичките те на пьрво място са музиканти- а технката е начин да се изразят

 

така че темата = ТУ шРЕД ОР НОТ ТО шРЕД

за мен е инфантилна -лично мнение - но офенс

[kolio_k]

А според мен да свириш бързо е само една малка част от техниката при свирене на китара.Всъщност мисля че това е една от по-лесните части.Винаги съм имал повече проблеми със саунд,ритмика,динамичен контрол и тн.За да правиш изразителна музика са нужни всички компоненти на техниката

 

 

 

п.п.

Не искам с и това по горе да кажа че съм богът на бързото свирене.Всъщност не свиря много бързо,но мисля че в тази посока отдавна съм си стигнал тавана.Лявата ми ръка не позволява повече

[PlamenM]

В интерес на истината ако се заслушаме в солата на Вай , ще се изненадаме колко малко шред пасажи има...може би не повече от 20% в сравнение с Малмстийн например...( нищо против Малмстийн)...

а само да вметна Джо Пас си е култов шредър за стила си сега не знам но навремето в консерваторията се кандидадстваше с негови пиеси..аз съм свирил една , казваше се "Пако де Лусиа" , 13 страници нотен текст...има много трудни неща там...