Тъп въпрос !

[soundcare]

Някой би ли ме светнал защо английското обозначение на нотите започва с С (до) , а не с А (си)....Идеята ми защо не започва така: А (до) В (ре) С (ми) ...и т.н.

Предварително благодаря

Редактирано Юни 5, 2009 от soundcare

[Steppenwolf]

Този въпрос вече е дъвкан...

 

Реално започва от А, а ла е референтен тон (440 Hz, но тази честота през годините е плавала малко).

Изборът уж да "започва" от C или до е такъв, понеже все от някъде трябва да започва. Може би някой е седял на тезгяха и е решил да хвърля боб, а бобът, ако е наред, обикновено е бял. Така белите клавиши на пианото оформили до мажор и С поставил един вид началото на октавата... Не съм сигурен до колко това е полезно за музиката, но съм уверен, че човекът е отглеждал хубав боб, а той е полезен за организма. Е, исторически надали е така, но в интерес на истината, това слабо ме интересува, понеже тя е, че въпреки привидния тонов расизъм, всички тонове са равноправни.

 

И един мой въпрос: Това какъв принос ще даде за музиката, която свириш или пишеш?

[soundcare]

И един мой въпрос: Това какъв принос ще даде за музиката, която свириш или пишеш?

 

Като цяло тепърва уча терминология и как да свиря.....тъй че като почна да пиша ще ти отговоря.

[Kurt Uvash]

Stone го е казал много добре

Но айде да не се включвам, че ше ме изгонят от клас... пак.

[Krasen]

А друг, който предполагам е свързан с по логично обяснение (или отново с боб)

Защо при руските и едновремешните български школи, нотите за Си (В ; Bb) се изписват като (Н и Hb)

 

C D E F G A H

[Steppenwolf]

По света като цяло обозначават си бемол и си съответно с Bb и B, а в българските, руските и немските школи - съответно с B и H.
Така погледната октавата, вероятно си получава специалното обозначение, понеже е акустично най-неустойчив, на полутон под тониката, а както знаем, силното му тежнение към нея го прави особено важен в тоналността - водещ тон.

[Kurt Uvash]

Леко ще открехна вратичката към книгата която списвам в момента относно някои наследствени проблеми в музикалната теория, по-скоро семиотика и тяхната семантика.

Но нека ъпрво по темата, макар че Stone е казал направо нещата. Аз ще погледна малко по-в детайлите на тая почти неразбория. И така защо До пък Ла пък B, пък H?!

 

До идва от името на Дони (не нашия Дони от дуета Дони и Момчил, а един друг умрял много отдавна), който е заменил първата сричка Ut в църковния псалм "Свети Йоан", писан от Гуидо д'Арецо още по-отдавна и които срички на точно определени тонове се падали на онези тонове, които познаваме по белите клавиши на пианото... които пък идват от органа... и няма да задълбавам. Също този Дони е прибавил и тон Си, което идва от Свети Иоан (Sancte Ioannis). Направил е заменката за благозвучност при сформирането на тоновия рд: до ре ми фа...

Например Сол не трябва да е сол, а трябва да е Со, но пък сричката в напева е била Sol-ve. Както и да е. А Си е било Ти... Sanc-Te Ioannus, но това е козметика.

 

Ла като "първи" идва от камертона и желанието за оеднаквяване на темперацията в по-късното средновековие. Накратко това е двуделна вилица с точно опрделено разстояние межкду рамената, която като се удари се възпроизвеждал тон вибриращ около честотата ла = 400 Хц. Това същото Ла от сричките в псалма, която пък се паднала точно на тоя камертонов тон. Или много близко до него.

 

И така, грешката е вярна! Така е започнало буквеното означение на тоновете с начален именно Ла. В псалма начелен е бил До (Ут). Ето го и "проблема". Истината е, че е... как да се изразя по-меко... ами глупаво е да се отброява начален тон, пък било това и по буиквите на някоя азбука (в случая - латинската... пак добре, че не беше арабската или японската ). Същото аналогично наследство имаме и с така наречените значи за алтерация, а имено: диези, бемоли (и бекари) като основни в тази група. Наследството от псалма (който е наистина доста стар... горе долу откъм 10 век след Христа) ни е оставило наименование само за белите клавиши... но това далеч не е било така в други части на света (колкото и нецивилизован да е изглеждал той).

 

И така... единственото просто и необходимо нещо е просто да се дадат имена на останалите пет тона - черните клавиши на пианото, като за еднозначност, досегашните "бели" ще претърпят някои изменения. Откъде тръгва смисъла на това нещо? Всички знаем, че напевността се носи от гласните звуци, а те са както и да ги мъчим... само 6: а, о, е, и, у, ъ (я и ю, йо, йе, ий и йъ са производни и не участват в играта). Също обаче аз махам и Ъ. Защото е трудно да се пеят тонове с него. При повишаване на тона, Ъ чувствително става неконтролируем и дори преминава повече в У. Така (ако изключим това, че е неудобно да пеем тоновете, ако са именовани с думи както аз, буки, веди, глагол, добро, ест и т.н. които са си А, Бъ, Въ, Гъ, Дъ... ) Следите ли ми мисълта? И така отиваме към само 5 гласни за едносричково обозначаване на имената на тоновете (по примера на сричките от псалма), защото е по-удобно. Значи еднозначното определяне ще го търсим в предхождаща съгласна (съгласен звук). Там имаме голям избор и дори може да се придържим към тези от псалма, но не за дълго.

 

Нека До си е До (макар че е Ут, имаме Do). Нека Ре си е Re. Mi и Fa са си и те така. So(l) го клъцваме само в So. La аз предпочитам да премине в Le (после ще обясна защо... ). Si обаче не може да остане Si, a ще го върнем към прародителя му Ti (нищо фатално, но избягваме нееднозначната определяемст с името So... съгласната S).

Дотук добре. Имаме D, R, M, F, S, L, T (Д, Р, М, Ф, С, Л, Т). Какво да измислим за "черните" (които даже по размери са пренебрегнати, но това пък е съвсем друга болна тема и пианистите ще вдигнат ненужна па̀ра, ако я зачекна, макар че Пол Янко го е измислил отдавна, аз съм само преоткривател и не претендирам за оригиналност).

 

Ами ако се вгледаме в азбуките и съгласните звуци на речта, остават ни: B, C (? този звук не става, защото е идентичен със Si или с К и пак не става, защото К е много твърд според мен), G (? G или Џ джи, джъ не става също, освен ако не премине в Ге, Га..., Го... пък и холандците и испанците го произнасят в някои случаи като Х, но това е бял кахър). Абе накраткко ето какво е предложението ми:

 

Bu, Na, Ge (или Ке), Vu, Ha да са съответно тоновете по черните клавиши (Bu = Do# и т н. да не доскучавам). Принципно изключвам J, К, P, Q, X, Z (съответно Жъ или Џъ или Ѕъ, Къ, Пъ, Зъ... хикса е тромав за пеене така или иначе, щото е КСъ). Но е въможно К да замени G заради това, че примерно Ge на испански се произнася като Хе.

 

Така стигаме до: D, B, R, N, M, F, G (K), S, V, L, H, T (съответно Д, Б, Р, Н, М, Ф, Г (К), С, В, Л, Х, Т). ЧИсто, просто и ясно по наименованията и черните клавиши вече си имат имена, както и всички си имат еднозначни символни обозначения (е, китайсците, арабите и някои извънземни раси може да се поразсърдят заради буквите от азбуките, но ще го преживеят).

 

--------------------------------------------------------------------------------------------

 

Остава въпроса с партитурите и записването. Но това в друга тема или като стане готова записката.

Do, Bu, Re, Na, Mi, Fa, Ge, So, Vu, Le, Ha, Ti

 

Do - So

Bu - Vu

Re - Le

Na - Ha

Mi - Ti

 

са все квинти започнати от Do. Затова и La, не е la, а е Le.

Редактирано Август 1, 2009 от Kurt Uvash

[fusion]

^ Уау, човече... не знам и сигурно не искам да знам как си изкопал толкова информация (и явно имаш още много по въпроса) но беше страшно интересно четиво, благодаря ти, сериозно!

 

А между другото...

...е, китайсците, арабите и някои извънземни раси може да се поразсърдят заради буквите от азбуките...

Ако съм научил нещо от холивудските филми, то е, че всички извънземни говорят английски!

Редактирано Август 1, 2009 от fusion

[Steppenwolf]

'Айде, девиирахме пак...

Кратката историческа справка е достъпна в интернет, но все ми се струва, че е била преглеждана вече във форума.

Другото няма да го коментирам...

[Kurt Uvash]

E, все пак от 10-тина години се рчкам в музикалната теория и пракитка и почти не ме свърта като гледам например петолиния, диези, бемоли, до, ре ми та, черните клавиши "си мълчат, да не говорим и че са ги строили по две по три на пианистичната клавиатура и около тях... вся бял памук с привилегировано отношение!

 

Иначе главният виновник се нарича инженерът и музикант Paul Jankò (унгарец) и от части математикът Леоард Ойлер. Но проблемът е много стар. От около 1000 години. Инерцията е много силна, особено в начина на мислене, обучение и възпитание. Още помня как ровех като невръстен пишман-барабанист из книгите да видя защо барабаните не ги означват с диези и бемоли, като пианистите са също барабанисти, само че "барабанят" по клавиши. И се чудих що пък пианото е точно такова, каквото е, след като по принцип (моя тогава, а и сега) то не е това, което е (трябва да е). Темата е дълга, но има различни трактовки на тези проблеми, най-добрите от които са дадени от тези двамата господа.

[lizardman]

Най-очевидният проблем - къде ще се записват нотите, получили самостоятелни имена?

[Steppenwolf]

Не че няма решение и на този проблем и няма какво да се вметне, но то излиза извън рамките и целите на темата. Затова продължете на ЛС.

[A-L-A-D-I-N]

Kurt Uvash съгласен съм само със втория абзац от твоето словоизлеяние,другото си е чиста фантастика и няма връска нито с источната нито със западната теория!

 

Иначе съм свидетел че американците употребяват ти вместо си, и ля вместо ла но те използват буквените наименования зада означават степените на звукореда, а не тоновете.

[Kurt Uvash]

Нали...

 

П.п. Ако ще означават степените по звукореда, то що за степен е "Си шарп" фор екземпъл, след като буква "Сишарп" отсъства от азбуката им?!

Редактирано Август 6, 2009 от Kurt Uvash

[A-L-A-D-I-N]

М не друго имах предвид това което е в немската теория изкопирано и в наща бг. ел-теория за означаване на степените на музикалния звукоред с :I, II, III, VI, V, VI, VII, VIII (I) при американската теория е за менено със слоговите наименования до, ре, ми, фа, сол, ля, ти, до а за означаване на тоновете използват буквените наименования C,D,E,F,G,A,B,C като използват # /диез/ и ь /бемол/ за алтероване на тоновете.

 

 

 

В Германия и всички държави копирали от тях използват и буквените и слоговите наименования за означаване на тоновете.Разликите са че казват ла,си ; за си бемол използват В а за натурално си H.

 

Както и es- ь ,eses- ьь, is -#, isis- х , a за мажор- dur и за минор- moll, докато американците използват: major, minor.

 

"Шарп" и "флат" са диез и бемол на англйски!

 

 

 

 

Иначе неможах да ти разбера нещо въпроса ако може да го зададеш малко по простичко ?!!