Jump to content
Българският форум за музиканти

Овердрайв


Evtim Djerekarov

Какъв лийд драйв предпочитате  

90 гласа

You do not have permission to vote in this poll, or see the poll results. Моля, впишете се или се регистрирайте, за да гласувате.

Recommended Posts

Ами да, с изключение на някои тежки стилове, или пък умишлено търсене на много компресиран, почти синтетичен звук, ползването на по-малко гейн обикновено изчитва цялата звукова картина, а и кара китариста да се вслушва  в това, което извлича от инструментав по-голяма степен, отколкото в хай-гейн саунда на гиъра си. Дори чисто аналитично погледнато, увеличаването на гейна, съответно степента и рязкостта на компресиане/ограничаване на сигнала, създава по-силни и повече (до по-висока честота) хармонични съставки, а както знаем, висшите такива, ако са непремерено силни, започват да звучат немузикално. Разбира се, има жанрове, които изискват определено количество гейн за да звучат както звучат, но не трябва да се отива твърде далеч в тази посока.

Друга опорна точка върху тези разсъждения е гръмкостта (силата) на усилвателя. Докато на спални или умерено силни стайни нива, дори прекомерно изкривени звуци могат да звучат доста приемливо, когато вдигнем нивото до такова, на което обикновено се свири с група, всяко прекаляване с гейна носи със себе си известно количество неприятни високочестотни нюанси, които няма как да коригираме от тонкоректора за високи честоти, без тогава да звучим глухо. Затова, според мен, добра практика е, звука, с който свирим, да нагласяме при много нацепен усилвател, а пък след това може да го ползваме, и да си свирим тихичко. Това е точно обратно на масовата практика на по-неопитните китаристи, да си правят звук на тихо в спалнята и след това да се опитват да свирят на усилено с него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 78
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

Мисля си, че има още една грешка, която води до необходимост от ненужно висок гейн. Много нисък екшън на струните на китарата. В стремежа да се свири бързо и лесно, се сваля прекалено екшъна, а от това страда много динамиката на свирене. Не можеш да удариш по-силно струната защото започва да бръжди по праговете. Така от китарата излиза по-слаб сигнал, което кара свирещия да набримчи гейна, за да компенсира по някакъв начин липсата на мощ. И резултата е мазня.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Грешката, която (според мен) най вече води до прекомерен гейн, е измамното чувство, че с повече гейн се свири по лесно. Тоест гейна се използва за заместител на техника на свирене и звукоизвличане. Всеки е минал от там (поне всеки започнал с рок/метъл, предполагам, че повечето сме така :-))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То е проблем в тоноизвличането.И за да се замаже се пуска повече гейн за да се свири по-легато или смесено.Поне при мен е още проблем перото и пръста-кординация.Но човек трябва да се стреми да свири чисто и да не замазва, а то няма как да стане с много гейн.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На повечето съвременни рок записи (и всичките му производни към метъл и нагоре), китарите са  неколкократно дублирани ,  пръснати по панорамите, създават усещане за пространственост и  много "power" , ако мога така да се изразя.  Това в комбинация с разните му там обработки , бустване на честоти, полиране на звука и всякакви други хватки на мастъринга  е само едната част от този "тежък звук".

Другата съществена съставка перфектния  синхрон между китари барабани и бас. И ако всички условия са спазени  тежкото звучене е на лице и без  да се  бримчи гейна :)

Ето пример, макар и не много екстремно ,  но за това се сетих в момента(китарите може да се каже , че са с лек крънч :) ) : 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Много добър пример.Преди си мислех че Том Морело свири с доста здрав звук, а се оказа телекастер с драйв и то не много.При тези банди груува и целия звук явно идва от комбинацията от баса и китарата.Баса е доста здрав!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

^^Много добър пример.

 

Според мен, Кольо е напълно прав (и аз започнах с метъл и много дисторшън). Но според мен случая, когато това проличава най-ясно е, като започне да се репетира, особено в група с две китари. Ако драйвът е твърде много, за компенсация на липсата на динамика, усилвателите често се усилват много. В резултат на това се получава добре познатото репетиционно положение - страшно съскане и трещене от китари, без да може обаче, да се чуе какво свирят, само железа от барабаните и тук-там солобарабан, басът - почти не се чува, а вокалът - горкият той.

 

Когато драйва се намали, а и със силата не се прекалява, звуковата картина доста се подобрява. Недостатъкът - че усилвателят не свири вече сам, само след няколко репетиции, се превръща в предимство - човек свиква, че може да свири силно, може да пипа по-лекичко, акордите могат да отзвучават различно, в зависимост от начинът, по който ги свириш (с перото) - изобщо неща, които трудно могат да се усетят при стайно свирене с моделиращ усилвател, или пък с някаква много-хай-гейн апаратура.

 

От вчера си посвирвам Love Ain't no Stranger на Whitesnake и си мисля, колко по-замазано ми звучеше китарната партия преди време, с повечко драйв. Сега, като намаля драйва до степен, че на нек адаптер (по-тих алнико сингъл при мен) китарата звучи чисто с лек крънч, а при силно удряне на бридж адаптер(който е хъмбъкер, по-силничък от синглите) се получава умерен овердрайв, и като поусиля малко волюма на усилвателя, нещата си идват на мястото - започва да прилича на седемдесетарско рок звучене - акордите имат яснота и "ряз" без да съскат, който трудно се постига на хай-гейн, особено при тризвучия и четиризвучия.  В зависимост от това, колко силно удряте акордите, те могат да отзвучават с овердрайв в цялото им времетраене, а като се удрят по-умерено, се поизчистват с отзвучаването си и се получава много характерен, приятен звук за рок/алтернатив "подложки". Изобщо, има си значение. Чичо митко обича да се шегува, че многото гейн и волюм, е детската болест на китаристите.

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз в сравнение с повечето тук съм пълно ламе, но и аз имам такива наблюдения - като понапредвам, все повече ми се струва, че дисторжъна/драйва, който се ползва в такива на първо слушане "тежки" парчета, всъщност е минимален, а сега като прочетох последните постове, разбрах, че правилно "чувам"... :) Евала за полезната информация!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Lick Library са пичове, Дани Гил кефи доста как свири и обяснява, а Анди Джеймс пък има страхотни албуми.

 

Обаче има 2 супер дразнещи неща в материалите им:

  1. Обясняват като за малоумници (прагче по прагче с цифри и обикновено на 5-тата нота съм забравил първите 2-3);
  2. Винаги имат супер умрял звук.

Ей го на и в този клип - транзисторна стъргалка на супер тихо ниво, та чак се чува китарата акустично. Какво точно показа тей и не ми стана ясно... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорено (Редактирано)

^Много добре си показва според мен, или поне, аз точно за това говорех в предишния си постинг (а и на неговата китара, както и на моята, синглите са по-тихи от бридж хъмбъкера, което прави много голяма степен на съвпадение с това, което имах предвид по-горе).

 

За звука - всеки си има вкус. Съгласен съм, че е тих, но не мен всъщност ми звучи доста музикално.

Явно търсиш и не намираш в звука им нещо, което ти свързваш с "хубав звук".

 

Ето едно видео, на китарист, който не свири толкова добре, както китаристите от LickLibrary.

СПОРЕД МЕн, това обуславя неговото доста по-транзисторно, така да кажем, звучене, въпреки, че ползва съвсем лампова

техника:

 

 

Разбира се, че записът (микрофон, техника, стая) има значение, но....

Редактирано от Evtim Djerekarov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чейна в краката на Васко :)

Толкова пъти съм го гледал и чак сега забелязах...

 

Редактирано от G.Varbanov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поне преди

Crybaby, Boss BF-2, Boss SD-1, Boss DD 3, Fender Tuner, MXR EQ, Digitech Whammy, Marshall Jackhammer, Dime Distortion,Line 6 Modulation.

 

Untitled_zpswnenqwym.png

Редактирано от Heartman
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 weeks later...

Ето ви добър китарист, който съчетава двете неща, добър усилвател и overdrive по начина, който се опитах да обясня.

 

Редактирано от G.Varbanov
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.