Jump to content
Българският форум за музиканти

Сценична треска


evans

Recommended Posts

  • Отговори 140
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

И аз съм на това мнение,колкото повече се излиза на сцена,толкова по-малко е сценичната треска.Излизал съм да пея пред повече от 500 човека публика и първите 2-3 пъти бях много напрегнат и ми пресъхваше гърлото,което е лошо за дикцията,след това почнах да свиквам,но още не съм я преодолял,ако имах повече участия щеше вече всичко да е ОК!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм на това мнение,колкото повече се излиза на сцена,толкова по-малко е сценичната треска.Излизал съм да пея пред повече от 500 човека публика и първите 2-3 пъти бях много напрегнат и ми пресъхваше гърлото,което е лошо за дикцията,след това почнах да свиквам,но още не съм я преодолял,ако имах повече участия щеше вече всичко да е ОК!

Много досадно животно е това треската. Не знам колко пъти съм била на сцена в различни сфери, обаче не са малко. И винаги я е имало..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе не знам, не помня кво е ставало преди да изляза на сцена,оба4е кат пипна клави6ките и си оставаме само аз и пианцето и си праим кефа :virtuoz:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...

аз като излизах за парви пат пред публика нямах много голямо претеснение незнам защо така ама да си кажа бях изпил 200гр ром.и като видях цялата зала пална е бахти и треската тогава се накефих от сякаде и си4ко ми мина.ина4е е наи гадно когато хората се броят на прастите на рацете ти.малееееееееееееее е тогава става маитапа :headbang:;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

аз като излизах за парви пат пред публика нямах много голямо претеснение незнам защо така ама да си кажа бях изпил 200гр ром.и като видях цялата зала пална е бахти и треската тогава се накефих от сякаде и си4ко ми мина.ина4е е наи гадно когато хората се броят на прастите на рацете ти.малееееееееееееее е тогава става маитапа :D:D

С теб съм :dance::D:D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

съвсем нелошо,вервай ми :) ..липсата на сценично напрежение не бива да се бърка с непукизма от това което се случва,това не е едно и също :read:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля че е нормално човек да се притеснява,трябва си ненормален и луд за да не се притесняваш дори и малко ,всеки човек се претиснява но го е срам да го покаже

значи да разбирам че съм луд ли??? :think: :think: При мен сценична треска не се появи,но бях доста изморен,така че може на тва да се дължи :think: :think:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Четох една книга на един австрийски психолог ,той казва така- повечето се влияем от чуждото мнение и затова страдаме.Даже има една формула за сценична треска,преди концерт трябва да си повтаряме следното "аз действам разумно със съзнанието си ,хората са ми безразлични"

Да не би да се казва Зигмунд Фройд случайно? - щото тва е негова философия, но той е германец мисля.

Според мен най-добре е човек да се занимава с нещо до излизането на сцената за да не му остава време да се "самопанира".. и после да излезе на един дъх без да се замисля. Оттам нататък е лесно вече..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сценична треска винаги съм имала и винаги ще имам! :D

Идеята ми по въпроса е следната: сценичката треска си е една и съща винаги,но ние не сме!

Ние сме тези,които се променят във времето и пространството :green: , така че СТ става част от нас. За някои се превръща в смисъл на живота,други пък са имунизирани за нея,трети просто я приемат. Но като всички трески и сценичната си има пикове,свързани с температура и повръщане(примерно).Друг път сме по-спокойни...

Всичко това ми напомя,че музиката и изкуството по принцип са любов,която за да съществува реално,трябва да премине от теб ,през публиката ,за да се върне от публиката отново при теб,този път трансформирана,и то така че да те зареди да произвеждаш отново , пак за публиката.И така кръгът се затваря и за разлика от повечето кръгове по света,този не е порочен. :) Но ако няма СТ,няма и кръг! Кой как е овладял това странно чувство не знам.Мога да споделя само ,че аз лично много пъти съм си мислила,че контролирам СТ ( :) ) , но все се изненадвам от силата й на моменти. Това е като дългогодишният брак-мислиш си че познаваш половинката... Къде бе?! Това си е цяла вселена,която се мени,докато ти се променяш в същото време!

Няма как да опознаеш нещо или някого,докато ти не си статичен. А ние не сме...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Четох една книга на един австрийски психолог ,той казва така- повечето се влияем от чуждото мнение и затова страдаме.Даже има една формула за сценична треска,преди концерт трябва да си повтаряме следното "аз действам разумно със съзнанието си ,хората са ми безразлични"

Да не би да се казва Зигмунд Фройд случайно? - щото тва е негова философия, но той е германец мисля.

Според мен най-добре е човек да се занимава с нещо до излизането на сцената за да не му остава време да се "самопанира".. и после да излезе на един дъх без да се замисля. Оттам нататък е лесно вече..

не е германец :ph34r:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сценична треска винаги съм имала и винаги ще имам! :P

Идеята ми по въпроса е следната: сценичката треска си е една и съща винаги,но ние не сме!

Ние сме тези,които се променят във времето и пространството :green: , така че СТ става част от нас. За някои се превръща в смисъл на живота,други пък са имунизирани за нея,трети просто я приемат. Но като всички трески и сценичната си има пикове,свързани с температура и повръщане(примерно).Друг път сме по-спокойни...

Всичко това ми напомя,че музиката и изкуството по принцип са любов,която за да съществува реално,трябва да премине от теб ,през публиката ,за да се върне от публиката отново при теб,този път трансформирана,и то така че да те зареди да произвеждаш отново , пак за публиката.И така кръгът се затваря и за разлика от повечето кръгове по света,този не е порочен. :) Но ако няма СТ,няма и кръг! Кой как е овладял това странно чувство не знам.Мога да споделя само ,че аз лично много пъти съм си мислила,че контролирам СТ ( :) ) , но все се изненадвам от силата й на моменти. Това е като дългогодишният брак-мислиш си че познаваш половинката... Къде бе?! Това си е цяла вселена,която се мени,докато ти се променяш в същото време!

Няма как да опознаеш нещо или някого,докато ти не си статичен. А ние не сме...

еба* мам* му.Тва ако тръгна да споря с теб се едно да ударя на камък.Но все пак си мисля че в цикъла за които говориш може да не присъства фактора сценична треска.И все пак как би обяснила моето поведение след като аз нямам сценична треска.Стигнах до извода че съм луд след написаното от други потребители.

 

А и има нещо друго...зависи от теб самия и СТ е индивидуално явление както ти самата каза и не е задължително да се проявява при всеки

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.