За Възрaстта

[Coprophagus]

хахаха гледам пак са ни понаплюли нас басистите по нагоре в темата. Кога ли ще ви светне че такива изказвания са меко казано тъпи.

 

1. годините не са никакъв фактор за това колко добър музикант си, дори техническите умения не те правят добър музикант. Добър музикант е този които има някаква идея или чувство и съумява да я предаде на публиката която го слуша, може и 3 тона да е цялата песен това няма значение и не е мерител за музикалност.

2. а това че баса е лесен инструмент даже няма да го коментирам то и аз мога да свиря някакви тъпотии на китара ама това не значи че китарата е лесен инструмент.

3. за народната музика и средата също нещата не стоят така. Един музикален стил е непривичен за всеки ОГРАНИЧЕН музикално човек. С музиката се свиква но цененето на музиката предполага жажда за нови музикални изживявания, така че дали си свикнал на 4/4 или 7/8 от малък няма никакво значение ако не си ограничен стилово и като цяло музикално. А един музикант не бива да е ограничен, тои е този които трябва да пресича границите и да открива нови и нови начини да изразява себе си.

[Vasil Pavlov]

Съгласен, само че повечето музиканти си имат афининтет към даден стил/ове. Така, ако на един музикант, който цял живот е свирил народна музика, му кажа да свири блус или джаз, той няма да се справи толкова добре, колкото дори един средно напреднал блусмен/джазмен. Това не означава, че е ОГРАНИЧЕН. Това показва, че просто не е наясно, с характерните особености на тези (случайно избрани) 2 стила. Така че дори и човек да е добър, все пак не може да свири всякакви стилове с еднаква лекота. И с каквото е закърмен и най - го влече, това и най - добре ще свири.

А по темата - с мързел от епични размери, като моя, и на 3 години да бях почнал, все същия НЕтехничен, НЕритмичен, НЕчуващ индивид щях да съм си.

Добре, че поне имах нормално детство... Поздрави!

[rinti]

Aми китариста на ПИФ(Христо Христов) е почнал да свири на 18 а това не му пречи сега да си свири много добре.

[flamingone]

Мога да кажа с чисто сърце, че съм в ситуация, аналогична с автора на темата и много от хората, писали вече в нея...

 

На 18 съм и знам, че искам да свиря на бас... Ама много сериозно го знам... А никога не съм свирил на нищо... От почти 2 години съм с една акустична, която отскоро изтезавам като бас, и есента ще си взимам и самия бас...

 

Но да повторим, че съм на 18... Повече няма да вися на врата на нашите, нито те на моя, имам малко спестени, работил съм преди за малко, дай Боже да вляза в СУ и си почвам работа...

 

И какво става? Става работещ студент, който тепърва ще ходи на курсове за книжка, на бармански, и е възможно да трябва да се мъчи да се прехвърля в по-горна специалност - познайте как- чрез зубрене... Основно заради една болна амбиция и заблудата, че висшето може да те направи шастлив... Не моя, ще се досетите

 

И къде ми отива баса, "деца"? 8 часа сън на ден, 8 часа работа на една смяна за 300 - 500 лв. на месец, с пътуването да ги кажем 9; 4 часа лекции - дотук 21 часа, и ми остават (без пътя - по половин час отиване, връщане и цигара в началото и в края) - 2 часа за зубрене дневно, без да броим ядИне, пиЙне, и ****ье (звездичките са си мои, разбирайте както искате, после се сетих, че има и друго значенИе)...

 

Не на последно място - никой никога не ме е и питал дали искам да се занимавам с музика. Не, че аз не съм си казвал... Музикално училище от първи клас беше съвсем изключено (бях в едно село), от седми - "влез в езикова и после прави, каквото знаеш", а след 12ти клас - "влез в СУ и после прави каквото знаеш"... За уроци за музикално висше не може и дума да става, Бог като е раздавал гласовете и "скиловете" за правилно пеене, аз явно не съм бил на правилното място и не пея вярно, а теорията също доста съм я проспал... На всичкото отгоре нашите не пропускат да ми споменават как "ми е много късно вече" и трябва да уча право, за да не си остана нископлатен среднист цял живот. И ще попитате - къде отивам аз?

 

Ами, това ме питат и ми казват повечето хора, с които си говоря... И мога да им отговоря - това искам, искам музика, не желая живота им на глухи колелца в монотонна машина... Абе, за да се превърне това в съвсем къснопубертетско излияние за смисъла на живота - "It's better to burn out than to fade away"...

 

Други едни хора ми казват - "Пич, смени дилъра", или "Пич, смени родителите"... С първото не съм съгласен, не употребявам, второто по би ми харесало като идея... Въпреки че явно, въпреки всичките трудности, които изпитвам, те се опитват да ме вкарат в по-лесния път... Искрено ми става тъжно, като чета разни истории за музиканти, принудени да си развалят постановката на двете ръце и корема с торби цимент на Централна гара... Но знам, че те са избрали красивото пред сивото, своето добро пред чуждото... Не бих ги сменил, но ми се искаше да не чувах толкова често "порасни, завърши, пък ще видим ще ти се свири ли още"....

 

Честно, как си представяте 35-годишен нотариус с изградено име и редица успешни сиви сделки зад гърба си, на когото му се налага да работи по 2 часа на седмица, да отиде при начален учител по бас и да започне да учи нотите? Ако има желанието - разбира се... Но, колеги музиканти, "гилдията" на музикантите, които са избягали от къщи на 18, знаейки, че искат музиката, никога няма да го вземе насериозно... Ще си решат, че както разни хора, които играят голф в свободното си време - той пък решил да свири на бас... И то ще си е така... До 35-тата си година си живял, без да се изразяваш музикално, после пък си почнал... Не казвам, че няма изключения, но... Знам от много малък, че точно това искам да правя... Искам да свиря, да се изразявам, може би малко искам да съм звезда, а хората да ме обичат и уважават заради избора, грешките и правилните неща, който аз съм направил, а не множеството и винаги правилни избори, които са "подсказвали" майките и бащите. Преди да се науча да съм прав, искам да се науча да греша...

 

И така, споделих и аз своята история. Не зная какво ще направя, зная само, че искам да е по-скоро, защото ужасно много ми се свири и ужасно малко искам да се съобразявам с родителски тела. Банално би ви прозвучало, когато напиша, че ми писна от нашите, но то пък на фона на целия пост - какво ли може да изглежда по-банално...

 

Искам само да дам един последен съвет на бъдещите музиканти - почвайте колкото се може по-рано, дайте сами сила и тежест на мечтите си, защото вие - най-малкото - имате шанс да ви вземат насериозно хората около вас. С мен всички забравиха, че на "прощапулник"-а първото, което съм взел, е било пианото. Или се предполага, че съм го взел, защото е било голямо и синьо. За мен обаче това е съдба... Поздрави!

[Radoslav40]

На твое място бих хванал баса веднага ... хора с твоето желание се намират адски рядко. Според мен животът е твърде кратък за да го пропиляваш в "зубрене" и потене преди изпити. Аз бих е*ал мамата на всичко и бих се ориентирал към това, което ме влече. Омръзнало ми е отдавна да съжалявам този свят и затова да! Аз ще го карам през просото и ще свиря дори и да умра от глад с китара в ръка! Поздрави и успех в мечтите и реализирането им.

[TONY]

flamingone, 18 години са си екстра да започнеш със баса.

Не е, чак толкова късно, колкото ти изглежда.

Не го оставяй за 35, тогава ще е леко късно, ще е като с голфа, както казваш.

Оптималният вариант е да следваш и да свириш едновремнно, пък живота ще си покаже.

Допълнителната работа идва малко в повече, ако може да те издържат родителите ти още,

ще е екстра. Примерно може да работиш лятна работа.

Курсовете също не са неотложна работа, например може да вземеш шофьорска книжка след като се дипломираш,

а пък барман няма особен смисъл да ставаш. Някак не ми се връзва с горните две и ако досега не си станал, няма

защо да си губиш времето.

Редактирано Август 30, 2009 от TONY

[Naso]

Аз съм на 25 и никога нищо не съм свирил, никога не съм се занимавал с музика изобщо. Внезапно в последната година в мен се роди силно желание да се занимавам с музика. Няма да казвам глупости от сорта, че ще го правя сериозно за пари или ще ми е само хоби. Сигурен съм, че никой който е започвал, не е знаел колко далече ще стигне, но това изобщо не го е спирало. Казвам това, в случай, че помогна на тези които са на 18 и се чудят дали да почват. 7 години сте по-млади от мен и се оплаквате. За всички които са изпуснали по един или друг начин, да свирят още от малки, искам да кажа нещо. Забавлявайте се и дайте всичко от себе си. Няма значение дали си на 18,25,35. На тази възраст, като чели е по важно, живота да ти достави възможност да тренираш повече време и да имаш неугасващо желание. Ми така де, човек лесно може да почне, но не знае колко ще продължи... Защо трябва да си правите някакви сметки, без кръчмар. "Сега съм на 20, до 30 трийсет години трябва да стана добър китарист" Никой не знае колко ще живее. Може някой който е почнал на 35 да продължи да свири още двайсет години, а някой на 20 да се откаже на 3-тата година, защото трябва да обърне внимание на други неща. Както каза някой по-горе, след определена възраст, няма кой да ти поставя цели и трябва да го правиш сам. Важното е да се забавляваме и това да ни доставя удоволствие. Успех на всички!

Редактирано Септември 18, 2009 от Naso

[Lekov]

Бря, Иксрено и Лично Отговорено е вече на въпроса- може и на 80 години ако искаш да почнеш да свириш.

[TeodosiuS]

Писна ми да слушам някакви коментари, че като съм на 18 ще ми е адски трудно да се науча да свиря на китара и некви такива. Какво е вашето мненео отностно възрастта и китарата

 

 

 

 

Ти искаш някво уверение, че ще се научиш да свириш. Никой не може да ти даде гаранция, просто хващай и свири, всичко зависи от теб.

[TeodosiuS]

 

^ Ей, Стоуне, беше изчезнал някъде, та се питах де си. Извинявам се за офф-а.

 

Аз съм на различно мнение за детския мозък. И освен това съм на различно мнение за процесите, свързани с:

- усвояването на език от малко дете (което е "попопено" в езиковата среда и му се налага да синтезира смисъла несъзнателно - от опит, наблюдение, демонстрации и пасивно слушане - в един изключително битов порядък);

- активното учене на каквото и да е (базирано на съзнателно участие, целенасоченост, тематика, градиране на нивата от просто към сложно и пр.)

Специализирала съм приложна лингвистика, а то е съпоставителен анализ на методи за чуждоезиково обучение, и мога много да се изкажа "за възрастта", както и за когнитивния капацитет на учещия в тази област. Но не знам дали паралелът между ученето на музика и ученето на език е адекватен. Май не, та спирам дотук.

 

 

 

 

Мислех, че това е форум за музика, а не за психо-философии

 

Свирите ли изобщо или ви е писнало ?

Редактирано Октомври 5, 2009 от TeodosiuS

[spineless]

След 16г. възраст пръстите при нас (мъжете) почват да се вдървяват, стават по груби и се движат по-трудно, но със свирня се раздвижват, другия малък минус е че по-старите по трудно запомнят ма тва е за над 50г вече

[Лими]

Аз съм на 25 и никога нищо не съм свирил, никога не съм се занимавал с музика изобщо. Внезапно в последната година в мен се роди силно желание да се занимавам с музика. Няма да казвам глупости от сорта, че ще го правя сериозно за пари или ще ми е само хоби. Сигурен съм, че никой който е започвал, не е знаел колко далече ще стигне, но това изобщо не го е спирало. Казвам това, в случай, че помогна на тези които са на 18 и се чудят дали да почват. 7 години сте по-млади от мен и се оплаквате. За всички които са изпуснали по един или друг начин, да свирят още от малки, искам да кажа нещо. Забавлявайте се и дайте всичко от себе си. Няма значение дали си на 18,25,35. На тази възраст, като чели е по важно, живота да ти достави възможност да тренираш повече време и да имаш неугасващо желание. Ми така де, човек лесно може да почне, но не знае колко ще продължи... Защо трябва да си правите някакви сметки, без кръчмар. "Сега съм на 20, до 30 трийсет години трябва да стана добър китарист" Никой не знае колко ще живее. Може някой който е почнал на 35 да продължи да свири още двайсет години, а някой на 20 да се откаже на 3-тата година, защото трябва да обърне внимание на други неща. Както каза някой по-горе, след определена възраст, няма кой да ти поставя цели и трябва да го правиш сам. Важното е да се забавляваме и това да ни доставя удоволствие. Успех на всички!

Май не и е мястото на тази тема тук, но след като сте я захапали...И така накратко, аз съм на 51год И започнах с голям мерак да свиря на16-17год. Зарязах всякакво образование (1977год) На 30год постигнах целта си, заедно с двама приятели да имаме собствено студио "Дилема". То беше известно от 1988г. до към 94,95г.Там записваха много известни музиканти като К.Маричков, Тоника, "Соларис", "Нова генерация", "Ом", Орхан Мурад(тогава той имаше друго име, май беше Орлин или Огнян) и много-много други. Да, но това се превърна в голям бизнес и музиката изчезна постепенно от живота ми. Пари, пари и пак пари. Само те ме вълнуваха вече. Увлякох се по много рисковани финансови сделки и изведнъж загубих абсолютно всичко, дом, семейство, пари, бизнес.Оттогава живея сам поднаем, и се препитавам с тежък физически труд. Алкохола ми стана приятел . Един ден преди 2 год. (2007г.)видях прашната стара китара, пипнах я неуверено и започна чудото(като в песента на Г.Минчев). Осъзнах, че вече няма какво да губя и нищо друго не ми остава освен да свиря, да свиря и пак да свиря . Сега вече не мога без китара(но мога без алкохол) и често свиря по 5-10часа на ден, но не от амбиции да постигна нещо, а защото това е най-голямата ми радост в живота . Това е всичко и извинете за сладникавата изповед. Просълзихте ли се? ха-ха

Редактирано Ноември 29, 2009 от Лими

[james-assya]

Няма възраст за китарата, когато искаш почваш и свириш, няма определена възраст, на която може и не може да се свири.

[Bakko Limited]

Като всички, писали в тази тема и аз имам гъз, както и мнение по въпроса. И то е следното:

За да дадем отговор първо трябва да дефинираме ясно въпроса.

1. В случай, че целта ни е да се научим да свирим и да вадим пари от това може и да е малко късно. Бихме могли да го постигнем стига да разполагаме със солидни спестявания или да имаме възможността да висим на гърба на родителите.

2. Ако става въпрос за хоби, то отговорът се подразбира - естествено, че не е късно.

 

Свиренето все пак е комплексна материя и някои от уменията естествено ще се развиват по-бавно от другите. Например в началото на моята сравнително късно започнала "кариера" усвоих сравнително бързо пръстовки, звукоизвличане и т.н., но музикалния ми слух се разви едва след 3-4 години. В този ред на мисли моментът, в който ще си кажете "аз свира на китара" може и да дойде на по-късен етап, но важното е през цялото време да се забавлявате : )

[herflik]

Glenn Tipton от JudasPriest е почнал на 21,а гледайте сега к'ви сола върти.