Jump to content
Българският форум за музиканти

Бавния процес на напредване


Recommended Posts

Да се свири на китара добре, както и на каквито и да е други инструменти, си е много трудна работа. Нужна е неизбежната щипка талант ( не много, но все пак ), мерак, правилен подход и някакви си 10-15 години яко свирене, за да се постигне някакво задоволително ниво. А от там нататък започва истинската работа :)

Никой не е станал наистина добър музикант, за няколко години, тоест бавното и мъчително напредване си е в реда на нещата

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 124
  • Created
  • Последен отговор

Top Posters In This Topic

гейна на макс и жулиш smoke on the water - така се свири на китара!

 

и не е важно дали можеш да свириш добре ако искаш можеш да си дрънкаш разни нечленоразделни глупости и мацките пак ше ти връзват :)

 

а както знаем точно мацките са единствената причина 97% от вас (включително и аз) да започнат да свирят на китара.

Редактирано от Чукопад
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако мацките бяха причината - нямаше да си давам парите за ефекти, китари, усилватели, струни, кабеляци. Щях да си взема една Q7-ца и отивам да се наливам в син сити.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Относно метронома - Sony Ericsson W810i си върви с вграден метроном :-(

Да живеят Сони и Уолкмен сериите - на W300i има и китарни акорди ;) сори за :crying:

Много благодаря за съветите. :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ползата от разучаването на парче по слух е огромна- казвам го от личен опит. А радостта от усвоеното и чисто музикантското удоволствие са несравними. Освен това получаваш необходимото самочувствие, че можеш да свириш и преставаш да се бориш с инструмента.

Едно време, като нямаше табове, любовта към китарата и музиката беше достатъчна. Това е експресивен инструмент, не си заслужава да бъде използван минималистично или самоцелно. Резултатът от опита да направиш нещо истинско с него дефинира смисъла да свириш.

 

Поздравления за темата!

Редактирано от Wandering Spirit
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Hail Evtim Djekarov !!! Отвори ми очите направо.Оттам насетне ползвам таба само, когато имам много малко време преди следващата репетиция :) Дано повече хора направят същото като мен.

 

 

ПП:Хубаво е темата да стане "Важна тема" ако ме разбраха модовете :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте,

 

реших понеже ми гръмна главата от Cubase да споделя и аз какво мисля по въпроса.

 

1. Замазаното свирене при по-неопитните китаристи винаги е факта, че "пробват" неща които не са на нивото им. Не са осъзнали факта, че щом Пол Гилбърт може да свири парчетата си на 30 концерта за месеца, значи може много повече и е стигнал до момента в който това което свири не му коства усилия.

 

Не можеш да отидеш да свириш пред хора, независимо дали в магазина за китари или на сцена, и да свириш неща които си свирил идеално общо 2 пъти. Защото това не е твоята стая след 2 часа загрявка. Да, можеш да вдигнеш гейна много или да се оревърбъриш докато не зазвучиш все едно свириш от ваната, но не е това целта.

 

2. Липсата на динамика може да се оправдае. Първо заради наличието на всякакви дисторжъни които могат да превърнат китарата ти във мазало от гейн и шум, в което дори най-нескопосаната нота звучи като всички други.

Второ защото не всички имат лампови усилватели. Ако си имаш такъв и свириш със грешна или неприятна динамика веднага ще си проличи, и дори най-незаслуващия се, ще усети че нещо не е наред.

 

3. Свиренето с много излишни тонове според мен се "лекува" само със записи. Във процеса на свирене ако човек не е свикнал да се вслушва може лесно да пропусне много неприятни моменти от свиренето си. Но на запис, когато вече изслушваш китарата си по същия начин по който слушаш музика, е много по-лесно да осъзнаеш, че не трябва да пробваш тия sweep-ове на още 10 темпо ами да смъкнеш с 40.

 

 

Попринцип много неща има да се кажат по въпроса, но и да се струпат на веднъж няма смисъл. Хората за това ходят веднъж седмично на уроци с години, а не на един 30 дневен кемпус със по 18 часа свирене.

 

Най-важното е, ако човек се занимава сериозно с китара, да осъзнава че тя е много труден инструмент ако искаш да знаеш какво се случва и да контролираш и разбираш свиренето си.

 

А как точно се постига това, може да се изпише много, но няма смисъл да се отговаря на въпроси които човек още не си е задал. Когато дойде въпроса значи е дошло времето и за отговора му.

 

Поздрави,

Християн

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Искам да добавя:

 

Бавния процес на напредване в началото е бавен, после се забързва а после отново и постепенно се забавя. Важното за мен е този процес никога да не спира!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

в съседния клас всяко междучасие свирят едни млади талантливи класически китаристи.

които при това на едно значително ниво.

и които няма да казвам що за хора са щото лорд оф даркнес ще ме изпорти и ще ме набият

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мдам, нещата които си написал са вернички; по-новото поколение китаристи е изправено пред доста странна ситуация:

- живеем в някакъв свят в който всичко живо бърза нанякъде; да си музикант от друга страна изисква страшно много време. Супер лесно е да се заблудиш че ще стане без години яко свирене.

- транскрипциите са лесни за намиране, оттам идва един естествен мързел да вадим по слух

- разни боклучиви процесори и софтуерни симулации са прекалено достъпни. Да ама да свириш през цялото време през колконките на компа с някаква яко компресирана пластмасова симулация + куп ефекти замазващи положението е пагубно за звукоизвличането. Сега като се замисля дъртите Larios-чета вършеха много по-добра работа за тренировка

- много народ "учи" без учител. Това от една страна е гот защото се създават предпоставки за това да следваш свой път, но в опити да откриеш топлата вода може да се набиеш в задънени улици

- липсва читава поп/рок/джаз китарна школа (поне в България)

- повече си търкаме пръстчетата по клавиатурата отколкото по грифа (драскайки глупости в музикантския форум например)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

- живеем в някакъв свят в който всичко живо бърза нанякъде...

- транскрипциите са лесни за намиране, оттам идва един естествен мързел да вадим по слух

- много народ "учи" без учител. Това от една страна е гот защото се създават предпоставки за това да следваш свой път, но в опити да откриеш топлата вода може да се набиеш в задънени улици

...

- повече си търкаме пръстчетата по клавиатурата отколкото по грифа (драскайки глупости в музикантския форум например)

Съвсем не по темата , ала това ми напомни за едно изказване по адрес на новата порода "хакерчета" ,които без грам да разбират кое как действа и естествено нямайки нищо общо със създаването на какъвто и да е било код си го използват наготово-свален от всевъзможни , съмнителни домейни и вече се имат за голямата работа...

С музиката - като вид изкуство - всеки , на каквато си поиска възраст, ниво на образование ,пол ..планета може да бъде изключителен , гениален , даровит и тн , без значение на какъв инструмент свири , но какво пък би било ако обърне внимание на теорията - дали не би бил още по -по ! Сещам се за Доминик ДиПиаца, който също каза, как е трябвало да открива топлата вода , което му е коствало, ако не друго то много загубено време.

Дидо , по адрес на последното казано от теб : Абсолютно ! - Повечко упражнения, по-малко дъра бъра ,.. !! :music336:

Редактирано от ipo
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Онзи ден ми хрумна нещо.Мога ли да Ви попитам има ли начин, с който да разбереме на какво ниво сме горе-долу ?

 

(Мисля, че е излишно да поствам нова тема, а и въпроса засяга и темата :) )

 

Благодаря!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

има, да

 

за определяне на нивото на техниката аз не мога да ти помогна

 

за определяне на нивото на начин на мислене и подход към музиката:

ако мислиш, че някой може да ти каже "нивото ти е такова" с две думи и това да е много изчерпателно, ако мислиш, че да разбереш какво ти е "нивото" ще помогне по някакъв начин на развитието ти като музикант, ако мислиш, че пътят ти към някаква цел(не знам каква е твоята) е само един и той е разделен на някакви си нива - далеч си дори от начинаещ :)

 

поздрави

 

\/

 

 

пп искам и аз да поздравя автора за темата :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето и един съвет от мен - пробвайте песни на квинти - една или повече бързи и същото за бавни. Аз препоръчвам Guano Apes - Big in Japan ритъм линията с приплъзване между акордите, и когато наистина усетите и чуете, че не ковете струните/акордите, а го правите ритмично, тогава... тогава ще сте с една стъпка напред. :)

 

P.S. Приплъзването на тази песен се прави с пуснати струни - т.е. удряш Си, пускаш праговете, но не и струните и плъзгаш нагоре/надолу. Успех!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.