Nicolas Slonimsky

[elasticman]

Някой някакви впечатления и съответно коментари върху въпросния труд наречен Thesaurus Of Scales And Melodic Patterns?

[Steppenwolf]

Доколкото си спомням, indy проявяваше такъв интерес, възможно е да си го е купил - нека сподели, ако е така и има време.

[indy]

Николас Слонимски - 1894-1995

Изключително интересна личност.

Ето книгата на Амазон, може да се разгледа съдържанието и една две страници от текста.

TUK

Книгата не съм си я купил, но ще стане. Тезауруса по принцип е една много интересна и адски крива концепция. На базата на додекафонията Слонимски прави някакви загадъчни за мен конструкции, които дават възможност да се свири атонално, по определени правила. Т.е. нещо подобно на Ръсел-концепцията, но по друга логика.

По-запознат съм само с квадритоналните арпежи, защото съм ги опитвал помалко. Това са "мелодични прогресии създадени от 4 взаимно изключващи се тризвучия, напр. C major, D minor, F# major и G#minor" .

Примерно:

1) C, Dm, E, F# (тоновете са: C-Eb-G---D-F-A---E-G#-B---F#-A#-C#)

2) C+, Dm, Eb+, F# (тоновете са: C-E-G#---D-F-A---Eb-G-B---F#-A#-C#)

Всяка такава група от 4 тризвучия съдържа в себе си всички 12 тона от октавата, без да се повтаря нито един.

 

След като се получат тези звукореди, следващият адски въпрос е върху какви акорди /прогресии/следва да бъдат свирени.

Тъй като става въпрос за додекафония, всички 12 тона се приемат за равнозначни, следователно всякакъв акорд да може да ги понесе. На практика, разбира се , това не бива да се прави

Тъй като по форумите всички се питат точно това, оформили са се някои практически съвети:

1. Започва се с "обичайно" импровизиране, след което се излиза от тоналния център с помощта на тази техника и накрая отново фразата се разрешава по някакъв общоприет начин.

2. Тези неща звучат добре върху alt7 акорди

напр. C7(#5, #9), C7(b9,b5), C7(#9,b5), C7(b9,#5) и т.н.

3. Според собствените вкусове и усещания /и според възможностите на публиката да понесе всичко това, освен, ако не сте Френк Запа/

 

Третият проблем е чисто технически: на китара е неудобно да се свирят пасажи над 2 - 21/2 октави, а трябва .

 

Що се отнася до полулярност, Тезауруса на Слонимски се ползва от Колтрейн, Майлз, Майк Стърн, Скофилд, Вай, Бъкетхед и Запа (който кани Слонимски да свирят заедно - тук има радиозапис на интервюто, в което Слонимски обяснява, че няма да стане

ТУК

+++++++++++++++++

За тези, които искат да експериментират, ето списък

на квадритоналните арпежи:

 

2 major and 2 minor:

Cm,Dm,E,F#

Cm,D,E,Bbm

C,D,G#m,Bbm

C,F#m,G#m,Bb

C,Dm,F#,G#m

Cm,E,F#m,Bb

 

2 Aug, 1 major, 1 minor:

C+,Dm,Eb+,F#

Cm,Db+,D+,E

C+,Db+,Eb,Bm

C,Db+,D+,G#m

 

1 Aug, 1major, 1 minor, 1 Dim:

C+,Eb,F#m,Bdim

C,Db+,Ebm,G#dim

Cm,D+,Fdim,A

Cdim,Db+,E,Gm

 

2 Dim, 1 major, 1 minor:

Cdim,Fdim,Gm,A

Cdim,Dm,E,Gdim

Cm,E,Fdim,Bbdim

C,D#dim,G#dim,Bbm

 

4 Aug:

C+,Db+,D+,Eb+

C+,D+,Eb+,F+

C+,Eb+,F+,A+

 

Ако някой има още информация или разсъждения по въпроса, би било чудесно да се включи.

[zappa]

Николас Слонимски - 1894-1995

....

....

 

Що се отнася до полулярност, Тезауруса на Слонимски се ползва от Колтрейн, Майлз, Майк Стърн, Скофилд, Вай, Бъкетхед и Запа (който кани Слонимски да свирят заедно - тук има радиозапис на интервюто, в което Слонимски обяснява, че няма да стане

ТУК

 

 

Ако някой има още информация или разсъждения по въпроса, би било чудесно да се включи.

 

Само да поправя, че всъщност Слонимски свири със Запа на 11.12.1981 - Santa Monica - /Early Show/ - парчето е Pound for a brown

 

подробности тук: http://www.arf.ru/Notes/Ship/tpros.html

[indy]

Качих тук един кратък обзор на Тезауруса на Слонимски, pdf файл. Надявам се да го оцените благоприятно

 

http://www.mediafire.com/?sharekey=67d6126...04e75f6e8ebb871

[lizardman]

 

Едно голямо ЕВАЛА за труда!

 

Има неща, които абсолютно могат да се приложат от средностатистическия музикант. Но додекафоничните нещо не са за мен.

[indy]

Радвам се, че ти харесва. От доста от примерите стават чудесни ликове, стига да не прекалява човек. Холдсуърт например, колкото и да скромничи в двете си книжки, използва точно този материал и то как!

[abductor]

Браво, много интересно четиво!

[Bo Yan]

Слонимски е много голяма работа. имам книгата му със скалите, макар че още не съм работил по нея. чел съм му автобиографията, много е интересна и забавна. Имаше и една книга с музикални игри и шеги, също много забавна... имах някъде сигурно 6-7 часа с интервюта с него.. е там е вече истинска лудница, защото не само е ужасно грамотен и интелигентен и т.н., но като почне да дава примери на пианото за разни неща... съвременната музика дължи изключително много на него.

 

много се радвам че има хора в България, които дълбаят на такова място...

[Steppenwolf]

indy, благодаря много за споделения материал, струва ми се, че книгата носи силен заряд. Това, което Слонимски прави, е доста елегантно, а и терминологията е подбрана с вкус и не е нелогична.

[Steppenwolf]

Понеже не се чува добре, ето какво казва: "He's just a brilliant mind. And a very warm-hearted spirit. And these are qualities not often found linked together in human beings. And... I just liked him. One of the things I really liked about him was his wardrobe. I always was impressed with his wardrobe from the first time he came over, because he had that look. He had the look of a real guy from that era, you know what I mean? The right kind of shoes, the right kind of tweed, rumple, worn for a thousand years. Kinda... sport coat, pants too short. He was wonderful. He was a fully developed character."

 

[Tozi]

Чудесна тема. Не я бях видял до сега. Stone, Indy благодаря.

[travelcaster2]

Имам книгата на Слонимски, както и тази на Юсеф Латееф, на първа страница има графика, рисувана от Колтрейн и подарена на Латееф. Но мързелът е голям.

[indy]

Ее, супер. И аз мислех по едно време да си я купувам. Някакви макар и минимални впечатления?

[travelcaster2]

Здравейте!

В look inside на Амазон липсва стр.i, която е INTRODUCTION, както и стр.vii и viii: EXPLANATION OF TERMS. Но се добива представа за книгата.

Много по-интересното следва:

Първа глава Tritone Progression.Представлява делене на октавата на 2 равни части, т.е. на 2 тритонуса. Нотите са до, фа#, октава горе до. Интерполация от 1 до 4 ноти. Симетрична интерполация от 1 до 3 ноти. Несиметрична интерполация. И тук в ex.50 се получава нещо страхотно!

Scriabin: Prometheus Scale, която е: до, ре, ми, фа#, ла, сиb.

Каква свежест! Само с махането на 1 нота (сол) от Сол Мелодичен минор или в случая До Lydian b7. Но това е първото ми впечатление и по-правилно е, мисля да се каже, че нотата сол не участва по начало. Не се базираме на Мелодичен минор, а той се е получил, прилагайки тези техники! Забележете, че скалата е 6 степенна и някак си тази симетрия дава по-голяма свобода в разработването на ритмиката. И се усеща някаква "характерност" като при пентатониката. Следва Ултраполация, Инфраполация, Инфра-Интерполация, Инфра-Ултраполация, Интер-Ултраполация, Инфра-Интер-Ултраполация. Много ценен материал за модерна композиция и Холсуърд звучене...

Втора глава Ditone Progression, т.е. делене на октавата на 3 части от по 2 тона (по-популярно е 3 големи терци) Отново Интерполация от 1 и 2 ноти. Ултраполация от 1 до 3 ноти. Инфраполация от 1 до 3 ноти. Още в първия пример ex.231 виждаме

Schoenberg: Ode to Napoleon - до, си, ми, миb, лаb, сол, до, сол, лаb, миb, ми, си Драматизъм, получен от разработване на тези техники само върху 3 ноти.

Това е на 34стр. от 250. Стига се до Sesquiquinquetone Progression или Equal Division of Eleven Octaves into Twelve Parts. Това е по средата на книгата. Ето, indy минимални впечатления. Весели празници на всички!