Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Добре... :recourse: аз в крайна сметка ще се престраша да пусна нещо мое,макар че не съм сигурна дали става за песен...Но сред мойте "писания" май е най-подходящо :) Поздрави на всички!

 

Тя

 

Всяка вечер, щом слънцето залезе,

щом звездици златни заблещукат,

когато нежно славея запее,

и почнат тихо мишки да писукат,

 

по-ярка от всичките звезди изгрява,

грее като сребърната месечина,

всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,

ангел земен е, злото няма го-отмина.

 

Тя раздава се до болка,

толкова света обича,

толкова е непреклонна,

но пред сърцето си отрича,

че вечно страда,но то го знае,

цялото с зло и мъка е пропито,

но винаги ще може да обича,

колкото й да е слабо и протрито.

 

Къдриците от слънце ослепяват

всяка мисъл зла, всяка завист,

всеки подтик към лошо заслепяват,

след ная всичко става вечен оазис.

 

Свойта перелина с нишки от сребро

тя разперва нежно над земята,

всяка хорска грешка, всяко зло

сбира нейде скътано в душата...

 

Тя раздава се до болка,

толкова света обича,

толкова е непреклонна,

но пред сърцето си отрича,

че вечно страда,но то го знае,

цялото с зло и мъка е пропито,

но винаги ще може да обича,

колкото й да е слабо и протрито.

 

Ей това ме срази. Момиче, имаеш голям талант. Страшно красиво е написано! Сериозно! :punk_guitar:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Както си седях ми дойде да драсна нещо, общо взето вдъхновено от неразбирането, с което консервативните умове, наказват хората, които не се вписват в представите им за живот.

Моля не се смейте много, не е извинение, но за пръв път правя подобно нещо. :punk_guitar::recourse::)

 

 

Сърцето спира,

пронизано от отровна стрела,

душата умира,

отива от дет е дошла.

 

Щастливи са някои,

други тъжат,

неразбран на земята

на небето отива духът.

 

Играеше свойта игра

далеч от чужди правила.

Не харесаха хората това,

изляха връз него гнева.

 

Светът е тъй сив,

омразата още беснее,

блещука спомен горчив

за момчето поискало да живее.

Редактирано от Goth Thug

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ не знам за песен дали става, но като стихотворение на мен много ми хареса :) гуд уърк :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нощ

 

Когато залезе слънцето в гората,

дойде нощта и заблести луната,

когато звездите засветят в небето,

засвири вятарът

и бурно стане морето

Тогава излизат вълците в гората

и изглежда че нищо не може да ги спре,

дори светлината

Идват при мен

виждам им се лесен

искат да ме изядат

но аз запявам стара песен

и се питам от каде съм дошъл

и защо съм тук

 

Някой ще ти каже ела от другата страна,

но докато стигнеш около теб пак ще е тъмнина

 

Когато залезе слънцето в гората,

дойде нощта и заблести луната,

когато звездите засветят в небето,

засвири вятарът

и бурно стане морето

Тогава излизат вълците в гората

и изглежда че нищо не може да ги спре,

дори светлината

Редактирано от Jimmy Page

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Days of Counfusion(не обръщайте внимание на граматическите грешки :greenangel: )

 

Was came the night

with all it's might

dark clouds were flying

and the wind was crying

The storm was deep

I can't fell asleep

So I went away

Through sandy lands

to find a day

with sword in hands

but i know that i must fight

 

Sometimes the things are not like i want to be

In days of confusion only I can find the road for me

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След бурята идва дъгата :greenangel:

 

Няма място за тъга

след бурята идва дъгата

а след дъгата луна

която пази от тъмнината

дарявайки светлина

на всички по земята

за да има светлина през нощта

макар и да няма топлина

 

Няма страна

където без буря идва дъга

Няма страна

където от буря няма следа

След бурята идва дъгата

но не пази от дъжда

 

Няма място за тъга

след бурята идва дъгата

а след дъгата луна

която пази от тъмнината

дарявайки светлина

на всички по земята

за да има светлина през нощта

макар и да няма топлина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Птят на мечтите

 

Вървя си аз

под ношното небе

Около мен

навред само самота

и сам незная

накъде да вървя

просто следвам своята съдба

ако има я

Вървя си аз

под ношното небе

Около мен

има много пътища

и незная

кой да избера

може би ще трябва всички аз да извървя

Дано не умра от самота

Пътят кратък е

така казват старите

с впит морен поглед в небето

обиждайки неправдите

Но по пътя не мечтите

няма забранени неща

всеки сам кове своята съдба

Само аз не знам на къде вървя

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"... Пре-летни блатни вратно петокрили,

Забавено изравят в рядка кал

Оплискани с оризова ракия

Таланти неочаквани с назал;

Шаржирани полемики в коприна,

Двуостри пити кашкавал...

Сербез нитрати в гъши гъз

Пастета дооблизват,

в ракурси точи петилетъчен биплан.

......................................................

... и живели шТастливо дъъълги гАдини..."

 

Прелестна грайнд поезия в махмурлук.

 

На гореписавшия му казвам, че "отива от дет е дошла" е мноо вярно твърдение.

Само да се уточним, за Дед Мороз ли иде реч, за Death или съм се очаровал прибързано?

 

Станахме като феста "Постни мамини сърми и южни нощи".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БУРЯ

-------

 

Буря...

 

Вятърът вие, носи мрак и тъга

В човешката светла и чиста душа

Усмивката пада, отмита от кал

Дъждът я стопява и носи ти жал

 

Буря...

 

Тогава, пометен от черния ад

Ти бягаш ли, бягаш във пустия град

Студът те сковава!

ПРЕДАЙ СЕ И СПРИ!

На мрака душата си жалка дари!!!

 

* * *

 

О, ВЕЛЗЕВУЛ, ЛУЦИФЕР, ДЕМОНИ ЧЕРНИ

КТХУЛУ, КОСМИЧЕСКИ ЦАРЮ НЕЗЕМНИ

ОТ ЧЕРНИЯ ОБЛАК ДАРЕТЕ МИ МРАК

В ДУШАТА МИ МЪДРОСТ ПОСЕЙТЕ!

БЕЗ СТРАХ

ВЪВ ТАЗИ НОЩ ЗЛОБНА, ВЪВ ТОЗ КЪСЕН ЧАС

О, МОИ КРАЛЕ, АЗ СЛИВАМ СЕ С ВАС!

 

ОБРИЧАМ ВИ СЕ ДОБРОВОЛНО

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е , ето и моя изключително скромен принос към темата . Писано е за песен , макар и кратко надявам се да ви хареса .

 

 

/F#m

Твойте очи

/A /C#m

в съня ми ме будят нощем ,

/F#m /A /C#m B

от твойте лъжи аз не спя...

 

Твойте коси

с длани ги милвам още

....с друг си нали ,

но ти мълчиш ....

 

/C#m / A

Виж там под дъжда ,

/E /B

аз чакам теб още ,

/C#m /A

виж там под дъжда

/E /B

изпращам дни и нощи

 

Виж махам с ръка

обичам теб още ,

знам , знам че сега

/A

всичко свърши.....

 

Музиката към туй нещо си я представям някак си така

http://www.esnips.com/doc/69794425-9fe6-47...allad2-Export-1

 

Пу , като го постна ми се разместват акордите , ама карай ....

Редактирано от dedomito

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето и от мен нещичко.. :secret:

 

В несвяст отново от камата

На тъжна утрин накърнена,

Безкрайната последна дата,

След нощ безсмислено вглъбена.

 

Покрита с роба тежка дишам,

Отчаяно с последни сили.

В студа безмълвен търся ниша,

Която други са открили

 

И всичко в мрака постоянен

Ми дава признаци за страх,

Придавам образ нереален

На бегла сянка и на тях..

 

Те с мъртви пориви настъпват,

В безмълвен укор ненадеен,

Но влажните очи не тръпват

Във сън безсмислено идеен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моля да не се смеете много :):):blush::cheers:

 

"Птицата на пролетта"

 

Като попътен топъл вятър

премина бързо ти край мен

дълбока рана ми остави

да тлее ден из ден!

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

но моята тя отлетя.

 

Като попътен топъл вятър

премина бързо ти край мен

ти болката донесе

да тлее ден из ден!

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

но моята тя отлетя.

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

Но вярвам силно във букака

зелено бухнал в пролетта

Там мойта птица пак ще свие

гнездото си на пролетта

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Моля да не се смеете много :cheers2::yahoo::dance::punk_guitar:

 

"Птицата на пролетта"

 

Като попътен топъл вятър

премина бързо ти край мен

дълбока рана ми остави

да тлее ден из ден!

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

но моята тя отлетя.

 

Като попътен топъл вятър

премина бързо ти край мен

ти болката донесе

да тлее ден из ден!

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

но моята тя отлетя.

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

Но вярвам силно във букака

зелено бухнал в пролетта

Там мойта птица пак ще свие

гнездото си на пролетта

 

 

Защо да се смеем написаното от тебе е прекрасно браво на теб :thumbs_up::blush::)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Моля да не се смеете много :blush::blush::blush::recourse:

 

"Птицата на пролетта"

 

Като попътен топъл вятър

премина бързо ти край мен

дълбока рана ми остави

да тлее ден из ден!

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

но моята тя отлетя.

 

Като попътен топъл вятър

премина бързо ти край мен

ти болката донесе

да тлее ден из ден!

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

но моята тя отлетя.

 

Минават лято, есен, зима,

редуват се със пролетта.

много птици долетяха,

но моята тя отлетя.

Но вярвам силно във букака

зелено бухнал в пролетта

Там мойта птица пак ще свие

гнездото си на пролетта

 

 

Защо да се смеем написаното от тебе е прекрасно браво на теб :recourse::blush::)

 

Благодаря :thumbs_up:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес ме е избило на споделяне :) Ето единствения текст, който съм писала за песен (засега) :hysterical:

Темата е "Не на дрогата" (което ще откриете веднага в текста), парчето е писано за фестивал.

 

 

 

Оксиморон – Лъжа От Приказка

 

 

1.Стъпвам пак несигурно

 

В шахматна пустота

 

По воаления черен път

 

Ръся призрачна следа

 

 

 

2.Наметната с излюзия

 

Сред димни безвремия вървя

 

А между клоните каменни

 

Умира капеща луна

 

 

 

BRIDGE 1:

 

И боли

 

Пак боли

 

Не искам, но крещя

 

 

 

CHORUS 1:

 

Затварям очите си

 

Сливам се с отровата

 

Забърсвам сълзите си

 

И политам в пропастта

 

 

 

3.Пропадат сетивата ми

 

В прозрачни плаващи петна

 

И хваща се душата ми

 

За лъжа от приказка

 

 

 

BRIDGE 1:

 

 

CHORUS 1:

 

 

(Нова тема)

 

 

4.Протягам ръка

 

Докосвам дивата река

 

И тичам към душата си

 

Намерих живата вода

 

 

 

Соло

 

 

 

BRIDGE 2:

 

Не боли

 

Затварям очи

 

И сякаш летя

 

 

 

CHORUS 2:

 

Завръщам се в дните си

 

Преоткривам аз Света

 

Прегръщам мечтите си

 

Преродена днес вървя

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.