Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Тъй като видях че тук таме се прокрадва из различните теми по някой текст който сякаш моли да бъде изпят реших да отворя тема в която "текстописците" да постват с надеждата текстовете им да бъдат изпяти и в която да се вдъхновяват музикантите.

 

не знам как точно стои въпроса с авторските права и ще се радвам ако някой модератор се включи и разясни положението в кратце. (и все пак не се съмнявам че за много от вас е достатъчна просто наградата да чуете песен по радиото на която вие сте писали текста)

 

хайде залейте ме... знам че само това чакате :bravo:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ето и няколко мои текста на песни които свирим

 

Война

Голо поле

мрачно небе

прииждащи орди

освирепели войни

армии се сблъскват

човешкото отблъскват

раздрана тишина кървава война

 

 

ВОЙНА

ВОЙНА

ВОЙНА

ВОЙНА

 

Взрив след взрив

граната след граната

палежи и гърмежи

мечта е тишината

гледката е грозна

мъглата е отровна

картечница трака

автомати в мрака

 

 

ВОЙНА

ВОЙНА

ВОЙНА

ВОЙНА

 

Почернен светът

безкраен страхът

от черния дим на дулата

без жалост изстиват сърцата

обляна в кръв е земята

невинни падат децата

жертви на грозна идея

на нея гневът си ще излея!

 

 

ВОЙНА

ВОЙНА

ВОЙНА

ВОЙНА

 

 

 

Деца на мизерията

Бедност, немотия

хора стигнали до просия,

в тъмна улица труп лежи

в отровна глутница

от спринцовки и игли……

 

Момиченце малко

в боклука лежи ,

колко е жалко и колко боли

клечка кибрит

в ръката държи

и гледа как тлее

със влажни очи……….

 

 

В агония страшна

души се раздират,

първо се гърчат

и после умират………..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

макар да не им е тук мястото много, много ще постна някой мои стихотворения ако не за друго то поне дано послужат като вдъхновение (да, да циганката умря наскоро) на някого или поне да дам пример за "игра" с думите. Получават се доста интересни неща понякога. Бе, сами си преценете...

 

***В търсене на съвършенство***

 

Прободени с карфица криле

Грозни гротески

И аз бил съм дете,

Червей малък с мечти за небе

Гризящ стари портрети

Красящи старо и прашно мазе

ЛЕТЯ

Но изкам да съм отровен

Трябва ми жило щом имам криле...

В старо и прашно мазе...

ОТРОВЕН, ПРОБОДЕН, БРЪМЧА

изсъхвам със карфица прободен

КРАСЯ...

 

***Целувка***

 

Рози от мрак

убодох се

вече разбрах

Целуни ме нежно, не не ме е страх...

Завърташ и виждаш света.

През шест очи.

Студено целуваща, красота

със пълни очни дъна...

 

Целуни слепоочието...

Завъртам и виждам света

Целуни го пронизващо,

целуни го с куршумена красота

 

(б.а. става дума за револвер да не си помислите нещо друго)

 

***Пепел***

 

Гърчещ се момент от сива пепел,

синкав дим рисувал някога и нейде.

Животът ти е просто скъпа плевел

в пакет или кутия с надпис БТ.

 

Догаряш бавно, сладострастно

и всеки миг рисува нови форми в дъното на пепелника.

Последни глътки пламък, всико ли ти стана ясно?

Изгаснал във агония и гърч, изпепелени истини забравил да извика...

 

 

*** None ***

 

обичам или само ревнувам

физически тичам, душевно пълзя

да плача или да те целувам,

какво искаш не знаеш сама

 

 

ревнувам или само обичам

тичам пълзейки, душевно физически.

да целуна и ли да те разплача.

сама какво знаеш,не искайки?

 

 

не спирам да плача и да те искам.

не искам да плача и да те спирам.

 

*** Слънчеви цветя ***

 

 

 

Погледнали новия ден право в очите

догарящи малки слънца

угаснали, към земята сте свели главите

вкоренени,отпуснали изгорели крилца.

 

изгорели крила помирисали вятъра

забравили нощ, забравили ден

мечтите били са, някъде, някога

остана ви само сивата плът и железния тлен.

 

 

*** КУРШУМ ***

 

 

 

И летя, кум гръд туптяща устремен

И свистя. Балистично твърд - оловен

Шепне вятъра в ушите ми, студен

- Млъкни. Живота си съм дал за този полет- спомен

 

 

Нима да те улуча не искам

омекнал от прегръдките на вятъра

Желая ли във топлата ти кръв да съм оплискан

миг преди студената смъртна прегръдка

...шепти ли шепти, все тъй студен. Вятъра.

 

 

 

Не мога да впия

оловни зъби в сърцето ти.

Не мога да скрия,

че някога исках го само за себе си.

 

 

 

Пропуск.

Смърт във прах бетонен.

Друг

лети: безжалостен, оловен.

 

 

*** ***

 

 

свит умирам на дъното на пепелника

гробището край което вчера съм горял

димът ми в косите ти вплита

аромата на клечка тамян

 

*** ***

 

кръв във главата ми

тича и моли очите да плачат

кървав къс е душата ми

плаче и моли краката да бягат

 

състоянието е познато

диагноза вече сам ще мога да си сложа

остро, хронично, летално

гол, без броня останал, без кожа

 

няма да ми мине

само с болката ще свикна

и сълзата ми не ще отмие

желанието в прашен ъгъл на умът си да те тикна

 

но не, няма там да те скрия

твърде лесно би било

от праха гневът да изтрия

и да натикам на тъмно всичко красиво, всичко добро

 

 

все още снимката ти стои

на място видно

все още дните умът ми брои

дните оставащи пак да те видя.

 

 

*** ***

 

 

кух като нула в средата

въздух в сърцето

трети път за последно подскача

със надежда да се опари на слънцето

 

спирам и се оглеждам за теб

очите ми плачат

но не от прашинките и че съм гледал във вятъра

очите ми плачат за теб

тебе те няма, а с теб и крилата. аз падам със вятъра

 

вече не искам да те докосна даже и с пръст

знам че ще се опаря...

 

 

тялото тук си лежи

думите ми в калта черна се валят

сърцето пълно със въздух тупти

и крещи на думите да спрат във калта да играят

 

събирам смелост със цигара

сълзите си ще спра

загасям ги една по една

и сълзите и искрите на цигарата

 

 

казах и твоите реплики

трябва да ме боли

казах си сам: край, чао, върви

си по пътя, забрави всички окаляни истини

 

забрави ръцете във кал

забрави всички думи, прегръдки, целувки

светът не е розов, а бял

като ято студени снежинки

 

тичам спирам клякам и тихичко плача

час, час и половина, капка по капка

после ставам, сякаш пиян забравил да крача

а умът ми крещи "които избърза тои и ще чака"

 

*** ***

 

всички изпитания и болката

полепнала по мен

облечена със твоята

малка лъжа. раздробен

 

на малки парченца

събирам това което щях да ти дам

на малки парченца

цяло, три пъти лепено, мое. Никога ваше,

 

никога вече.

За последно се терзая,

че съм изгубил игра на мълчание

от стена. Истерия...

 

***none***

 

пак лежа ембрионално

на леглото свит

гледам те секундно, моментално

и мечтая да съм онзи що на снимката е скрит

 

***none***

 

От утре започвам да уча

и спирам цигарите

от утре главата си мрачна и тъжна

ще натъпча със фасове.

 

За утре: пак да обичам.

За утре: пак да мечтая.

Да изчегъртам миризмата на фасове

от главата си. Да не забравя.

 

Но днес, днес ще поплача наволя

И последните стотинки за цигари ще дам

Но днес ще направя разбора на думата "много"

в съчетание с "обичам".

 

ДНЕС ще пикая на "Нас"

в минало време

със днешна пикня

Днес ще плюя всеки път когато името ти спомена.

 

Днес снимката ти лежи траурно-по лице,

за да не я изгоря в мивката.

 

***none***

 

импулс-туптене и заглъхване

кралица в няма драма

да те целуна всеки път е изпитание.

Вандервалсови сили- връзката слаба,

като два атома целунали се по случайна орбита в мълчание

отблъскваме, привличайки се двамата.

 

***Забравил калта***

 

Кагато ножът рисува

И птиците плачат

Кагато макар и да искам не мога

И пълзящия пак почне да бяга

 

 

Прободи ги с игла

За да виждат отново цвета на света

Захвърли ги в калта

За да си спомнят как се пълзи и какво е да бягат

 

Нарисувай тогава една.

Мирис на увехнали цветя.

 

 

С нож рисувана усмивка

Очите си избол за да не плачат

Усмивка-грозна, вехнеща, горчиво-сладка

...красота

Плачат, гарваните плачат, грачат...

 

*** ***

 

 

безкраино възможни

безкраино ограничени

безкраино самотни

самотни безкраиности

 

*** ***

(и още една миниатюра която обаче не е моя и за съжаление автора не ми е известен)

 

който обича той не забравя

който забравя той не обича

който обича и после забравя

той е забравил как се обича

 

 

 

аре стига толкова ако ви се чете още : http://forums.games.bg/viewtopic.php?t=113...asc&start=0

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всеки, който пише, играе с думите... в своя игра. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

нямах точно това в предвид ама карай... :rocker:

 

по горния ми пост има за цел да покаже няколко интересни начина на писане с цел да се избяга от клишето.

иначе е много лесно да пишеш в рима по-трудно е да напишеш текс който хем има добра ритмика хем не е строго римуван

 

конкретен пример за размяната на думите и от там променянето на смисъла съм дал но сега ще го изложа на по преден план щото се съмнявам да са го забелязали много хора:

 

*** None ***

 

обичам или само ревнувам

физически тичам, душевно пълзя

да плача или да те целувам,

какво искаш не знаеш сама

 

 

ревнувам или само обичам

тичам пълзейки, душевно физически.

да целуна и ли да те разплача.

сама какво знаеш,не искайки?

 

не спирам да плача и да те искам.

не искам да плача и да те спирам.

 

 

 

вторият стих ако забелязвате използва думи само от първия както следва по редове. (е вярно е че има леки модулации но иначе няма как да стане)

тук римата си върви като си му е реда, но поне според мен е бая далеч от клишето (е всеки си има право на мнение де)

 

 

примера е подобен и тук

 

*** ***

 

безкраино възможни

безкраино ограничени

безкраино самотни

самотни безкраиности

 

 

 

 

обратния пример

 

пуснатия по-горе текст от BRUTAL-VIOLENCE (съжалявам за критиката, предполагам че текста изпълнява добре функциите си в песента, но строго литературно погледнато подобно римуване дразни ухото)

 

"от черния дим на дулата

без жалост изстиват сърцата

обляна в кръв е земята

невинни падат децата"

 

-ата-та прекалено силно се набиват в главАТА, за да звучи добре римата не трябва да личи и съвсем леко да прелива от един ред на друг. Много музиканти дори почти напълно избягват римуването и наблягат на ритмиката (тук е и от значение как се навръзва вокалната линия върху музиката, но това е една друга тема).

 

какво искам да кажа все пак:

Не, не всеки който пише си играе с думите дори голяма част от музиката която ни залива ежедневно е до такава степен клиширана, че спокойно можеш да налучкаш текста макар и за пръв път да чуваш парчето. За това и съм постнал няколко от стихотворенията си като пример (да знам че звучи нескромно) за няколко интересни начина на писане и извъртане на смисъла: колко лесно можеш да опишеш револвер говорейки сякаш за любовна сцена или как да извадиш нещо от личния си живот (някое напълно реално преживяване) и да го превърнеш във стих.

 

П.С. все пак целта на темата е да се вдъхновяват хората, да виждат нови начини за боравене с думите нови метафори и може би да си харесат нещо върху което да напишат музика. Пък и не претендирам че някое от стихотворенията ми става за текст, даже напротив. А що се отнася до критиката предполагам, че всеки който пише тектове би желал да чуе критика по адрес на свое произведение, градивна естествено, все пак всички искаме да станем по-добри било то в свиренето (говоря за себе си в случая) или за писането на текстове (добре де пак говоря за себе си, щото пиша от време на време и по някой текст ама са на английски и не се справям, по мое мнение, достатъчно добре все още. Това може би се дължи на факта, че речника ми не е толкова богат колкото ми се иска, но работя по въпроса)

 

П.С.2. пак стана ебахти фермана дано има хора с търпение да го прочетат :)

Редактирано от Coprophagus

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, което аз имах предвид, е, че засега тук няма крещящи демонстрации на схванатост във фантазирането и експериментирането с най-различни начини. Важното е и текстът да има смисъл, логика, дори да изглежда на пръв поглед абстрактен и те да са метафорично воалирани. Бих казал, когато се прави нещо, да се прави с цел, с намерение, а не просто за римата и формата. Римата дори не е задължителна.

За комерсиалната, "бълваната" музика си прав, тя така изпълнява целта си да бъде лека, в противен случай не би била каквато е. И това не е сигурен индикатор, че текстописците й са некреативни.

Другото, което бих казал, е да не се задълбава прекалено в техники и похвати, тъй като може да се привикне към държането за тези парапети, та в един момент текстописецът почти да не ходи другаде и да забрави как се "скача".

 

P.S.: Има само "предвид", а "впредвид", "напредвид", "в напредвид" не съществуват и са дори безсмислени. Доста често срещани грешки. :rocker:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"За комерсиалната, "бълваната" музика си прав, тя така изпълнява целта си да бъде лека, в противен случай не би била, каквато е. И това не е сигурен индикатор, че текстописците й са непохватни и без въображение."

 

тук си прав естествено все пак музикате си е бизнес и колкото по лесно се запомня една песен толкова по лесно тя се харесва на широката аудитория, но мисля че малко от хората в този форум се интересуват от правене на строго меинстрийм музика. А на фона на интернет пиратството мисля че е доста по важно да имаш твърди фенове пък били те и малко които ще си купят албума ти а не такива които ще се покълчат 1-2 седмици на твоята песен в кварталната дискотека.

 

Такива фенове се печелят основно чрез текстове които те карат да се чувстваш съпрчастен с изпятото. Типичен е примера с хардкор общността в България това е една доста малка като численост аудитория, но спокойно могат да се похвалят с добри продажби и посещаемост на клубни или концертни изяви (вярно за концертните изяви с същото може да се похвалят и чалга изпълнителите, но при тях прицелната аудитория не се слави с висок коефицент на интелигентност. Бе за всеки влак си има пътници само дето ми се ще повече от вагоните да са първа каса ама билета не е по всеки джоб или в случая акъл)

 

За това, че могат да се справят сами пак си прав, но все пак целта на форума е да се подкрепяме кой с каквото може, не помня кой го беше казал : "Копирайте, копирайте то все ще излезе нещо ново"

И е прав този който го е казал, все пак и аз съм крал от тук от там (да де някой му викат вдъхновение ама дайте да сме си честни) :rocker:

 

а за "В ПРЕДВИД" може и да си прав не съм сигурен, но и дори да е така няма голямо значение според мен щом се е наложило като словосъчетание (все пак благодаря за градивната критика ще се опитам да го изтръгна от речника си, не че ще е много лесно).

Редактирано от Coprophagus

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В този ред на мисли, сещам се за един от моите любими композитори (Вангелис), който предпочита да се вози свободно на въображомобила си, по свой уникален път да изпитва и да се учи, а не от други, не да копира и послушно да върви само по утъпканите от всички пътеки. Същото предпочитам и аз.

 

P.S.: Наложило се е и "незнам", макар да е неправилно и да се пише разделно. Или използването на "й" за множествено число - "пермутаций", примерно. В старата трактовка на българския правопис и пунктуация се пишеше "пред вид" (разделено), после се приема за лексикална цялост, но е неправилно струпването "в пред вид", "на пред вид" или върхът "зад пред вид" (е, добре, последното е шега). Самият аз дори съм допускал неволно тази грешка. За журналистите да не говорим, че много ще се наплюнчи темата, а слюнопръскането е тяхна работа. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ама че си ми бърз пък и пипето ти сече. Брей!

Аре стига с офф топика, че почвам да се чувствам дискомфортно (не заради темата на разговор, по скоро заради това, че скоро не съм разговарял с човек с твоя интелектуален багаж (не че съм разговарял с някой, последните 4 дни вкъщи съм сам и ходенето по интервюта за работа не може да се класифицира разговор) , не че нещо ама съм позагубил тренинг). :no: м/у другото как стои въпросът с скоби в скобите :)

Бия отбой... за сега. (скоро пак ще се надлъгваме :rocker: )

Редактирано от Coprophagus

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
В този ред на мисли, сещам се за един от моите любими композитори (Вангелис), който предпочита да се вози свободно на въображомобила си, по свой уникален път да изпитва и да се учи, а не от други, не да копира и послушно да върви само по утъпканите от всички пътеки. Същото предпочитам и аз.

 

 

"Не е достатъчно да бъдеш по-добър от своите съвременници и предшественици. Опитай се да бъдеш по-добър от самия себе си!" Уилям Фокнър

 

Още преди да прочета тази мисъл съм се стремяла към това (не, че съм успяла все още), но явно Вангелис е бил мотивиран от същото! Желая и на теб неговия успех, че и по-голям (човек никога не знае!).

Усмивки!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въпреки, че това взима да се превръща в един ненужен спор (и по-важното безмислен, защото съм прав колкото и никой от нас да не иска да си го признае, да включвам в това число и себе си) всички копираме, като започнеш от следването на стил в музиката (да може би вие не следвате всички "закони" в стила, но все пак се придържате към него повече или по-малко, и забележете, че тук не говоря само за музикални стилове дори напротив музиката е просто капка в морето) и стигнем до пазаруването на дрешки от поредния "уникален" магазин.

 

а по-въпроса с оригиналността, тук според мен се намесва повече количествен от колкото качествен критерий, при определянето на това кое е оригинално и кое е просто поредната вафла в завода за вафли.

 

нека не лъжем сами себе си, човечеството се гради благодарение на една много проста функция ще попитате каква е тя...

ами copy and paste, разбира се.... и сега ми кажете едно нещо което да не сме откраднали от майката природа..... (хайде не си тровете главиците няма такова нещо (дори като брутален пример ще дам един вид сурикати, които на определена дата извършват масови самоубийства скачайки в морето).

 

и така в завършек ще кажа крадете, но с мярка и гледайте разбира се да не ви хванат :rocker:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля, че няма толкова локум за разтягане по този въпрос, а и не виждам да е имало съд, кой е прав и кой - крив.

Аз бих казал, че стилът налага контури, граници, подобно на идеята за... компютърна мишка, например. Има най-различни дизайни, привлекателни и оригинални такива, с нови функционалности, които в даден момент са се появили за пръв път във физическия свят, но всички са компютърни мишки и ги разпознаваш като такива.

Другото, с което ще приключа офтопика, са съществуващите идеи. Т.е. всичко съществува "някъде" (напомням и за двата свята на Платон - физическия и абстрактния), като при създаването на нещо бива избран един от възможните много, много варианти.

Да не забравяме, че това е тема основно за текстове, и да не прекаляваме с отклоненията. :rocker:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре... :recourse: аз в крайна сметка ще се престраша да пусна нещо мое,макар че не съм сигурна дали става за песен...Но сред мойте "писания" май е най-подходящо :unsure: Поздрави на всички!

 

Тя

 

Всяка вечер, щом слънцето залезе,

щом звездици златни заблещукат,

когато нежно славея запее,

и почнат тихо мишки да писукат,

 

по-ярка от всичките звезди изгрява,

грее като сребърната месечина,

всичко скрито, всяка сянка Тя огрява,

ангел земен е, злото няма го-отмина.

 

Тя раздава се до болка,

толкова света обича,

толкова е непреклонна,

но пред сърцето си отрича,

че вечно страда,но то го знае,

цялото с зло и мъка е пропито,

но винаги ще може да обича,

колкото й да е слабо и протрито.

 

Къдриците от слънце ослепяват

всяка мисъл зла, всяка завист,

всеки подтик към лошо заслепяват,

след ная всичко става вечен оазис.

 

Свойта перелина с нишки от сребро

тя разперва нежно над земята,

всяка хорска грешка, всяко зло

сбира нейде скътано в душата...

 

Тя раздава се до болка,

толкова света обича,

толкова е непреклонна,

но пред сърцето си отрича,

че вечно страда,но то го знае,

цялото с зло и мъка е пропито,

но винаги ще може да обича,

колкото й да е слабо и протрито.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

един от тхт ми...

 

In this world full of fear,

can you livin' without a tear?

Nower days everyone

wants a tresure and a crown.

From a child misery,

can you rich to be?

Nower days everyone

wants oil and a palm!

Oh Jah keep my strenght!

Oh Jah keep my strenght!

Oh Jah keep my strenght!

Love is what i ment!

 

Now Im thinkin' for the youth,

how they're tryin' to survive!

Now Im thinkin' for the youth,

how they're tryin' to revive!

 

This world is full of hate,

look people what you(ve) made!

Death child in the street,

mother tryin' hard to breathe!

Soldiers fightin' away from home,

for a fake reality.

Stop their roam,

and stop this brutality!

Oh Jah keep my strenght!

Oh Jah keep my strenght!

Oh Jah keep my strenght!

Peace is what I ment!

 

Now Im thinkin' for the youth,

how they're tryin' to survive!

Now Im thinkin' for the youth,

how they're tryin' to revive!

 

Understan' da philosophy

dont let Babyon rule yr destany!

Couse its curse you cant writ

its a world i cant fit!

We dont need onother political speech

or new nazi preach

rastafari can teach !

Love is the cure

no matter yr rich or poor!

Fill!

Unity is the weapon

which can heal!

 

Now Im thinkin' for the youth,

how they're tryin' to survive!

Now Im thinkin' for the youth,

how they're tryin' to revive!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.