Jump to content
Българският форум за музиканти

Evtim Djerekarov

Има ли за какво да пеем в днешно време

Recommended Posts

Радвам се, че(не разбрах по чия идея) се създаде раздел за текстове, понеже, текста на една песен, в много случаи е дори по-важен и въздействащ от самата музика, и сега като се замисля, такъв подфорум досега наистина беше от нужда.

 

От дълго време се опитвам да пиша текстове на песни, и успях да установя, че не съм най-добрия поет на света. Трудно е човек да напише текст, който хем носи смисъл, хем хваща ухото, хем не звучи сложно или натруфено, нито пък е плосък и безсмислен. Текст, който има идея, казва нещо, и се възприема лесно и интуитивно, и не е досадно сложен или тежък за слушателя.

 

Мислил съм доста по въпроса за текста и смисъла на днешната музика, както и за нейното обществено значение. Моите наблюдения сочат, че в масовата музика от последните 10-15-на години, текстовете рядко се различават смислово от нашата чалга, или така наречената ни "българска поп-сцена". Текстовете биват или порнографски, или безсмислени(както казва един съфорумец "текстове за третото око"). Други варианти са текстове, които са откровено злободневни и просташки, или хулигански, наркомански, алкохолически, несериозни.

 

Ако се заслушаме в музиката от преди 2-3-4 десетилетия, веднага бихме могли да направим разлика. Текстовете на социална, духовна и философска тематика са излезли от популярната музика. Популярната музика не разказва истории, не ни кара да се замисляме, не говори за несправедливости, не е романтична, не е революционна, не е красива, не е грозна, не е искрена.

 

Днес музиката ни казва само "купонясвайте, и не му мислете", и хората наистина това правят, и не се замислят.

И вече подрастващите тийнейджъри изобщо не помнят музиката от преди това, и им е ужасно досадно, когато текста има някакъв смисъл, и песента не е от много "купонджийските".

 

Как мислите, дали живеем вече във време, в което няма за какво да пееш, и никой не иска да чуе смисъла на песните, или пък просто няма текстописци, и гореописаната ситуация е една последица от това?

 

Дали си струва да правиш музика, която казва нещо, която е поучителна за обществото, или това няма значение, и човек трябва да гони единствено парите, пишейки музиката, която хората искат да чуят?

 

И според вас, има ли за какво да се пее в днешно време?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ценностите се променят в различните епохи, всяко нещо е до време и с времето си. Съгласен съм че текстовете са доста важно нещо и за обикновения слушател са нещото,което остава в главата след края на песента. Повечето хора запомнят части от текста, а не самата мелодия. В различните стилове музика си има и различни теми, които са характерни за самия жанр. Например най-често в хипхоп текстовете се пее за разни "генгста - генгста" неща, които уж описвали реалния живот :thumbdown: , докато в поп музиката(това е доста обобщаващо понятие но в случая визирам т. нар. "естрадна" :recourse: - не рок музика) се пее за любов. Това разбира се не е всеобщо правило, и не важи за всички. Мен лично любовните текстове много ме дразнят, особенно разни бой -групи и тнт. Мисля, че трябва да се пее за нещата който вълнуват в момента "автора", така е най - истинско. Не си представям да пиша текст за нещо , от което не се интересувам въобще само и само да блесна някъде като буден гражданин. Чичо Боно е казал, че разликата между попа и рока е проста: попа внушава, че всичко е наред, докато рока, че нищо не е наред, но можеш да го промениш! :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами пич, всичко опира до предназначението на музиката. Поп музиката се прави с идеята да се слуша докато си караш колата, пиеш кафето или друсаш в някоя дискотека и затова се прави опростена и максимално лесна за възприемане. Никой не ходи на дискотека, за да слуша дълбоко задушевни текстове :recourse:

Тва не значи че всичката музика е такава. Има си песни със съвсем смислени текстове. За всеки влак си има пътници. Не виждам теб какво те спира да пишеш за това, за което ти пука. Освен ако не държиш на комерсиален успех де :thumbdown:

 

А това каква била тематиката - кой квото го кефи. Нека си има всяква музика. И що да няма за кво да се пее в 'днешно време'? Кво му е на времето? Ако имаш някакви силни чувства и преживявания, значи имаш за какво да пееш.

Като цяло подобни обобщения 'днешното не-знам-си-кво-си не струва, едно време кво беше' обикновено са безпочвени.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Дали си струва да правиш музика, която казва нещо, която е поучителна за обществото, или това няма значение, и човек трябва да гони единствено парите, пишейки музиката, която хората искат да чуят?

Естествено - по- важното е да пишеш за това, което действително ти идва отвътре. Аз съм привидно веселяк човек, обичам да се забавлявам, да пия и да свирим по градинките с приятели. Така се получава обаче, че всичките ми текстове са свързани с мрака и самотата, с борбата за оцеляване и прочее. Което е малко нестандартно, но дълбоко в мен живее човекът, който търси истината и смисъла на живота. Не е възможно да пишеш за нещо, което не те интересува, не ти харесва и не би слушал после. Просто няма да се получи. А и докато го изпълняваш, няма да вложиш необходимата емоция в него. Обикновено на моите неща, които пея наживо, се 'раздавам' дотолкова, че след това цял ден съм неадекватен, защото трябва наново да презаредя, да си почина и да си върна енергията. ;)

 

AXE си каза някои от нещата - хубаво е да има всякакви видове музика за всяко едно време и отделните прослойки хора. Може да не е особено приятно да гледаш дебели задници да се друсат в дискотеките, изпити от интелект, но пък и в метъл кръчмите съм виждал фенове на Uriah Heep, Whitesnake, The Doors и други хитови рокаджии, които само си тананикат пияни под масата. Другото нещо е, че текстовете влияят на хората. Не бих посмял да пея за самоубийства или отмъщение или нещо от сорта, защото това е социално подбуждаща идея. Наред с музиката, слушайки любимата си банда и в състояние на афект, колко му е на някой да чуе 'Kill, kill the mother fucker next to you!' примерно и да се иззлоби на съседа до него? Както става на някои мероприятия. Чел съм и доста книжки с отделни реални разкази на хора, изпаднали в тежко положение и спасили се единствено с припева на любимата си песен. Един от тях бе за девойка около 18, баща й алкохолик, майката работи на няколко места, за да ги издържа; постоянни кавги в семейството, местят се постоянно и момичето изпада в нервна криза. Скрива се в стаята си, вади пистолет и го пъха в гърлото. В това време радиото пуска "I will survive" на Gloria Gaynor, момичето изпада в плач и вади пистолета. После просто се изнася и започва нов живот.

 

Не знам какъв стил музика слушаш, но аз никога не се ограничавам до определен такъв. Всеки стил си има чар, стига да вникнеш в него. И да попаднеш на подходящите примери.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен каквато аудитория преобладава - такава музика ще преобладава, щото това все пак е бизнес ;)

 

Този въпрос е доста сложен, комплексен и социален и не може да се обясни с две изречения.

 

Аз лично забелязвам, че затъпяването на хората се движи правопропорционално спрямо зависимостта на живота им от тока/компютрите.

Това разбира се е твърде опростено и съм сигурен, че някой ще ме разбере накриво и ще тръгне да спори, но...ениуей

 

Имам предвид, че част от хората все повече стават социопати и в един момент започват изкуствено да се правят на общителни и весели, което води до изкривяване на ценностната система и в това число отношението материално/духовно.

Това, естествено рефлектира върху вкусовете и интересите им и съответно върху индустриите, които задоволяват нуждите им.

Оттам насетне се появява и поп-фолк и негърска чалга на испански и т.н.

 

Ако човек вземе да разгледа развитието на госпела, ще види че нещата в рамките на 50 г. са преминали от "Hallelujah, show me how much you love God!" до "Motherfucker, show me how much you love the Gangsta...maaaan" - то е очевидно - просто културата се е променила ;)

 

 

За щастие все още има аудитория, която не си е ампутирала мозъка и слуша "музика за главата, а не музика за краката", както беше казал един джазмен от 20-те години на миналия век :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Действай за затоплянето. С интерес ще прочета текста! Може и музичка да му сложим. Темата е хубава, аз съм за.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Винаги ще има нагон - сиреч добре е да се пее за жени и толкоз...

Сарказъм, полит-сатира, псувни, сюжетчета за разбити илюзии, пропусната любов и т.н. винаги ще има.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хайде и аз да се изкажа с малкия си опит. Преди често пишех стихове и естествено започнах като всички ученички :rolleyes: Нямах никакви амбиции, просто записвах мислите си в рими. Хората, които са чели мои неща обаче изказваха мнения, които ме накараха да погледна по-сероизно на това си начинание и да продължа. Не бях писала от години, но скоро "се наложи" да сътворя текст за песен. Установих, че между стиховете, разказите и текстописането няма нищо общо! Както каза Евтим - много е трудно да напишеш текст, който да е запомнящ се, без клишета и същевременно ненатруфен. Това, което се получи при мен в крайна сметка е текст с ясно послание, но все си мисля, че хич не е Ок. Хората, които са го чели са с добри отзиви, но тези, които са го слушали не чуват ясно много от думите :drummer: Сложна работа е, но няма да спирам да опитвам!

 

На въпроса - да, има за какво да се пише и пее. Понеже всеки се вълнува от нещо ценно за самия него. Друг е въпроса дали това ще бъде интересно за аудиторията..

Усмивки!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поствам един текст на група Те. Темата е най-комерсиалната, но аз лично много харесвам този текст.

 

Искам

 

Искам да мога да те обичам,

както те обичах и преди.

Искам да мога да те целувам,

както те целувах и преди.

 

Искам да мога да те сънувам,

както те сънувах и преди.

Искам да мога да имам сили,

както имах сили и преди.

Трябваше да знам, че ти…

 

припев:

 

Отворено оставиля си всичко,

раздала си това, което бе за нас.

Сега мълча, опитвам се да мисля,

от много болка вече няма как да заболи.

 

Престорени очите ти били са

и думите говорени не са за мен.

Сега мълча, опитвам се да мисля

как не съм могъл да занам, че всичко

подари на друг.

 

Искам да мога да те обичам,

както те обичах и преди.

Искам да мога да имам сили,

както имах сили и преди,

но трябваше да знам, че ти…

 

припев:

 

Отворено оставиля си всичко,

раздала си това, което бе за нас.

Сега мълча, опитвам се да мисля,

от много болка вече няма как да заболи.

 

Престорени очите ти били са

и думите говорени не са за мен.

Сега мълча, опитвам се да мисля

как не съм могъл да занам, че всичко

подари на друг.

 

припев:

 

Отворено оставиля си всичко,

раздала си това, което бе за нас.

Сега мълча, опитвам се да мисля,

от много болка вече няма как да заболи.

 

Престорени очите ти били са

и думите говорени не са за мен.

Сега мълча, опитвам се да мисля

как не съм могъл да занам, че всичко

подари на друг.

 

На пръв поглед нищо специално, но сме коментирали с хора, които също не са фенове на групата, но харесват този текст и дори песента, именно заради него.

Редактирано от Грация

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:драйфащо смайли:

абе сериозно, без да има сръдни, ама колко по-клиширано може да стане от тоя текст?? :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз много се кефя на малко по-стари неща.

Ето например, текста на "Наследство". Винаги много съм го харесвал, понеже казва много важни неща, а е написан с много прости думи. Даже е имало доста критики навремето към него, но въпреки това, текста е доста добър и прост.

 

Понеже се пилях насам-натам,

все нещо като камък ми тежеше,

Но най-накрая се опомних сам,

две праскови посях, и две череши.

 

И този камък рухна от веднъж,

като взривен - каквото беше - беше.

Сега съм друг, макар един и същ.

Две праскови посях и две череши(2).

 

Какво ще ми говорите за тлен,

щом този свят, от памтивека грешен,

ще наследи от мене, подир мен,

две праскови и две череши.

 

Други песни, които ми харесват са "Богатство" на тангра, "По първи петли", и тази песен на Сигнал - "да те жадувам", май се казваше, много от песните на ФСБ. Дори когато пеят за любов, те винаги пеят по свой начин за това.

 

А и любовта не бива само любов към партньора. Има и любов към ближния, любов към работата, и изобщо всичко, свързано със създаване на нещо, е свързано с любов.

 

Повечето от днешните любовни песни, обаче не пеят за смислена, и градивна любов, а по-скоро често пеят за грозната и страна, за несподелената любов, за раздялата, за проблемите. Това, лично на мен, никак не ми харесва, защото макар, че и за тези песни си има място, едва ли е това нещото, което е редно да възпяваме.

Редактирано от Evtim Djerekarov

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Текстът има смисъл дори и ако само един човек го оценява или му помага по някакъв начин!

Майка ми е актриса в театъра и казва,че си струва да изиграеш даден образ,дори и ако си струва само за един човек в салона!

И аз съм съгласна!

Не може просто да кажеш,че сегашните текстовете са тъпи-има хора,на които им харесват,дори и само на четирима дори!И все пак тези четирима не смятат,че текстовете на любимите им песни са просто клиширани,тъпи,безсмислени,посредствени...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Tова добре де, но текстовете твърде често са тъпи, а тези, които ги слушат съвсем не са четирима.

А когато статистиката сочи изпростяване, безнравственост и незаинтересованост -> това е много лошо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Текста на ТЕ е пример за клише, едва ли Грация го пуска тук като пример за стрхотен текст.

А иначе текстове на такава тематика любов, самота, стрдание, радост има... има но при малко познатите банди:

 

ето ви пример, на английски за жалост:

 

Lyrics: Ted Leonard

band: Enchant

 

The look in her eyes as if to say she fears nothing

All knowing smile as if nothing has changed

She thinks I'm asleep while at night she goes on trembling

She thinks I don't know how her life's been rearranged

 

Can't move my arms, can't move my legs

Can barely move my eyes

To take in the last view I'll ever see

It's on the stand beside my bed a picture of my son

It's constantly staring back at me

Want to tell him that I swear that if I can I'll be there

Watching over him and every step he takes

How do I say soon comes the day when I must go away

What would adhear to a seven-year-old ear?

Words that would make it clear

 

I hope that you don't forget me

Don't let my memory fade

It's my greatest fear

 

My back is numb, my feet are cold

I fear that it's only a matter of time now

There's just one thing

I've got to muster the strenght to say

 

Know that my love is forever

Know that and try to remember

Don't let my memory fade...

 

Ъм, да ви го преведа ли... или е ясно всичко!

Текст все едно си изгледал цял филм... какво по-гениално от това!?

Редактирано от coh-da

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.