Jump to content
Българският форум за музиканти

Recommended Posts

Засега не. Шума от процесора и от ползване на разни ефекти, самия амп, ще е порядък над шума на схемата.
В инструменталните усилватели, освен че са удобни за ползване и компактни, не се стараят особено...

Примерно - що за ТЪПОТИЯ, да имаш мощен пукот при вкл/ изкл на комбо, и то от реномирани марки ?????
Тея нормални ли са и в кой век живеят...

Та има още доста шум от ефекти, окабеляване и т.н., но той пък е порядък под брума на сингъла :D

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам предвид, че нискошумящите транзистори не са скъпи, има ги примерно 2N4403 и в Елимекс и можеш да налепиш схемата направo с тях, завъртайки ги наобратно спрямо твоя layout.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Tочно, че предните ги поръчвах предварително от комет, и не ми е толкова удобно.
Ами просто обръщам емитер и колектор ли?
Така и така до елимекс ще се ходи, за разни дреболии

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

п.п. и ако не са подбирани по бета (нз в момента как се мери), има ли смисъл да ползвам други транзистори

Share this post


Link to post
Share on other sites

Емо, за лаишките въпроси потърси:

- BC557 datasheet

- 2N4403 datasheet

Там си е написано, как са изводите, наред с други (почти всички) неща. Не е страшно, човек да чете понякога, нищо че боли глава малко, ако не знае какво да търси.

Колкото до измерването на hfe (бета), с мултицет може да получиш ориентировъчни стойности:


За транзисторите, които ще вържеш като диоди, бетата едва ли има значение. Не е важно и другите два да са еднакви, просто да имат възможно по-високи стойности.

Звънни, да видиш дали имат налични в твоя Елимекс, ако нямат, да заредят от склада малко.

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

То си пише на китайската пръчка, hfe..

Ще взема и такива транзистори, но резултатът от първата ти схема е повече от добър! Най-смисленото и полезно нещо, което съм правил в 'китарджийската' електроника.

Silent circuit-а на musicman е пълен боклук, в сравнение с това. Поне по демотата, които гледах. Но там сигурно маркетинговите помияри и търгашите в бранша спъват инжинерите, да си свършат работата.IMG_20210118_190349~2.jpg

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето и една малко "бутикова" версия, която може да бъде много температурно стабилна, но изисква подбор и настройка на JFET, което може да е изнервящо.

Главното предимство е това, че запазвайки простотата на схемата, имаме почти непроменлив коефициент на усилване, независимо от температурата и захранването.

Ето тази картинка показва цялата вариация на изходния сигнал, при захранващи напрежения от 4 до 9 волта и при температура 0 - 50 градуса по целзий.

emosms4-char.png

Главата особеност на схемата е, че R6 (може да е тример) трябва да е стакава стойност, че JFET транзистора да е в "термостабилната" си точка.

Малко разяснение - всеки JFET транзистор си има някакъв "любим" дрейнов ток (отговарящ на "любимо" напрежение Vgs) при които предавателните характеристики се пресичат в една точка за всички работни температури. Сиреч, при дадена стойност на R6, транзисторът ще дърпа точно определен ток, независимо от температурата. Има разбира се, някои проблеми. Ако искаме нашият ток (и тази точка) да е малък (а ние искаме под 100uA), при това без да "ядем" много напрежение върху R6,  трябва да изберем транзистор с малки Idss и Vgs(off) от рода на J201, екземпляри с Idss под 0.7mA и Vgs(off) под 1 волт.

Ако направим R6 тример, можем да намерим "златната точка" експериментално, нагрявайки и охлаждайки транзистора. Мисля, че имаше формула (беше процент от Vgs(off) или Idss), но не помня - трябва да си препрочета.

След като сме задали термостабилния ток, може да изберем R5 (или да имаме и там тример), което да прави върху себе си такъв пад (примерно 1.2V) , който да осигурява желания ток на покой на биполярните транзистори. Врътня е, но като за домашна работа (не серийна) е супер. Не, че серийно не може с роботи, но е по-сложно и скъпо.

emosms4-sch.png
 

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Похвалих го и го урочасах... Първата схема, с един сигнал на фазата - вчера пускам да подрънкам, и не работи.
Със и без батерия, едно и също. Меря батерията (някаква доста стара ще е) - 7.3 v...
Поне се вижда, как без батерия/ с умряла батерия, нещата са в общи линии както са си - сингли, необезбрумени, стоков вид. Китарата пак работи.

Тази последната схема всъщност е с по-малко елементи (1 jfet вместо 2 транзистора/ диоди).
Би работила по-добре (при настройка) от диодно-транзисторното решение, но диодно транзисторното би работило без никакви допълнителни настройки?

п.п. един транзистор по-малко, ок, но един тример повече - и на разработения лейаут, с тези габарити може да няма място.. на кантар..

Edited by emosms

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хм.. защо може да не работи? Провери?

Можеш за всеки случай да сложиш два ценера 2-4 волта последователно един срещу друг, паралелно на бобината, да не прави някакъв пик (не ми се вярва) при включване/изключване.

Имаш ли осцилоскопче?
 

Share this post


Link to post
Share on other sites
19 minutes ago, Evtim Djerekarov said:

Хм.. защо може да не работи? Провери?

Имаш ли осцилоскопче?
 

Предполагам на 7,3 v транзистора не може да отпуши. Хвърчащите жици на постановката не изглеждат да са се откачили. Късно беше, не съм проверявал по обстойно.

Няма такива екстри, евентуално през звуковата карта на компа нещо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Припомних си малко теория от книгата за полеви транзистори на Шишков. Значи за n-канален JFET, трябва да имаш Vp, сиреч Vgs(off) по-голям като абсолютна стойност от 0.86V волта , при не много голям Idss. Желателно е, Vgs(off) да е по-големичък 3-4 пъти от това. Трябва да си ги измериш, преди да ползваш транзистора.

shish1.png
shish2.png
shish3.png

 

Ако имаме транзистор J201 с параметри примерно Vgs(off) = -1.05V, Idss = 0.9mA, то термостабилният ток ще ни е (0.74 * 0.9) / 1.05 * 1.05 = 0.604mA.

Този ток е твърде големичък с оглед на консумацията, защото е твърде близо до Idss, защото Vgs(off) е много близо като абсолютна стойност до 0.86V.

Ако имаме някакъв транзистор с по-висок Vgs(off), примерно -3V, но малък Idss от сорта на 1mA, тогава ще имаме (0.74 * 1) / 3 * 3 = 82uA, което е ОК за нас. Трябва да разгледам, да видя кои транзистори имат подобни характеристики. С оглед на консумацията, токове от рода на 50 - 110uA са в общи линии приемливи. Ако измериш Vgs(off) и Idss, можеш да сметнеш стойности на резисторите, така че да не ползваш тримери. Или пък да имаш plug-in тример, който накрая да заместиш с резистори.

Накрая на тази страница е описана постановка за измерване:

http://www.runoffgroove.com/fetzervalve.html

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето една таблица, която показва в какви диапазони Idss/Vp трябва да попада JFET транзистора, за да има термостабилен ток 80-120uA.

IdssVp.png

Може да се окаже трудно, да се намерят такива транзистори, защото ако гледаме отношението (mA / V) при Idss/Vp, то варира от границите 10-16% при най-ниските Vp, до 36-63% при най-високите Vp. Най-често полевите транзистори се случват да имат обрано отношение, където излиза над 100% отношението. Трябва да меря, за да видя, дали мога да намеря подходящи транзистори от моите. Трябват транзистори с много малка стръмност за да е термостабилният ток толкова малък.

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам, нужно ли е чак толкова?

2N4403 с "по-голяма бета" не е ли достатъчно, и колко голяма тр. да е тази бета, като минимум?
За Q1 и Q2

evtim_3.png

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами, поне едно 100-150+

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето и вариант с нещо като стабилизация на тока с ценеров диод. Трябва обаче да се експериментира на практика. По принцип ценеровите диоди имат положителен темепературен коефициент при ценерови напрежения над 5V, като транзисторен p-n преход се компенсира най-добре с 5.6V ценер. От друга страна, схемата трябва да работи със захранващи напрежения поне надолу до 5.8V, където повечето алкални батерии са изчерпили над 90% от капацитета си. Та избраното решение е компромисно, на симулация с доста стабилно, но на практика това трябва да се провери. Най-лесната проверка е, да се следи тока на покой на един от "сигналните" транзистори при промяна на температурата.

В общи линии, това са възможностите на простото решение. За гарантирана голяма стабилност, може да се направи решение с диференциален усилвател, усилвател на напрежение и ООВ, което вече предвид наличния обем, ще изисква вероятно платка с SMD монтаж.

emosms-zener.png

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

  • Similar Content

    • By merkurial
      Здравейте, поръчах си една китара и чак сега забелязах в сайта, че адаптрите се водят "PAF pickup", тъ се чудя какви са те и по какво се различават от обикновените хъмбъкери.
    • By Aquarelle
      Отново ще ви тормозя с питанки по моят китарен проект, тъй като търсенията ми не доведоха до резултати...
       
      Тъй като проектът ми включва 27 прагчета и това респективно изисква преместване на neck адаптера, много разсъждавах върху версията за slanted pickup, поради идеята да не загубя съвсем ниските на адаптера (и не само), което обаче се оказа непосилна задача, с оглед на факта, че изобщо не мога да намеря slanted 7-струнен humbucker, камо ли пък да е single-coil sized...
      Знам, че някои от вас ще ме нахокат и ще ми кажат, че това са обикновени капризи, но аз определено предпочитам гореописания вариант и поради звукови, и поради естетически съображения.
      Както и да е - въпросът ми е, дали някой има идея откъде мога да добия такова нещо (ако изобщо съществува)?
       
      Thanks in advance
    • By Amentis
      Здравейте,
      горд собственик съм на EMG ALX и EMG-H3. Има само един проблем.
      EMG-H3 идва с кабел, който от едната страна си е с конектор за адаптера, но от другата не е с конектор за платката на EMG, а с жички за запояване. Разпитах насам натам и не намерих вариант да си поръчам този кабел, който намерих в Томан и се надявам да е същия:
      http://www.thomann.de/gb/emg_quick_connector_cable_5_polig.htm
       
      Продава ли някой в България кабели за EMG по единично или поне целия пакет?
      Имам и още един интересен въпрос - може ли конектора от страната на платката да се замени с нещо, което може да се купи от някакъв магазин за електроника, да се отреже от електроуред или нещо такова?
    • By Koobenot
      Здравейте, както се вижда на прикачената снимка екранировката на neck и bridge адаптерите е от ляво, а на middle aдаптера - от дясно. Това значи ли, че поляритета на middle-a е обърнат  ?Защо е обозначен с две бели черти ? Проверих оригинални електрически схеми на Fender и Squier и активните изходи на адаптерите излизат от лявата
      страна на трите адаптера, а не както при мен - от дясната страна на middle адаптера. Има ли грешка при свързването
      или това е правилния начин ? Как да разбера поляритета на адаптерите ?
      Благодаря предварително.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.