Jump to content
Българският форум за музиканти

Слушалки за дигитално пиано


No.14

Recommended Posts

Ехааа, точно от такива практически насоки имам нужда! Безкрайно благодаря!

За височината - отдавна се чудех дали да не повдигна малко столчето, обаче все съм си мислела, че ъгълът трябва задължително да е 90 градуса и се стремя това да спазвам... :). Ще пробвам още днес :). Иначе аз съм от провинцията и, срам не срам, роял дори не съм виждала на живо. Мечтата ми е да разбера какво е усещането да се докоснеш до такъв инструмент, обаче няма как да разбера - нямам познати, които да притежават, нито имам достъп до зала с подобен.

Записът с ноктюрното също е стар, научих го до край, но го оставих, защото не успях да постигна звученето, което исках, дори и в по-бавно темпо (то няма и как с моя опит). По-уверена се чувствам в произведения, които технически не ме затрудняват толкова, например това е относително по-скорошен запис (преди около половин година) : https://youtu.be/so2cAjWL-pY 

За самокритиката имам много да работя... Дори когато учителката ми каже, че нещо се е получило добре, аз все си мисля, че го казва, за да не ме разочарова - един вид от съжаление. Абе, не стига, че е трудно, ами сама си го правя още по :) .

Страхотни са придобивките ти - с много здраве и радост да си ги ползваш! Възможността да свириш с други хора сигурно е невероятно преживяване :) - благородно завиждам. И аз на свой ред да питам - а кллипчета има ли :) ? (Редактирам, това било клипче, а аз помислих, че е само снимка... Супер, много благодаря за споделянето :) )

И точно както го описа - все едно започваш нов живот е. Общо взето, най-смислените ми часове са на пианото. Наскоро, покрай пандемията, се бъзикахме с един приятел и му казах, че адски ще ме е яд, ако се разболея и умра точно сега, понеже още не съм се научила да свиря добре, а тъкмо започнах ??

 

 

 

Редактирано от No.14
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Височината на сядане е от изключителна важност. Аз съм доста опитен пианист (свиря от 25 години, макар и самоук), като в класическия репортоар съм на ниво баладите на Шопен и т.н. (не ги свиря хубаво обаче, макар че имах период, в който ми оставаше повече свободно време след работа, когато нямах и семейство и свирех първата прилично). Преди няколко години имах големи проблеми с една токата на Хачатурян, която има доста бързи и синкопирани акорди, които просто не можех да направя добре, бях пуснал видео в Интернет и ми дадоха съвет да пробвам да седя по-ниско. Аз седях така, че ръцете ми да правят прав ъгъл. Пробвах обаче да сваля стола колкото се може повече и да съм една идея под пианото - това се води грешно по принцип. Но един от най-големите ни пианисти Евгени Божанов, който е моят кумир, свири доста ниско, даже си носи специално столче за целта. Аз не свиря чак толкова ниско, но само след като свалих столчето си, започнах да се справям с трудните пасажи в токатата. Така че според мен човек трябва доста да експериментира и да прецени кое как му се отразява, понякога дори зависи от музиката. Не мисля, че има твърди рецепти за тези неща, но със сигурност височината на седеж е много важна и човек трябва да си я намери.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз, като начинаещ, досега не смеех много да експериментирам и следвах всичко “по устав” ?.

Обаче след вашите съвети със сигурност ще изпробвам различна височина при нещо, което ме затруднява. Току-виж вдругиден съм ви изненадала с Шопеновото impromptu ?.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Синът обикновено споделя изключително много разни технически подробности, но и аз обикновено забравям почти всичко. Начинаещият пианист трябва да седи маалко по-високо и с времето да сваля столчето. Като понапредне ще намери най-удобната за него поза. Която понякога обаче е неудобна за дадено произведение и се налага да я коригира. Съвет от  преподавател - едно и също произведение да се репетира с различни височини на столчето, достигайки до неудобни позиции, като се внимава и за най-малкия намек за болка.

Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго.

Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка. Синът си хареса стар социалистически въртящ се стол с облегалка,  и само с него свири вкъщи. С пила си направи чертички и според зависи какво търси, вдига или сваля. И наистина звукът се променя.

Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност.

No.14, вярвай на учителката. За умирането не прави планове. :) Дедо поп ти казва.

Така и така в постовете ми все има някакво видео, ето едно тайно от преди 8 години на Емануил и моя син.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

преди 10 минути, dedo pop написа:

Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка....

Това още веднъж ме убеждава, че който си го може, няма значение на какъв стол свири, понеже го може даже прав. :godbless:

По тоя повод се сещам за Кори Хенри, който съм го виждал да свири на всякакви столчета, с раница на гърба или прав. Постановката му е под всякак критика, на много от клиповете се вижда как пръстите му изобщо не са закръглени към клавишите, а почти изправени, но това не му пречи да изкара такива пасажи, за които аз мога само да си мечтая. ;)

Ето едно примерно видео от тестването на софтуера на Соникскейпс, където сменя тембрите и прави разни импровизации в съответния стил. Оставям настрана, че по някой път на някое убийствено соло изобщо не гледа клавиатурата, но ставаше дума за постановката, а тук се вижда от близък план това, което споменавам.

https://www.youtube.com/watch?v=feV05DnocjM&feature=youtu.be

 

Може би плоското поставяне на пръстите му идва от това, че всъщност основният му инструмент не е пиано, а орган, но и с пианото се справя прекрасно, а пък с органа е практически недостижим и гледайки клипчета като това второто и с каква лекота го постига, винаги оставам с чувство за дълбока непълноценност. :unsure:

https://www.youtube.com/watch?v=T15YTEVvJes

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1 hour ago, dedo pop said:

Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго.

..

Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност.

Точно така, много добре го казваш. В днешно време, особено на конкурс от такава величина, където всички са брутални машини, се гледа индивидуалност и оригинален прочит и без да навлизам в излишна патриотичност, смятам, че там Евгени няма равен изобщо в световен мащаб. Той свири по начин, по който са свирили пианистите от 19-ти век и съвсем в началото на 20-ти век от зората на грамофонните записи - една свобода на двете ръце, почти импровизационно. Самият Евгени съм слушал да свири пет пъти едно и също произведение по пет коренно различни начина, като той самият го е обяснявал, че това му идва отвътре и зависи както от обективни показатели - например акустиката и реверберацията на залата, така и субективни - като настроение, желание за експеримент на момент, отвореност на публиката към експерименти и т.н.

Евгени не е от най-техничените виртуози, нито репортоарът му е насочен в тази посока (макар че според мен техниката му е безупречна), той е ориентиран доста повече към лиричните интерпретации, където според мен има много какво да каже и там е недостижим. Напомня на Хоровиц в това отношение. Разбира се всичко е въпрос на вкус.

Помня голямото разочарование на Евгени през 2010, когато стана скандал с това, че той до последно беше на второ място по точки, след което журито без да даде обяснения смени регламента и за финалния кръг реши да нулира всички точки до момента и финалното класиране да се определи само от последния кръг, където дадоха на Евгени четвъртото място. Изключително незаслужено, особено като се има предвид, че първо място спечели Авдеева - с тоя скучен и незабележим Шопен. За мен Шопен е религия (както и Скрябин) и се вълнувам много, чета блогове, анализи, така че не е само мое мнение това... Както писа тогава един много уважаван наш пианист от форума - Мартист - който е специализирал във Варшава, Авдеева изпълни два важни критерия - руски пианист, еврейски произход...  А имаше и доста сериозни натроения срещу Евгени от страна на един възрастен председател на журито Жан Екиер, когото съм слушал как изпълнява Шопен - нещо като да нацъкаш на компютър нотите, без рубато, без чувство, без нищо. Запънато старче, което не можа изобщо да приеме свободата на Евгени. Както и да е, това е минало, Евгени си изгради име и няма нужда от конкурси. Всъщност тоя скандал дори донякъде му направи и реклама :) Няма лоша реклама, казват.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Yamaha, Кори Хенри е машина, аз понеже все още понаслушвам и джаз (макар че нещо с времето се върнах на класическата музика почти напълно и джазът ми остана на заден план) забелязвам, че много е нашумял покрай онова соло, дето го направо наживо в един запис на Snarky Puppy - Lingus :) Той е самороден талант, от малък свирил в църква на Хамънд орган, там техниката е изцяло различна от пианото.

Майсторите са си майстори... тях няма какво да ги коментираме, те могат на всичко и всякак да свирят. Което е подтискащото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 weeks later...

Изпуснах възможност. Емануил Иванов дойде вкъщи и е свирил 4 часа, а аз бях поел един селски ангажимент и успях да чуя само няколко акорда от Рахманинов 3. Ами, пианист световна класа. Поне разбрах какво си е взел - http://kawaibg.com/product/315/kdp-110-digital-piano.html

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересно, това е едно от най-евтините пиана на пазара и определено не е нищо особено (меко казано), което само идва да покаже, че когато някой е голям талант, инструментът няма никакво значение :) На нас простосмъртните ни остава само да се възхищаваме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Съгласен съм напълно! Всичко се свежда до това какво и колко има в главата и в пръстите - когато има достатъчно и на едното, и на другото място, дори едно базово пиано може да просвири така, както не може и най-добрият инструмент с някой друг. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За много години! С пожелание за здраве, повече късмет и много, много музика ?!

Като продължение на разговора, аз също винаги съм се изумявала какво звучене постига учителката ми, независимо от инструмента. Обикновено, когато трябва да ми покаже нещо, се шегувам с нея, че тя свири някакво друго произведение: толкова огромна е разликата между нейното изпълнение и моето недодялано дрънкане. Вниманието буквално е към всеки един тон.

И в тази връзка, ако се съгласим, че качеството на инструмента, колкото и да е важно, не е единственото лимитиращо, за да се прояви един талант, кои според вас са останалите ключови фактори: техническо съвършенство, музикалност, интелект, емоционалност, способност за концентрация, за свързване с аудиторията или друго? 

С две думи: кое е базовото, което прави знаменитите пианисти такива, каквито са? А кои са ограниченията?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^Не съм пианист (синтезаторната клавиатура няма да я броим),
но ми се струва, че този въпрос се отнася за всеки инструмент и за музиката въобще.

Когато учех китара, след доста време почувствах, че придържането към нотите ме е сковало
до степен това да става не музика, а някакво дървено формално изпълнение.
Освен свободната техника и внимателното отработване на всеки тон  
трябва да има този момент, в който нотите се превръщат в цялостна музика.

Самата техника на свирене се постига не само с пожелания и много занимания,
а се използват упражнения, които принуждават да се постигне добра постановка на ръцете
(поради самата същност на това, което се изпълнява и специалната апликатура, която се препоръчва).
И разбира се, спазва се методична последователност - постепенно от по-просто към по-сложно.

Струва ми се, че е важно дали това е твоя инструмент и твоята музика.
Възможно е някой да бъде ограничен на един инструмент, независимо от многото години занимания,
а на друг инструмент да разкрие неочакван творчески потенциал.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

“Трябва да има онзи момент, в който нотите се превръщат в цялостна музика” - при мен това е основното, което липсва (въпреки че аз съвсем не мога да се нарека пианист или въобще музикант :) ). Не знам дали при всички начинаещи/аматьори е така: от мислене за правилната нота, динамика, щрихи, темпо и всичко останало, накрая не чувам музика. По-точно, струва ми се, че чувам как би трябвало да звучи, но само в главата ми ?, не мога да го възпроизведа в цялостност.

Може би точно това е една от тънките разлики между хората с талант и тези, които учат съвестно, но никога не успяват да се надскочат с нещо повече от текстова коректност (ако мога така да обясня това, което мисля, че постигам като краен резултат аз).

Затова и си задавам горните въпроси, макар че едва ли има еднозначен отговор...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

12 hours ago, No.14 said:

Не знам дали при всички начинаещи/аматьори е така: от мислене за правилната нота, динамика, щрихи, темпо и всичко останало, накрая не чувам музика.

Ако има репертоар от научени наизуст пиеси, които са донякъде по-прости от
достигнатото до момента ниво (за да могат да се изпълняват уверено),
с тях може да не се мисли за нотите, а да се упражнява общата изразителност.

За музикалното произведение се мисли като за едно цяло, което трябва да изразява нещо.
Тогава се определя как отделните елементи да служат на тази обща цел.
А не обратното - всяка нота, динамичен нюанс, щрих, отклонение в темпото да бъде нещо местно,
за което не е ясно на каква обща цел служи.

Има една голяма стара книга:
"Йохан Себастиан Бах" написана от Алберт Швайцер някъде в началото на XXв.,
издадена на български през 1981г.
В нея се обсъждат проблемите за постигането на изразително свирене,
чрез подходяща фразировка, акцентиране и др.
Като например, как с такъв инструмент като пианото (клавесина), чиито звуци имат атака и затихване,
да се постига свързано напевно звучене (когато музиката се представя като съставена от гласове,
всеки от които пее нещо свързано, а не "кълве" ноти).

Може да се каже, че музиката на Бах е независима от инструмента и не е пианистична
(от него има даже фуги за соло цигулка, които приличат повече на музика за съвсем друг инструмент).
Но ето как една забележителна пианистка от миналото - Татяна Николаева свири 12-те малки прелюди
(3-тият от тях е по-скоро в стила на музика за лютня и може да се изпълнява на китара):
https://www.youtube.com/watch?v=_pKgAy7SQkE

Според мен си заслужава да се чуят/видят в нейно изпълнение прелюдите и фугите на Шостакович:
https://www.youtube.com/watch?v=ZyURjdnYQaU

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Предишното ви съдържание бе възстановено.   Свободно редактиране

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.