Jump to content
Българският форум за музиканти

Evtim Djerekarov

Трикове, хитринки при свирене и методи при учене

Recommended Posts

Нека да създадем тема, в която, който иска да сподели нещо от това, което е научил, или сметнал за любопитно, в процеса на свирене. Също така би било добре да се обсъждат различни методи, водещи до по-лесно научаване на нещо. Като за начало да напиша някои неща:

 

*Ако правите извивка(bend) на определена струна, особено в случаите когато на извитата струна се прави вибрато(или просто се прави тон с широко вибрато, без да има извивка) по време на извивката, за да няма излишен шум по съседните струни, можете просто да допрете(с цел заглушаване) с 2 пръста на дясната ръка(която обикновено по време на извивката не прави нищо) съседните 2, или в екстремни случаи съседните 4 струни(допирайки по 2 струни с един пръст). Така извивките ще звучат наистина чисто.

___________________________________________________________

 

*Всички знаете, че когато свирим сола, често на края на фразата, просто плъзгаме пръста, натискащ звучащата в момента нота надолу по грифа, и така завършваме тона по-ефектно. Какво обаче да правим ако например, последния тон има вибрато, и свирим бавно соло, където нотата трябва просто постепенно да затихне. Ако я оставим свободна, особено с дисторшън, тя може да продължи до безкрай, а ние искаме тя да продължи например само един, или два такта.

Тогава можем съвсем леко да допрем струната с длан долу, на бриджа, и така тя по-бързо ще изгуби енергията си, и ще затихне.

___________________________________________________________

*Изкуствените харминици(аrtificial harmonics) се получават след като дръпнем струната с перото, като тя се чукне в палеца на ръката, която държи перото, мигновено след самото дърпане.

Естествените хармониции на даден тон(тоновете, които присъстват във звука на трептящата струна, но са обикновено по-тихи от основния тон) са

 

1: основен тон

2: октава над основния тон

3: октава и квинта над основния тон

4: две октави над основния тон

5: две октави и мажорна терца над основния тон

6: две октави и квинта над основния тон

7: две октави и малка септима над основния тон

8: три октави над основния тон

.......

 

Ако да кажем свирим на 6-та свободна струна МИ, то 2-рия хармоник(октава над основния тон) ще бъде точно по средата на трептящата част от струната, или в случая точно естествения хармоник на 12-то прагче.

Този хармоник в случая е далече от дясната ни ръка. В повечето случаи и третия хармоник е навътре в грифа, особено ако свирим тон на по-първите позиции на грифа.

При свободна струна, 4-тия хармоник(две октави над основния тон) се намира някъде над нек адаптера на китарата. След това, по към бриджа се намира 5-тия хармоник(две октави и мажорна терца над основния тон).

Още по-към бриджа се намират 6-тия(две октави и квинта над основния тон), 7-мия(две октави и малка септима над основния тон) и 8-мия хармоник(три октави над основния тон).

Това ще рече, че можете да изсвирите разложен доминантен септакорд със изкуствени хармоници:).

По-високите хармоници от 8-ми могат да се извадят много близко до бриджа, но наистина е трудно да ги извадите.

Когато основния тон е по - нагоре по грифа, всички хармоници стават по-нагъсто, и се изместват в посока към бриджа(зашото трепти по-малка дължина на струната).

На практика 2-рия хармоник обикновено е навътре в грифа, и рядко ще го изкарате чрез изкустевн хармоник

Третия хармоник по-лесно се вади, и при средните позиции вече се намира около края на грифа.

Най-често в полето над адаптерите се вадят 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми, и 8-ми хармоник.

С експериментиране и упражняване, можете да се научите винаги да вадите хамониците, които искате, при всяка позиция на грифа.

 

Ще ми е интересно, ако някой от вас сподели практичен начин за трениране на вибрато. Много обичам например бързо вибрато стил Максим Горанов, за дълги тонове в бавни сола, но все още не ми се отдава много добре.

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така...

Използвам следните техники за вибрато:

 

1.Вибратото се прави от пръста, който е натиснал струната с движения нагоре и надолу.Идеално е за широко вибрато.

 

2.Вибратото се получава вселдстие от движение на пръста напред-назад от единото прагче до другото(тук основното движение идва от китката).Така се получава пък ситно много добре, само дето лично на мен ми звучи малко гадно.

 

3.Докато звучи тонът, струната да се натиска и отпуска бързо, като натискането трябва да е силно, да се усеща струната как се "мачка" под пръста, а отпускането трябва да върне тона в нормална позиция на естествен натиск.Без никакви движения нагоре-надолу или настрани.Един вид само "навътре и навън" :metalist: Този начин ми е любим.Докато го правя струната ми се струва мека като памук, но понякога се плаша за грифа.

 

4.Това е най-ефективното и се получава страшно яко ситно вибрато - докато пръста е на тона се стяга и отпуска много бързо предмишницата и се получава треперене с голяма честота(движенията пак са нагоре-надолу).Наистина звучи много готино, но понеже е свързано с излишно напрягане, което не е никак малко,го избягвам, а и лакътя започва да боли ако се прекали кето не е никак надобре.

 

И да споделя малко личен опит:

Не е свъразан с техниката, но в началото на китарлъка си тренирах състезателно катерене(тъй е термина де, иначе си е само катерене :) ).Пръстите и предмишника стават МНОГО корави от това нещо.Ама МНОГО!Вече друг е въпроса, че се натоварва цялото тяло(нещо като плуването, ама по-добре :)), заякват и костите.Сега това ми помага страшно за легато и тап и нещата дето си искат повече сила въобще(за легатото ми помогна много и изключително чувствителната ми Кремона :metalist: ).Но уви колкото и да ми беше готино да си вися от тавана, трябваше да прекъсна, защото пръстите след време започват да надебеляват и загрубяват много сериозно.Още от самото начало се появяват мазоли и кожата се напуква, но след време всичко минава и ефектът е налице.Аз тренирах 6 месец(2 пъти по 3 месеца с прекъсване половин година).Накрая вече си трябваше да прекратя окончателно заради свиренето.Та струва си тоя спорт.

 

Засега това от мен, дано съм бил полезен!Живи и здрави!

Edited by Surikat

Share this post


Link to post
Share on other sites

Унесох се в писане и забравих.Поздрави за чудесната идеята :), надяам се темата да има успех и благодаря за инфото горе :) , но още немога да чатна как точно да държа перцето за изкуствените флажолети...то мъки, то чудо ама за месец и косур вече немога и немога да му фана цаката, та ще съм много благодарен, ако някой може да обясни по-подробно.

Edited by Surikat

Share this post


Link to post
Share on other sites

При изкуствените флажолети, мястото където палеца докосва стгруната трябва да е КРАТНО на дължината й - т.е.

 

1/2 от дължината на струната = октава

1/3 от дължината на струната = октава и квинта

1/4 от дължината на струната = две октави

1/5 от дължината на струната = две октави и терца (мажорна)

1/6 от дължината на струната = две октави и квинта

1/7 от дължината на струната = две октави и септима

1/8 от дължината на струната = 3 октави

1/9 от дължината на скруната = 3 октави и 2 полутона

1/10 от дължината на струната = 3 октави и терца (мажорна)

 

Под "дължина на струната" се има предвид трептящага част - т.е., ако струната е свободна когато се извлича флажолета, "дължина на струната" е цялата й дължина, а ако, например е натисната на 7-мо прагче, когато се извлича флажолетът, "дължина на струната" е разстоянието от 7-мо прагче до мостчето - пропорциите се променят, много е забавно :)

А тези дроби са разстоянието от палеца до мостчето :)

Edited by ...taka li e? - a taka.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Така и така сме изкопали темата, флажолет се получава на всеки удар на кратно разстояние на дължината на струната и колкото по далеч от средата на струната е, от толкова по-висок хармоник е и също е пропорционално по-слаб. Освен това, колкото от по-висок ред е хармоника, толкова повече пъти се "повтаря" по грифа. Затова и не всички флажолети излизат еднакво силно, защото зависи в много голяма степен максимума на вълната по която трепти струната къде е спрямо адаптерите- примерно хармониците от висок ред се унищожават взаимно(phase cancellation) ако двата им върха се падат над neck и bridge адаптера, съответно с противоположни фази.

 

Упражненията са.... свирене на флажолети... И всеки сам си уцелва начина- целта е да удариш силно струната с перото и веднага след това с меката част на палеца да заглушиш базовия тон(т.е. да остане само флажолета). Аз лично държа перото още по-прибрано от нормалното и си приравнявам нокъта на показалеца почти успуредно на струните, за да мога да правя флажолети с downstroke и upstroke.

 

Базовите флажолети можеш да си ги разгледаш така- на свободна струна почваш да чукваш с перото по гореспоменатия начин първо на 12то прагче- ще получиш първия флажолет на 1 октава от тона, после нагоре по грифа към 1во прагче.

 

Примерно ето какви флажолети има 1ва свободна струна на мойта китарка:

свободна -> ЛА#

12 -> ЛА# октава нагоре(1/2 от дължината на струната)

11.5,11,10,9 -> 3 мн високи, но слаби флажолета, които не мога да ги разбера в какви тонове са

9 -> РЕ 2 октави нагоре

8 -> ЛА# 3 октави нагоре

7 -> ФА октава нагоре

6 -> пак някакъв много висок и слаб

5 -> ЛА# 2 октави нагоре(1/4 от дължината на струната)

4 -> РЕ 2 октави нагоре(идентичен на 9то прагче)

3 -> ФА октава нагоре(1/3)

и надолу трябва да са същите идентични на 11.5, 11, 10, 9

 

Лесно се забелязва една основна зависимост- 3те най-силни флажолета са ЛА#-РЕ-ФА, демек мажорно акордче. Също ще ти стане ясно, че от другата страна на 12то прагче към магарето флажолетите почват да звучат различно- едни изпъкват повече, други се заглушават и т.н. И оттам като почнеш всяка отделна струна и на всяка отделна позиция да правиш същото, като изключим тия трите най-пробиващи хармоници, всичко друго ще е различно всеки път

 

П.П. на мен а и на повечето хора, които познавам, най-добри флажолети се получават при стъргане над neck адаптера, долу горе в тази част на струната, независимо от позицията и независимо от струната. Сега като си дращя, забелязвам, че на 3те по-дебели струни "горещата точка" е малко по-към bridge.

 

Едит: Има и една такава тенденция, че флажолети се получават най-хубаво на най-крайния адаптер демек neck. Това е защото колкото п`o към средата на струната хващаме сигнала, толкова по-силни са ниските хармоници и първата степен на тона. Затва бридж адаптера звучи мазно и леко глухо, докато бриджа звучи остро.

 

И както хората казаха- gain gain gain gain!!!!

 

Тва е от ей тази тема, където подробно се изкоментираха флажолетите :hysterical:

 

Друго интересно, което се сещам в момента- ако имате китара БЕЗ заключване на струните горе на главата, можете да правите бенд/вибрато на свободна струна- удряте дадената струна с перото и с лявата ръка натискате струната между нът-а и ключовете- не трябва да се прекалява, защото ако не са качествени ключовете или нът-а, може при отпускане струната да остане леко разстроена.

 

П.П. сигурен съм, че не откривам топлата вода и ще ми е интересно някой да сподели дали знае кои китаристи го правят това ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност последния метод разстройва доста, затова пък може само да си ги пиквате струните(частта след нъта) и да се кефите. Така няма опасност от разстройване(освен ако не се олеете, предполагам).

 

Да кажа и аз нещо, което се сещам. Една доста коментирана техника-легато. Прави се като имаме(примерно)сложен показалец и среден пръст на някоя струна и натиснали две последователни прагчета. След това средния пръст го дръпваме надолу, така че да закачи струната и по този начин се чува все едно тонът е от предната позиция, само че се чува по-тихо. Нищо сложно, само че като дръпваме средния надолу установяваме че той ще закачи и долната струна. Изхода е следния. Когато става въпрос за 1(е, тук няма порблем), 2 и 3-та струна трябва да се заглуши долната струна посредством лявата ръка. Най-лесно е да стане с показалеца, който освен че натиска струната се допира и до долната. Когато имаме легато на 4, 5 и 6-та струна заглушаването става с дясната ръка. По принцип тя трябва да не седи далеч от струните и така да може лесно с частта отстрани на дланта да се заглуши нужната струна, като допирането става непосредствено до струнника, но и достатъчно навътре за да имаме заглушаване все пак.

Може би най-важното, което трябва да се знае за тази техника е, че заглушаването си става от самосебеси(как па се пише тва). Ако се стараем и отделяме основно внимание на заглушаването докато свирим, то сме обречени на провал. И обратното, ако сме свободни и мислим за друго, ръцете сами ще се нагодят на точното място и по точния начин.

Share this post


Link to post
Share on other sites

А я кажете как се прави бенд + вибрато.Идва ми трудно хем да държа струната повдигната,хем да я "клатя" на горе на долу.Особено като трябва да повдигна цял тон опъна на струната става доста силен трудно се прави равномерно отместване на горе и на долу.Има ли някакъв по-лесен начин?

Share this post


Link to post
Share on other sites
...то мъки, то чудо ама за месец и косур вече немога и немога да му фана цаката, та ще съм много благодарен, ако някой може да обясни по-подробно.

 

 

Просто след като струната "отскочи" от върха на перото, трябва да се чукне(чукне не е много точно, не трябва да е със сила, а да се допре) до палеца. Това, както разбва не става навсякъде по струната, а всеки фложолет си има място.

 

За да разбереш как точно трябва да докоснеш струната с палеца, можеш първо да се научиш(ако не си се научил) да вадиш например естествения флажолет над 12-то прагче на свободна струна, като просто докато дърпаш струната с дясната ръка, с лявата просто да пипнеш струната над 12-то прагче, и ще излезе тон октава по-високо от свободна струна.

 

След като го правиш добре, ще започнеш да усещаш как точно да докоснеш струната.

Вавжно е, и струната да се чукне във да кажем ъгълчето на палеца, а на в продълговатата му част отстрани.

Тоест трябва да се стремиш струната да се добре в "точка" от палеца. Иначе малко или много намаляваш "качествения фактор" Q на флажолета, и заглушаваш струната.

Друго нещо, за което се сетих, че съм чел в една статия на Сатриани е метод за научаване на тоновете по грифа:

 

Пускате си метронома, например на темпо 25, избирате си един тон, и на всеки удар на метронома го изсвирвате на ново място по грифа, като започвате от 6-та струна, и слизате до първа.

 

Например МИ -> :

6-та свободна, 6-та на 12-то прагче , (6-та на 24-то прагче)

5-та на 7-мо прагче, 5-та на 19-то прагче

4-та на 2-ро прагче, 4-та на 14-то прагче

3-та на 9-то прагче, 3-та на 21-во прагче

2-ра на 5-то прагче, 2-ра на 17-то прагче

1-ва свободна, 1-ва на 12-то прагче, (1-ва на 24-то прагче)

 

Правите процедурата със всички 12 тона. Ако ви е бързо, смъквате темпото.

Ако ви е бавно и го правите добре - увеличавате темпото.

Ако го упражнявате всеки ден по 10-ина минути, скоро ще станете много добри познавачи на грифа.

Edited by Evtim Djerekarov

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аааааааа бахти лудницата!Евала, Евтиме, мерси много.Никога нямаше да се сетя за тоновете!

Успях да направя и няколко флажолета, но като трябва да се правят в движение, местенето и смятането на дължината на струната ми идват малко кофти за сега..ама и тва ще се оправи.

 

А я кажете как се прави бенд + вибрато.Идва ми трудно хем да държа струната повдигната,хем да я "клатя" на горе на долу.Особено като трябва да повдигна цял тон опъна на струната става доста силен трудно се прави равномерно отместване на горе и на долу.Има ли някакъв по-лесен начин?

 

Значи, пробвай докато си извил струната да движиш пръста напречно на нея(напред-назад, като движението идва от китката, а не от самия пръст).Другото което е - не я движи нагоре и надолу, а я отпускай надолу и след това я вдигни до изходната позиция на извивката.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сетих се още няколко мурафета:

 

Понякога, при по-бързичките сола в които има извивки никъде си и по никое време, се бъркам и губя всякаква ореантация за струните, като пиквам и едновременно извивам.За да избегна това правя следното:

Вместо да удрям струната надолу или нагоре, държа перцето неподвижно и непосредстено над нея и вместо да пиквам с дясната ръка, повдигам струната с лявата и пак всичко си се чува както би трябвало, и спокойно си продължавам нататък, без да съм се объркал.

 

Сега малко от мен за ваденето на тобове:

Наистина няма кой знае колко и какви улеснения за ваденето на парчета по слух, но все пак се намират и малки хитринки:

Когато вадя таб,първо ако нещо е много бързо го забавям, това ясно.Та - пускам си песничката и заедно с първият й тон, удрям моето предположение на грифа.Ако тоновете не съвпаднат, спирам, пускам пак и опитвам отново, докато не чуя едновременно да звучат два еднакви тона - моя и този от записа.

 

Другото което до някъде олеснява е....подсвиркването :ok:.Повечето хора намират за лесно да изсвирят чута мелодия с уста.Значи все пак тоновете на мелодията са в главата ни и ние ги знаем, но неможем да ги изсвирим на китарата.Тук идва и подсвиркването - пускам си песента, спирам я, изсвирвам си я с уста и следя за повишаването и понижаването на тоновете, и съотватно ги търся по грифа.Изглежда малко абсурдно, но на мен лично ми помага.

 

Е, дано да има някой, дето да не ги знае тия неща, та да съм се оказал полезен ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам само една лека забележка - обяснявай нещата малко по-точно и ясно, защото така, както ги описваш, не става много ясно какво точно имаш предвид на доста места.

 

Относно ваденето по слух - според мен има доста програми(както и уроци по солфеж), където човек може да се научи да разпознава интервали, и сложни акорди. Мисля си че това е много по-добър вариант от това, да се разчита на налучкване на тонове, защото в съвременната музика има сложна хармония често - ако ти изсвирят в песента Aminmaj7, например, и нямаш тренирано ухо, колко време ще го налучкваш?!? Та затова си мисля, че това с налучкването е несериозна работа в повечето от времето.

 

За подсвиркването и пеенето - наистина, един инструменталист изобщо няма да сбърка, ако се научи да пее вярно - това е от ОГРОМНА полза за музикалното развитие, без значение с какъв инструмент се занимавате.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че солфежът и налучкването(налучкване не, по-скоро опитване да се оцели) немогат да се сравняват, но налучкването и упоритите продължителни опити са нещо което помага в развитието на слуха, особено на начинаещ.Поне на мен ми помогна.

Edited by Surikat

Share this post


Link to post
Share on other sites

@Eвтим

Не мисля че Surikat имаше предвид точно налучкване, а по-скоро идеята, че като започнеш да вадиш песен, започни първо от основния тон и да го караш полека, а не веднага да търсиш дали е sus4 или sus9. Като "задобрееш", ще можеш да кажеш веднага кой е акорда, но ако не можеш, разбери първо че е A и после гледай терцата, дали я има въобще и тем подобни.

 

И аз подкрепям тази идея. По същия начин вадя и песни с акорди и прогресии - ако не ми "изникне" акорда в главата, вадя първо основните ноти на акордите и после си ги строя.

 

Пример: The Eight Steps (by Joe Satriani)

 

E Lydian G Lydian B Lydian G Lydian

|--------|-2-------|-6------|-2-------|

|-0------|-2-------|-6------|-2-------|

|-3------|-4-------|-8------|-4-------|

|-4------|-2-------|-6------|-2-------|

|-2------|-5-------|-9------|-5-------|

|-0------|-3-------|-7------|-3-------|

 

 

E Dorian G Lydian B minor G Lydian

|-5------|-2-------|-0------|-2-------|

|-3------|-2-------|-3------|-2-------|

|-0------|-4-------|-2------|-4-------|

|-4------|-2-------|-4------|-2-------|

|--------|-5-------|-2------|-5-------|

|-0------|-3-------|--------|-3-------|

 

подхода ми да я извадя беше следния - първо извадих Е-G-B-G

после квинтата и терцата, стигнах до - Еsus2 - G6 - B6 - G6

 

в крайна сметка не можах да ги извадя целите и отворих да ги видя в книгата, но дори и до втория ред мисля че помогна малко. Ако сложиш всичките ноти разбира се, за наименованията може да се поспори доста, но аз исках само да предам "идеята"

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, така казано, това за налучкването вече звучи приемливо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

*Всички знаете, че когато свирим сола, често на края на фразата, просто плъзгаме пръста, натискащ звучащата в момента нота надолу по грифа, и така завършваме тона по-ефектно. Какво обаче да правим ако например, последния тон има вибрато, и свирим бавно соло, където нотата трябва просто постепенно да затихне. Ако я оставим свободна, особено с дисторшън, тя може да продължи до безкрай, а ние искаме тя да продължи например само един, или два такта.

Тогава можем съвсем леко да допрем струната с длан долу, на бриджа, и така тя по-бързо ще изгуби енергията си, и ще затихне.

 

Демек palm mute,или пак нещо не съм рабрал :greenball:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.