Jump to content
Българският форум за музиканти

mrtoi

Диез или бемол

Recommended Posts

Здравейте! Имам въпрос към знаещите. Има, ли значение, когато нотирам нещо и се наложи да запиша нота, която е алтерована, дали да се запише с диез или с бемол? Например ла бемол или сол диез. Благодаря на всички предварително! 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От теоретически съображения е строго задължително да се знае кога какъв знак да се сложи. Затова трябва да се научат квартов и квинтов кръг по който се образуват тоналностите. Например в тоналност до минор има ла бемол и е забранено да се ползва сол диез макар че звучат с една и съща височина. Но в тоналност ми мажор има сол диез и там е забранено да се сложи ла бемол.

Този въпрос ме накара да се замисля кога се налага да се слага двоен диез или двоен бемол.

  • Like 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ти Лими за отговора. Квартовия и квинтовия кръг ги знам много добре. Запознат съм и с още много неща, но въпросът ми е принципен. Нотирам да речем дадено нещо в до мажор, който няма никакви знаци в арматура. Има ли  правило, което да определи дали трябва алтерованите тонове да ги запиша с бемол или диез. Защото аз сега си ги записвам, така както преценя че ще се прочетат по-лесно на прима виста да речем. Е, разбира се когато се записват акорди, там правилата са си ясни. Естествено, че когато се запише да речем ми мажор, с който ти даваш пример се записва ми, сол диез, си а не ми, ла бемол, си. Надявам се, че въпросът ми е станал по-ясен. 

Редактирано от mrtoi

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отговорът на въпроса ти се съдържа в самия въпрос :) Щом имаш алтерована степен на акорда, пишеш знак по съответната степен. Например:

C - E - bG - bB (до мажорен септакорд с понижена квинта)

C - E - (G) - bB - bD - #F (до мажорен септакорд с понижена нона и повишена ундецима)

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
4 hours ago, Лими said:

Например в тоналност до минор има ла бемол и е забранено да се ползва сол диез макар че звучат с една и съща височина. Но в тоналност ми мажор има сол диез и там е забранено да се сложи ла бемол.

Този въпрос ме накара да се замисля кога се налага да се слага двоен диез или двоен бемол.

Това не е вярно, грешиш. Ако в тоналност до минор трябва да изпишеш да кажем акорда до мажор с повишена квинта, ще го запишеш така:

C - (бекар)E - #G

Точно затова се ползват и двойните бемоли/диези. Пак в същата тоналност, ако трябва да изпишеш акорда ре-бемол мажорен септакорд с понижена квинта, ше е така:

bD - F - bbA - bC (забележи, че нямаме си-бекар, а се ползва правилната голяма септима до-бемол, спрямо основния тон ре-бемол). 

  • Like 1
  • Thanks 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей CyberGene! Благодаря и на теб за отговора, но аз не питам за записване на акорди. Въпросът ми е, когато си нотирам соло на китарата и за да го обясня по лесно разбираемо, да речем че тоналността е до мажор, която няма никакви знаци в арматура, налага се да запиша алтерована нота, има ли правило, което да определя дали да я запиша като бемол или диез? Давам пример отново, в до мажор например, ако се наложи ла диез ли да запиша или си бемол? Надявам се,че вече бях изчерпателен. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зависи от хармонията и какъв се явява съответният тон спрямо текущия акорд. Ако нямаш такъв, гледаш какъв лад свириш. Няма такова понятие като “алтерирана нота”. Има алтерирана степен на акорд. И няма просто правило какви знаци са позволени или забранени само в зависимост от тоналността. 

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разбрах. Благодаря за отговора!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въпросът не е пълен и затова отговорите включват само хармонични, а не мелодични “казуси”.
При мелодията - ако се движи възходящо, ползва се диез, низходящо - бемол.


Sent from my iPad using Tapatalk

  • Like 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

...или най-добре с пример на конкретната мелодична линия.;)

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря на всички още веднъж!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прегледах няколко различни нотации на Полетът на Бръмбара и забелязах, че  се различават по начина на поставяне на знаците за алтерация, както и че посоката на мелодията май няма значение. Може би инструмента ил удобството за четене е определящо понякога или най-често. Ето поне два различаващи се по нотация примери на едно и също произведение. Достатъчно е да се сравнят първите десетина такта от мелодията.

Първи - вторият лист от ляво към дясно

Втори

Редактирано от Лими

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Видях ги. Благодаря ти за отговора!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лими,
Нали четеш, че това са аранжименти, а не оригинал?
Моето мнение за класическата теория на музиката. Ако ще анализираме произведения на Шьонберг, Берг, няма значение ....


Sent from my iPad using Tapatalk

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато мелодичната линия е възходяща се пише диез, а при низходяща - бемол. За по-лесно писане и четене. За спестяване на писане на бекари.

Пример: Финалния мотив на "Лека нощ деца". Низходяща мелодична линия: bСи, Ла, Сол, bСи, Ла,  Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Вторият бемол не се пише ако са в един такт.

Ако се напише #Ла, бекарЛа, Сол, #Ла, бекарЛа, Сол, Фа, Ми, Сол, Фа. Излишно писане на бекари и по-трудно за четене и изпълнение. Но ако умеем да откриваме тоналността (обикновено това е завършващият тон на пиеската, в случая Фа) bСи ще напишем в началото на реда като арматурен знак. Горната фраза ще се изпише и без бемолите.

Добър съвет е познати мелодии да се пеят на глас или на  ум с ноти. Втори добър съвет е да се научи скоропоговорката 1. Си-ми-ла-ре-сол-до-фа и на обратно

2. Фа-до-сол-ре-ла-ми-си. Да се изговаря максимално бързо. Наизуст. В този случай 1. е редът на бемолите като арматурни знаци, а 2. е редът на диезите. От същата скоропоговорка бързо откриваме 3. Фа-си-ми-ла-ре-сол-до, ред на мажорните бемолни тоналности (Фа с 1 бемол, bСи с 2 бемола и т.н.) и 4. Сол-ре-ла-ми-си-фа-до, ред на мажорните диезни тоналности (Сол с 1#, кой е, виж в реда на диезите, Ре с 2#, пак там). Виждаме, че 3. е 1. започваща от Фа на дясно, а 4. е 2. започваща от Сол на дясно.

  • Like 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.