Първата изява

[Linchpin]

Не намерих такава тема, така че реших да пусна...

 

Как преодоляхте притеснението, когато за първи път излязохте да пеете/свирите пред хора? Как мина представянето ви? Бяхте ли уверени в себе си?

 

Когато си фронтмен, какъв е номерът да не се спечеш зверски, когато публиката зяпне в тебе? Също и какво се прави, когато на човек му се случи гаф на сцената (например китаристът вземе, че изтърве перото или скъса някоя струна; барабанистът прави така, че изтървава палка и тем подобни)?

Първият път не го помня, понеже съм бил в детската градина, но имам снимки от изявите- облечен в народна носия и с гега в ръка, да пея "Когато бях овчарче"! По- късно в юнушеска възраст бяхме сформирали група за политически песни ( в онези години това беше един от начините да изразиш "собствено мнение", което не винаги минаваше пред партийните копои, но нейсе...), така или иначе между задължителната "плява" прокарахме 2-3 песни, които наистина допадаха на връстниците ни по онова време! Малко след това започнахме и изява като ученически вече рок- банди, като 7-8 човека преливахме от една група в друга и всичко се въртеше около някаква издухана соц- апаратура. Дойде момент, в който се събрахме наистина сриозна група с амбиции и решихме да направим концерт. Поканихме и приятели (Past Redemption), но огромната ни грешка беше, това, че решихме, че имаме достатъчно апаратура и знания за да озвучим концерт на открито... поне си спретнахме готин купон...

След като издадохме албума с "Dead Future", решихме да го представим официално, наехме зала, озвучители и точно когато засвирихме и другият китарист скъса струна... докато я сменяше аз забих някаква блус схема, а една колоритна и незабравима личност- Ники Гиздов (лека му пръст) излезе и импровизирайки запя нещо не българо- английски. Публиката наистина се забавляваше.

Преди доста години имахме изява и в бургаският, култов за онова време рок- клуб "Сатан". Самият клуб беше наистина уникален със своя интериор. Само, че като излязохме на сцената се оказа, че чувам само и единствено барабаните зад себе си. През цялото време като глухоням се ориентирах къде в песента се намираме, като гледах ръцете на другият китарист.

Най- непоправимият фал беше когато свирихме с бандата от студентските години в един пловдивски клуб. Всичко беше добре, до момента в който Весо ("пишката" от "2-ро национално нищо") не си разля водката върху мишпулта... и всичко утихна. Опитаха се "в движение" да ни озвучат с 2 кубета- китарата и баса се чуваха добре, но микрофона се чуваше като от телефонна слушалка. А народа тъкмо се беше развихрил... Изсвирихме още 1-2 парчета без вокал и понеже беше адски тъпо не ни оставана друго освен да си съберем инструментите и да си ходим. Весо излязъл пред шефа на заведението с версията, че апаратурата изгоряла, понеже захранването на дисторшъна било DIY, та ни удържаха и пари за ремонт на пулта... не ми е за парите, аз от музика пари не съм изкарвал, напротив- само влагам, но е кофти да те работят по този начин...

Нещо се отплеснах- гафовете не ги вземайте присърце, но и внимавайте да не се повтарят. Грешим защото сме хора! Ако бяхме машини почти нямаше да грешим, но дори и те грешат!

[Mairomaster]

След половин година съществуване на групичката ни и аз вече мога да се похваля с излизане на живо. От някакво време насам все се услушваме за удобен момент да излезем някъде и момента се оказа празничният концерт по случай 24 май, проведен в местното читалище. Решихме да изпълним For whom the bell tolls и Nothing else matters на Металика, тъй като това са песните които най-добре знаем.

Ходих аз няколко дена по-рано да огледам с каква техника разполагат, че ми беше интересно и с изненада установих, че скоро са правили обновление на техниката и са закупили доста прилична такава. До тук доста добри бяха изгледите, ама само до тук... Оказа се че имаме право само на една репетиция предварителна, която трябваше да се проведе заедно с другите участващи в празничната програма и на една бърза настройка на техниката преди самия концерт. И може би си мислите, че какъв е проблема, техника има добра, рядко има групи които да имат възможност дори и за една репетиция. Да ама първото нещо, по малко лошото, се оказва, че въпреки добрата техника (пулт, усилвател, колони), липсата на монитори е доста голям проблем, тъй като барабаниста освен себе си никой друг не чува, китарите сме нещо подобно, само където чуваме барабаните, а за басиста/вокал остават малко барабани и гласа си да чува. Това иде дойде, викаме си ние, нали ги знаем като петте си пръста песните, барабаниста ще си държи ритъма и ние по него ще си свирим. Другото по-лошо нещо е, че мистичните слухове за човека наеман за озвучител/тонинженер се оказват верни. А слуховете съответно са, че съответния човек повече разбира от пиене на ракия в близката кръчма от колкото от озвучаване и евентуално идва за концерт ако няма нещо интересно по телевизията. Тотална представа за този човек, от който така силно зависеше представянето ни, добих след първия ни разговор и изкавания от рода на "аа аз немога да ви се меся, аз свиря на синтезатор, вие си разбирате как да си озвучавате инструментите" последвано от "ааа че закво ви са толкова много микрофони по барабаните" и "неее тия фейдъри (по друг начина ги нарече, ама забравих как) на пулта не ги барай, аз всичко правя от дозите". И се видя работата, че аз трябва да оправям звука за концерта и евентуално ако ми остане време, да изляза и да свиря. Поне съм се интересувал от озвучаване, но липсата на практика доста ни изяде от времето на саундчека, на който почти нищо не можахме да свършим и се молехеме на солидна подкрепа от господ. Отделно липсата на всякаква организация допълнително ни изнерви и в последния момент се чудехме да вървим да бием някой ли, че хора къде заслужават бол, да свирим ли. Залата се пръскаше по шевовете, около 350 човека имаше, което също спомогна за нервността, въпреки че очаквах повече да "спечем".

След като започнахме да свирим, помислихме че звука е ужасен, както се и очакваше. Поомазахме малко на места втората песен, нещо за което много се ядосвах, защото по принцип я свирим доста добре. За щастие публиката доста ни се кефеше и това ни повдигна настроението. След концерта се оказа, че звука отпред е бил доста по-добре от колкото при нас. В крайна сметка съм доволен - усетихме тръпката от първото излизане на живо, макар и съпроводена с доста ядове. Публиката се кефеше, пляскаше на кулминативните моменти на песните. И така... Сега гледаме напред и чакаме да се отвори място за нова изява.

[Лими]

^ Е, те това описание ме попика от смях! Типичните българомузикантскосценични приключения от време оно!

П.П. нищо, де! Успех, пичове и да не ви пука! Важното е, че бубликата се е кефила(то кво друго и остава на горката бублика) Аз какви глупости/простотии съм вършил по сцените(потънал в десето подземие от срам), а на другия ден се оказва, че съм горещо поканен отново! Та се питам - аз музикант ли съм, клоун ли съм!

Редактирано Май 26, 2011 от Лими

[Infury]

При мен нямаше притесненение, но имаше малко при вокала на групата.Басиста ни свири на 3 струнен бас, защото скъсахме едната(първата) му струна малко преди концерта и също така успя да изтърве перцето си, добре че на бас се свири и с пръсти.Изтървах китарата на вокала ни, която той ми беше дал за концерта защото аз нямах тогава и басиста ни успя да я намокри без да я повреди.Все пак накрая публиката ни хареса, а и ние свирихме само една песен и не не се наложи да седим много на сцената(Споменах ли че другия ни китарист беше с перука?).

Редактирано Юни 27, 2011 от Infury

[Slipaway]

На първата ми сценична изява беше на концерт в Сливен, на който замествах басиста на една група на приятели, на която в последствие станах постоянен член. На концерта свирих на бас за трети или четвърти път и не си знаех партиите почти хахаха... На всичкото отгоре нямаше монитори, нямаше озвучител (Собственика на клуба ни каза "Да, да DJ-я ей ся ще дойде", а въпросния DJ обясни "Аз основно чалга съм пускал, ама ще ви нагласим" (да се има предвид, че стилът на бандата е от доста тежките хах...)). Над сцената, на която едва се събирахме имаше от онези отвратителни мигащи диско светлини, които могат да ти докарат епилептичен припадък. Публиката се състоеше от около 20 човека, от които 15 наши родители (дори баба ми беше там... ). Свирихме като лайно, но ни аплодираха доста ентусиазирано... Това са ми спомените от първия концерт, който не беше много отдавна всъщност. :]

[kirilsat]

Малко, да се посмеете....

Първата ми изява беше преди 25-26 години. Тогава се бяхме събрали по комшийски и вдигахме "джънгър" всеки ден!

Един ден, шофьорите от селото се бяха събрали на по бира с мезенце и единият от тях реши да ни повика, да се погрижим за по-доброто им настроение.... Нямахме никакво озвучаване, но се справяхме някак си?!

 

Аз лично свирех с акустична китара с адаптер, включена в грамофона на един приятел! Когато го пуснех да върти без плоча и се чуваше китарката! Имахме микрофони от комплектите на разни магнетофони, които приятелите ни сами ни подаряваха.

Най-интересното беше смесителният пулт..... Една сапунерка, продупчена с монтирани букси, които се запаралелваха към изхода!

Барабаниста ни налагаше с едно дърво върху куфара на акордеона и няколко тенджери и тенекии.

Пренесохме всичката техника, до масата на шофьорите и се развихрихме!!!

Нямахме никакъв ефект, за това приветсвах хората имитирайки ехо! Добре, дошли-шли-шли ! Скъпи гости-ти-ти....

Събраха се още хора от махалата, за да ни слушат!

Накрая, човекът който ни покани свали тасчето от полския си Фиат и мина през тълпата! Това беше първият ни хонорар /нищо не декларирахме/, с който си купихме истински микрофони за по 24лв. парчето!

[Viara Ivanova]

^ Яката работа! Сапунерката-миксер ...

_{И без оплаквания като "мама и тати не ме подкрепят...не се сещат да ми купят техника!!! Как тогава ще станаизвестенмузикант??!?"}

Редактирано Октомври 1, 2011 от Viara Ivanova

[ultramega]

Не съм виждал сапунерка - миксер, но аз още си пазя сапуенрката- дистър , която имах и дори щедро предоставях на други ентусиасти да изкарат някое концертче във физкултурния салон Само дето я настъпваха зверски(с) и редовно трябваше да се ремонтира

[FoolofRemorse]

Уникални сте... Аз скоро имах концерт за първи път, скоро, скоро колко да е скоро, преди половин месец.

Беше в училище, и така де имайте предвид, че училището е голямо, концерта беше благотворителен което още повече ме вдъхнови...

Когато ходя на уроци се си викам на учителят ми, ако сбъркам какво ще правя, защото на мен както на повечето хора, гениалните мисли ми идват 2 часа след това което е станало, и както и да е... Оправихме се нали подготвихме се... Аз си имам едно усилвателче, Харли Бентън http://files.myopera.com/wwsdsdwed/blog/ampnahe_editpaint.jpg с вграден драйв, то е 27W и малко е тъпо да го мушна след един Маршал 50W и ми дадоха един процесор, който беше прекалено сложен за мен . Така логично аз винаги си прекарвам кабела зад колана, обаче под натискът и напрежението няк'си съм забравил и по средата на Three Days Grace - Animal I Have Become си настъпвам кабелът и китарата ми спира Обаче ние сме 1 вокал двама китаристи Lead 1 басист и барабанист, когато ми се извади кабелът не беше такъв голям проблем защото ние с другият китарист свирим едно и също, и се надявах, че никой не е видял и аз си продължавам да свиря без кабел, естественно нищо не се чува, но нали другият свири, но все пак е малко кофти по средата да се навеждам да търся кабели и т.н. и така...

Тогава да ви кажа честно преди да излезем не ме беше страх и не се притеснявах, не знам защо, за сметка на това когато излязох ми беше 2 пъти по притеснено от очакваното... А на репетиции сме имали много по лоши случки, които се радвам, че не се случват на концерти, като например барабаниста да си изтърве палката... Това е много гадно щото ако аз си изтърва перцето нали продължавам с пръстче, ама няма как да продължи с ръце той... Така е човек се учи от грешките си, като си изтървах няколко пъти перцето на репетиции сега си имам пик холдър, вече ще знам непременно да си мушкам кабелът зад колана и така

[genatawa]

Не трябва да се притесняваш от такива неща, на всеки се случват дори и на най-великите групи в света... Винаги може да стане и просто кажи "Shit Happens!" и продължавай да режеш публиката!

Един поздрав за такива моменти

 

Малко гафове на най-ненормалната група в света.

 

Редактирано Февруари 2, 2012 от genatawa

[vaxo]

Средството за успокояване е едно:

Vodka, you're feeling stronger

Vodka, no more feeling bad

Vodka, your eyes are shining

Vodka, you are the real MAN

Vodka, wipes away your tears

Vodka, removes your fears

Vodka, everyone is gorgeous

Vodka, yeah vodka

[~DN]

Първият път бях толкова зелен, че и да съм се насирал, не съм се и усетил. Тя и публиката беше шепа чалгари натикани насила в залата де - и те толкова са разбрали, колкото и аз. ^^

[Zollok]

С нашата група съществуваме от няколко месеца,и горе-долу репетициите ни бяха 1 път в седмицата по 2 часа,нищо повече и за тея месеци бая пъти дори пропускахме репетиции,защото имаше матури или просто нещо не сме имали време.

Преди самия концерт бях стреснат и то бая,беше ми много объркано,но като дойде момента,взех си китарата и си излезнах на сцената без грам ама грам притеснение.

Започнахме да си свирим,и ми беше наистина голям кеф,прожекторите светеха всички много се кефеха.

Барабаниста ни изпусна палка още на първата минута някъде,ама успя да посвири само с една палка за няколко секунди и вокала реагира бързо и успя да върне палката на тъпанара(барабанист).

Накрая на концерта учудващо хора,които не ни бяха от нашите хора които сме си поканили,дойдоха да ни похвалят лично и 1-2 пъти ме похвалиха,че сценичното ми поведение е било страхотно,и сме направили и много яко шоу,аз много се израдвах,защото всеки музикант освен и талант да свири,трябва да има харизма и хората да го харесат и да се забавляват на изпълненията му.

Отидохме в бекстейджа и си мислех,че ей това ще е момента в който ще ме нахранят много,защото обърках на 2 пъти ритъма и на Symphony of Desctruction маалко обърках 3 последователни ноти.

Обаче какво се случи,другата група казаха,че сме се справили жестоко и ме попитаха от колко репетираме и като казах от няколко месеца те просто ахнаха и единия китарист каза:Браво бе,тва е жестока работа за няколко месеца сигурно по цял ден сте в репетиционната... Като му казах че 1 път в седмицата свирим по 2 часа тея направо паднаха.

Малко на фукня го обърнах,но го казвам от гледна точка на това,че мислех че ние сме просто ужасна група и въобще не можем да свирим,а накрая ни хвалиха хора които за първи път виждаме(такива бяха и другата група)

 

Няма нищо страшно от първата изява,тя е най-готина защото притеснението е жестоко и мига в който излезнеш на сцената просто отиваш в един друг свят,в който дори и да правиш грешки почти никой не разбира освен групата ти

[ultramega]

 

Няма нищо страшно от първата изява,тя е най-готина защото притеснението е жестоко и мига в който излезнеш на сцената просто отиваш в един друг свят,в който дори и да правиш грешки почти никой не разбира освен групата ти

 

Всички разбират , ама се праят на две и половина

[Zollok]

 

Това вече не е яко