Jump to content
Българският форум за музиканти

kazimbutt

Първата изява

Recommended Posts

Моята първа (от общо ЦЕЕЕЕЛИ три) изява беше съпроводена с голямо количество спек. Беше на концерт на училището и по сценарий всички групи, които всъщност свирехме (щото имаше скечове, разни девойки, дето пееха, танци и прочее), бяхме накрая, една след друга. Едни мои приятели свиреха преди моята група и се бяхме разбрали ако ги викнат на бис, да изляза с тях. Даже излязох с баса на един тип от една друга група. Както и да е, в момента, в който излязох на сцената и 800 алкохолизирани гърла започнаха да викат името ми (бях 12 клас и долните 2 випуска общо взето ме знаеха, а на концерти знаете как е - всякакви хора викат, без да знаят какво и защо), се спекох страховито. Монитори нямаше, така че въобще не разбрах какво съм свирил - редовата публика каза, че било готино, а хората, които чуват - че съм се пообъркал :greenball: След това, като излязохме с моята група, всички адски се кефеха на иначе ужасното ни изпълнение - разни хора се качваха по сцената, прегръщаха се, едни девойки излязоха да танцуват... а като чуя записа от тая част от концерта, и ме хваща такъв срам... :)

 

А иначе първата по-сериозна изява, и засега единствена, на не-училищен концерт, беше в зала Средец януари месец. Беше доста приятно, всички чуваха всички, нямаше много грешки, но се бях спекъл отново адски много - бях чул една от другите групи на саундчека и ми се сториха толкова покъртително сдухващо добри. Пък хората се изкефиха, а и в сравнение с оня предишен път беше доста по-добро, даже въпросната група после ни поздрави, като излизаше след нас. Ма тва е, щото са пичове... :greenangel:

 

И от висотата на скромния си опит мога да заявя - колкото повече се ядосваш на неуредиците около едно участие, некадърния озвучител и т.н., толкова по-малко ще се спечеш на сцената. Става ти все тая, след като си напсувал повечето хора наоколо. Излизаш и свириш.

Share this post


Link to post
Share on other sites

То се знае

в на4алото се страхуваш от сцената а после я обичаш докато си жив!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Първите ми изяви бяха като бях още ученик и ...май е вярно, че като си дете-притеснението е в доста по-малки граници...или пък е от друг вид!?!

Та аз така тръгнах... и всичко беше 6!

Сякаш после като нещата стават по-сериозни...тогава много мисля, премислям и ... имаше нов период на свикване с сцената.

А първата изява помня, че беше - дуо с 2 китари...аз и едно момиче...Катя. Беше в една сладкарница..виенска...и свирихме Крокодила Гена с китарите и всички ни се радваха и ....после торти и колички! Не се изложихме...много!?!

Беше супер! А преди това в училищните концерти на класа по музика...ама там си е по-скоро тренировка за мача!

Те така!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Беше доста стресиращо.Беше оня ден, а ми е някак си замъглено в съзнанието.В началото забравиха да ме увеличат и не се чу интрото, след това си забравих половината соло и импровизацията която бях принуден да направя далеч не беше от най-успешните....Как ми изкочи от главата още немога да усмисля.След толкова репетиции....

Казаха, че не се разбрало и дано да е така.

Другия път по-добре :wallbash: .

Share this post


Link to post
Share on other sites

Първата изява.... еми беше на изпращането и първата реакция на колегата китарист след изпалнението беше - "Пълен резил" :thumbs_up:

Песента не беше трудна, ма нещо ми се поразтрепериха пръстите и тотално усрах интрото. Когат дойде време за акордите се поотпуснах и така... Абе мога да кажа, че тва чудо наречено "Сценична треска" наистина съществува и ме беше налегнало яко!!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами... да първата изява :) . Беше на един училищен концерт по-рано тази година :) Аз ще свиря Bon Jovi - I'll be there for you (най лошото беше че трябвше да пея, а ви казвам по добре да не чувате това). Нямах група и с кухарката сам със някакъв тъп фон от разбрицания синтезатор на господина по музика :rolleyes: Преди мен имаше танци, детски песнички и едно, две поп изпълнения. И ето на дойде и моят ред. Излизам и ми слагат 2 микрофона 1 за кухарката и втори за пеенето. Но колкото качествен фон, толкова и озвучаването беше качествено и сядам аз на едно столче и тогава усетих че ръката ми е изтръпнала, а сърцето ми ще изскочи. Но добрият стар Stagg Acoustic не ме предаде. :) Издрънках си песента и всички ръкопляскаха. Направо беше много яко, защото казваха, че е било добре, а аз не сбърках, но така скован бях че... :rocker: Но щом казаха че е добре значи няма от какво да се притеснявам. :)

Edited by W_A_R

Share this post


Link to post
Share on other sites

Човек се спича на сцена, когато не е сигурен, че е добър. Аз например имам дългогодишен опит в хорово пеене- пея в този състав вече 8-9 години. Известна съм сред хората там, че съм с ебати здравата психика, някое соло като нямаше кой да го изпее винаги аз излизах. И не ми пукаше, защото диригентката ме хвалеше, че съм добра, страшно сценично самочувствие ми беше изградила за тия песни.

Наскоро обаче, хорчето леко ми отесня и затова исках да си потърся някакъв рок състав. В даскалото се хванахме с едни момчета, които свирят много яко, и доста кратко след като се разбрахме да правим нещо заедно, идва при мен китариста и ми вика- Утре имаме концерт, ще пеем това, това и това. А аз знам само 1 от песните, а другите нямам време да ги науча. И ОК, викам си, каквото сабя покаже, отивам. На въпросния концерт беше ебати спека. Аз изобщо не знам какво да пея, беквокалистка съм и е ебати шита. Най- лошото беше, че тия пичове от групата ме взеха без изобщо да ме чуят преди това, да ми кажат "Ами ОК, ставаш" или съответно "Ми с тебе няма да се сработиме" или изобщо да имам някаква концепция за нещата. Никакво самочувствие нямах на сцената, защото аз си знам, че в хора съм много добра, но откъде да съм сигурна, че ставам за рок!И в крайна сметка още не съм разбрала.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Първата ми изява на сцена беше в Младежкия ни дом на концерт /бях на 13г/. Тъкмо бях се записала в школата преди месец и бях научила първата си песен La isla Bonita. Излизам аз да пея супер притеснена и гласчето ми трепереше, всичко мина в мъгла. После беше голям рев, че не съм си изпяла "високия тон" / то егати "високия тон"/ и не исках да излизам повече да пея. С триста зора продължих, правеха ме водеща чак на концерти /мънках нещо под носа си и прескачах редове от сценария/, но бяха МНООООООООГО доволни от мене и продължаваха да ме тикат по концерти, частни партита и конкурси. Така и не свикнах с показването пред хора, изживявах го страховито, много се спичах, големи терзания общо взето. С групата ми започнахме да работим, когато бях на 20г и първата ни работна вечер беше голям стрес. Тъкмо се запознахме с барабаниста /репетирах с китариста и пианиста само предварително/, имах около 15 песни репертоар и бях изчервена и сгъната на две. То се случиха и някакви учители от музикалното училище там на чашка / конкуренцията на Младежкия дом ни един вид/ и ми беше като на прослушване. Пианиста ми засвири първата песен в съвсем друга, супер ниска тоналност и аз с триста зора я изкарах / бяха ми казали предварително каквото и да става да не спирам песните, а да пея/ и колегите ме приеха като супер-герой. После барабаниста започва да пее I just call и се закашля горкия, и спря,аз му продължих песента докъдето знам текста /2 реда/,за да не стане дупка. Всичко се приема много буквално от новаците ;) и го чувствах като моя отговорност , нали уж да няма дупка.Просто в началото бях супер спек, отиваме на нов обект, мене ме е срам от персонала да се обадя на микрофона като правим чек...мрънкам нещо тихичко под носа си, червя се....страха от неодобрение до нищо хубаво не води. След това свикнах с всичко, не ме е страх вече от хората, много ми се пее и ми се участва пак на някой концерт. С умиление си спомням първите ми изяви, просто такова като мене притеснено дете нямаше в нашата школа. Ама всички много ми се радваха и ми прощаваха фалшивото пеене и статичното стоене /аз едно такова дребно и слабо бях като вейчица/. Сега октомври ми предстои концерт по случай 10г от нашата школа, нищо чудно да си изживея всичко наново. даже мисля пак да си пея La isla Bonita. Ей така...за старото време:yahoo:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стига е момиче!

Имах чувството, че щях да получа язва от притеснение само докато четях.

Печелиш първата награда за сценична треска ;) .

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами горе-долу така са нещата и до ден днешен да ти кажа. Прати ме на конкурс или концерт и ми гледай сеира. Просто гласа ми пропада, пресипвам на секундата...При мене все нещо се случва. Отивам на Албена на един фестивал. Чакам да ми започне инструментала...няма никой. А диска ми чисто нов, не е надран нещо. Няма , не тръгва. И аз стоя 10 минути пред тая голяма публика и си гледам обувките. Накрая познай кой беше звездата на вечерта без да пее:) И така. Това го разказвам пак повод първи изяви. Беше ми първа изява на различна сцена от тази на Младежкия дом. Резили колкото искаш при мене. Може да си отворя тема да разказвам, пък вие да се хилите /или да ви е жал за мене/.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Амиии първата изява преди години на училищен концерт :)

Естествено беше голямо шоу с всички участници зад сцената и пихме и се веселихме, ефекта от първата ми изява е следния: излизам аз на сцената всички викат и се кефят, а аз не виждам никой заради прожектора ОСВЕН баща ми, който е на 1-вия ред и снима :thumbs_up: Почвам да пея и що годе се справих със пеенето, но за сценичното поведение да не казвам нищо, гледах във пода и от време на време в публиката, иди ши ми да припадна :) :), ходих на 3-4 крачки на ляво и на дясно :pray: , между другото единствения лек за преодоляване на страха от сцената е да ходиш всяка седмица на караоке и да се изкъртваш :thumbs_up:

 

Ефектът от тогава вече се промени, просто съм станал непукист на сцената, мисля през цялото време за тоновете и за движенията:

Smf29.jpg

 

Това което най-вече запомних и ми промени живота от първото ми участие е че се запознах в последствие със сегашната ми приятелка и близо 2 години сме заедно и страшно много се обичаме :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Ау, ние сефтосахме на 22 февруари тъз година, нема такова насиране преди концерт...добре че беше пред цялото даскало 1000 човека и всички ни познаваха и си знаеха, че сме шошляци, та ни подкрепяха там, викаха, скачаха, пого тва-онова (един приятел и два стедж-дайва направи в наша чест на Seek And Destroy), объркахме некой друг пауър акорд, на басиста му се откачаше кабела в началото, ама нищо, на солото мааалко не се чуваше соло китарата, ама като цяло при наличието на доволно количество дисторшън сичко се замаза толкова добре...верно е, че след бързата част на Seek физически не можех да ударя струната (бях гол до кръста потен братче, ама потен! въртя си главата като гламав)....и сички си мислеха, че като спираме през 3 минути подгряваме публиката, а то ние си почивахме, цигански колорит! :D абе, млади, ни лук яли, ни лук мирисали...ама нали даскалото ни обича...Иначе най-славните дни бяха от 2-ри до 7-ми клас като свирехме школата по пиано в читалище Отец Паисий в китния цигански град Самоков и за първи път видях пулт, микрофон и прежектори...ех

 

Поздрави

 

И това ако не е Светльо или някой от търнокоп...... Не беше зле на Фашинга... :greenball:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Ами горе-долу така са нещата и до ден днешен да ти кажа. Прати ме на конкурс или концерт и ми гледай сеира. Просто гласа ми пропада, пресипвам на секундата...При мене все нещо се случва. Отивам на Албена на един фестивал. Чакам да ми започне инструментала...няма никой. А диска ми чисто нов, не е надран нещо. Няма , не тръгва. И аз стоя 10 минути пред тая голяма публика и си гледам обувките. Накрая познай кой беше звездата на вечерта без да пее:) И така. Това го разказвам пак повод първи изяви. Беше ми първа изява на различна сцена от тази на Младежкия дом. Резили колкото искаш при мене. Може да си отворя тема да разказвам, пък вие да се хилите /или да ви е жал за мене/.

 

Хехехеехе, и аз съм така. Ама мисля положително - като направя всички възможни резили, накрая няма да се притеснявам от нищо. Колко пъти съм си забравял текста , грачил на умряло , заливал съм се от смях по средата на песента и т.н. не е истина...

Единствено със сигурност знам, че ще си изпея песента перфектно ако има поне 1 човек в залата, който знам че слуша с интерес. Затова избягвам да пея на места, където не познавам никой...

Edited by brysnaria

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами щом имаш право на избор.. :greenangel: аз пък най-хубаво си пея вкъщи сама хахаха. Понякога по време на работа ми се случва това със смеха, като започна не мога да се спра. Предните ми колеги бяха и те такива като мене и понякога сме карали цяла песен на инструментал, какво да се прави. Ама те хората като видят, че се смееш и те започват да се хилят. Уточнение: по време на работа. Не на концерти.

Като бях съвсем нова още, имаме концерти, излизам да пея аз и като видя някой познат в публиката започвам да му махам. Е, отучиха ме от това много бързо де...2-3 концерта само го правих.

Някой имал ли е "вредни навици" на сцена?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Ами щом имаш право на избор.. :greenangel: аз пък най-хубаво си пея вкъщи сама хахаха. Понякога по време на работа ми се случва това със смеха, като започна не мога да се спра. Предните ми колеги бяха и те такива като мене и понякога сме карали цяла песен на инструментал, какво да се прави. Ама те хората като видят, че се смееш и те започват да се хилят. Уточнение: по време на работа. Не на концерти.

Като бях съвсем нова още, имаме концерти, излизам да пея аз и като видя някой познат в публиката започвам да му махам. Е, отучиха ме от това много бързо де...2-3 концерта само го правих.

Някой имал ли е "вредни навици" на сцена?

 

 

И при мен го имаше момента с махането. Само че аз се оглеждах в цялата зала, и като видех познат започвах уж деликатно да се хиля, да вдигам вежди и такива глупости, за да му привлека вниманието.....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.